В момента чета ... 77

Ти си фурия в четенето на книги. Тайно ти завиждам.

“Любовни истории от Вавилонската библиотека” е истинско съкровище

Взех си и "Вечерна сватба" на Иван Станков, разказите не са ми любим жанр, но след този роман няма как да ги пропусна.

Прочетох "Грехът на Малтица" отЛиляна Михайлова. Много ми хареса. И се почувствах гадно- ощетена, невежа за това, че толкова късно се срещам с тази писателка. А съм гледала филми , сценариите на които са основани на нейни повест и роман. Но, ако не беше темата, може би щях да се размина с нея.

Препоръчвам и сборника разкази от Лиляна Михайлова “Островът” - вместо с “Грехът на Малтица”, реших с него да започне запознаването ми с творчетсвото ѝ и също много съжалявам, че е толкова късно, както и че незаслужено липсва достатъчна популярност на авторката, харесва ми начинът по който пише, при нея липсва тази претенциозност и “натруфеност” на езика, както при някои настоящи , донякъде (или не само) комерсиално популяризирани атвори.

Много благодаря за последните коментари, момичета! От известно време ми харесва да чета съвременни български автори и отзивите ви са ми много полезни.
Прочетох "Морякът, комуто морето обърна гръб" и не мога да кажа дали ми харесва или не, защото по-голямата част от идеята ще си остане неразбираема за мен. Това, което много ми допадна, е перфектният избор на заглавие, в края на романа не остава никакво съмнение защо преводачката се е спряла на него. Харесаха ми и описанията на избрани мигове от деня и битието - утрото, залеза, великото море и самотната сирена, защото доближават читателя до вътрешния свят на моряка.
Колкото до идеите в книгата - разбирам бунта за 13-годишните срещу забраните и изискванията на обществото, гневът, порододен от безсилието срещу бащината фигура, олицетворяваща властта, нуждата от герои и стремежът към свобода, но дотам.
Оттам нататък идеята за смъртта като възможност да осъществиш сияйната си съдба и да се слееш с великата слава, отредена само на теб чрез грандиозен край, не я разбирам, чужда ми е и ме отвращава.
Както ме отвращава и идеята на група психопатчета, че имат извънредни права върху живота и смъртта и оправдават садизма си с усещане за интелектуално превъзходство (компенсиращо очевидната им физическа немощ), което ги извисява над обикновеното и презряното и дори им вменява дълг на отговорност пред великите идеи и световния ред, който зависи от тяхното позволение.
Интересно е да се прочете заради досега до толкова различен мироглед, но за мен поне е трудно да се хареса. От автора имам "Златният храм", но ако понеча някой ден да я чета, ще бъде след много дълго време.

Ооо, чудех се кога да я подхващам, но след такава заявка, май като приключа с Виолета и ще я започвам. Навсякъде чета, че е чудесна!

Невидимите фурии на сърцето ще я прибавя към желаните и се надявам на още дъждовни дни, за да се появи и по-бързо ревюто.

При мен е жега и съм подхванала една гробарска история, която въобще не си подхожда със слънчевото ми настроение.

Не знам... За мен Маслоу е типичен представител на МИБМОИО  (за тези, които не знаят наизуст "Пътеводителя..." - съкращението означава „Максимегалонски институт за бавно и мъчително откриване на изненадващо очевидното“) Същността на известната му "пирамида на потребностите" е формулирана значително по-рано само с едно изречение: "Битието определя съзнанието". Да не говорим, че третото и четвъртото и ниво - потребността от социализация и от признание - не са неотменна част от потребностите на всеки индивид, а проява на конформизъм, т.е. признак на незрялост на личността.

По темата - завърших "Сушата" на Джейн Харпър. Като за едно четене става, но не е нещо особено. Типичното криминале с детектив, изправящ се срещу призраците на миналото си... Образ, който от прекалено експлоатиране вече се превърна в същото клише като "прелъстена и изоставена" в литературата от началото на миналия век. Ако и в следващата част - "Дивата пустош" - няма нищо по-оригинално, ще приключа с четенето на тази авторка.

Тези Фурии не знам дали ще ги прочета заради сюжета...опитвам се да бъда толерантна, обаче цялото това налагане и парадиране с това в последно време ми идва в повече.

Първата ми среща със Спаркс, много ми харесва.

Аз пък не се опитвам, много ми писна от темата за младежа, който трябва да приеме нестандартната си сексуална ориентация. Освен това вече особено много внимавам да не попадна на книга от чернокож автор, макар че ме чака една подарена, че и с тях наводниха книжния пазар и всичките до една - еднакви отвътре.

Като каза чернокож...миналия ден слушах песен на Елтън Джон с кадри от сериала Бриджъртън. Не знам как е в романа, но главната героиня една бяла, беличка, възлюбеният й - чернокож, много красив и пленителен, между другото. Но и на мен ми направи впечатление, btw.

Тя и кралицата на Англия е черна, пък ти за възлюбения ...

Така ли? Не съм го гледала.

Аз сложих Джон Бойн в черния си списък (ух, какъв съм расист! 😁 😁 😁) още като видях рецензията на първата му книга - поредния поръчков боклук на тема "холокост". А като разбрах сега, че във "Фуриите" главният герой е педе... такова де, лице с алтернативна сексуална ориентация, при това критиката определя произведението като "най-личният роман на автора", за чийто личен живот никой нищо не пише - нещата си дойдоха по местата.