Заговорът срещу младите майки

Сега очаквам и тема "заговорът срещу децата или защо не ни казаха колко трудно е да си възрастен" Ами живеем във века на информацията, човек трябва да може сам да си набира фактите, а те са много, не е е само да чуеш едно-две мнения и да си мислиш че това е цялата картинка. Пълно е със статии и какво ли не, само човек да се поинтересува. То дори филм да седнеш да гледаш пак ще забележиш че не всичко е мед и масло в отглеждането на поколение. И на улицата да излезеш пак се вижда, че има различни ситуации, просто няма оправдание да се оплаква някой, че "не са казали" кое какво е. Пък и цял форум...

Че статията е тъпо написана, тъпо написана е. Смятам, че подборът на думи не е правилен. Но пък и като чета някои коментари, имам чувството, че хората масово са оперирани от емпатия и елементарно съчувствие. Аз съм точно от заблудените майки, които вярваха в розовия филтър и в интерес на истината никой нито веднъж не ми каза “ти ще видиш”, “спи сега, че после …”, или “лесно майка не се става”. Всеки ми говореше за това колко много ще обичам едно мъничко човече, което ще е целият ми свят. Разбира се, аз не съм си правила илюзии, че е мега лесно, но първият подводен камък дойде, когато си погледнах детето минути след раждането и не се случи любовта от пръв поглед, за която всички ми бяха говорили. Бях убедена, че нещо не е наред с мен, че не мога да го заобичам веднага. Случи се месеци по-късно, когато спрях да се притеснявам за здравословното му състояние (роди се с проблем) и когато си дадох сметка, че и аз съм човек, който има нужди. Тогава осъзнах, че майчинството е 90% булшит и 10% истински моменти, които ти дават силите да издържиш целия булшит на света (като малките усмивки, прегръдките, първите изречени думички, първото донесено камъче и прочие).
Много мразя приказки за едно време и как всяка втора свекърва или тъща повтаря как е отгледала х деца и никой не мрънкал. Да, ама всъщност тя ли ги е гледала или нейната майка/свекърва?  А пък да не говорим за качеството. Аз лично се събудих на 28 с новородено и посредством него разбрах колко много личностни проблеми и детски травми имам от майка ми и от баба ми (защото аз лично си признавам, че ме е гледала основно баба ми, майка ми вечно работеше).
Та нека не бъдем циници, нека да проявяваме разбиране и съчувствие към другия, вместо да подхождаме с “ма много ясно, че не е лесно, какви са тия заблудените, които са го мислили”.

Всеки има илюзии и ги брани с цената на всичко. Бременната жена има най-много, после като роди - още повече. Всички сме минали през тези фази. Ако чуе, че е трудно - защо й развалят момента, защо са негативни. Ако мълчат  - защо са мълчали. Раздялата с илюзиите е ужасно болезнено.

Аз нямам баби и дядовци. На 43 г. съм отгледана само от родителите си в София - никакви села, само детски лагери. Затова нямах  очаквания и всичко си беше наред. Освен друго съм и много практичен човек, всякакви приказки по време на бременността в стил, как си представяте детето, как любовта извира още от зачеването/ раждането за мен си бяха вятър и мъгла. Обичам си децата, на почти 12 г. и 15 г., най-трудно ми е, когато сами си трошат главите, въпреки всички приказки за предпазване, защото има моменти, в които просто трябва са стоиш отстрани и са гледаш. Това болести, недоспиване, мрънкане са трудности, но винаги знаех, че човечето зависи от мен, затова трябва да се държа.

Абе, с една дума, няма угодия

Мисля, че всяка жена, която става майка за първи път, преминава през различни катарзиси. Аз бях ужасно изплашена. Почти веднага се опита да ме докопа родилна депресия и даже успя за известно време. Обикнах си бебето още преди да го родя, но когато това стана факт, изведнъж се почувствах така, сякаш потъвам. Процентите не знам дали са такива, но да - добре казано.

Mrs. Tiggi, мен не просто ме докопа, а ме тресе половин година. Интересното е, че когато се опитах да споделя тези си виждания (защото пак повтарям, на мен никой не ми е рисувал мракобесна картинка след раждането, а само някакви дъгички, пчелички и вселенска любов с детето, което е така, но в крайна сметка наистина си е тежък период), бяха ми повторени думите на половината от потребителките, писали тук -“ма какво очакваше”, “ма то се презюмира”, “я се стегни, не е толкоз тежко” и прочие. И в окото на следродилната депресия и посещения при психолог точно такива изказвания ме караха да се чувствам още по-зле и зверски неразбрана. Социалните мрежи също не помагаха, защото доста малко майки споделят истинската страна на майчинството, повечето са отново птички и пчелички. Напоследък няблпдавам нов тренд в това отношение, че малко почват да се доближават до реалността, което не е лошо.
Мисълта ми е, че заговор няма, определено даже доста от нещата в статията са близко до акъла на човек. Но това не значи, че никоя от нас не се сблъсква челно с разликата между очаквания и реалност.

Misery, успех със справянето с депресията. Уви, за нея никакви думи и съвети не могат да те подготвят, защото "едно време" такова нещо на жените не е било позволено.
И не знам ти самата как си се подготвяла, но аз (за сега в доста ранна бременност) чета всяка статия тип "Нещата, които ми се иска да знаех", "Нещата, които никой не ти казва" и "Нещата, които исках да имам/ми бяха излишни", която ми се изпречи пред очите. Живея в Pinterest от години, по различни поводи, тъй че материал не липсва.
Та в една огромна част от статиите в челните места на заблудите стои "Задължително ще обикна бебето си от пръв поглед"

Когато си избирам книга винаги чета най-лошите коментари, когато избирам продукт онлайн също. Ако са нещо, с което съм ок, значи действам. Не че могат да се сравняват бебе и лампа-вентилатор, разбира се, но си е един пуст мнителен майндсет, който до сега ми върши работа. А и покрай това разкарвам всички инфлуенсърски от Инстаграм с разходките в парка с марковите колички, и дрехи и т.н. Далеч не смятам, че мога да се подготвя психически, какво остава физически за бебе само с четене, ноооо надявам се пак е нещо По-добре да имам запазени и последвани педиатри със съвети, от колкото кифленски дрехи и пози, до които знам, че няма да стигна.

Ииии някак едно време едно домакинство принципно трудно се е въртяло от една жена (поне в моето семейство мъжете винаги са били за украса вкъщи откъм домакински задължения...). Като вземеш, че това бебе се пере на ръка, нямаш робот, който поне да минава да обере праха от пода всеки ден, нямаш миялна, нямаш сушилня, нямаш куп джиджавки, които даже не забелязваме днес... Например редовно осветление и топла вода. Бая си е. А и като включим, че по онова време (пак, поне в моето семейство), ако искаш да ядеш месо трябваше да си го гледаш имахме няколко ниви с храна за животните, които бяха задължително занимание всеки уикенд. Поне селото ни е близо. Изкарала съм си 40стия ден на нивата.

Спяхме в една стая до определена възраст с нашите и малкия ми брат. В същата стая беше и къпането на бебето, след което следваше прането на пелените и дрехите във ваничката, защото тая топла вода няма да се хаби (ако е ок, де )

Та в момента се готвя за война, пък ако ми се падне мир - добре дошъл Няма да е войната на майка ми, ще си е моята. Но съм благодарна, че от много малка са ми разказвали за това колко съм била проклета, че съм плачела без причина (според тях), че съм се местила в тяхното легло всяка вечер и съм спала върху баща ми... И прекрасно си спомням как отказвах да ходя сама. На 5. И мамчето е трябвало да ме носи, заедно с багажа от пазар + да бута количката на брата, който се е изправил в нея (ретро обикновена лятна количка, без фенси неща за закачане и предпазване) и отказва да седне. И това по баирче. Идилия Но - каквото дойде

Майчинството не е война. По-скоро е възпитаване на себе си през възпитаването на детето.

Принципно го използвах като относително хумористичен израз... Но да, като цяло смятам, че има известни прилики между Изкуството на войната и гледането на бебето.
 If you know the enemy and know yourself,
you need not fear the result of a hundred battles.
If you know yourself but not the enemy,
for every victory gained you will also suffer a defeat.
If you know neither the enemy nor yourself,
you will succumb in every battle.

Като вземеш мноооого широко описание и бебешки примери за "битки" и "поражения" и приемеш, че познаването е от ден до пладне, защото понякога нещата се променят скорострелно и трябва да си гъвкав, си е баш "възпитаване (изучаване) на себе си през възпитаването (изучаването) на детето"
Как да е, да не разводнявам

Майчинството е свързано с много вътрешно израстване, сблъсква те с безкрайно много абсурдни ситуации и те научава на 2 и 200. Tao, Wu Wei и прочие източни философии се извличат органично от ежедневието, всяка жена след две години майчинство може да люпи семки на терасата с Алън Уотс и да си говорят за Пътя на Зен.
Надигат се много емоции от собственото детство, поглежда се от нова гледна точка на стари ситуации и отношения и това може да има пречистващ, облекчаващ ефект , стига човек да си позволи да ги преживее нещата, т.е. да им източи енергията и да ги остави в миналото.
Идеята, че някой друг носи отговорност да ме подготвя за възможните резултати от житейските ми решения, е в разрез с разбирането ми за себе си като възрастен.

За статията не мога да кажа нищо любезно.

Добре, де, кой е врагът? Бебето ли? Защото макар и метафорично, пак не ми се връзва бебето да е врагът, който трябва да опознаеш. Ние по дефиниция сме по-силните, по-умните и у нас е цялата власт. Ние даваме на децата си, учим ги, а не воюваме с тях.

Т.е. казваш, че като по-умни и властни винаги можем да накараме бебе и малко дете да правят това, което искаме и кажем? И подходът ни ще се приема безусловно? Без да има нужда да ги опознаваме и да следим за сигнали?

Бебетата и малките деца нямат идея за правилно и грешно, вградена по рождение. Възрастите владеят съвсем съзнателно цял арсенал от власт и средства за манипулация. Съвсем буквално те могат да влияят на бебето и малкото дете чрез задоволяване или отказ за задоволяване на основните му нужди - топлина, храна, вода. Това на съвсем базово биологично ниво. Бебето може само да реве, то няма как да си вземе храна, да пие вода или да се завие. Възрастният не само владее ресурсите, а и влияе с поощрение или порицание - мимика, жест, интонация, физически.

Пак питам - това значи ли, че няма смисъл да следим сигналите на бебето?