Публикувана: 25 ноем. 2006, 12:15 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2006, 09:59 ч.

Защо говорите за детето си в множествено число?

5 089
158
1

# 150 26 ноем. 2006, 20:45 ч.

София
Мнения: 630

На мен ми звучи инфантилно (също като някой говори за себе си в 3 л.). Не е единствен критерии, по който бих си направила заключение за родителя, но ако е неизменна част от изказа му, си оказва влияние.
Може би точно заради тази ми нагласа не говоря по този начин.

Между другото била съм свидетел на "ние сме студенти" и "пишем дипломна работа". Дъщерята определено демонстрираше негативно отношение към "ние".

# 151 26 ноем. 2006, 20:48 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: vivita в нд, 26 ное 2006, 12:04

още няколко примера:
учителката (в това число и тази по литература ooooh!

) казва: днес ще вземем ... иналия път взехме урока ..., учихме за ... , писахме съчинение ..., правихмедиктовка ...
футболен мач - БГ - Англия ... а бихме ли ги или те ни биха?
колко от вас смениха гумите на колата със зимни? как ги сменихте ??? хванахте с мъжа си крика и лостовете newsm78

коклко от вас си купиха нов телевизор? сами ли си го купиха или мъжа им ходи да го плати и да го докара с колата? newsm78

преподаватели в университети ... взимат материал, лекции, имат упражнения ????? #Crazy

Май масово се ползва и какво всички са непоправими лигльовци или неграмотни????
ще взема да порова като имам време из интернет, сигурно ще има обяснение .

Ето го и моето мнение, ......права е жената, това е отговора Peace

# 152 26 ноем. 2006, 22:43 ч.

Мнения: 755

Re: Защо говорите за детето си в множествено число?
Цитат на: Кифлата в неделя, 26 ноември 2006, 11:47
Цитат на: Fortune в неделя, 26 ноември 2006, 11:26
Не мисля обаче , че като се говори в началото в мн.ч. майката има за цел да се идентифицира с детето и да го обезличи като личност.... това ми звучи направо смешно. Индивидуалността се гради с времето....

Личност не е равнозначно на отделен индивид...т.е. индивидуалността идва от факта , че всеки е уникален сам по себе си и е различен от другите , но личността се гради от семейството и средата в която растем. Има много идивиди на този свят , които все още не са станали личности , ако ме разбираш какво искам да кажа. А ако визираш личност = на отделен индивид ...може въпреки че аз не мога да приравня двете понятия , защото едното предполага живот , другото живуркане. В този ред на мисли казах , че личността се гради с годините у човешкия индивид. И пак по темата ...всеки да си говори както му е угодно/този начин на изразяване не мисля че е показателен за определената интелегентност за човекът или за знанията или въобще за разбиранията му за света като цяло/, нали затова имаме своя индивидуалност, която или ни прави личности или не. Специално бистреният проблем не смятам , че е показателен за гореспоменатото от мен. Повече комизъм има тук отколкото психоанализа. Tired

Последна редакция: нд, 26 ное 2006, 22:50 от Fortune

# 153 26 ноем. 2006, 23:21 ч.

Мнения: 2 792

Fortune, моето мнение е, че всеки се ражда със своята собствена индивидуалност, което не означава, че е завършена личност, но също така и не означава, че не е личност. Напротив децата са личностти, които тепърва ще се развиват и определят своя мироглед, но все пак личностти, като всеки човешки индивид. А индивидуалността, тази съвкупност от гени и характер (който също търпи своето развитие, но все пак има основа), не се развива с времето, всеки човек се ражда с тази уникална съвкупност, не съпоставима с никой друг. Дори едноячните близнаци, които са с еднакво ДНК имат различни характери от самото си раждане (сестрите ми са такива, така че го твърдя от опит), което определя тяхната индивидуалност.

# 154 26 ноем. 2006, 23:23 ч.

Мнения: 1 866

Не успях да прочета другите мнения, може и да се повтарям ама да си кажа. Понякога ползвам тази форма като говоря с непознати. Така е по-лесно и по-кратко. Иначе много употребявам "дъщеря ми", "синът ми", както и имената им, и то като е пред непознати даже не ползвам умалителните. Струва ми се, че по този начин обаче звуча малко студено като говоря за децата си. Или малко надуто, защото децата ми имат чужди имена и съм сигурна, че някои си мислят, че снобея. Но пък на мен въобще не ми пречи другите да си употребяват каквито си искат форми като говорят за децата си. Аз лично не се увличам да правя психо анализи за тези неща. Както и никога, пред никого не съм защитавала тезата за самостоятелната личност и за свободата на 6-месечните или 2 годишните. У нас децата са деца, те все още нямат кой знае каква свобода, нито пък умеят да се справят даже и с елемантарните неща в ежедневието. Така че общо взето им се налага да се подчиняват на нашите правила, на мен и на баща им. Не че обаче успяваме да ги подчиним напълно де, но това е съвсем друга тема.

# 155 26 ноем. 2006, 23:26 ч.

Мнения: 11 607

Синдрома на множ.ч. може би е по-често срещан при мами с деца до 1,6г. След това,когато детето вече е самостоятелно - вече е то - детето,а не - ние! Поне при мен бе така! До годинка - годинка и нещо - сме едно цяло, после -........

# 156 26 ноем. 2006, 23:26 ч.

Мнения: 755

Цитат на: Кифлата в нд, 26 ное 2006, 23:21

Значи все пак говорим почти за едно и също с малки разлики в мненията . Съгласявам с теб в случая. Laughing

# 157 27 ноем. 2006, 09:51 ч.

Мнения: 5 391

Темата е станала доста обширна, по-рано не можах да се включа, но споделям изцяло всяко едно мнение на Лени Peace

Това, което мен ме дразни е когато мъжът ми говори примерно по тел и казва:"Разхождаме бебето", "Ще къпем бебето".Толкова безлично ми звучи- бебето, сякаш това дете си няма име.Не знам как ще го нарича когато скоро вече няма да е бебе Confused