Кой ви е по-близък - половинката или приятелите?

Абсолютно на мнението на Доня Череша съм.
С приятелките ми имам безброй неща за разговор - пътувания, книги, филми, театър, мода, изложби, концерти, спорт.
Темите са достатъчно лични, защото са част от ежедневието ни и винаги са пречупени през призмата на преживяно, видяно и изпитано, а не са просто small talk.
Лични неща споделяме от типа да коментираме образованието на децата, общите ни хобита, общите ни спомени, здравето на родителите ни.
Не коментираме интимните си отношения, както и въпроси,касаещи съпрузите ни. Не обсъждаме финансовите ни планове, семейните ни въпроси и неща, които са си само наши в семейството.
При мен обаче специфичното е, че съпругът ми е първият ми и най-близък приятел. В смисъл, че сме деца на много близки приятелски семейства и сме израснали заедно. Познавам го от първите дни на моя живот и преди всички останали приятелки. Имам приятелки от училище, от университета, но само него познавам от люлката и си знаем кътните зъби, както се казва.
И въпросът със споделянето с приятелки не е до смелост, а до интимен свят, в който човек трябва да стъпва на пръсти, а не като мечка, защото не е случайна фразата, че "двама са малко, трима са много".
Защо изобщо трябва приятелките ми да знаят дали с мъжа ми сме се скарали снощи или сме правили секс, дали той снощи е забравил да си измие зъбите преди лягане или е проявил романтичност и ми е подарил букет рози и подобни? Щом съм се събудила до него и вечерта пак ще си легна до него, ясно е, че тези неща следва да са си между мен и него.

Аз доколкото разбрах в темата се питаше дали споделяме лични проблеми във връзката. Не за обсъждане на общи интереси. За тях е ясно. Дали ще са приятели, дали ще е съпруг, близък, човек от клуб, който посещавате или група, с която гледате/ходите заедно, това зависи от конкретното хоби.

Иначе образование, деца, здраве, да, споделям и с близки приятели, но тези въпроси обсъждам първо обсъждам с човека до мен.

Аз съм емоционален човек и особено когато имахме големите проблеми имах нужда да ги споделя с някого. Майка ми, приятелка. Но знам че те няма да говорят с него.
Сега вече - колкото по-малко говоря за него, толкова по-добре.

Аз пък мълча при големи кризи. За проблемите с бившия, близките ми разбраха след години. Когато мъжът ми пострада при инцидент и бяхме на ръба на финансов колапс, никой не разбра. Аз съм кошчето за душевни отпадъци на всички приятелки, но аз не мога да се пречупя и споделям така .

Проблемите затова са лични, за да не се товарят други хора с тях. Когато има проблем вътре в семейството ни, пак вътре го решаваме.
Всеки човек си има проблеми, но и не се знае доколко е реално съпричастен и доколко просто гледа сеир.

И аз съм така. Но хората, на които мога да споделя, са наистина много малко + майка ми, разбира се. Аз също съм много емоционална и понякога имам нужда някой да ми покаже как са отстрани нещата.
В темата обаче според мен по-големите проблеми са два и не опират до това какво човек доверява на приятелите си.

Аз като се срещам с приятели искам да се забавляваме и да не ги товаря с моите драми. Не обичам съжалителни погледи и непоискани съвети които хората дават в такива моменти. Аз също не си падам по това да раздавам съвети на килограм. Ако ме питат, тогава.

Семейството ми и приятелите ми са две различни неща.
На първо място е семейството ми,но не пренебрегвам и приятелите.
Най-близък ми е съпругът ми.
Но и приятелката ми с която сме израснали заедно ..
С него споделям почти всичко.
Но има неща,чисто женски,които споделям само с нея.
Като правим планове първо се съобразявам със съпруга ми и детето.
Но винаги намирам начин да отделя време и за приятелката ми.

ММ е най-близкият ми човек, най-добрият ми приятел и аз на него по същия начин. Неразделни сме от както сме се запознали. Не сме излизали никъде и с никой приятел един без друг.

Не мога да си представя да пренебрегна приятели/ приятелки заради мъжа ми, както и обратното - да пренебрегвам него заради компанията. Трябва да има баланс.
Не искам да изпадам в детайли, но с приятелките ми, ама тия - истинските - си помагаме и в теми като на кой гинеколог да ида и тем подобни. Не мога да си представя да нямам две приятелки, от които да поискам по-интимен съвет, вместо да си говорим за балет и книги.
Човек трябва да разсъждава в перспектива и в този ред нито мъжете са гарантирано до живот, нито приятелите.

Мъжът ми ми е най-близък. След него е сестра ми и след това приятелите при така поставен въпрос.

И все пак имай едно наум, отношения се развалят даже и между роднини. Аз си патя от дълги години прекалено доверие.

Аз не съм близка с майка ми, тя не ме разбира и предпочитам да не споделям с нея. Когато ми е било тежко съм споделяла и с приятели и с форума. Опарила съм се и съм осъзнала, че не е правилно. Най-правилната позиция е да не се споделя нищо, но понякога когато ти е тежко, имаш нужда да си кажеш. Така, че мога да разбера хората, които споделят и да не ги съдя.

По мое наблюдение, ако споделиш с форума, освен да почнат да те хапят и плюят друго няма какво да стане. Споделям си с реални хора, където зад определено мнение седи реален човек, мой близък.

Неее, не е вярно. Тука всички са най-добри приятелки 😃😃😃
Някой беше споменал, че има нещa които не може да сподели с половинката си.
При мен не съществува нещо, което да не мога да му кажа.