В преносен смисъл.
- Публикувана: 15 май 2022, 16:46 ч.
- Последно мнение: 18 май 2022, 23:04 ч.
Къде сбърках...?
Стигнах до там, как сте живели заедно около 2 години, но когато тя и майка й отсъствали, си бил помолен да напуснеш апартамента, защото не те познавали добре...Ами, повече нямаше нужда да чета. Мислиш ли, че когато човек обича някого, го смята за непознат, няма му доверие и го гони? Най- вероятно заради детството и историята на собственото ти семейство изпитваш нужда да се грижиш и покровителстваш, дори с риск да бъдеш използван, унижен и подценен. За мен това е голямата грешка в мисленето и поведението ти, която те кара да се насочваш към определен тип незрели жени, които трудно ще го оценят и не могат да отговорят със същото. Потърси си жена, която е честна, директна, откровена и знае какво иска, а не инфантилно неуравновесено момиченце. Пак можеш да се грижиш за нея, но тя ще е достатъчно умна и зряла да го оцени. И преди всичко се грижи за себе си, продължавай да се развиваш интелектуално и професионално. Намери си хоби (готвене, фотография, дизайн, някакъв спорт), вземи си домашен любимец, стани член на подобни онлайн форуми. Хем няма да се чувстваш самотен, хем ще контактуваш с повече хора, вкл. от други населени места .
Грешката ти е, че не си сложил край още когато си разбрал, че във връзката сте трима. Има мамини дечица и жени и мъже, които никога не се пускат от полата на мама. Да, трябвало е да си по-твърд и отстоятелен, за да внесеш ред във връзката ви, но и това едва ли би помогнало. Сигурна съм, че мама ще скапе всяка следваща връзка на дъщеря си. Ти вместо да ближеш рани, преглътни случилото се и продължи. Не се нагърбвай с някаква вина и премисляне на минали неща.
Според стажа ми в СО, не е ли идеалния? В смисъл върти домакинство, кротък, добър, послушен към жена и тъща. Само кинти да изкарва, ама вече като айти и тва ще се нареди. И пак странно що не е залят от предложения на лични, а го одумвате вместо тва?
Вече е идеалният, ама докато стане, на идеалната й писнало от него
Нито тя е била идеална, нито той. Те хората рядко са, но тези не са си пасвали. Той хубаво се е заел да прави всичко, което тя не може, или не иска, и й е прехвърлил на нея мъжките задачи, с които са му трябвали години да навакса, но явно този формат не й е бил изгоден.
За мен и двамата са проблемни - тя, ненаучена на домакинство, вързана за мама. Навила се на нещо, дето явно не го иска, и тя не знае защо го търпяла 9 години, ама поне си имала прислуга.
Той, на 32 свил гнездо в дома на младо гадже, и чак тогава се присетил, че трябва да е мъжът в семейството и да осигурява стабилност. Докато успее го играл жената и търпял като някоя клета снахичка всички тъщини изпълнения.
1. Поставили сте се в зависимост от майка й, живеейки при нея толкова време.
2. Превърнал си се в домакиня, което не е благоприятна позиция за мъж, който дори не е в собствения си дом.
3. Тези постоянни съкращения от работа, вероятно са били причината за т.1 и т.2 и не е много ясно, защо това се е случвало. Може би съвсем ги е настроило срещу теб като неблагонадежден.
Според мен няма какво повече да търсиш от тази жена. Осигури си някаква самостоятелност и си потърси друга спътница в живота. Тука из темите пишат, че търсят, а не намират. На 42 не си чааак толкова презрял.
2. Превърнал си се в домакиня, което не е благоприятна позиция за мъж, който дори не е в собствения си дом.
3. Тези постоянни съкращения от работа, вероятно са били причината за т.1 и т.2 и не е много ясно, защо това се е случвало. Може би съвсем ги е настроило срещу теб като неблагонадежден.
Според мен няма какво повече да търсиш от тази жена. Осигури си някаква самостоятелност и си потърси друга спътница в живота. Тука из темите пишат, че търсят, а не намират. На 42 не си чааак толкова презрял.
Осигури си някаква самостоятелност и си потърси друга спътница в живота. Тука из темите пишат, че търсят, а не намират. На 42 не си чааак толкова презрял.
Да, всичко със голяма точност. Даже леко на пързалка ми мирише.
Но както и да е. Като се има предвид какво изтърпяват някои жени, под формата на всякакъв вид насилие, този може и да го харесат. Пък някои нямат чак толкова високи критерии. Ако и той малко се приземи в очакванията, може да случи на другарче в живота.
Но както и да е. Като се има предвид какво изтърпяват някои жени, под формата на всякакъв вид насилие, този може и да го харесат. Пък някои нямат чак толкова високи критерии. Ако и той малко се приземи в очакванията, може да случи на другарче в живота.
Ами нали IT беше някакъв идеал за професия при мъжете? От това, което е написал, излиза, че има изгледи за добро бъдеще. Какво му е иначе на човека? Чисти, готви, помага, оставя се да го въртят на пръста си n-на брой години жената, барабар с тъщата. И пак го изкарахте лош.
Скрит текст:
Здравейте,
За пръв път пиша във форума тук, и както много други хора имам нужда от други гледни точки и мнения – особено от БГ мамите.
На 18 април тази година приключи 9-годишната ми връзка с приятелката ми и в момента търся отговори къде сбърках, за да се стигне дотук. Ще се опитам да бъда по-кратък, но предвид тези 9 години може и да не се получи.
Запозна ни общ приятел по Интернет през есента на 2012-та година. Тогава аз бях на 32 години, а тя на 23. Първоначално живеехме в различни градове и общувахме предимно онлайн. Два месеца по-късно се срещнахме на живо като имахме общо 2 срещи преди тя внезапно да ме зареже, за да отиде при този общ приятел, както се оказа по-късно. Месец по-късно тя ми се обади по телефона, за да поиска втори шанс. От дума на дума стана ясно, че по време на срещите ни според нея съм се държал дистанцирано и това я е отблъснало. Да, аз съм с малко по-консервативно възпитание и не награбвам жените на първа среща, но така съм възпитан... може би моя грешка, но случилото се настрои родителите ми срещу нея.(!)
Реших да й дам втори шанс и след още няколко месеца онлайн общуване и срещи през лятото на 2013-та година се преместих в нейния град, за да развиваме връзката си. Почти веднага след това заживяхме заедно в апартамент на майка й и може би тук нещата започнаха да се объркват. Разбрах, че момичето не го бива в домакинската работа, която стана така, че поех почти изцяло аз. Не ми пречеше особено обаче, защото обичам чист и подреден дом и ми харесваше да се грижа за къщата. След 9 месеца за мое нещастие бях съкратен от работата ми в новия град и тогава реших да се преквалифицирам в ИТ сектора (мое отдавнашно хоби) като записах и 2-ро висше образование с цел по-високи доходи, по-стабилна работа, а и да превърна хобито си в професия. Междувременно момичето си намери стабилна и добре платена работа в голяма немска фирма в същия град. Оказа се и, че майка й е властна и авторитарна жена, учителка по БЕЛ, която обича да налага мнението си. За капак момичето няма и баща – с майка й са се развели, когато тя е била невръстна и тя е оформена и възпитана само от майка си.
Времето започна да минава, но започнаха да се трупат и проблемите. Майка й, която в началото ме прие, постепенно започна да се настройва срещу мен до степен на нетърпимост в края на връзката ни. Не съм давал конкретни причини за това, но както се оказа по-късно съм бил следен под лупа какво говоря и как се държа. В края на 2014-та и началото на 2015-та година майка й на два пъти прескочи мнението ми за закупуване на нов компютър и автомобил като те двете решиха да действат без мен и въпреки помощта, която исках да окажа – за мен първи прояви на неуважение. През лятото на 2015-та година отново бях съкратен от работа и тогава бях помолен да си отида от апартамента им за периода, през който те са на екскурзия (около 10 дена) с аргумента, че не ме познавали добре, въпреки, че вече 2 години живеехме заедно. Това настрои родителите ми още повече срещу тях и започна да тлее конфликт, който доведе до това, че майка й и моите родители така и не се запознаха през тези 9 години. Междувременно ми стана ясно, че приятелката ми споделя почти всичко от съвместния ни живот с майка си, като дори е споделяла и как правим секс.(!) Стана ми ясно, и че майка й е явно с много труден и властен характер, защото си позволява да прави дъщеря си на две стотинки по телефона и да я оставя да плаче като малко дете като немалко пъти съм я успокоявал и аз. На всичкото отгоре си позволява и да я манипулира – „Ако не направиш това и онова, аз ще се поболея и ще умра, ще ме вкараш в гроба” и подобни неща. Стана ми ясно, че между тях граници няма, а с времето тази жена започна да хвърля все по-голяма и голяма сянка върху отношенията ни.
Междувременно през 2016-та година те успяха да изплатят апартамента, в който живеехме и продадоха земи, за да купят още един. За мое нещастие докато приятелката ми имаше стабилна и добре платена работа, аз бях съкратен още 2-3 пъти, особено по време на пандемията от Ковид-19. Успях обаче да завърша второто висше и да започна да търся реализация в ИТ сектора. Но въпреки това губех уважението на майка й, която започна да си го изкарва на мен – че не познава родителите ми, че те не приемат дъщеря й, че съм оставал без работа, че съм живеел в техния апартамент, че те имали имоти, а аз не и т.н. Тя си позволяваше и да се меси в отношенията ни, да идва при мен да води разговори как виждам бъдещето с дъщеря й, а аз да се обяснявам като ученик. Въпреки моите най-добри намерения, които имах през годините и плановете ми за съвместно бъдеще, тя никога не ми повярва и не ми се довери. Все пак отношенията с приятелката ми вървяха добре – подарих и годежен пръстен още през 2016-та година, а през 2019-та започнахме да правим опити и за бебе, но тя не успя да забременее.
В периодите, когато съм бил без работа (а и не само тогава) бях поел цялото домакинстване, защото смятам, че така е редно, когато приятелката ми изкарва парите в къщата. Готвех, чистех, пазарувах, перях, поливах цветята, ремонтирах разни неща, поддържах колата, даже ходех да я вземам и от работа от късни смени. Давал съм й и морална подкрепа, помощ и съвети за много неща, защото така е нормално. С други думи не съм лентяйствал, а освен това тиках и второто висше.
И така се стигна до фаталния 30 юни 2020-та година, когато посрещнах майка й от автогарата и тя се нахвърли върху мен в колата – явно се е трупало в нея от много време – че съм пропилял годините на дъщеря й, че нищо не съм бил постигнал в живота и че съм ги бил използвал. Тогава ми прекипя, скарах се и с приятелката ми, защото никога не ме беше защитавала пред майка си, никога не беше поставила граници в отношенията ни и защото се почувствах предаден от нея за пореден път и си събрах нещата от апартамента им.
Няколко месеца по-късно след трудни разговори с приятелката ми през октомври 2020-та се събрахме, но нещата не бяха вече същите. Между нас се появи празнина, разговорите по телефона се разредиха, както и съобщенията по Вайбър и след месец и сексът изчезна. Междувременно аз й помогнах да стане шеф на отдел във фирмата й (ударих й рамо да кандидатства, когато се чудеше и по-късно се грижех за всичко, докато беше на обучение и в изпитателен срок) и се грижих за нея, докато беше болна от Ковид-19. За щастие аз не се разболях. Тогава установих случайно, че майка й от много време, вероятно години, я е настройвала срещу мен, приписвайки ми несъществуващи неща като моя любовница, че съм имал дете някъде и семейство, че съм я лъжел непрестанно, че съм я манипулирал, че трябва да се страхува от мен и други подобни гнусотии. Обсъждала ме е и със съседи от блока си. През 2021-ва година по време на поредния пик на пандемията се наложи да работя и дистанционно от родния ми град и усетих, че те двете не искат да се прибирам в апартамента им. Когато се прибрах през август обаче, бях помолен да се изнеса. Приех го като нелепа шега, още повече, че приятелката ми не беше много стабилна емоционално тогава – плачеше и казваше, че животът й е свършил, че всичко е загубено, и че няма смисъл да живее. Потърсих психолог за семейна и лична терапия – отидохме два пъти и тя отказа да ходи повече. Последва среща и с майка й – уж за сдобряване, но тя се превърна в другарски съд – майка й ме напада, аз се отбранявам, а приятелката ми мълчи и гледа. Не се сдобрихме – оставал съм без работа, нямал съм стаж, родителите ми били такива и онакива, аз съм бил с лош характер, какво като съм се грижел за къщата, даже съм бил стар за дъщеря й. Все едно майката избира жениха, а не момичето. На Бъдни Вечер й наготвих, за да има храна за последната седмица на 2021-ва година, защото щеше да ходи на работа. На 03.01.2022 се прибрах в апартамента от моя роден град, само за да разбера, че храната ми е недокосната и че тя „не ядяла такива неща”. Тя се прибра от късна смяна с ледена физиономия – нямаше „Честита Нова Година”, „Как си”, някаква топлина. Все едно бях предмет.
Това ме пречупи и се изнесох от апартамента им след което срещите ни с приятелката ми се ограничиха до 1 път на седмица. Така прекарахме 2 месеца. Тя непрекъснато се отдалечаваше от мен, въпреки усилията ми да се преборим с тази криза. На 18 април получих и обаждане по телефона, с което тя се раздели с мен. За капак – имало нов човек в живота й, стара любов отпреди мен, даже се били целували. Почувствах се и предаден, защото това означаваше, че тя е търсила и се е срещала и с други мъже зад гърба ми, докато аз съм си мислел, че сме все още заедно, и че ще се борим за връзката ни. Върна ми пръстена и това беше.
Да, знам къде сбърках – трябваше да си тръгна от тази връзка много отдавна. Сигурно изглеждам и мъж не много на място, но пуста любов и надежди...защото искам да имам семейство и деца. И все пак БГ мами – не се хваля – толкова ли е лошо да си мъж, който обича и държи на приятелката си, амбициозен е, трудолюбив е, умее да готви, да поддържа къща, да пере, чисти и глади, да прави дребни ремонти и да поддържа автомобил? Чувствам се предаден, неразбран, неоценен и неуважаван.
Сега съм вече ИТ специалист, но сам, и не знам как да продължа живота си. Тя няма да ме потърси повече, а и да го направи за какво ми е човек, който утре пак ще ме предаде и ще съобразява всичко с майка си? Лошото е, че вече съм на 42 години, а тя е на 33 и си живее живота...а и съм сам в град, в който нямам роднини и приятели, които не са общи...
За пръв път пиша във форума тук, и както много други хора имам нужда от други гледни точки и мнения – особено от БГ мамите.
На 18 април тази година приключи 9-годишната ми връзка с приятелката ми и в момента търся отговори къде сбърках, за да се стигне дотук. Ще се опитам да бъда по-кратък, но предвид тези 9 години може и да не се получи.
Запозна ни общ приятел по Интернет през есента на 2012-та година. Тогава аз бях на 32 години, а тя на 23. Първоначално живеехме в различни градове и общувахме предимно онлайн. Два месеца по-късно се срещнахме на живо като имахме общо 2 срещи преди тя внезапно да ме зареже, за да отиде при този общ приятел, както се оказа по-късно. Месец по-късно тя ми се обади по телефона, за да поиска втори шанс. От дума на дума стана ясно, че по време на срещите ни според нея съм се държал дистанцирано и това я е отблъснало. Да, аз съм с малко по-консервативно възпитание и не награбвам жените на първа среща, но така съм възпитан... може би моя грешка, но случилото се настрои родителите ми срещу нея.(!)
Реших да й дам втори шанс и след още няколко месеца онлайн общуване и срещи през лятото на 2013-та година се преместих в нейния град, за да развиваме връзката си. Почти веднага след това заживяхме заедно в апартамент на майка й и може би тук нещата започнаха да се объркват. Разбрах, че момичето не го бива в домакинската работа, която стана така, че поех почти изцяло аз. Не ми пречеше особено обаче, защото обичам чист и подреден дом и ми харесваше да се грижа за къщата. След 9 месеца за мое нещастие бях съкратен от работата ми в новия град и тогава реших да се преквалифицирам в ИТ сектора (мое отдавнашно хоби) като записах и 2-ро висше образование с цел по-високи доходи, по-стабилна работа, а и да превърна хобито си в професия. Междувременно момичето си намери стабилна и добре платена работа в голяма немска фирма в същия град. Оказа се и, че майка й е властна и авторитарна жена, учителка по БЕЛ, която обича да налага мнението си. За капак момичето няма и баща – с майка й са се развели, когато тя е била невръстна и тя е оформена и възпитана само от майка си.
Времето започна да минава, но започнаха да се трупат и проблемите. Майка й, която в началото ме прие, постепенно започна да се настройва срещу мен до степен на нетърпимост в края на връзката ни. Не съм давал конкретни причини за това, но както се оказа по-късно съм бил следен под лупа какво говоря и как се държа. В края на 2014-та и началото на 2015-та година майка й на два пъти прескочи мнението ми за закупуване на нов компютър и автомобил като те двете решиха да действат без мен и въпреки помощта, която исках да окажа – за мен първи прояви на неуважение. През лятото на 2015-та година отново бях съкратен от работа и тогава бях помолен да си отида от апартамента им за периода, през който те са на екскурзия (около 10 дена) с аргумента, че не ме познавали добре, въпреки, че вече 2 години живеехме заедно. Това настрои родителите ми още повече срещу тях и започна да тлее конфликт, който доведе до това, че майка й и моите родители така и не се запознаха през тези 9 години. Междувременно ми стана ясно, че приятелката ми споделя почти всичко от съвместния ни живот с майка си, като дори е споделяла и как правим секс.(!) Стана ми ясно, и че майка й е явно с много труден и властен характер, защото си позволява да прави дъщеря си на две стотинки по телефона и да я оставя да плаче като малко дете като немалко пъти съм я успокоявал и аз. На всичкото отгоре си позволява и да я манипулира – „Ако не направиш това и онова, аз ще се поболея и ще умра, ще ме вкараш в гроба” и подобни неща. Стана ми ясно, че между тях граници няма, а с времето тази жена започна да хвърля все по-голяма и голяма сянка върху отношенията ни.
Междувременно през 2016-та година те успяха да изплатят апартамента, в който живеехме и продадоха земи, за да купят още един. За мое нещастие докато приятелката ми имаше стабилна и добре платена работа, аз бях съкратен още 2-3 пъти, особено по време на пандемията от Ковид-19. Успях обаче да завърша второто висше и да започна да търся реализация в ИТ сектора. Но въпреки това губех уважението на майка й, която започна да си го изкарва на мен – че не познава родителите ми, че те не приемат дъщеря й, че съм оставал без работа, че съм живеел в техния апартамент, че те имали имоти, а аз не и т.н. Тя си позволяваше и да се меси в отношенията ни, да идва при мен да води разговори как виждам бъдещето с дъщеря й, а аз да се обяснявам като ученик. Въпреки моите най-добри намерения, които имах през годините и плановете ми за съвместно бъдеще, тя никога не ми повярва и не ми се довери. Все пак отношенията с приятелката ми вървяха добре – подарих и годежен пръстен още през 2016-та година, а през 2019-та започнахме да правим опити и за бебе, но тя не успя да забременее.
В периодите, когато съм бил без работа (а и не само тогава) бях поел цялото домакинстване, защото смятам, че така е редно, когато приятелката ми изкарва парите в къщата. Готвех, чистех, пазарувах, перях, поливах цветята, ремонтирах разни неща, поддържах колата, даже ходех да я вземам и от работа от късни смени. Давал съм й и морална подкрепа, помощ и съвети за много неща, защото така е нормално. С други думи не съм лентяйствал, а освен това тиках и второто висше.
И така се стигна до фаталния 30 юни 2020-та година, когато посрещнах майка й от автогарата и тя се нахвърли върху мен в колата – явно се е трупало в нея от много време – че съм пропилял годините на дъщеря й, че нищо не съм бил постигнал в живота и че съм ги бил използвал. Тогава ми прекипя, скарах се и с приятелката ми, защото никога не ме беше защитавала пред майка си, никога не беше поставила граници в отношенията ни и защото се почувствах предаден от нея за пореден път и си събрах нещата от апартамента им.
Няколко месеца по-късно след трудни разговори с приятелката ми през октомври 2020-та се събрахме, но нещата не бяха вече същите. Между нас се появи празнина, разговорите по телефона се разредиха, както и съобщенията по Вайбър и след месец и сексът изчезна. Междувременно аз й помогнах да стане шеф на отдел във фирмата й (ударих й рамо да кандидатства, когато се чудеше и по-късно се грижех за всичко, докато беше на обучение и в изпитателен срок) и се грижих за нея, докато беше болна от Ковид-19. За щастие аз не се разболях. Тогава установих случайно, че майка й от много време, вероятно години, я е настройвала срещу мен, приписвайки ми несъществуващи неща като моя любовница, че съм имал дете някъде и семейство, че съм я лъжел непрестанно, че съм я манипулирал, че трябва да се страхува от мен и други подобни гнусотии. Обсъждала ме е и със съседи от блока си. През 2021-ва година по време на поредния пик на пандемията се наложи да работя и дистанционно от родния ми град и усетих, че те двете не искат да се прибирам в апартамента им. Когато се прибрах през август обаче, бях помолен да се изнеса. Приех го като нелепа шега, още повече, че приятелката ми не беше много стабилна емоционално тогава – плачеше и казваше, че животът й е свършил, че всичко е загубено, и че няма смисъл да живее. Потърсих психолог за семейна и лична терапия – отидохме два пъти и тя отказа да ходи повече. Последва среща и с майка й – уж за сдобряване, но тя се превърна в другарски съд – майка й ме напада, аз се отбранявам, а приятелката ми мълчи и гледа. Не се сдобрихме – оставал съм без работа, нямал съм стаж, родителите ми били такива и онакива, аз съм бил с лош характер, какво като съм се грижел за къщата, даже съм бил стар за дъщеря й. Все едно майката избира жениха, а не момичето. На Бъдни Вечер й наготвих, за да има храна за последната седмица на 2021-ва година, защото щеше да ходи на работа. На 03.01.2022 се прибрах в апартамента от моя роден град, само за да разбера, че храната ми е недокосната и че тя „не ядяла такива неща”. Тя се прибра от късна смяна с ледена физиономия – нямаше „Честита Нова Година”, „Как си”, някаква топлина. Все едно бях предмет.
Това ме пречупи и се изнесох от апартамента им след което срещите ни с приятелката ми се ограничиха до 1 път на седмица. Така прекарахме 2 месеца. Тя непрекъснато се отдалечаваше от мен, въпреки усилията ми да се преборим с тази криза. На 18 април получих и обаждане по телефона, с което тя се раздели с мен. За капак – имало нов човек в живота й, стара любов отпреди мен, даже се били целували. Почувствах се и предаден, защото това означаваше, че тя е търсила и се е срещала и с други мъже зад гърба ми, докато аз съм си мислел, че сме все още заедно, и че ще се борим за връзката ни. Върна ми пръстена и това беше.
Да, знам къде сбърках – трябваше да си тръгна от тази връзка много отдавна. Сигурно изглеждам и мъж не много на място, но пуста любов и надежди...защото искам да имам семейство и деца. И все пак БГ мами – не се хваля – толкова ли е лошо да си мъж, който обича и държи на приятелката си, амбициозен е, трудолюбив е, умее да готви, да поддържа къща, да пере, чисти и глади, да прави дребни ремонти и да поддържа автомобил? Чувствам се предаден, неразбран, неоценен и неуважаван.
Сега съм вече ИТ специалист, но сам, и не знам как да продължа живота си. Тя няма да ме потърси повече, а и да го направи за какво ми е човек, който утре пак ще ме предаде и ще съобразява всичко с майка си? Лошото е, че вече съм на 42 години, а тя е на 33 и си живее живота...а и съм сам в град, в който нямам роднини и приятели, които не са общи...
Питаш къде си сбъркал. Отговарям.
1. Срещната цели два пъти те зарязва и тръгва с твой "приятел". След месец ти се обажда, казва ти, че си и се видял студен, та затова се постоплила с друг и ти налапваш въдицата и веднага хукваш да излизаш с нея, забравяйки достойнството си в къщи. Не си бил на 15г. На мястото на жената не бих те взела сериозно.
2. Разказваш какво е сторила на родителите си, все едно си в ДГ или прогимназията. Ако синът ми се повлече с такава, и аз няма да съм много щастлива от този факт.
3. Нанасяш се в апартамент на майка и. И 20 години да живееш там си оставаш непълноценен, заврян зет или поне така те виждат те.
4. Възпитанието и характера на жената не ти харесват особено. Искаш да я промениш. Вълкът си мени козината, нрава не. Не я влече да домакинства.
5. Въпреки липсата на твой, собствен дом, стабилна работа и доходи на 32г, тръгваш да си играеш на семейство с жена, която е много над тебе имотно, социално, възрастово.
6. Даваш акъл за покупки на коли и компютри на хора, които не го искат. Който плаща, той поръчва музиката и няма какво да се фръцкаш и сърдиш. Ако има неуважение, то е от твоя страна, според мене.
7. В България повечето майки не искат стар, неосигурен, без стаж и имоти за съпруг на осигурените им, млади дъщери и това е валидно в цял свят в някаква степен, особено на места с ниска раждаемост. Майката е права за себе си, но те е търпяла 8 или 9 години, което ме кара да си мисля, че всъщност дъщерята вече не те иска, а майката поема ролята на вестоносец, та дъщерята да си измие лесно ръцете. Баба ми не искала баща ми, защото бил стар на 35+ години. Еми, права се оказала и родителите ми се разведоха, а горката ми баба трябваше да дондурка внуче от въпросния.
8. След като се чувстваш недооценен, неуважаван, неразбран е било редно да се оттеглиш.
9. За да сте семейство, трябва и двата чифта родители да ви приемат като двойка, да се приемат взаимно за да се сродните, като това трябва да се случи преди да тръгваш да опитваш да забременяваш и връзваш с бебета.
За мене си недорасляк и неадекватен социално. Като майка, не бих допуснала пълнолетната ми дъщеря да се влачи с подобно мекотело, камо ли да го слага в дома, който сме и осигурили. Ако моята дъщеря ми каже, че на 33г опитва да се забременява, без брак, от 40+ годишен, чиито родители не я приемат, ще и предложа, пред него, да и платя осеменяване от млад донор, под 35г, защото искам здраво внуче. По-лесно ще гледам внуче, отколкото зет-домакиня.
Жените сме силно хипергамни и трудно приемаме мъже, които постигат или притежават по-малко в икономически план ако са доста по-възрастни от нас.
Можеш да си намериш нови приятели в новия град, особено IT.
На 40+ години трудно ще намериш желаеща за семейство и деца, но не е невъзможно. Колегите на ММ, IT-та с десетилетен стаж, имоти, добро качество на живот си намират млади жени, но само в чужбина или леко изпаднали чужденки, които основно търсят документи и кинти. 30 и 35 годишните европейки не щат 40+ годишен за мъж и баща на децата си и се преориентират към връстници и даже по-млади. Вложи във външност и хубава кола, обзаведи си твое жилище и всичко ще е наред.
Успех ти желая и умната!
Аз не разбирам упоритото желание мазохистично да се ровиш в миналото, но щом настояваш:
1. Как според теб изглеждаш в очите на младата госпожица? Да си загубил коса, качил килограми? Възможно е да се впечатлява (негативно) от тези факти.
2. Възможно е просто да има друг или други. Младите момичета са ухажвани от много мъже. Ти как си спрямо конкуренцията?
3. Тя, моля ти се, не могла да забременее от теб. Ами... на бас, че тя и майка й си мислят, че ТИ не си успял да я забремениш.
1. Как според теб изглеждаш в очите на младата госпожица? Да си загубил коса, качил килограми? Възможно е да се впечатлява (негативно) от тези факти.
2. Възможно е просто да има друг или други. Младите момичета са ухажвани от много мъже. Ти как си спрямо конкуренцията?
3. Тя, моля ти се, не могла да забременее от теб. Ами... на бас, че тя и майка й си мислят, че ТИ не си успял да я забремениш.