Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 13

Рамацоти, аз не давам на малаката да ляга с телефон, след случай в който не можеше да отлепи сутринта, а си ляга преди 22 часа. Оказа се че 2 часа и повече е висяла ма телефона!
Затова сега си ляга с Киндъла, чете 10-15 Мин и е заспала.
От няколко месеца си става с аларама, защото като я будим ние се глези и шугави, а като си чуе алармата и скача като пружинка.
Сутрин всеки си се оправя без много приказки, че никак не съм търпелива преди 1-2 кафета😅🤪

Моята просто ще си купи някой боклук от училищното кафене-сандвич, кроасан, фурнети, картофи, пържени филии и т.н. Затова ходенето без храна не й е особен стимул.

Купих будилник от старите,веднага става.

Дъждец,
нашата лавка е отворена само от 9.30 до 11.30 ч. Той не се сеща в междучасията. За обяд или си носиш или ядеш в стола, ако си на следобедни занимания. В стола той не иска, а може, то и на мен ми се отщява като им видя менюто - тука уж нещо био и здравословно, ама все са някакви индийски манджи, супи с тиква, салати с портокали и авокадо и разни треволяци, немците направо припадат по тях. Вкъщи ядем по традиционна българска храна, домати, краставици, марули, а руколата ни горчи. До 8 клас, нямат право да напускат училището в обедната пауза, освен ако не си отиват вкъщи.

И при нас решението бе аларма. Иначе ходех по 100 пъти да я будя, да и казвам колко е часа. Накрая решихме да си сложи аларма и като звънне, да знае, че трябва да става. И никой няма да ходи в стаята й, да я буди, когато стане- тогава. В началото си я беше сложила в 5,30ч. при положение, че започват в 7,45ч. и училището й е 10 мин. от нас После вече се отрегулира, дори в последните дни гледам, че се замотква и имахме разговор за закъсненията, въпреки, че "всички правели така". Какво е това влачене в първия час, не мога да разбера   С нетърпение чакат края на месеца

Будех ги до 4 клас (10 годишни). После край, оправят се сами и си носят последствията сами за евентуални закъснения. И о! чудо! , някак рязко се оказаха отговорни и самостоятелни.
Прекаленото обгрижване не е нещо хубаво. Обратното е - вреди в дългосрочен план.

За домашните задължения щях да пиша, сега имам 5 минути.
Имането на задължения в къщи не е с цел да се научат да чистят и поддържат. Тц. Всеки индивид без ментални дефицити ще се научи да чисти след еднократно показване или просто изчитане на етикета на съответния препарат. Чистенето е проста дейност, не изискваща години обучение.
Целта на домашните задължения от ранна възраст е възпитаване на рутина и манталитет и начин на мислене. Рутина, че поддържането на разумна хигиена е въпрос на постоянство. Мислене, че никой не ти е длъжен да те обслужва, че домакинството не е женска работа, увереност че можеш сам, идеята за семейството като отбор, домът е общ и всички в него са с равни в права и задължения. Слугинския манталитет ми е изключително противен и държах да възпитаваме децата ни далеч от него.

Като ви чета какви задължения имат децата ви май много ги глезя моите.
 
Нещата, които са си изцяло техен ангажимент не са много и пак ги мързи да ги правят. Да си оправят и почистват стаите, да си сгъват и прибират дрехите , да си сменят спалното бельо. Помагат за слагането на масата и раздигането, ама всеки път трябва да напомням. Ако каката е на кеф може да разтовари съдомиалната.
 
 Със ставането и ние имаме голям проблем. Има аларма на телефона, но само я спира и продължава да си спи. Редовно си говорим на висок тон сутрин с нея. Сега я караме сутрин, но от следващата година ще е на смени и ще трябва да се придвижва сама. Дано тогава се стегне.

У нас не търпят в спалня часовник със стрелки, много им тракал. Имаме един в дневната и един ... в килера. На мен пък ми действат много напевно и успокояващо. След като две сутрини поред аз се успивам, което е изключително необичайно, снощи се съгласих дъщеря ми да си вземе телефона в спалнята и да му настрои аларма. Стандартно я вдигам в 7:30 и тя ако не е събудена вече, става без проблем. Излиза от нас в 8:15. Но миналата седмица беше ваканция, лягаше по-късно и спеше до по-късно и сега няколко дни ѝ трябват да си влезе пак в ритъм. А аз имам изключителна непоносимост към хора, които закъсняват за училище или работа и дори в един момент като беше в началното училище май бях прекалила с това да я карам да бърза, за да сме навреме. Та бях стигнала и до обратния вариант - как на всеки може да се случи да закъснение, просто не трябва да е системно. Но пък сега в средното училище самото училище гледа по-строго на закъсненията, но мойта е свикнала и не ѝ тежи.

Аз ги будя все още с мнооого глезене.
И се прегръщаме и се целуваме и "айде ставай,принцеса" прочее.
Губиме едно 5 мин в глезотии, но ни харесва на всички

Малката, която е много малка, докато не седне да закуси все още спи.

По въпроса с храната, както казах я приготвям аз, за да е здравословна. В у-ще обядват на стол, защото при нас то е целодневно задължително.
Приготвям закуски

Алармите за събуждане са на телефоните им. Сами ходят на училище от втори клас, първо в кварталното, което е районирано при нас и после вече с автобус до съответната гимназия от пети клас. Сутрин излизаме преди тях с баща им. Сами закуска, тоалет и пътуване до училище.

Не зная колко голяма е дъщеря ти, но моята хубостница беше на 13, когато сгафи сериозно. Толкова бях бясна, ядосана, огорчена, че още ясно си спомням, как й изпратих списък с възможни наказания, от които да си избере. Случката се разви точно в края на учебната година. Едното беше цяло лято да е без прясно- прясно закупените от спестени от нея си пари AirPods, другото беше 1 месец да чисти цялата къща сама от- до; предстоеше й жадуван летен лагер тогава- да го пропусне... Имаше още няколко опции. Много съм ларж по принцип да делигирам свободи и правомощия, но държа и на отговорността, с която тези неща идват. И когато се сгафи, ставам зла и строга. Обяснявам какво са направили и защо реагирам така, след което наказвам.
Сина също наскоро го бях наказала да не ходи на баскетболен мач, който си бяха организирали с негови приятели, защото вятър го вее на бял кон и забравя да направи елементарни неща.

Дъщеря ни също става ного трудно сутрин, ръмжи, бучи... сама реши, че предпочита да си слага аларма. Работи, наистина. Спестихме дежурното сутрешно сдърпване.

Сина, който е на 13 все още го будя аз, но там е сравнително лесна работата.
Вечер телефоните се оставят на масичката в хола-  не защото им нямам доверие, а защото не искам да имат подобни устройства близо до главите си, особено нощем.

Иначе се подписвам с две ръце под написаното от Mößbauer-Effekt относно поддържането на хигиена, чистене и подреждане. От съвсем малки (3- 4 годишни) си оправят креватите сами, както и подреждат стаите, хвърлят си дрехите/ бельо за пране в определените за целта места. Да, не беше идеално; да, не беше по конец; да, не беше както аз бих го направила, но за мен това Е работещият модел. От още по- малки пък си събират играчките и прибират по съответните места. В началото всичко ставаше с наставления отстрани и помощ, когато се е налагало, разбира се. От 5- 6 годишни помагат за слагане на масата вечер и за отсервиране след това, подават чинии/ посуда от миялната, прибират си изгладените/ изпрани дрехи и бельо в гардеробите и шкафчетата. Постепенно започнаха да бършат прах в стаите си, въобще наясно са, че техните територии са изцяло техни задължения. Също- смяна на спално бельо, чистят си баните... с годините вече това е просто част от ежедневието им и не трябва да ги подсещам постоянно. Научени са, казано накратко. Вечер (стига да са си вкъщи) правят салатата, като само питат каква да е, защото знаят, че към различни ястия поднасям различни салати. И двамата имат техни коронни "специалитети", които приготвят сами няколко пъти в месеца.

Госпожицата е на почти 11. От началото на 4 клас става сама с алармата на телефона. Иначе я будех по 15 Мин и все не става. Оправя се сама за училище, аз и слагам закуска в кутията. Пак началото на 4 клас я оставих да си оправя сама стаята и да я чисти. Понеже е много разсеяна и все отлага отскоро и слагам сухото пране в стаята да си го оправя сама. И все напомням да го сгъне. Сбърках, че не я карах по-отрано да започне със задълженията вкъщи и все чака мен. Сега с брат и ще поправя тази грешка.

Срам, не срам, обаче мен още ме буди мъжът ми, който става най-рано от всички. Не обичам аларми. Не че някога и дори често не се събуждам в определеното време, но това е ритуал от самосебе си, от 22 години насам. Когато живеех с родителите си, ме будеше баща ми, вкл вече бях завършила университет и работех. Като съм учила и живяла сама, естествено с аларма, но както писах, предпочитам без.
След като се събудя, аз будя сина, който е 10 клас. Не давам в стаята телефон, а и той не иска. След което вече се примъквам до кафето, младежът, ако не е с готова раница от вечерта си я приготвя и заминава.
Пиша всичко това, защото по мое мнение прекаленото вторачване в "правилното", също не е от особена полза. Ето, аз винаги съм била отлична ученичка, имам сериозна професия, много успехи, грижа се за семейството си, ама, на- на 20 +баща ми ме събуждане с кафето, сега на Х+ (не е за разправя е на колко) - мъжът ми с кафето. Всеки има нужда от малко глезотия в една или друга посока, в друг план пък той е глезещият. Не е определящо какъв човек си.

Вкъщи аз съм кралицата - майка / / и ставам последна, когато всички са излезли по ред на номерата - синът ми, съпруга, дъщерята и моя милост. Събуждат се сами и, оправят се и търгват. Що се отнася до задълженията, нямам голям успех, но поне със събиране или сгъване на пране и съдомиялна не се занимавам. Хубавото е, че често ъптувам и като ги оставя за повечко време сами бързо влизат в час и виждат какво всъщност прави мома, за която всички си мислят, че не е много заета.

Всяко семейство си има различна динамика и универсални правила не съществуват.
Споделянето на опит обогатява, но не бива да е повод за съревнование или слепи сравнения.