До никой не съм се допитвала, защото името на дъщеря ми го харесвам от 10-ина години .. чиста случайност че си имаме и един дядо с подобно име .. няма разсърдени .. 
- Публикувана: 23 ноем. 2006, 08:38 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2006, 03:12 ч.
Извинявай тате,аз искам друго...
Ооооооооо, още доста преди да забременея ми беше заявено, че ако имам момиче и не го кръстя на свеки хич не щат и да ни виждат. Да сме отивали при майка ми и въобще да не сме се обаждали. Ние искахме ако имаме момиче да е кръстено на моята майка, а ако е момче на свекъра, но.....
renci малката ти е с невероятно име - мое любимо, но ти не уточняваш - кръстена ли е на свеки все пак или не 
Аз пък исках да кръстя сина си на баща ми - но н апочинал не се кръщавало, а и той си дойде с името - още докато го правихме, съпружеското тяло каза - "Пиле, хайде ако си направим момче да е Виктор, а ако е момиче - както ти решиш"
Аз пък исках да кръстя сина си на баща ми - но н апочинал не се кръщавало, а и той си дойде с името - още докато го правихме, съпружеското тяло каза - "Пиле, хайде ако си направим момче да е Виктор, а ако е момиче - както ти решиш"
Сега бабите гордо заявяват, че носи тяхната буква. То и какво друго им остава 
С моето дете съм нямала подобни проблеми, освен с татко му докато си мислехме име, искаше да има и нещо в името му и от неговия род. Но понеже баща му е починал, а свеки не заслужава, името избрах аз.
Но когато аз съм се родила свекървата на майка ми се е цупела, че не съм била с нейното име. Още си спомням как ме наричаше Дафинка или Трендафилка, само и само да не ми каже името.
Но когато аз съм се родила свекървата на майка ми се е цупела, че не съм била с нейното име. Още си спомням как ме наричаше Дафинка или Трендафилка, само и само да не ми каже името.
Ъхъ...свекърите. Малко им помина цупенето, но само привидно.
О, да, при нас е голяма драма от страна на родителите на мъжа ми. То бяха истерии, заплахи, псувни, демонстрации. Писала съм много пъти по въпроса, но единственият резултат от плиткоумието им е, че са виждали внучката си има-няма 3-4 пъти, последно преди 8 месеца. И занапред няма да я виждат. Много примитивно е това с имената, и аз съм се чудила колко трябва да си тъп, за да изискваш да ти кръстят внуче.
Цитат
...... В същото време се чудя на егоцентризма и абсурдните реакции на баща ми - продължава да ми се сърди, че не кръстих детето на него и даже го нарича с измислен от него прякор, само и само да не му казва името.
Този постинг в една друга тема ме провокира да попитам:
Имате ли познати изпаднали в подобна ситуация или пък да сте чували за интересни реакции на пренебрегнати родители?
естествено, че имам. това е класика в жанра просто.
приятелката ми се принуди да кръсти детето си на мъжа си,
и то , като компромис, договорка, с ненормалния му баща, който крещеше 9 месеца,
че ще ги лиши от имоти, ако не кръстят детето на него. и то човек, който няма особени заслуги, доста пие и е разведен с майката на сина си. просто така.
в същото време бащата на приятелката ми, един безкрайно стойностен човек дори не се спрягаше с хубавото си име и заслуги от толкова много просташка патаклама , създавана от свекъра.
смешни хора.
не мога да си представя на детето си да го заплашвам (!) , за да кръсти детето си на мен! Що за егоцентризъм, какво искат тези хора!?
От др. страна ние с мъжа ми сме решиили вече имената на бъдещите ни деца - на моите родители. И човек, като реши - много много спокойно се живее.
Дразни ме тази традиция. Какво значи тя? Че детето ти ще е повече на този човек, отколкото на останалите си близки? Едно дете за мама, едно за свекървата... ееее... не знам. Мен лично ме побиват тръпки. Особено когато е "изискано".
Чисто ново бебе с чисто ново име, само да си го изпълни със смисъл.
Чисто ново бебе с чисто ново име, само да си го изпълни със смисъл.
За съжаление подобни случаи не са рядкост, дори и в наше време 
Но най-фрапантният, за който знам, е свързан с един мой съученик и съсед. Майката и бащата живеели в дома на свекърите-дядо Недялко и баба Тотка. Родило се момче и го кръстили Тихомир- на бабата. В деня на изписването бащата отишъл да вземе жена си и малкия Тихомир от родилния дом, но когато стигнали у дома с изненада установили, че вратата е заключена, барикадирана, и някакви техни багажи са изнесени на тротоара. Започнала някаква луда дълга разправия през терасата, а било края на ноември- студ и сняг. Станало ясно, че свекърите са бесни заради това, че малкият не е кръстен Недялко- на дядо си, а на свекървата 
. Не ги пуснали да влязат, младото семейство се приютило при тъстовете за месец, но явно там също не издържали дълго, защото в крайна сметка Тихомир бил прекръстен на Недялко и историята приключила.
Една от най-близките ми приятелки кръсти сина си на свекъра, отново поради закани за сръдня и имотни заплахи. А името е просто абсурдно
Непонятно ми е, след подобни гадни разправии и отношение, най-малкото уважението ще се изпари, а какво остава да се нарича детето като въпросната личност.
Живот и здраве, нашето бебе ще бъде наречено само на себе си
Но най-фрапантният, за който знам, е свързан с един мой съученик и съсед. Майката и бащата живеели в дома на свекърите-дядо Недялко и баба Тотка. Родило се момче и го кръстили Тихомир- на бабата. В деня на изписването бащата отишъл да вземе жена си и малкия Тихомир от родилния дом, но когато стигнали у дома с изненада установили, че вратата е заключена, барикадирана, и някакви техни багажи са изнесени на тротоара. Започнала някаква луда дълга разправия през терасата, а било края на ноември- студ и сняг. Станало ясно, че свекърите са бесни заради това, че малкият не е кръстен Недялко- на дядо си, а на свекървата . Не ги пуснали да влязат, младото семейство се приютило при тъстовете за месец, но явно там също не издържали дълго, защото в крайна сметка Тихомир бил прекръстен на Недялко и историята приключила.Една от най-близките ми приятелки кръсти сина си на свекъра, отново поради закани за сръдня и имотни заплахи. А името е просто абсурдно
Непонятно ми е, след подобни гадни разправии и отношение, най-малкото уважението ще се изпари, а какво остава да се нарича детето като въпросната личност.
Живот и здраве, нашето бебе ще бъде наречено само на себе си
daffodil, едва ли е просто до това кой тъп, кой остър.
По-скоро се приема като въпрос на чест, задължителен израз на уважение...
И аз съм писала по темата вече.
Свекърва ми се въртеше около мен в родилния дом, носеше отвари разни за възстановяването ми, докато не разбра, че голямата ще е Ралица.
Не само на изписването не дойде, ами се появи два месеца след това.
Бебка й викаше, повръщаше ми се от това бебка.
За втората - уж се беше приготвила, дрешки за изписване, дрън, дрън - накрая се скъта, като разбра, че пак няма да е на нея, та в последния момент се чудехме с какво да облечем детето.
Доволна съм, че всичко това не е било повод за проблеми между мен и съпруга ми.
По-скоро се приема като въпрос на чест, задължителен израз на уважение...
И аз съм писала по темата вече.
Свекърва ми се въртеше около мен в родилния дом, носеше отвари разни за възстановяването ми, докато не разбра, че голямата ще е Ралица.
Не само на изписването не дойде, ами се появи два месеца след това.
Бебка й викаше, повръщаше ми се от това бебка.
За втората - уж се беше приготвила, дрешки за изписване, дрън, дрън - накрая се скъта, като разбра, че пак няма да е на нея, та в последния момент се чудехме с какво да облечем детето.
Доволна съм, че всичко това не е било повод за проблеми между мен и съпруга ми.
Заради това голяма част от гореописаните проблеми се решават с финансовата самостоятелност.
Аз понеже не искам от никого нищо ( в материален аспект) възнамерявам да вземем това решение двамата с мъжа ми. Подозирам че ще има драми, разхлопани сърца и т.н. от страна на родителите му, но пък не се трогвам хич.
Въпреки че като се замисля дали ще се казва Иван или Димитър ( примерно говоря) за мен е почти все едно, стига да е живо и здраво, но за тях е нещо огромно, важно. По същия начин по който могат да минат 6 спирки с трамвая само и единствено за да си купели по едри фъстъци. Иска ми се да съм малко по добра и толерантна към другите.
П.С. Историите ми напомнят сватбата на родителите ми, когато майката на баща ми заявила че не е съгласна той да се ожени за майка ми и да не очаква нищо от нея, дори и присъствие. Татенцето понеже се е оженил на 33 и е бил финансово независим от нея просто й заявил че и с нея и без нея все ще се ожени. И до ден днешен си живее с майка ми щастливо и доволно. Баба ми се е примирила явно, но така или иначе хората затова са самостоятелни, за да отговарят сами за решенията си.
Аз понеже не искам от никого нищо ( в материален аспект) възнамерявам да вземем това решение двамата с мъжа ми. Подозирам че ще има драми, разхлопани сърца и т.н. от страна на родителите му, но пък не се трогвам хич.
Въпреки че като се замисля дали ще се казва Иван или Димитър ( примерно говоря) за мен е почти все едно, стига да е живо и здраво, но за тях е нещо огромно, важно. По същия начин по който могат да минат 6 спирки с трамвая само и единствено за да си купели по едри фъстъци. Иска ми се да съм малко по добра и толерантна към другите.
П.С. Историите ми напомнят сватбата на родителите ми, когато майката на баща ми заявила че не е съгласна той да се ожени за майка ми и да не очаква нищо от нея, дори и присъствие. Татенцето понеже се е оженил на 33 и е бил финансово независим от нея просто й заявил че и с нея и без нея все ще се ожени. И до ден днешен си живее с майка ми щастливо и доволно. Баба ми се е примирила явно, но така или иначе хората затова са самостоятелни, за да отговарят сами за решенията си.
Най-лошото е, че на принципа "да си върнем на някого", повечето оплакващи се от такова отношение, дойде ли техният ред, правят същия цирк: "Аз уважих едно време дядото/бабата, сега мен трябва да ме уважите!"
Аз съм за "необременени с минало" имена и слава Богу, в рода имаме такава тенденция.
Но ви призовавам да помним какво си пишем тук и след 20-30 години!!!
Аз съм за "необременени с минало" имена и слава Богу, в рода имаме такава тенденция.
Но ви призовавам да помним какво си пишем тук и след 20-30 години!!!