Случи ми се нещо странно XXVI

Амброзия, аз също често съм в къщи без мъжа ми. От охранителна гледна точка, за да изключиш това си притеснение и страх: СОТ, камери и куче. Камери, бих препоръчала във всяко помещение и то настроени да записват непрекъснато, не само при движение. Могат да се гледат от телефона, през интернет, т.е. съпруга ти също би могъл от време на време да поглежда, дали всичко в къщи е наред.  Кучето, сигнализира при движение на стълбищната площадка, дори и да няма опит за отключване на вратата, т.е ще знаеш или поне бързо ще разбереш, ако някой се интересува от жилището. Разбира се, животните усещат и много други неща. Да изключиш поне тази страна на нещата.

Аз съм вярваща и никога не съм се чувствала некомфортно на такива места. По-скоро чувствам смирение и ми олеква на душата. Явно наистина зависи от това дали си вярващ или не.

Знаете ли дали сградата случайно не е построена върху старо гробище/разкопана могила? Близо до нас например преди повече от 10 години построиха блок точно върху разкопана могила, така че не е нещо необичайно за нашата държава.. Чела съм, че в сгради, построени на такива места, могат да се случват странни неща.

Ще споделя една случка за баба и дядо. Почина дядо ми и баба започна да казва, че го чува нощем как я вика. И тя все му се карала да я остави на мира, че не иска да ходи при него. Е, малко след това й откриха рак и почина много бързо. Няколко дни след смъртта й сънувах как цялото семейство сме на двора около масата и ще ядем. Дядо ми си беше седнал на масата, а до него имаше празен стол и прибори. Аз се обърнах и го питах "Дядо, баба къде е, няма ли да яде с нас?" и той ми отвърна "Няма още, не е стигнала тук". Нали казват, че след 40 дни душата си отива.. За мен не беше просто сън, а сякаш наистина комуникирах с него и това, което ми каза беше така....

Имах един много любим дядо(братовчед на моя дядо и съсед) Много го обичах.Той много си играеше с мен.Когато разбрах,че е починал бях далече.В следващите дни много го сънувах И до днес не знам дали бяха просто сънища или душата му се свързваше с мен.Един сън си спомням ярко. В съня си знам ,че е умрял, но той е там при мен.И аз му казвам"Другите виждат ли те?" А той отговаря "Само тези ,които ме обичат"

Сънищата са срещи между душите.
Аз имам много със съпруга ми,дъщеря ми също,присънва се и на близки хора,чрез които ми изпраща много ясни послания.
В един сън ми каза,че само аз ще го виждам, в друг-че навсякъде ходи с мен и наистина е така.

Включвам се с нещо странно за мен,което се случи снощи.
Преди лягане приятелят ми отива до банята. Вратата към коридора е отворена,подът е ламинат. Чувам,че чешмата е пусната и електрическата му четка. Четката се чува все едно в далечината,през затворена врата(много е шумна). В същия момент чувам стъпки в коридора. По-скоро леки,не са на мъж,а и той беше с чехли. Ясно чувам около 4-5 стъпки,в посока към вратата на стаята. В първия момент реших,че е той и не ми направи впечатление,но после се усетих,че е в банята. Достраша ме да стана да погледна. Четката бръмча още малко време и спря,чух вратата на банята да се отваря. Когато се върна в стаята все пак го питах дали е обикалял коридора,той каза не. Малко след това заспах,но по средата на нощта той стана и започна да ходи и говори насън. Изправи се пред огледалото и каза: “ вземи тази половина,другата е за мен” сочейки стаята. Аз се събудих от това,защото говореше на висок тон,попитах го какво става,а той каза,”не знам,но имаше някой”.
Сутринта нямаше спомен да е ставал,нито какво е сънувал. Може неговото поведение да е чисто съвпадение,но крачките ги чух със сигурност. Няма домашни любимци,съседите отгоре никога не се чуват,прозорците бяха затворени. Бяха си крачки,които се чуха за няколко секунди. Коридорът е дълъг,не беше все едно някой върви от хола или банята чак,а като че ли се появиха от нищото и стигнаха почти до вратата на стаята и изведнъж изчезнаха.

С детето ми, което е на 5 години преди 2 дена преживяхме инцидент, който ни се размина на косъм, много рядко се случва. Но по-интересното е че, детето сякаш усещаше нещо преди това. Бяхме ходили на преглед при лекар, който мина отлично и аз бях много щастлива, че всичко е наред. Паркирах колата на една от главните улици в града и трябваше да се видим с баща й, който е в центъра. Когато тръгнах да свалям детето от колата, тя ми каза: "Мамо, не искам да ходя никъде. Нека да изчакаме тате тук". Това е 100% нехарактерно за нея, защото тя е много подвижна, обожава разходки и никога досега не е поисквала да остане  в колата, вместо да изезе навън...съвсем никога! Опитах няколко пъти, тя отказа, аз седнах отпред в колата и чакахме. Писна ми да чакам след 10 минути и й казах, че тръгваме. Детето тръгна с видимо нежелание, пак казвам, това никога не се случва при нея. По пътя за центъра се минава по оживена малка уличка. Вървейки по тротоара, детето беше от вътрешната страна, държах го за ръка. Внезапно точно до нея, на 10-15 см най-много падна нещо огромно, тежко и се разби на парчета с трясък.... Ако ни беше уцелило, не искам да си помислям... аз изпаднах в истерия, дойдоха хора да ни успокояват. Размина се наистина на косъм, точно до нас. Върнах се после и снимах предмета - голяма керемида, разпаднала се от удара на доста парчета.

Като се поуспокоих, подадох сигнал на 112, а после и Общината. Вероятно покрива е разместен - сградата е 5 етажна жилищна и ако сега  е паднала една тухла, не се знае втората къде ще тупне скоро.

Мисълта ми беше - ако бях послушала детето си, това изобщо нямаше да ни се случи!!! Първите 24 часа треперех от ужас, сега ми поразмина и се благодаря на Бог и съдбата. Но все леко ме е яд, защо не си послушах детето.

Огромен късмет сте имали 🍀🙏🏻🍀
Много мразя да минавам под сгради,но често няма избор..
Преди години на Мм на 10-15см.от главата му се размина стъклен буркан...разби се в краката ни.
Винаги оглеждам къде минавам,но гаранция няма...падали са ми щипки за пране,клончета,кестени,малко сняг  на главата и пак се усеща като тежък предмет...всички висящи цветарници са потенциални убийци.
Вчера по тв една разказваше как котката ѝ паднала от терасата,оцеляла...,но ако беше в/у човек 😱
Оглеждайте и преценявайте винаги евентуални нежелани и рискови ситуации 🙏🏻

Преди седмица видях на съседна сграда по покрива качени 13-14год.момчета,пушеха,лигавеха се,по едно време едното хвърли отгоре нещо дълго като пръчка,чу се падането на плочките,добре, че никой не е минавал тогава 🙏🏻

Да, знам и всеки ден се благодаря за това. Много се уплаших. Да не се случва на никого!

Винаги съм мислила, че нямам интуиция, дори се определях като пълен гьон в това отношение. На няколко пъти вече се убедих, че това не е така. Имам няколко случая, когато моята майка ме е карала да правя насила нещо, което не искам и това ми е струвало много. Светла й памет, не признаваше "не" за отговор. Например - тя много искаше да ида на гости на роднини в друг град. На мен фатално не ми се ходеше, но и тя, и роднините настояваха на живот и смърт. Тогава нямаше мобилни телефони. Няколко дни преди да замина, майка ми обясняваше по телефона на всеки, който ме търси, че няма да бъда в Сф, защото заминавам и въобще - огромен натиск. Накрая, с огромно нежелание заминах. Е, такава невроза получих, че като се върнах, направо не можех да ходя. Бях страшно зле, доста време мина, докато се оправя. Майка ми дори не вярваше, че бях зле, мислеше, че я разигравам. Като паднах няколко пъти, се убеди.
Друг случай - една съседка беше вкъщи. Когато си тръгна, майка ми настояваше да я изпратя до тях и да й помогна с някакъв багаж. Жената не беше толкова натоварена, беше с две деца. На мен никак не ми се ходеше, но майка ми настояваше и настояваше. Накрая тръгнах, нейният блок е на не повече от 20-30 метра от нас. Изпратих я, влезе във входа, аз тръгнах към къщи. Е, точно пред входа така се спънах и паднах, че по чудо не се потроших. И съседката след това каза как не ми се е ходило и явно е било с причина.
За съжаление майка ми беше така авторитарна до смъртта си. Аз се научих да се вслушвам във вътрешния си глас и когато никак не ми се прави нещо, не го правя.

По темата за падащи предмети и опасността да си на неправилното място, в неправилното време.
http://www.bgnow.eu/news.php?y19&cat=2&newsid=205406

Ужасно е това ,което се е случило на възрастният мъж 🥺
Всякакви откачалки има,решил да си слага край на живота,но защо и невинни да пострадат!?...добре,че не е оцелял самоубиеца,че и такива случаи има 🤨

Ambrosia, да имате вие загубено дете или в семейството ви назад да има загубено/починало дете?
 Това, което разказваш, наред със столчето, ми прилича на дете.

Не, нямаме. Нямаме и в семейството. Това със столчето започна непосредствено след като го внесохме вкъщи, явно с него нещо си “дойде”. Умишлено нагоре не съм отговаряла, защото вече съм казвала, че куче нямаме и няма да занимавам никого тук, ако отзад съм плеснала куче или детето ни. Вече съм го писала, но да си кажа и сега, за който не е чел. Няма прозорци, няма отражения, сянката си е абсолютно реална. Пак ще напиша и че сме си правили експерименти, заставайки отзад - ясно се вижда човек. В случая е нещо безплътно и бързо движещо се, ниско до около метър, съдейки по сянката на детето.