За мен е въпрос на уважение такова нещо. Нито ще ме утеши, нито ще ми помогне, но показва, че някак не си уважавал човека.
- Публикувана: 31 май 2022, 15:18 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2022, 14:54 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 137
За мен е въпрос на уважение такова нещо. Нито ще ме утеши, нито ще ми помогне, но показва, че някак не си уважавал човека.
Абсолютно съм съгласна. Също и липса на уважение към страдащия най-вече. Няма да се изтърка езика от две думи.
Точно! Въпрос на съпричастност, на уважение!
Преживях и двата последни казуса.
Баба ми почина зимата. Не се обадиха нито на мен, нито на баща ми да изкажат съболезнования. И на погребението ги нямаше. А докато беше жива баба ми, си гостуваха по поводи и се наричаха "свате".
С две деца сме. Още при раждането на първото преди 9 години знаят, че у нас се идва само ако са здрави, ние също ходим само при такова условие. Аз съм отговорна към моето здраве и здравето на околните. Болните си стоят вкъщи и се лекуват.
Изкарах цялата си втора бременност по време на пандемията, детето се роди май 2021г.
Да казвам ли, че тази зима ми чуха ушите гениалната мисъл, че са хремави, ама да идем, пък ще стоят настрана.
Преживях и двата последни казуса.
Баба ми почина зимата. Не се обадиха нито на мен, нито на баща ми да изкажат съболезнования. И на погребението ги нямаше. А докато беше жива баба ми, си гостуваха по поводи и се наричаха "свате".
С две деца сме. Още при раждането на първото преди 9 години знаят, че у нас се идва само ако са здрави, ние също ходим само при такова условие. Аз съм отговорна към моето здраве и здравето на околните. Болните си стоят вкъщи и се лекуват.
Изкарах цялата си втора бременност по време на пандемията, детето се роди май 2021г.
Да казвам ли, че тази зима ми чуха ушите гениалната мисъл, че са хремави, ама да идем, пък ще стоят настрана.
Абсолютно съм съгласна. Също и липса на уважение към страдащия най-вече. Няма да се изтърка езика от две думи.
Ще се повторя - както искаш да се държат спрямо теб, така се дръж и ти.
Още повече, че през април ММ беше звънял на баща ми дали ще идва на годината на сват си. Като разбрах, го насметох, че щом децата на зълва ми за втори път не си направиха труда, не е нужно да се разкарва човек на 85 години през половин София. (децата са на 22 и 15, не са малки)
Абсолютно съм съгласна. Също и липса на уважение към страдащия най-вече. Няма да се изтърка езика от две думи.
Ще се повторя - както искаш да се държат спрямо теб, така се дръж и ти.
Още повече, че през април ММ беше звънял на баща ми дали ще идва на годината на сват си. Като разбрах, го насметох, че щом децата на зълва ми за втори път не си направиха труда, не е нужно да се разкарва човек на 85 години през половин София. (децата са на 22 и 15, не са малки)
Повечето българи прекалено и излишно зацикляме на обичаите около смъртта.
Поплачи за майка ти, потъгувай, сега имаш нужда и право на това! После стисваш зъби и продължаваш напред.
А кой дошъл или недошъл и какво казал, въобще не го мисли. Правиш си изводите и после постъпваш както сама прецениш, а не защото "така трябва"!
Поплачи за майка ти, потъгувай, сега имаш нужда и право на това! После стисваш зъби и продължаваш напред.
А кой дошъл или недошъл и какво казал, въобще не го мисли. Правиш си изводите и после постъпваш както сама прецениш, а не защото "така трябва"!
Аз лично се ядосвам, защото през годините, в които сме заедно с ММ съм ходила на поне 5-6 погребения на техни близки и не толкова близки роднини, защото смятам, че съм от семейството и така е редно. А моята свекърва не дойде на погребението на един от най-близките ми- баба ми.
Иначе като става въпрос да й се свърши нещо сме длъжни, така върти палачинката. Как може да има толкова подмолни и нагли хора, не знам...
Иначе като става въпрос да й се свърши нещо сме длъжни, така върти палачинката. Как може да има толкова подмолни и нагли хора, не знам...
птица, племениците ѝ не са отишли на помен на собствения си дядо, тя не иска да идват за нейния баща, а за бащата на мъжа ѝ. Но пък за същия помен се е разкарвал баща ѝ, защото мъжа ѝ му се е обадил
Както и да е, казах си.
Дайте някоя друга свекърва, по-млада и с повече хъс.
Моята свекърва си дойде в бг за рождения ден на малкото и е тук десетина дни. Не го беше виждала отдавна. Имаше изцепки и за РД, но си казах, айде карай, ще запазя добрия тон. Обаче после... За единия ден се бяхме разбрали да дойде сутринта, да изведе малкото, а аз да свърша нещо за час и да отида при тях после. След около час от уговорения час да дойде, малкото й звъни да я пита дали идва. И познайте, тя нямало да успеела, имала там еди си какво. Ама да се обади нещо, да каже, няма братче. Ако детето не се беше обадило, щяхме да висим да я чакаме вместо да отидем да си свърша работата. Да отбележа, че е отпуск, свободна е по цял ден, беше обещала на детето да го заведе в Мола и тн. Не е нормално това, поне да се беше обадила да знаем.. много се разочаровах и реших да приключа с приятелските отношения. Той хубаво ме предупреждаваше моя мъж да не й се надявам, ама голяма съм глупачка да вярвам, че и другите са отговорни. Айде оплаках се, че много се натоварих. Поне скоро си заминава.
Моята свекърва си дойде в бг за рождения ден на малкото и е тук десетина дни. Не го беше виждала отдавна. Имаше изцепки и за РД, но си казах, айде карай, ще запазя добрия тон. Обаче после... За единия ден се бяхме разбрали да дойде сутринта, да изведе малкото, а аз да свърша нещо за час и да отида при тях после. След около час от уговорения час да дойде, малкото й звъни да я пита дали идва. И познайте, тя нямало да успеела, имала там еди си какво. Ама да се обади нещо, да каже, няма братче. Ако детето не се беше обадило, щяхме да висим да я чакаме вместо да отидем да си свърша работата. Да отбележа, че е отпуск, свободна е по цял ден, беше обещала на детето да го заведе в Мола и тн. Не е нормално това, поне да се беше обадила да знаем.. много се разочаровах и реших да приключа с приятелските отношения. Той хубаво ме предупреждаваше моя мъж да не й се надявам, ама голяма съм глупачка да вярвам, че и другите са отговорни. Айде оплаках се, че много се натоварих. Поне скоро си заминава.
Най-лошото е, че разочарова детето. Собственото си внуче. Не е нормално това.
При мен положението вече е критично.
Свекърва ми е с психично заболяване.Държи се отвратително,прави скандали.
Преди 5 дни трябваше да я вкараме в болница за операция.
Синовете и не дойдоха,трябваше аз да я водя.
Скандалите започнаха още от вкъщи.
В болницата продължиха-не искала да чака в спешното,после се кара с лекарите,обижда ги,капризничи.
Само един пример ще дам.
Като видя лекарката и започна да я обижда-,,Тая русата и кльощавата не я искам,,не става за нищо,,...Да,знам,на вас ви е смешно,но аз потънах в земята от срам..
Лекарите проявяват завидно търпение -разбират,че е психично болна.
Но аз се тормозя.
Вдигнах кръвно,усетих,че ми прилошава.
Наложи се и мен да преглеждат ...
Едвам се прибрах.
Днес трябва да я изписват.И познайте-пак аз трябва да отида да я взема.
От вчера не съм добре.Само при мисълта,че пак ще се повтори същото и ми става зле.
Замаяна съм,кръвното ми е ту ниско,ту високо...
Мъжът ми в момента е на кораба.
А брат му въобще отказва да дойде.
Болногледачка сега нямаме,и последната избяга,не могат да я търпят...
Синовете и отказват да я настанят в хоспис,а пари има.
След малко тръгвам за болницата и стомахът ми се свива...
Имам чувството,че ще се гътна.......
Е излях си болката...
Свекърва ми е с психично заболяване.Държи се отвратително,прави скандали.
Преди 5 дни трябваше да я вкараме в болница за операция.
Синовете и не дойдоха,трябваше аз да я водя.
Скандалите започнаха още от вкъщи.
В болницата продължиха-не искала да чака в спешното,после се кара с лекарите,обижда ги,капризничи.
Само един пример ще дам.
Като видя лекарката и започна да я обижда-,,Тая русата и кльощавата не я искам,,не става за нищо,,...Да,знам,на вас ви е смешно,но аз потънах в земята от срам..
Лекарите проявяват завидно търпение -разбират,че е психично болна.
Но аз се тормозя.
Вдигнах кръвно,усетих,че ми прилошава.
Наложи се и мен да преглеждат ...
Едвам се прибрах.
Днес трябва да я изписват.И познайте-пак аз трябва да отида да я взема.
От вчера не съм добре.Само при мисълта,че пак ще се повтори същото и ми става зле.
Замаяна съм,кръвното ми е ту ниско,ту високо...
Мъжът ми в момента е на кораба.
А брат му въобще отказва да дойде.
Болногледачка сега нямаме,и последната избяга,не могат да я търпят...
Синовете и отказват да я настанят в хоспис,а пари има.
След малко тръгвам за болницата и стомахът ми се свива...
Имам чувството,че ще се гътна.......
Е излях си болката...