Много е странно всичко, защото когато казваме "Аз ", някакси изключваме тялото си, разбираме по- скоро съзнанието.......Обаче, когато забременееш организма изведнъж превключва на една програма, която ни напомня, че понякога нашите тела знаят много повече от умовете ни и всичко е толкова хем вълшебно, хем излязло от контрол ( на някои майки започва да им се яде пръст....странно защо ) и ние сме толкова подчинени на природата, че това какво сме ние, т.е. нашият"аз ", нашата личност, изглежда нищожно в сравнение с чудото на бременеенето......и после магията продължава и след бременността , с раждането и кърменето.......
- Публикувана: 25 ноем. 2006, 12:15 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2006, 09:59 ч.
Защо говорите за детето си в множествено число?
Може ли да поразсъждаваме върху един феномен. 
Предполагам, че психолози, ако се включат ще стане и интересно.
Говоренето за детето , нуждите, функциите му в множествено число.
"Колко често акате" , " Захранваме се от ..." , " Отиваме да папкаме" и тн.
Забелязвам обаче парадокс - същите хора, които говорят за детето си, като за ембрион все още свръзан с пъпната си връв и с общ кръвен поток с майка си ( ние акаме, ние папкаме), говорят за децата си, като за личности, самостоятелни единици и тн, и много държат някак си да се знае, че се държат, говорят и тн на децата си , като 'равни' , че обясняват, като на възрастни и тн.
Само въпрос на лигня ли е подобен навик да се говори за детето в мн. ч-ло? Някакво умиление от зависимостта.... или?
На който му се бистри тази тема , нека сподели мнение
Предполагам, че психолози, ако се включат ще стане и интересно.
Говоренето за детето , нуждите, функциите му в множествено число.
"Колко често акате" , " Захранваме се от ..." , " Отиваме да папкаме" и тн.
Забелязвам обаче парадокс - същите хора, които говорят за детето си, като за ембрион все още свръзан с пъпната си връв и с общ кръвен поток с майка си ( ние акаме, ние папкаме), говорят за децата си, като за личности, самостоятелни единици и тн, и много държат някак си да се знае, че се държат, говорят и тн на децата си , като 'равни' , че обясняват, като на възрастни и тн.
Само въпрос на лигня ли е подобен навик да се говори за детето в мн. ч-ло? Някакво умиление от зависимостта.... или?
На който му се бистри тази тема , нека сподели мнение
Щото до към 4-5 годишна възраст почти,ние майките (а дори и татковците) вършим всички тези неща заедно с децата и подсъзнателно сме съпричастни с тях дори във физиологичните нужди
Замислих се сега как беше при мен... точно обратно 
Някак още от момента, в който забременях, си го усещах като някаква много силна, независима от мен воля. Като говорех за него, го наричах Човека - Човека е станал 3 сантиметра, Човека вече си има сърчице... Не знам защо, просто така съм го усещала. И понеже пък се оказа, че детето не прилича на нас, а си има собствена физиономия (а и собствен характер), ми е още по-лесно да го приемам като индивидуалност.
Някак още от момента, в който забременях, си го усещах като някаква много силна, независима от мен воля. Като говорех за него, го наричах Човека - Човека е станал 3 сантиметра, Човека вече си има сърчице... Не знам защо, просто така съм го усещала. И понеже пък се оказа, че детето не прилича на нас, а си има собствена физиономия (а и собствен характер), ми е още по-лесно да го приемам като индивидуалност.
А сега сериозно по темата 
! В един прекрасен момент без да забележем малкото пухкаво същество с розови бузки се е превърнало в съзнателно малко човече, напълно самостоятелно от нас и използвайки тази форма на изказ, може да попаднем в твърде неловки и смешни ситуации, като например:
" Ние кандидатстваме, ние сме абитуриенти"....
или .. " ние за пръв път спахме с жена" ...
и лека-полека ситуацията от нормална започва да се превръща в леко патологичен изблик на родителска любов и загриженост и то насочени към прекрасното ни дете, което в този момент се тресе от лют пуберитет и ако не повече, то поне ще бъде ужасно смутено да чуе тия думи от устата на собствената си майка пред собствените си приятели
.
! В един прекрасен момент без да забележем малкото пухкаво същество с розови бузки се е превърнало в съзнателно малко човече, напълно самостоятелно от нас и използвайки тази форма на изказ, може да попаднем в твърде неловки и смешни ситуации, като например:" Ние кандидатстваме, ние сме абитуриенти"....
или .. " ние за пръв път спахме с жена" ...
и лека-полека ситуацията от нормална започва да се превръща в леко патологичен изблик на родителска любов и загриженост и то насочени към прекрасното ни дете, което в този момент се тресе от лют пуберитет и ако не повече, то поне ще бъде ужасно смутено да чуе тия думи от устата на собствената си майка пред собствените си приятели
. Не съм изчела всичко, но...
Лени, ти имаш ли деца???
Лени, ти имаш ли деца???
няма да кажа.
не виждам връзка с темата
Не съм изчела всичко, но...
Лени, ти имаш ли деца???
Лени, ти имаш ли деца???
няма да кажа.
не виждам връзка с темата
Аз те дебна и подозирам от известно време.
Ламелинда си призна вече, оставаш ти.
И аз явно нямам връзка с детето си.Не ме мързи да изпиша-детето ми яде три пъти дневно...Не участвам явно активно в процесите-акане, папкане, спинкане и т.н.Да, до една определена възраст може да съм бърсала дупе, но не съм се пънала аз, нали?Сега , на почти 4 години дъщеря ми все така самостоятелно върши всички тези неща, аз даже и в бърсането не учатсвам...
Така че-не нападайте Лени с някакви прази думи в стил-не си майка, не знаеш-е, аз съм майка...За някои това е просто речник, заразяват се от околните майки, то е паразитно...
Така че-не нападайте Лени с някакви прази думи в стил-не си майка, не знаеш-е, аз съм майка...За някои това е просто речник, заразяват се от околните майки, то е паразитно...
Аз също казвам примерно "ходихме на разходка" или пък "ходихме на пазар" , "ходихме на гости"и т.н.. Все пак сме били заедно на даденото място. Но когато детето ака примерно, то само си ака, освен ако не сме били заедно в тоалетната и двамата да сме извършвали тази дейснот 
Инече не ми е странно, когато някой казва "спи ме", "храниме се" и т.н.. Разбира се "ние сме абитуренти" "ние кандидатсвахме"вече звучи абсурдно и смешно, все пак детето вече не е бебе, а голям човек и личност със собствено мнение и виждане за живота!
Инече не ми е странно, когато някой казва "спи ме", "храниме се" и т.н.. Разбира се "ние сме абитуренти" "ние кандидатсвахме"вече звучи абсурдно и смешно, все пак детето вече не е бебе, а голям човек и личност със собствено мнение и виждане за живота! Не съм изчела всичко, но...
Лени, ти имаш ли деца???
Лени, ти имаш ли деца???
няма да кажа.
не виждам връзка с темата
Има, има
...Преди да родя и аз така си мислех като теб, но след това някак неусетно се случха нещата и се оказа, че за всичко говоря в множествено число, по силно е от мен
А иначе не е свръх-знание, нооо пак ще си говорим
И не нападам никого...тази тема е толкова дъвкана, че вече само се забавлявам
Това идва от емоционалната връзка мужду двамата /майката и детето/, но също и от ежедневната физическа свързаност на майката с отрочето си поради неговата безпомощност да осъзнае , че е отделна личаност все още. Всъщност личността се гради от родителите , времето в което живеем и хората най-вече с които се срещаме. Всичко е толкова взеимосвързано. Аз лично говорих в мн.ч. за детето си докато беше бебе, но от както по порасна малко и не чак толкова /от както започна да се обслужва сам , тоалетна, хранене/ и не чак дотам/който има 3 годишни палавници ще разбере/ това "ние" го няма ... т.е. исках да обясня , че нещата сами си идват на мястото с времето си.
Всъщност личността се гради от родителите , времето в което живеем и хората най-вече с които се срещаме. Всичко е толкова взеимосвързано. Аз лично говорих в мн.ч. за детето си докато беше бебе, но от както по порасна малко и не чак толкова /от както започна да се обслужва сам , тоалетна, хранене/ и не чак дотам/който има 3 годишни палавници ще разбере/ това "ние" го няма ... т.е. исках да обясня , че нещата сами си идват на мястото с времето си. Препоръчани теми