Любители на котки - Тема 173

От февруари насам два броя търчат от където и да са,всеки път,когато ме усетят,че съм там.
Аз си мислех че не е нещо изключително😊
Преди това бяха Фин и детето😊

https://www.meowingtons.com/blogs/lolcats/why-does-my-cats-alway … ow-me-to-bathroom

И аз имам компания при всяко посещение в банята. Килимчето е станало цялото в черни косми да лежи на него докато ме чака. Вратата обезателно се отваря широко сякаш влиза слон, а не коте. Ако се забавя много (например правя си маска на косата и чакам 10мин.) на господина му доскучава и започва да ровичка я в несесера за да търси ластик, които случайно може да съм забравила (обикновено ги крия), я в някое чекмедже от което измъква каквото му хареса, гримовете ми редовно са разпиляни по земята, търкаля се изядена тоалетна хартия, а в тоалетната чиния често плуват шноли и фиби. Като дръпна завесата и съм така
После напуска доволен местопрестъплението, а аз се чудя откъде да я подхващам.

Мен пак ме "налази" едно малко женско коте. Появи се на рождения ми ден в двора, но аз казах "Не! Не мога още веднъж да го преживея това с Чари, още ме боли сърцето за нея 😿"
Е, предадох се снощи (2- 3 дни само го храних) на сърцераздирателните му вопли.



Ходихме на ветеринар днес- има проблем с дясното задно краченце. Правиха му  рентгенова снимка (м/у др. аз си го държах- "облякоха" ме с оловна престилка)- оказа се счупено. Котето ще живее 3 седмици в клетката обездвижени. 😿
Блеки го приема- по- скоро гледа да не му обръща внимание.
За мое огромно учудване котето тежи 1 кг, на 2- 2.5 месеца,  добре гледано и охранено според вет. Обезпаразитиха го. Пускам го във фейсбук групите за осиновяване (ох, там е един ужас, но...)

Ужас 3 седмици в клетка. Не може ли с шина и на свобода?

Ани, потърсило е и е намерило помощ.

Аз навремето много по-бързо се предадох на воплите на Торо
Нямаше нищо счупено, най-вероятно скъсани мускулни влакна. Не помня какво ми казаха след рентгена.
Но беше щастлив. Много добре разбират, че са спасени, осиновени, хранени, на топло.
Хари не му обръщаше внимание.

Само на баща ми и мен се лигави пред банята,мрявка,драска и да...скача по вратата с цел явно да я разбие.Аз го пускам.
В тоалетната влиза и при майка ми,и при баща ми.Само синът не го пуска никъде и с него много не се закача.Отваря му вратата на стаята,синът го гони,пак така...Явно и това е игра.
Нахалник.

Ани, много е сладка мацинката.
Дано си намери мил и добър човек.
И при баба някакво коте се вясвало,в ужас сме всички.Само ги носим насам-натам и лекуваме...
Моли е стара котка,тя си е господарката на двора,но малките все имат някакви проблеми.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/ucheni-otkriha-zashto-kotkite-dr … -mebelite-6145548
Звучи ми нелогично, но било опитно установено, че колкото по-силна е емоционалната връзка м-у коте и собственик, толкова по-чести са набезите на котьо върху мебели и вещи. Сещам се за Мария и Харко - силна връзка, разбойническо поведение.

Не съм забелязала такова поведение при Хари. Той даже и драскалка нямаше.
А пък емоционално бяхме... един за друг.
Даже и като малък не е правел поразии. Взех го може би на 40-45 дена. Една шепа коте беше

Всичко си зависи от котката според мен и от нейния характер. Като при хората. Някои са по палави, експанзивни, дори агресивни, други са тихи, кротки, спокойни. Слава Богу, Мая е от втория модел. Тя бели не прави, съобразява се с нас(докато е пред очите ни и ние пред нейните ), никога не е посягала, освен при игра, когато се въодушеви и разиграе и то само мъж ми го отнася щото и позволява да го драска, но това драскане не е целенасочено. Тя е ловец и при игра и се задействат инстинктите и просто почва да "убива" натрапника. При мен само да кажа "ох" и "атаката" мигом приключва. Дори когато и режа ноктите и се опитва да ме "хапне", то е леко и не с настървение. Аз си я мачкам, гушкам, държа на ръце, тя хич не обича, но никога не посяга, само издава един много сладък особен звук да покаже, че и е адски досадно. И това е. Тя просто е изключително спокойно и кротко животинче. Както често казвам тя е съвършенство облечено в котешко кожухче. Сега по цял ден стои на терасата и спи в саксията с тревата си. Пази я. И понякога чак забравям, че имаме котка. На мама златото е тя.

Моите сякаш не са правили бели. Един диван бяха унищожили, но странно, не и следващите. Явно не го харесваха или много го харесваха. Кита като беше млада отваряше хладилника и крадеше мръвки. Веднъж даже някой я затвори в него и след ориентиране по звука като отворих вратата му тя изскочи от него.

Аз в петък не писах за резултата от прегледа, че бях много зле емоционално. Правиха й ренген (без упойка). Има някакви петна около белите дробове, най-вероятно разсейки. Може и други неща да е, но имайки предвид тумора който извадиха и възрастта й, най-вероятно това било. Дадоха ни лекарство за оксидиране на кръвта, което ще подобри качеството й на живот. Взеха й кръв, резултатът днес ще излезе.
Лекарката беше изключително мила и не по немски лишена от емоции. Те въобще са крайно внимателни ветовете и другите служители. Каза ми нещо обаче, което ме нокаутира. Да сме й мерели дишането, даже ми даде код за приложение, в което да записвам ежедневно и ако вдишванията станат 80 в минута, да сме отидели да говорим. Питах за евтаназия ли ще говорим? Отговорът беше да. Можело да спестим няколко тежки седмици. Само дето не й убих с поглед. Добрата новина е, че ще има няколко добри месеца. Това с евтаназията няма да стане. Има и ужасни шипове по гръбнака, от които със сигурност много боли. Ние знаехме за това, но сега ги видях, два от тях са почти по два сантиметра.
Опитваме се да го приемам доколкото можем. Кита тази есен ще навърши 17 и имаше хубав живот. И въпреки това, не мога да го преживея. Като си помисля, че имаме и друга котка, която вече е на 10 години, лошо ми става. И двете са прибрани от варненските улици като бяха по една педя. Кита бягала през цялата Морска градина с мъжа ми и накрая я доведе. Той мен успокоява сега, защото аз два дни въздух не можех да си поема, но и той бърше очи. Дъщеря ни пък през целия си съзнателен живот е с тази котка и е по-зле и от мен.

Съжалявам, че помрачавам хубавата тема. Радвайте са на хубавите си животинки и се грижете много за тях.

Soft Click, .... заседна ми,  бе душа.... Милата Кита...!

Колко годишна беше като я оперираха? Бяха ли те предупредили тогава за разсейки?
На каква възраст беше кастрирана? Раждала ли е?

За евтаназията не смея да коментирам нищо. Това е едно много лично решение.

Soft Click, дълбоко съчувствам на семейството ви и на котчица за случващото се.

Преди месец и половина я оперираха и преди да се решим на операцията ни казаха, че 19 от 20 тумора при кучетата и котките не били "зли".

Тука в България рядко може някой да се съгласи да оперира 17-годишна котка, но пък, първото, за което предупреждават е за разсейките.

Soft Click, значи тия залитания може да са от хипоксия. Имате ли пулскоксиметър вкъщи? Аз засякох, че пулсоксиметърът засича и от котешка лапа, стига да не е студена.
Аналгетик за болките от шиповете не предписаха ли?

Отдавна имаме обезболяващо за болките от шиповете. Тя е свикнала да живее с тези болки, не са генерален проблем. Имаме пулсикометър, но то и без него се вижда критичното усилено дишане. Проблем е ако е постоянно такова, като е развълнувана от нещо не се брои.

Казаха, че постоянно оперират 19-20 годишни котки. На работа колежка водеше оперираното си 16 годишно куче за да не е в къщи само. Шефът позволява  кучета и две колежки постоянно ги водят. За едното даже викаха възпитател, защото лае посетителите в кантората и възпитателят трябваше да го научи, че не си е в къщи. 😊