Моята принцеса е кръстена на баща си-ИВОН...а съпруга ми е ИВАН 
Така решихме за да няма сърдити роди
Така решихме за да няма сърдити роди
- Публикувана: 25 ноем. 2006, 17:13 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2007, 22:02 ч.
Кои от Вас са кръстили детето на таткото?!?
Ако щерката беше момче, щеше да е на баща си. Е, не стана...
На брат ми, малкия син му носи името... За брат ми не знам с каква гордост (или каквито там чувства се изпитват) е, но аз така и не мога да свикна, че 2-ри човек е с това име...
Дори не се обръщам към него с името му, а с Джунка (съкратено от джуниър). 
На брат ми, малкия син му носи името... За брат ми не знам с каква гордост (или каквито там чувства се изпитват) е, но аз така и не мога да свикна, че 2-ри човек е с това име...
Дори не се обръщам към него с името му, а с Джунка (съкратено от джуниър). 
Искам беба живот и здраве да бъде кръстена на баща си, защото, ако има някой достоен да даде име на детето, то това е само и единствено баща й. Говоря за нашите две семейства, естествено! Таткото обаче се дърпа. Съответно имаме резервно име, което не е на никого. Аз обаче си мисля, че ще знам точно как ще се казва беба, когато се роди и я зърна за първи път. Така или иначе финалното решение е в мои ръце, решила съм да не се заричам окончателно за нищо.
Успех!
Успех!
Моя позната кръщава детето си на мажО си....и тя каква става тогава..... 
..свекъра и свекървата пощуряват,че бебче не било кръстено на дядо си(свекъра)....,че като я изписват нашата от болницата и като хваща свекървата..... 
..оная минава през инструктаж така да се каже...и пък от тогава снахата е на почит и уважение........ 
.....и всички са доволни от името на детето... 
..свекъра и свекървата пощуряват,че бебче не било кръстено на дядо си(свекъра)....,че като я изписват нашата от болницата и като хваща свекървата..... ..оная минава през инструктаж така да се каже...и пък от тогава снахата е на почит и уважение........ .....и всички са доволни от името на детето...
И ние сме пред дилема.....таткото още се услушва и само пуска бъзици с разни имена, ама и аз не оставам по-назад. Мисля, че накрая ще го кръстя на него, за да няма сърдити....като знам първия път какво беше с бившите ми вече (слава Богу - бивши) роднини, та сега искам да избегна нацупените физиономии. Иначе сси бяхме харесали и двамата Никола на Никой, но за съжаление майка му е с Н и ще вземат да си помислят, че е на нея и баща му със сигурност ще е крив....а много ме обича и се радва, че ще им родя първо внуче.
Та това с имената е много кофти....особено ако убежденията на родителите не са еднакви
Успех на всички (че и на мен
)!
Та това с имената е много кофти....особено ако убежденията на родителите не са еднакви
Успех на всички (че и на мен
)! 
На мен не ми допада идеята и на мъжа ми също - имам позната, която се казва Илияна Илиянова Илиева, а на наш приятел детето се казва Иван Иванов Иванов и определено не ми звучат добре тези примери. Това, обаче, си е лично мое мнение и се надявам да не засегна никого.
В тази връзка се сетих, че имах съученик, кръстен на баща си; звъня по телефона и питам може ли да се обади еди кой си; баща му отговаря : на телефона; половин час дрънках разни пуберски приказки и накрая човекът каза: "Разбирам аз, ама Вие сигурно търсите сина ми"
- умрях от срам. Та не ми харесва дублирането на имената.
В тази връзка се сетих, че имах съученик, кръстен на баща си; звъня по телефона и питам може ли да се обади еди кой си; баща му отговаря : на телефона; половин час дрънках разни пуберски приказки и накрая човекът каза: "Разбирам аз, ама Вие сигурно търсите сина ми"
- умрях от срам. Та не ми харесва дублирането на имената.
Моят мъж се казва Иван, но майка му не харесва как го е кръстила и му е затвърдила едно такова нехаресване и у него. Та все повтаря що не се била се сетила да го кръсти Йоан, пак на дядо му Иван, ама не точно. 
Аз пък съм Ивелина, уж на баба ми Йовка (къде е Ямбол, там и Стамбул 
) и, като малка имах позната Йоана, и все й завиждах на хубавото име и се ядосвах на майка ми как не се е сетила, пък и е по-близо до Йовка. Та Йоана и Йоан бяха имена, които коментирахме с тати преди да забременея. После дойде бременността, но той все си траеше за име и поех инициативата без да целя да кръщавам детето на него. Направих списък с хубави според мен женски имена и му го дадох. В него фигурираше и Йоана. Той го изчете, осмя всички други, но не и Йоана, но не отговори категорично иска ли да е това. После разбрах от близки, че ако ще е кръстена на него, иска аз да съм решила така, а не да си го е изпросил...милият 
..и това сложи точка на дискусиите ни около името. Бебка се роди и аз просто я кръстих Йоана без капка замисляне. Той не показа никакво отношение по темата, но пак от близки разбрах (ех, че ми е потаен), че се е похвалил, че е кръстена на него и бил много щастлив от факта. А щом той е щастлив, аз съм още повече.
Аз пък съм Ивелина, уж на баба ми Йовка (къде е Ямбол, там и Стамбул ) и, като малка имах позната Йоана, и все й завиждах на хубавото име и се ядосвах на майка ми как не се е сетила, пък и е по-близо до Йовка. Та Йоана и Йоан бяха имена, които коментирахме с тати преди да забременея. После дойде бременността, но той все си траеше за име и поех инициативата без да целя да кръщавам детето на него. Направих списък с хубави според мен женски имена и му го дадох. В него фигурираше и Йоана. Той го изчете, осмя всички други, но не и Йоана, но не отговори категорично иска ли да е това. После разбрах от близки, че ако ще е кръстена на него, иска аз да съм решила така, а не да си го е изпросил...милият ..и това сложи точка на дискусиите ни около името. Бебка се роди и аз просто я кръстих Йоана без капка замисляне. Той не показа никакво отношение по темата, но пак от близки разбрах (ех, че ми е потаен), че се е похвалил, че е кръстена на него и бил много щастлив от факта. А щом той е щастлив, аз съм още повече. 