- Публикувана: 3 май 2022, 14:42 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2022, 12:21 ч.
Черпите ли в лечебни заведения
То и бакшиш в Швейцария се смята за обида, а в Турция се смята за голяма благодарност, дори минимална сума от стотинки, в Италия 1-2 евро е обичайно, ако оставиш 5 е мега уау. За мен това да оставиш бонбони или баничка опира до културна особеност. И не е като кабинетите на част от лекарите на запад и в щатите да не са отрупани с подаръци за спомен и благодарност. Поне тези, които съм посещавала и не се делят с други.
В чужбина лекарите в болниците не взимат 800-1200 лв основна заплата (да, имам приятели лекари в София и извън София и в общинските болници е истинска мизерия), така че всякакви сравнения с чужбина не са уместни. Просто българският народ е измислил начин поне скромно да "компенсира" тези хора. Който иска, разбира се, нищо не е задължително. Явно болшинството хора не смятат за нужно да изразят благодарност с някакъв жест, било то и малък, така че всеки си знае за себе си. 
В чужбина лекарите в болниците не взимат 800-1200 лв основна заплата (да, имам приятели лекари в София и извън София и в общинските болници е истинска мизерия), така че всякакви сравнения с чужбина не са уместни. Просто българският народ е измислил начин поне скромно да "компенсира" тези хора. Който иска, разбира се, нищо не е задължително. Явно болшинството хора не смятат за нужно да изразят благодарност с някакъв жест, било то и малък, така че всеки си знае за себе си.
Да компенсира??? Все едно зорлем са се набутали в това! Айде да си говорим с истинските имена на нещата - само малка част са по призвание, всички други са с идеята че от това се печели.
И бг народа не е измислил начин за това - от комунизма знае ( а знам ли, може и преди него) че тук по тая територия не те бръснат за .. ако не бутнеш и че гледат на теб като човек само ако се отплатиш предварително, а защо не и след-варително отново. Пък ако имаш късмета да ходиш втори път на същото място, в случай че не е харесано предишното компенсиране, пак си "половин" човек.
И бг народа не е измислил начин за това - от комунизма знае ( а знам ли, може и преди него) че тук по тая територия не те бръснат за .. ако не бутнеш и че гледат на теб като човек само ако се отплатиш предварително, а защо не и след-варително отново. Пък ако имаш късмета да ходиш втори път на същото място, в случай че не е харесано предишното компенсиране, пак си "половин" човек.
Не се носят софри в Германия. Нито на изписване на бебе се правят такива суетни като нашите.
Понякога се подарява картичка или рисунка от дете.
Тук при нас тази практика остана от соца. Тогава се носеха оранжерийни краставици зимата, защото бяха кът, и всякакви подобни продоволствия, които се намираха трудно.
Понякога се подарява картичка или рисунка от дете.
Тук при нас тази практика остана от соца. Тогава се носеха оранжерийни краставици зимата, защото бяха кът, и всякакви подобни продоволствия, които се намираха трудно.
Ох, бях сигурна, че ще скочите. Ама никой не ви кара да носите почерпка, бе хора. И не става дума професорът "да чака" и изисква, а ти да изпитваш необходимост да оставиш нещо, нали за това говорим? Поне аз говоря за себе си. Никой никога не ме е карал. И лично за себе си съм преценила, че няма да обеднея, ако почерпя с 20 лв за здраве - кутия бонбони или да оставя една красива орхидея на някой прекрасен лекар. Вие, ако нямате желание/възможност, недейте. И да ви кажа, не знам с какви представи живеете, но тези с петцифрените суми са само директори на болници и супер известни професори. Редовите доктори получават мизерно възнаграждение.
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
Щастлива съм, че в страната на чудесата, в която пребивавам, благодарност към лекар и друг медицински персонал се изказва устно или писмено - посредствам картички, писма и детски рисунки. Всякакви материални жестове на благодарност се приемат като проява на лош вкус и лошо възпитание.
Тъжно ми е, че в страната на чудесата, в която са моите родители, лекарите те гледат в джоба и протягат ръце под масата, независимо от сериозната сума пари, които си платил на каса, преди още да благоволят да погледнат същите тези родители.
Тъжно ми е, че в страната на чудесата, в която са моите родители, лекарите те гледат в джоба и протягат ръце под масата, независимо от сериозната сума пари, които си платил на каса, преди още да благоволят да погледнат същите тези родители.
Писах и по-нагоре, имам близък лекар в голяма болница, който много ми помогна за майка ми. Исках да му направя подарък и се чудех какво. Децата на ММ ми предлагаха да ми намерят някакво изключително скъпо и рядко уиски. Нещо не ми хареса идеята и взех друг подарък, дано го е харесал. След време бях отишла на гости у тях и той казваше, че непрекъснато му подаряват алкохол, а той не пие.
Алиса, проблемът е, че като десетима му подарят уискито и орхидеята, единадесетият който просто му благодари изглежда като прошляк. Преди време така ме претупа една прекрасна иначе лекарка, обаче случайно разбрах, че моя позната при нея оставя 50 лв кеш допълнително. Ми няма какво да се учудваме като сами ги учим и те си чакат. И да, много вероятно е да подаряваме уиски на хора, които не пият и торти на диабетици, просто защото не ги познаваме добре и изглежда нелепо това. А за ниските заплати пациентите са последните, които имат вина и нямат задача да ги компенсират. Най-малкото защото не могат.
Ох, бях сигурна, че ще скочите. Ама никой не ви кара да носите почерпка, бе хора. И не става дума професорът "да чака" и изисква, а ти да изпитваш необходимост да оставиш нещо, нали за това говорим? Поне аз говоря за себе си. Никой никога не ме е карал. И лично за себе си съм преценила, че няма да обеднея, ако почерпя с 20 лв за здраве - кутия бонбони или да оставя една красива орхидея на някой прекрасен лекар. Вие, ако нямате желание/възможност, недейте. И да ви кажа, не знам с какви представи живеете, но тези с петцифрените суми са само директори на болници и супер известни професори. Редовите доктори получават мизерно възнаграждение.
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
И не съм съгласна, че повечето са печалбари, защото има стотици по-лесни начини да забогатееш в днешно време, отколкото да учиш като грешен дявол 15 години общо с взимането на специалност, та такива обобщения са много обидни. Поне аз познавам много добри и всеотдайни лекари, иначе има всякакви хора във всички професии.
Със здраве!
Именно заради това е обидно да им даваш бакшиш, защото ги приравняваш с обслужващ персонал. А това, че български лекари получават мизерно възнаграждение трябва да се реши на друго ниво, а не на ниво бакшиши. На мен масажистката ми отказва бакшиш, защото има професионална гордост и не се смята за обслужващ персонал.
В Швейцария бакшиши се дават и още как. Нормално е 10% от сметката. Обслужващите професии са толкова зле платени, че без бакшишите не могат да се издържат хората. Аз като работих такава работа, взимах 400-500 франка бакшиши на месец.
А на лекар се носи нещо малко по празници, само ако искаш. Домашно сладко, салата от градината, мед. Аз на моята лекарка й подарих чаша за кафе, цветя и шоколади за децата й. На другата ми лекарка редовно подарявам домашна лютеница и кисели краставички, тя е българка и се радва. Пари или скъпи подаръци не се дават, счита се за подкуп. Лекарят би се обидил и може и да откаже да си му пациент занапред. В болница нищо не се подарява. Но навсякъде много се радват на картички с благодарност. Слагат си ги в кабинета на видно място.
А на лекар се носи нещо малко по празници, само ако искаш. Домашно сладко, салата от градината, мед. Аз на моята лекарка й подарих чаша за кафе, цветя и шоколади за децата й. На другата ми лекарка редовно подарявам домашна лютеница и кисели краставички, тя е българка и се радва. Пари или скъпи подаръци не се дават, счита се за подкуп. Лекарят би се обидил и може и да откаже да си му пациент занапред. В болница нищо не се подарява. Но навсякъде много се радват на картички с благодарност. Слагат си ги в кабинета на видно място.
Много интересно. Всичките ми познати, които живеят там, споделят, че не се оставя. Даже сервитьорката при трети отказ да задържи рестото на познат му е казала троснато да си задържи парите, защото изкарва повече от него. Разбира се, може да са ме слъгали Когато бях там оставях по навик и доста се надявах после да не са ми се обидили, защото наистина има страни, в които не е прието.
Ще споделя обаче друго по темата. Чичо ми беше на терапия в Берлин няколко пъти в рамките на годината. Не знае език, намериха му преводач, българин, от Лекари без граници. Не лев, не кафе, даже шише вода беше отказал човека, защото им е такава практиката и условията, при които работят. Та пак психология - някои не са свикнали да не правят дори абсолютно минимален жест (не коментирам дали защото така се чувстват добре, или защото е по тукашен навик) и подобен сблъсък на възприятия е доста интересен
Когато бях там оставях по навик и доста се надявах после да не са ми се обидили, защото наистина има страни, в които не е прието.Ще споделя обаче друго по темата. Чичо ми беше на терапия в Берлин няколко пъти в рамките на годината. Не знае език, намериха му преводач, българин, от Лекари без граници. Не лев, не кафе, даже шише вода беше отказал човека, защото им е такава практиката и условията, при които работят. Та пак психология - някои не са свикнали да не правят дори абсолютно минимален жест (не коментирам дали защото така се чувстват добре, или защото е по тукашен навик) и подобен сблъсък на възприятия е доста интересен