Да се надяваме, че има някъде разумна спирка на съпреживяването.
Моята теория е, че ако се задълбае в 'ние', може да не се схване кога да се откачиш от 'ние'.
И кога се прекрачва тънката граница и от 'ние' и се прескача в обсебването.
Примери мога много да давам за жени, които са обсебени от идеята, че с децата са 'ние' мноооого по-напред във времето.
Малък поглед в Дом и семейство и темите за родители ( и в частност свекърви) ще видим , че някои жени никога не се разделят с идеята за 'ние заедно акаме', колкото и да декларират , че децата им вече са големи и тн. Не знам дали обсебването е само и единствено резултат от поведение подобно на това, което обсъждаме, но сигурно е фактор.
Аз разбирам мотивите ви, въпреки, че предпочитам май да казвам " На Х му поникна първото зъбче!" Някак си... по-лично негово си е и по-малко мое...
Не знам философствам си.