Здравейте,
За пръв път пиша във форума тук, и както много други хора имам нужда от други гледни точки и мнения – особено от БГ мамите.
На 18 април тази година приключи 9-годишната ми връзка с приятелката ми и в момента търся отговори къде сбърках, за да се стигне дотук. Ще се опитам да бъда по-кратък, но предвид тези 9 години може и да не се получи.
Запозна ни общ приятел по Интернет през есента на 2012-та година. Тогава аз бях на 32 години, а тя на 23. Първоначално живеехме в различни градове и общувахме предимно онлайн. Два месеца по-късно се срещнахме на живо като имахме общо 2 срещи преди тя внезапно да ме зареже, за да отиде при този общ приятел, както се оказа по-късно. Месец по-късно тя ми се обади по телефона, за да поиска втори шанс. От дума на дума стана ясно, че по време на срещите ни според нея съм се държал дистанцирано и това я е отблъснало. Да, аз съм с малко по-консервативно възпитание и не награбвам жените на първа среща, но така съм възпитан... може би моя грешка, но случилото се настрои родителите ми срещу нея.(!)
Реших да й дам втори шанс и след още няколко месеца онлайн общуване и срещи през лятото на 2013-та година се преместих в нейния град, за да развиваме връзката си. Почти веднага след това заживяхме заедно в апартамент на майка й и може би тук нещата започнаха да се объркват. Разбрах, че момичето не го бива в домакинската работа, която стана така, че поех почти изцяло аз. Не ми пречеше особено обаче, защото обичам чист и подреден дом и ми харесваше да се грижа за къщата. След 9 месеца за мое нещастие бях съкратен от работата ми в новия град и тогава реших да се преквалифицирам в ИТ сектора (мое отдавнашно хоби) като записах и 2-ро висше образование с цел по-високи доходи, по-стабилна работа, а и да превърна хобито си в професия. Междувременно момичето си намери стабилна и добре платена работа в голяма немска фирма в същия град. Оказа се и, че майка й е властна и авторитарна жена, учителка по БЕЛ, която обича да налага мнението си. За капак момичето няма и баща – с майка й са се развели, когато тя е била невръстна и тя е оформена и възпитана само от майка си.
Времето започна да минава, но започнаха да се трупат и проблемите. Майка й, която в началото ме прие, постепенно започна да се настройва срещу мен до степен на нетърпимост в края на връзката ни. Не съм давал конкретни причини за това, но както се оказа по-късно съм бил следен под лупа какво говоря и как се държа. В края на 2014-та и началото на 2015-та година майка й на два пъти прескочи мнението ми за закупуване на нов компютър и автомобил като те двете решиха да действат без мен и въпреки помощта, която исках да окажа – за мен първи прояви на неуважение. През лятото на 2015-та година отново бях съкратен от работа и тогава бях помолен да си отида от апартамента им за периода, през който те са на екскурзия (около 10 дена) с аргумента, че не ме познавали добре, въпреки, че вече 2 години живеехме заедно. Това настрои родителите ми още повече срещу тях и започна да тлее конфликт, който доведе до това, че майка й и моите родители така и не се запознаха през тези 9 години. Междувременно ми стана ясно, че приятелката ми споделя почти всичко от съвместния ни живот с майка си, като дори е споделяла и как правим секс.(!) Стана ми ясно, и че майка й е явно с много труден и властен характер, защото си позволява да прави дъщеря си на две стотинки по телефона и да я оставя да плаче като малко дете като немалко пъти съм я успокоявал и аз. На всичкото отгоре си позволява и да я манипулира – „Ако не направиш това и онова, аз ще се поболея и ще умра, ще ме вкараш в гроба” и подобни неща. Стана ми ясно, че между тях граници няма, а с времето тази жена започна да хвърля все по-голяма и голяма сянка върху отношенията ни.
Междувременно през 2016-та година те успяха да изплатят апартамента, в който живеехме и продадоха земи, за да купят още един. За мое нещастие докато приятелката ми имаше стабилна и добре платена работа, аз бях съкратен още 2-3 пъти, особено по време на пандемията от Ковид-19. Успях обаче да завърша второто висше и да започна да търся реализация в ИТ сектора. Но въпреки това губех уважението на майка й, която започна да си го изкарва на мен – че не познава родителите ми, че те не приемат дъщеря й, че съм оставал без работа, че съм живеел в техния апартамент, че те имали имоти, а аз не и т.н. Тя си позволяваше и да се меси в отношенията ни, да идва при мен да води разговори как виждам бъдещето с дъщеря й, а аз да се обяснявам като ученик. Въпреки моите най-добри намерения, които имах през годините и плановете ми за съвместно бъдеще, тя никога не ми повярва и не ми се довери. Все пак отношенията с приятелката ми вървяха добре – подарих и годежен пръстен още през 2016-та година, а през 2019-та започнахме да правим опити и за бебе, но тя не успя да забременее.
В периодите, когато съм бил без работа (а и не само тогава) бях поел цялото домакинстване, защото смятам, че така е редно, когато приятелката ми изкарва парите в къщата. Готвех, чистех, пазарувах, перях, поливах цветята, ремонтирах разни неща, поддържах колата, даже ходех да я вземам и от работа от късни смени. Давал съм й и морална подкрепа, помощ и съвети за много неща, защото така е нормално. С други думи не съм лентяйствал, а освен това тиках и второто висше.
И така се стигна до фаталния 30 юни 2020-та година, когато посрещнах майка й от автогарата и тя се нахвърли върху мен в колата – явно се е трупало в нея от много време – че съм пропилял годините на дъщеря й, че нищо не съм бил постигнал в живота и че съм ги бил използвал. Тогава ми прекипя, скарах се и с приятелката ми, защото никога не ме беше защитавала пред майка си, никога не беше поставила граници в отношенията ни и защото се почувствах предаден от нея за пореден път и си събрах нещата от апартамента им.
Няколко месеца по-късно след трудни разговори с приятелката ми през октомври 2020-та се събрахме, но нещата не бяха вече същите. Между нас се появи празнина, разговорите по телефона се разредиха, както и съобщенията по Вайбър и след месец и сексът изчезна. Междувременно аз й помогнах да стане шеф на отдел във фирмата й (ударих й рамо да кандидатства, когато се чудеше и по-късно се грижех за всичко, докато беше на обучение и в изпитателен срок) и се грижих за нея, докато беше болна от Ковид-19. За щастие аз не се разболях. Тогава установих случайно, че майка й от много време, вероятно години, я е настройвала срещу мен, приписвайки ми несъществуващи неща като моя любовница, че съм имал дете някъде и семейство, че съм я лъжел непрестанно, че съм я манипулирал, че трябва да се страхува от мен и други подобни гнусотии. Обсъждала ме е и със съседи от блока си. През 2021-ва година по време на поредния пик на пандемията се наложи да работя и дистанционно от родния ми град и усетих, че те двете не искат да се прибирам в апартамента им. Когато се прибрах през август обаче, бях помолен да се изнеса. Приех го като нелепа шега, още повече, че приятелката ми не беше много стабилна емоционално тогава – плачеше и казваше, че животът й е свършил, че всичко е загубено, и че няма смисъл да живее. Потърсих психолог за семейна и лична терапия – отидохме два пъти и тя отказа да ходи повече. Последва среща и с майка й – уж за сдобряване, но тя се превърна в другарски съд – майка й ме напада, аз се отбранявам, а приятелката ми мълчи и гледа. Не се сдобрихме – оставал съм без работа, нямал съм стаж, родителите ми били такива и онакива, аз съм бил с лош характер, какво като съм се грижел за къщата, даже съм бил стар за дъщеря й. Все едно майката избира жениха, а не момичето. На Бъдни Вечер й наготвих, за да има храна за последната седмица на 2021-ва година, защото щеше да ходи на работа. На 03.01.2022 се прибрах в апартамента от моя роден град, само за да разбера, че храната ми е недокосната и че тя „не ядяла такива неща”. Тя се прибра от късна смяна с ледена физиономия – нямаше „Честита Нова Година”, „Как си”, някаква топлина. Все едно бях предмет.
Това ме пречупи и се изнесох от апартамента им след което срещите ни с приятелката ми се ограничиха до 1 път на седмица. Така прекарахме 2 месеца. Тя непрекъснато се отдалечаваше от мен, въпреки усилията ми да се преборим с тази криза. На 18 април получих и обаждане по телефона, с което тя се раздели с мен. За капак – имало нов човек в живота й, стара любов отпреди мен, даже се били целували. Почувствах се и предаден, защото това означаваше, че тя е търсила и се е срещала и с други мъже зад гърба ми, докато аз съм си мислел, че сме все още заедно, и че ще се борим за връзката ни. Върна ми пръстена и това беше.
Да, знам къде сбърках – трябваше да си тръгна от тази връзка много отдавна. Сигурно изглеждам и мъж не много на място, но пуста любов и надежди...защото искам да имам семейство и деца. И все пак БГ мами – не се хваля – толкова ли е лошо да си мъж, който обича и държи на приятелката си, амбициозен е, трудолюбив е, умее да готви, да поддържа къща, да пере, чисти и глади, да прави дребни ремонти и да поддържа автомобил? Чувствам се предаден, неразбран, неоценен и неуважаван.
Сега съм вече ИТ специалист, но сам, и не знам как да продължа живота си. Тя няма да ме потърси повече, а и да го направи за какво ми е човек, който утре пак ще ме предаде и ще съобразява всичко с майка си? Лошото е, че вече съм на 42 години, а тя е на 33 и си живее живота...а и съм сам в град, в който нямам роднини и приятели, които не са общи...
За пръв път пиша във форума тук, и както много други хора имам нужда от други гледни точки и мнения – особено от БГ мамите.
На 18 април тази година приключи 9-годишната ми връзка с приятелката ми и в момента търся отговори къде сбърках, за да се стигне дотук. Ще се опитам да бъда по-кратък, но предвид тези 9 години може и да не се получи.
Запозна ни общ приятел по Интернет през есента на 2012-та година. Тогава аз бях на 32 години, а тя на 23. Първоначално живеехме в различни градове и общувахме предимно онлайн. Два месеца по-късно се срещнахме на живо като имахме общо 2 срещи преди тя внезапно да ме зареже, за да отиде при този общ приятел, както се оказа по-късно. Месец по-късно тя ми се обади по телефона, за да поиска втори шанс. От дума на дума стана ясно, че по време на срещите ни според нея съм се държал дистанцирано и това я е отблъснало. Да, аз съм с малко по-консервативно възпитание и не награбвам жените на първа среща, но така съм възпитан... може би моя грешка, но случилото се настрои родителите ми срещу нея.(!)
Реших да й дам втори шанс и след още няколко месеца онлайн общуване и срещи през лятото на 2013-та година се преместих в нейния град, за да развиваме връзката си. Почти веднага след това заживяхме заедно в апартамент на майка й и може би тук нещата започнаха да се объркват. Разбрах, че момичето не го бива в домакинската работа, която стана така, че поех почти изцяло аз. Не ми пречеше особено обаче, защото обичам чист и подреден дом и ми харесваше да се грижа за къщата. След 9 месеца за мое нещастие бях съкратен от работата ми в новия град и тогава реших да се преквалифицирам в ИТ сектора (мое отдавнашно хоби) като записах и 2-ро висше образование с цел по-високи доходи, по-стабилна работа, а и да превърна хобито си в професия. Междувременно момичето си намери стабилна и добре платена работа в голяма немска фирма в същия град. Оказа се и, че майка й е властна и авторитарна жена, учителка по БЕЛ, която обича да налага мнението си. За капак момичето няма и баща – с майка й са се развели, когато тя е била невръстна и тя е оформена и възпитана само от майка си.
Времето започна да минава, но започнаха да се трупат и проблемите. Майка й, която в началото ме прие, постепенно започна да се настройва срещу мен до степен на нетърпимост в края на връзката ни. Не съм давал конкретни причини за това, но както се оказа по-късно съм бил следен под лупа какво говоря и как се държа. В края на 2014-та и началото на 2015-та година майка й на два пъти прескочи мнението ми за закупуване на нов компютър и автомобил като те двете решиха да действат без мен и въпреки помощта, която исках да окажа – за мен първи прояви на неуважение. През лятото на 2015-та година отново бях съкратен от работа и тогава бях помолен да си отида от апартамента им за периода, през който те са на екскурзия (около 10 дена) с аргумента, че не ме познавали добре, въпреки, че вече 2 години живеехме заедно. Това настрои родителите ми още повече срещу тях и започна да тлее конфликт, който доведе до това, че майка й и моите родители така и не се запознаха през тези 9 години. Междувременно ми стана ясно, че приятелката ми споделя почти всичко от съвместния ни живот с майка си, като дори е споделяла и как правим секс.(!) Стана ми ясно, и че майка й е явно с много труден и властен характер, защото си позволява да прави дъщеря си на две стотинки по телефона и да я оставя да плаче като малко дете като немалко пъти съм я успокоявал и аз. На всичкото отгоре си позволява и да я манипулира – „Ако не направиш това и онова, аз ще се поболея и ще умра, ще ме вкараш в гроба” и подобни неща. Стана ми ясно, че между тях граници няма, а с времето тази жена започна да хвърля все по-голяма и голяма сянка върху отношенията ни.
Междувременно през 2016-та година те успяха да изплатят апартамента, в който живеехме и продадоха земи, за да купят още един. За мое нещастие докато приятелката ми имаше стабилна и добре платена работа, аз бях съкратен още 2-3 пъти, особено по време на пандемията от Ковид-19. Успях обаче да завърша второто висше и да започна да търся реализация в ИТ сектора. Но въпреки това губех уважението на майка й, която започна да си го изкарва на мен – че не познава родителите ми, че те не приемат дъщеря й, че съм оставал без работа, че съм живеел в техния апартамент, че те имали имоти, а аз не и т.н. Тя си позволяваше и да се меси в отношенията ни, да идва при мен да води разговори как виждам бъдещето с дъщеря й, а аз да се обяснявам като ученик. Въпреки моите най-добри намерения, които имах през годините и плановете ми за съвместно бъдеще, тя никога не ми повярва и не ми се довери. Все пак отношенията с приятелката ми вървяха добре – подарих и годежен пръстен още през 2016-та година, а през 2019-та започнахме да правим опити и за бебе, но тя не успя да забременее.
В периодите, когато съм бил без работа (а и не само тогава) бях поел цялото домакинстване, защото смятам, че така е редно, когато приятелката ми изкарва парите в къщата. Готвех, чистех, пазарувах, перях, поливах цветята, ремонтирах разни неща, поддържах колата, даже ходех да я вземам и от работа от късни смени. Давал съм й и морална подкрепа, помощ и съвети за много неща, защото така е нормално. С други думи не съм лентяйствал, а освен това тиках и второто висше.
И така се стигна до фаталния 30 юни 2020-та година, когато посрещнах майка й от автогарата и тя се нахвърли върху мен в колата – явно се е трупало в нея от много време – че съм пропилял годините на дъщеря й, че нищо не съм бил постигнал в живота и че съм ги бил използвал. Тогава ми прекипя, скарах се и с приятелката ми, защото никога не ме беше защитавала пред майка си, никога не беше поставила граници в отношенията ни и защото се почувствах предаден от нея за пореден път и си събрах нещата от апартамента им.
Няколко месеца по-късно след трудни разговори с приятелката ми през октомври 2020-та се събрахме, но нещата не бяха вече същите. Между нас се появи празнина, разговорите по телефона се разредиха, както и съобщенията по Вайбър и след месец и сексът изчезна. Междувременно аз й помогнах да стане шеф на отдел във фирмата й (ударих й рамо да кандидатства, когато се чудеше и по-късно се грижех за всичко, докато беше на обучение и в изпитателен срок) и се грижих за нея, докато беше болна от Ковид-19. За щастие аз не се разболях. Тогава установих случайно, че майка й от много време, вероятно години, я е настройвала срещу мен, приписвайки ми несъществуващи неща като моя любовница, че съм имал дете някъде и семейство, че съм я лъжел непрестанно, че съм я манипулирал, че трябва да се страхува от мен и други подобни гнусотии. Обсъждала ме е и със съседи от блока си. През 2021-ва година по време на поредния пик на пандемията се наложи да работя и дистанционно от родния ми град и усетих, че те двете не искат да се прибирам в апартамента им. Когато се прибрах през август обаче, бях помолен да се изнеса. Приех го като нелепа шега, още повече, че приятелката ми не беше много стабилна емоционално тогава – плачеше и казваше, че животът й е свършил, че всичко е загубено, и че няма смисъл да живее. Потърсих психолог за семейна и лична терапия – отидохме два пъти и тя отказа да ходи повече. Последва среща и с майка й – уж за сдобряване, но тя се превърна в другарски съд – майка й ме напада, аз се отбранявам, а приятелката ми мълчи и гледа. Не се сдобрихме – оставал съм без работа, нямал съм стаж, родителите ми били такива и онакива, аз съм бил с лош характер, какво като съм се грижел за къщата, даже съм бил стар за дъщеря й. Все едно майката избира жениха, а не момичето. На Бъдни Вечер й наготвих, за да има храна за последната седмица на 2021-ва година, защото щеше да ходи на работа. На 03.01.2022 се прибрах в апартамента от моя роден град, само за да разбера, че храната ми е недокосната и че тя „не ядяла такива неща”. Тя се прибра от късна смяна с ледена физиономия – нямаше „Честита Нова Година”, „Как си”, някаква топлина. Все едно бях предмет.
Това ме пречупи и се изнесох от апартамента им след което срещите ни с приятелката ми се ограничиха до 1 път на седмица. Така прекарахме 2 месеца. Тя непрекъснато се отдалечаваше от мен, въпреки усилията ми да се преборим с тази криза. На 18 април получих и обаждане по телефона, с което тя се раздели с мен. За капак – имало нов човек в живота й, стара любов отпреди мен, даже се били целували. Почувствах се и предаден, защото това означаваше, че тя е търсила и се е срещала и с други мъже зад гърба ми, докато аз съм си мислел, че сме все още заедно, и че ще се борим за връзката ни. Върна ми пръстена и това беше.
Да, знам къде сбърках – трябваше да си тръгна от тази връзка много отдавна. Сигурно изглеждам и мъж не много на място, но пуста любов и надежди...защото искам да имам семейство и деца. И все пак БГ мами – не се хваля – толкова ли е лошо да си мъж, който обича и държи на приятелката си, амбициозен е, трудолюбив е, умее да готви, да поддържа къща, да пере, чисти и глади, да прави дребни ремонти и да поддържа автомобил? Чувствам се предаден, неразбран, неоценен и неуважаван.
Сега съм вече ИТ специалист, но сам, и не знам как да продължа живота си. Тя няма да ме потърси повече, а и да го направи за какво ми е човек, който утре пак ще ме предаде и ще съобразява всичко с майка си? Лошото е, че вече съм на 42 години, а тя е на 33 и си живее живота...а и съм сам в град, в който нямам роднини и приятели, които не са общи...
Казвам го И с ирония, но то си е така. Поближи си раните, помисли си какво искаш... Знам че е трудно, но си остави само поуките и хубавите неща от тези отношения, не се огорчавай от станалото. Няма да останеш зян, освен ако сам не се направиш 
