Университети в Германия и други държави с немски език -тема 18 :)

О, много добро развитие на нещата. Браво. Ние намерихме от ФБ групата, една жена ми писа и евентуално детето ще е при нея, дори се видях с нея, защото в момента си е в България, та пак късмет. Все пак ще пътуват,  да видят и там на място, но сега ми е една идея по-спокойно. И аз това си повтарям, че е за нейно добро, все пак това й беше мечта, която сърце няма да ми даде да я спра да я осъществи. И приятели това разправят, поне другото ти е още тук 😊 С времето предполагам, като се уверим, че са добре и се справят може би притеснението малко ще се уталожи, но наистина, липсата ще си се чувства. Най-важното е да са здрави и добре където и да са, пък всичко друго ще се нареди.

Да..., дори след две години, когато видя майка и дъщеря да се разхождат по Витошка или да се черпят в пицария ,или пък  да пробват заедно дрехи  в мол-а, сълзите ми тръгват..

Гледам , че коментирате  справянето с отсъствието на децата. Аз понякога си мисля, че съм едва ли не безчувствена, понеже улисана  в работа и разни ангажименти почвам осезаемо да усещам липсата им едва с наближаването на идването им насам, тогава започвам да броя нетърпеливо дните..В останалото време си се справям, хем нямам трайно във времето никакъв "заместител" тук в лицето на поне едно дете. Но  се оказа, че рачешкото ми сърце хич не е каменно.

Русалка, не се пренавивай. Дали са тук или някъде по света все ще ги мислим, нали за това са майките. Ето моите са тук, а аз пак не мога да спя. Всичко ще е наред. Оправни са ти момичетата. Ей го къде е петъка, скоро ще си дойде.

Ще се прибере и всичко ще е ок. А ти Русалке, се справяш супер, като гледам положителните и адекватни коментари, а и трите са далеч. Близначките ти имат поздрави, от дъщеря ми, тя ги познава от НЕГ, те сигурно нея не 😊 защото е по-малка, а те са се забелязвали, особено като са били вече 12 клас. 😊 НЕГ си е като мафия, сега в Мюнхен веднага намери съученичка в ТУМ, от преден випуск и тя също й изпраща предложения за квартири😉 Съжалява, че все пак са малко децата там, в Аахен и Майнхайм били повече 😊

Русалче! Прегръдки! Да минава бързо моментното състояние (вярвам, че е такова), да сте добре всички! Желая ви усмивки

Да спомена и нещо друго, което може да е от полза на следващите кандидат-студенти - според дъщеря ми Униасист взимат предвид  и оценките от матурите при изчисляване на общата оценка и след това има приравняване на отделните предмети важни за самата специалност. Нямаме идея след това как се осъществява класирането, кое е с по-голяма тежест, общата оценка или отделните по предметите, но матурите все още са си важни и децата да не ги подценяват.  Поне това се наблюдава при кандидатстване за ТУМ.

Благодаря ви . Чак не мога да се позная, никога не съм се притеснявала така.. Но то се натрупва и избива в един момент, бях  адски притеснена и покрай майка ми в периода преди това, засега  там нещата вървят добре.

julika, да не ги бърка девойка ти, че те моите близначки като такива никога не са били разпознаваеми, на външен вид нямат нищо общо -  светлокестенява и почти чернокоса,  слаба и леко позакръглена, доста висока и нормална на ръст..Във випуска им имаше тризнаци, двете момичета сред тях много си приличат, може да има предвид тях.

Предполагам, че ДЗИ са взимани предвид там, където има ограничен прием, тоест при örtlich-  и bundesweit zulassungsbeschränkte ( c NC) Studiengänge, тоест където има класиране.

Русалка, разбирам те напълно, и на мен ми се сви сърцето като те четях. Аз повтарям като мантра ежедневно - никой не иска нищо друго освен здрави и щастливи деца. Отвреме на време им пиша - как си от 1 до 10. Горе долу така имам представа как са , макар че моите са много щадящи ме  и споделят  за трудностите когато са зад гърба им вече. Момичетата са много по близки с майките си, имам приятелки с дъщери навън, в постоянна връзка са с децата си, чуват се по няколко пъти на ден , и са част от тревогите и радостите им. Вероятно е било моментен изблик това при девойката , сигурна съм че днес на светло е много по спокойна и скоро ще се отпусне в прегръдките ти. Ти обмисляй менюто, забавленията и няма да се усетиш кога ще я видиш и гушнеш.
Аз вчера изпратих и втория младеж. Какво да ви кажа ... не съм майка егоист, искам те да са ок, тогава и аз съм.А те са щастливи там където са . Големия тръгна седмица преди малкия.Изпращахме гo на летището двамата с малкия  и той ми казва - ако знаеш колко много искам да се прибера и аз с брат ми днес . Дали ми е станало кофти ? Май не. Странно е, но в същото време съм доволна- той повечето време не е с нас, и за мен е важно да  зная, че го прекарва добре. Че е доволен от това с което се занимава . В Мюнхен е намерил неща които му харесват - училището ( което няма търпение да почне), спорта, работата, срещите с хора които с от неговата среда.
Като си беше тук няколко дни подред успя да се види с всичките си съученици .Бях изумена като ми разказваше как те с недоверие го питат - ама на теб май ти харесва там... Естествено че му харесва, иначе защо ще хаби най градивните години от живота си да се занимава с нещо което не му харесва . Нищо не трябва да е на всяка цена, казвала съм им го нееднократно. Усетиш ли че губиш баланса, замисли се това ли е което искаш да правиш наистина .
Съвсем практично за преживяване на липсата им- планове , цели и преследването им. Решихме тази Коледа и Нова година да сме ние при тях. Ще се съберем и ще сме щастливи. Хубавото на Мюнхен е че е по средата на Европа и като локация е идеален за кратки трипове. Така ще можем да посетим заедно различни близки дестинации .Имаме билетите, чакаме. Някакви си три- четири месеца. Ще минат като миг.

Ех G.D. много позитивен пост❤ Русалке, незнам дали бърка, може😊,  тогава поздрави са и за трите като от съученик към съученик😊 и аз съм в ситуация и с други притесния около майка ми и може би в повече ми дойде. Благодаря за позитивизма на всички.

Русалче, стискам палци на дъщеря ти!!! Тя е боец , ще покори и този връх, сигурна съм .Успех!!

Боец е, читанка е, да, но прекаляването си каза своето, най-вече ученето за сметка на всичко останало.. 

Това упражнение с "пропиляването" го играем преди всеки изпит , до момент ,в който види/чуе изпитната тема и ...всичко си идва на мястото.
.Ще ги прегази  ще видиш..

Русалке, силни прегръдки! Да минават тревогите и да е всичко наред и с мама, и с дъщеричката. Пиши, ако имаш желание, мислим ви!

G.D., много хубаво си го написала! Късмет за момчетата ти (както и за всички дечица от темата). Бързо ще минат тези 4 месеца, чакат ви чудесни празнични дни!

О, да,  и при нея е така преди всеки изпит вече 3 години.....и след него мрънкането, че не се е справила добре, възлиза на  единица или двойка, рядко има някоя и друга тройка