Пубертетът при момчетата - тема 11

  • 49 938
  • 726
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 7 832
На 18 и половина е големият, чат-пат има проблясъци, но мнооого редки. С тоя темп на очовечване очаквам нормалност някъде към Христовата му възраст. 🤐

# 646
  • Мнения: 3 682
Аз пък не помня като пубертет да станах темерут. Бях много сговорчива. Бях много доволна и щастлива от живота, всичко ми беше много интересно и хубаво. За сина ми предстои да видим. Той сега навърши 12.

# 647
  • Мнения: 18 926
При нас бурсучестия период свърши това лято (след няколко дни става на 16). Накак изчезна така рязко, както се появи. Дори отчетох период от месец и половина, в който не сме се скарали или спорили нито веднъж за нищо. Чак не можех да повярвам. При него нещата са обратно - споделя. Особено, ако нещо хубаво му се е случило. С кофти нещата е малко по-тегав, но интересното е, че хем уж се крие, хем се крие така, че да разберем, че има проблем и да отидем, да го попитаме и да поговорим. Пример от снощи - страхотен скандал имаше с гаджено, много му беше тежко и хем казва "Оставете ме на мира - искам да съм сам", хем го виждам, че всъщност не иска. Нищо не казах - гушнах го и той сам започна да разказва какво се е случило. Поговорихме, казах му какво да направи, за да оправи нещата и днес вече всичко е наред.

Обачеееее - страшна досада е бе хора. Ама ужасна досада. Като зацикли за нещо и денонощно само за това слушам. Сега е на вълна "нов телефон". Лелеее, от сутрин до вечер само за това говори. Даже, като излезе навън с приятели, почва да звъни по 100 пъти на ден - този телефон ходих да го гледам на живо, онзи го гледах, ама този ли да взема, ама онзи ли...." Това е вече месец, защото си събира пари за него и сега от РД-то ще си добави, каквото събере и ще си купи. Скача от модел на модел и направо ме побърква. Отделно постоянно учи някакви нови фокуси, които ние сме длъжни постоянно да гледаме. Научи се да играе сантасе това лято - длъжни сме постоянно да играем с него. Това е разбира се само вечер или сутрин, обачее хора - ставам в неделя, още не съм си отворила очите и вече ме посреща с тесте карти да гледам фокуси или да играя карти, а през това време да слушам за поредния телефон, който си е харесал. Ще се гръмна вече.

# 648
  • Мнения: 11 797
Lady, нали си има гадже - пращай го на нея да показа фокуси /може и онлайн/ и да играят карти Sunglasses

# 649
  • Мнения: 28 602
Големият ми, който фввруари става на 20, беше отвратителен между 5 и 7 клас.После се кротна и от 3г сме на равна нога, рядко имаме спречквания.Даже се грижи за брат си повече от мен- учи с него, обгрижва го, говорят си.Така че да-има светлина в тунела.И двамата предпочитат да се кашират в стаите си, но споделят с мен, търсят ми мнението и искат съвети.
Явно и дребното минава същия път и чакам да го израсте.
За образователната система и децата съм съгласна, даже на мен ми е трудно да му помагам вече.
По мат. идва учител, но по бел. нямам подходящ, живеем извън София и става сложно.А и ми се искаше да се учи да се социализира с нови хора, нови места, да свиква с различно ежедневие, защото е мнооого притеснителен.На мен все притеснителни деца ми се падат.
Общо взето върви като брат си в пубертета, но много по-своенравен.
Държи сам да си избира дрехите, много суетен стана, къпе се нон стоп, бръсне мустак(мъхче), скубя му междувеждието.Постоянно ходи на фризьор, сакън да няма един косъм.пораснал.Малко се фиксира на някои неща.
Също, като реши нещо, не ме оставя, постоянно опява, звъни да ме подсеща, никакво търпение.
Ама както казва баща му- остави го да облича каквото иска , само да е нормален.😂

Последна редакция: пн, 10 окт 2022, 00:51 от ДХ3

# 650
  • Мнения: 1 822
Благодаря на всички за отговорите!
Явно и аз трябва да превъзпитам себе си, защото се хващам как всяка сутрин чакам да се събудим и той да е предишното дете.
Може би навлизам в критическата, защото си разглеждам картички, които ми беше рисувал, бележчици дето ми беше ми писал със сърчица, а Гугъл фотос допълнително наливат масло в огъня като ми изпращат всеки ден "On this day 4-5-6 years ago" - и тук вече си и поплаквам Simple Smile

Zigizagi, с друг език е, не немски, и все още успехът му не е пострадал. Но си права за чувството за безперспективност и демотивация. Драпа, драпа за това училище и когато влезе, вече му било тъпо и скучно.
Ах, една неподкастрена ...

# 651
  • Мнения: 3 682
Зависи много и от учителите наистина. Учителят може и атмосферата между децата да развали. Избираш училище, мислиш и накрая не знаеш какъв учител ще им се падне.
ДХЗ, а няма ли сайтове, в които се регистрират преподаватели по различни предмети?
Аз в такъв сайт намерих миналата година учител по математика на сина ми. Има доста, които не работят като учители на пълен работен ден в училище, поне тук, а се издържат с уроци.
 Има опция в тези сайтове да напишеш запитване какво търсиш, при какви условия. Например в колко часа ти е удобно, дали той да идва, къде живеете.  Така на мен ми писа младо момче, завършващ студент по математика. Синът ми го прие като като приятел почти. Чакаше с нетърпение да дойде. В същото време не се притесняваше, ако не разбира нещо, да пита и да му го обясни ако трябва и 25 пъти. Преди това опитахме с друг, който започваше да пуфти, ако детето не разбира нещо.и урокът свършваше, без го да е разбрало нищо.
Има много голямо значение учителят - някои от тях идват, изпяват си урока, взимат си парите и чао. И нямат подход нито да обяснят, нито да заинтересуват детето.
Моят син не е математик никак, но с подходящият човек се получиха нещата.

# 652
  • Мнения: 18 926
Lady, нали си има гадже - пращай го на нея да показа фокуси /може и онлайн/ и да играят карти Sunglasses

О, убедена съм, че и на нея не й се разминава Joy

Благодаря на всички за отговорите!
Явно и аз трябва да превъзпитам себе си, защото се хващам как всяка сутрин чакам да се събудим и той да е предишното дете.
Може би навлизам в критическата, защото си разглеждам картички, които ми беше рисувал, бележчици дето ми беше ми писал със сърчица, а Гугъл фотос допълнително наливат масло в огъня като ми изпращат всеки ден "On this day 4-5-6 years ago" - и тук вече си и поплаквам Simple Smile

Когато промяната стане твърде рязко, на нас, като родители, които сме свикнали с едно дете, ни е малко трудно да приемем "новото" дете толкова бързо. Обикновено ни трябва малко време, за да свикнем, че растат, а това неминуемо е свързано с промяна. Аз например постоянно си повтарям, че това е само период и рано или късно ще мине, като разбира се се надявам да е по-бързичко Simple Smile Но те са момчета - нормално е да се дистанцират постепенно от родителите си и най-вече от майките си, защото иначе обратния вариант не е по-добрия. Моят син, като беше малък, постоянно ми късаше и ми носеше някакви цветенца. Сега не го прави вече, но го прави с приятелката си и тя е силно впечатлена. На мен ми носи само на празници. Ами радва ме това, че има такова отношение към момичетата.

Относно стоенето в стаите - при нас и двамата си стоят в стаите (малката е на 9). Това си е тяхното място - нормално е да стоят там. Всеки си прави това, което му е интересно, без да пречи на другите вкъщи. Вясват се от време на време при нас и пак изчезват там - говорят си с приятели, единия си гледа филми или играе на компа, малката рисува или си чете нещо. Така и ние имаме някакво спокойствие вечер - да направим вечерята и да изгледаме новините. Специално на мен не ми е проблем стоенето в стаите.

# 653
  • Мнения: 7 832
Съгласна с последното мнение. Имат нужда от време за себе си и е добре да го имат. Полезно е за всички. Времето за семейни занимания намалява през пубертета, но все пак е добре да се грижим да го има, без да правим драми че е по-малко. Ние гледаме да правим заедно неща, които се харесват на всички - спорт, велопоходи, концерти, пътувания. В ежедневието понякога не успяваме да се съберем заедно на куп и за 15 минути на ден, но гледаме вечерята поне да е заедно, когато е възможно. Всеки е с различна програма, постоянно сме в движение. Трудничко е.

# 654
  • Мнения: 28 602
Аз пък смятам, че в някакъв момент децата трябва да се отделят лека-полека от родителите си и да имат свой живот.Прекарваме време заедно и то невинаги, на вечеря обикновено, после всеки си е по стаите и релаксира с нещо.


Иначе за курса- ако не стане там, ще търся учител, плащам на части, така че мога да се откажа.Надявам се да свикне, има добри отзиви от школата.

Последна редакция: пн, 10 окт 2022, 12:04 от ДХ3

# 655
  • Мнения: 18 926
За мен е много важно, специално сина ни постепенно да се отделя от нас. Както и в един момент да заживее самостоятелно. Лично аз израстнах с баща, който през целия си живот, и до ден днешен (вече е на 70 години) не се отлепя от полата на майка си, дори в момента живее при нея, въпреки, че майка ми живее в същата къща, на друг етаж. Темата ми е много болна, защото, като дъщеря на такъв баща знам колко тежко ми е било през годините факта, че баща ми обича майка си повече от мен, повече от майка ми и, че баба ми присъства и контролира живота на всички ни за абсолютно всяко нещо. Това е нещо, което никога няма да му го простя! И с всяка изминала година вкопчването в нея става все по-явно. Чак се притеснявам как ще понесе момента, в който нея вече няма да я има.

# 656
  • Мнения: 28 602
Нещо
подобно смятам и аз - искам да възпитам самостоятелни мъже, които са достатъчно чувствителни, за да са добра опора за бъдещите си жени, без да се залита в крайности.Затова доста рано ги уча да се справят сами с един куп дейности, не ходя да ги обслужвам и обгрижвам, което доста бг.майки правят, защото било женска работа.
Плюс това, чисто егоистично, искам някой ден да изчезват от нас и да си карам кефа, че ми писна да готвя за трима мъже 😂

Последна редакция: пн, 10 окт 2022, 13:16 от ДХ3

# 657
  • Мнения: 18 926
Плюс това, чисто егоистично, искам някой ден да изчезват от нас и да си карам кефа, че ми писна да готвя за трима мъже 😂

+ 1 от мен

И по този повод, любимите ми вицове:

Мъж казва на майка си:
- Мамо, ти сигурно вече искаш внуци?
- Да синко, ама повече искам на Малдивите


35 годишен син към родителите си, при които живее:
- Мамо, тате, изядох си всичко на обяд - и супата, и второто и десерта!
- Браво маме, ето затова нямаме търпение да се изнесеш.

Joy

# 658
  • Мнения: 28 602
Хаххаха…това за Малдивите е и моят пъклен план 😂
Онзи ден се шегувах с моята приятелка, че ще е като бабата в онази реклама:
-Жоре, мама, студено ли ти е да те завия?
А Жоро, на 50г, спи с жена си в стая в майчиния апартамент.😂😂😂
Моята приятелка третира децата си като бебета, а са тийнове и двамата.🤦🏻♀

# 659
  • Мнения: 9 043
Това да възпитаваме самостоятелни мъже, няма общо с това да умеят да споделят и разговарят с нас.
Все пак емоционалната интелигентниост е също толкова важна за един мъж колкото и неговата самостоятелност.
Все още споделят, допитват се. Понякога се правят, че не ме чуват но в действията им виждам, че са обмислили действията си и се вслушват в това което казваме (и аз и ММ).
За да научиш детето си как да се отнася към семейството си така трябва и ние да се отнасяме към него. Споделям, говоря и пак споделям и пак говоря. И разбира се се опитвам да правя нещата така, че децата да имат желание да са у дома и да са с нас. Естествено, че тези моменти са все по-малко, но е важното че ги има редовно. С тинейджъра задължително всички вечеряме заедно и споделяме, всяка вечер имам няколко общи часа.
Даже и в моментите в които дълго се били разделени на хиляди километри сме си правили общи вечер през Зоом. Ей така да поседим и да поговорим Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт