Инферийка, за мен примерът не е удачен въпреки многото условности, защото в нито един момент няма война и битки. По-скоро войната и битките са със самия себе си, но никога с бебето. И лично моят опит е, че както и да се подготвиш, с курсове, книги и какво ли не, нищо никога не може да те подготви психически за промяната в самата теб. Иначе съм съгласна, че бебето в началото няма характер, но има темперамент и нужди, които се опознават и следват, но това е нещо, което се случва супер естествено.
- Публикувана: 3 юни 2022, 09:26 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2022, 16:04 ч.
Заговорът срещу младите майки
Социалните мрежи също не помагаха, защото доста малко майки споделят истинската страна на майчинството, повечето са отново птички и пчелички.
Пак питам - това значи ли, че няма смисъл да следим сигналите на бебето?
Не знам откъде ги извиваш такива трактовки, че и ми ги вменяваш с псевдовъпрос.
Всяка майка в нормално състояние и развиваща майчиния инстинкт следи сигналите на бебето. Само че тя и следи, за да задоволи нуждите на бебето, а не за да надвие врага.
Ох... Ок, обеца на ухото - без метафори във форума... Разбира се, че не приемам бъдещето бебе за враг. И майчинството за война.
"Разчитай на мир, но се готви за война" означава, че трябва да намериш начин да се подготвиш някак, всякак, до колкото можеш, ако можеш за неприятни стечения на обстоятелствата. Т.е. се старая да се образовам за това, което евентуално може да ми се случи - цялото недоспиване, пране, чистене, носене, умора, безсилие, промени в тялото, самосъжаление, затрупване с вещи и т.н.
Разбира се, че не мога да се подготвя само четейки, но някак такива статии са ми много по-полезни от гледане на познати във фейсбук, които, разбира се, снимат само забавната страна на нещата. Поне, ако не друго, ще имам идея, че може да се случи едно или друго. Не всичко, но поне някои от по-често срещаните неща. И няма да се чувствам така, сякаш само на мен се случва.
Пък, ако ми се падне спящо спокойно бебе, на което коликите минават за седмица и зъбките никнат без температура - супер. Balance of probabilities - все нещичко от това, което съм прочела или изгледала от медицински сестри и педиатри, може да ми влезе в употреба.
"Разчитай на мир, но се готви за война" означава, че трябва да намериш начин да се подготвиш някак, всякак, до колкото можеш, ако можеш за неприятни стечения на обстоятелствата. Т.е. се старая да се образовам за това, което евентуално може да ми се случи - цялото недоспиване, пране, чистене, носене, умора, безсилие, промени в тялото, самосъжаление, затрупване с вещи и т.н.
Разбира се, че не мога да се подготвя само четейки, но някак такива статии са ми много по-полезни от гледане на познати във фейсбук, които, разбира се, снимат само забавната страна на нещата. Поне, ако не друго, ще имам идея, че може да се случи едно или друго. Не всичко, но поне някои от по-често срещаните неща. И няма да се чувствам така, сякаш само на мен се случва.
Пък, ако ми се падне спящо спокойно бебе, на което коликите минават за седмица и зъбките никнат без температура - супер. Balance of probabilities - все нещичко от това, което съм прочела или изгледала от медицински сестри и педиатри, може да ми влезе в употреба.
Скрит текст:
Когато лежах след лапароскопия бях абсолютно на ясно с това какво ми се случва, как, кога и защо. Бях изчела света. Не е същото! Нито като мащаб, нито като ефект! Но просто пример.
Мацката на леглото до мен отказваше да чете, било я страх и не искала да знае. Ок. Изпадна в абсолютна истерия като се събуди, че умира от студ. Ми... Аз като се събудих си казах "Йей, студено ми е, нещата вървят по план." Обясних й, посъветвах я да дремне и нещата си дойдоха на мястото. После ме слушаше за всичко три дни и ми изяде половината лукчета
Които знаех да си занеса, а тя нямаше. Че и превръзки я черпих, защото пак - не се беше подготвила. Не че в болницата не дадоха, ама... Моите бяха по-хубави 
Мацката на леглото до мен отказваше да чете, било я страх и не искала да знае. Ок. Изпадна в абсолютна истерия като се събуди, че умира от студ. Ми... Аз като се събудих си казах "Йей, студено ми е, нещата вървят по план." Обясних й, посъветвах я да дремне и нещата си дойдоха на мястото. После ме слушаше за всичко три дни и ми изяде половината лукчета
Които знаех да си занеса, а тя нямаше. Че и превръзки я черпих, защото пак - не се беше подготвила. Не че в болницата не дадоха, ама... Моите бяха по-хубави
На мен не би ми хрумнало това за готвенето за война и мир, когато се отнася за детето ми. Има родителски фолклор с всякакви шеговити сравнения.
Можеш да изчетеш всички книги на света за подготовка, и пак няма да си подготвена, когато ти се случи. И тогава всякакви метафори за война и опознаване на врага или готвене за война и мир ще ти се видят безсмислени. Ето ти подготовка - каквото и да мислиш и да казваш преди детето, излиза пълна глупост със детето. Пак ще се чувстваш така, все едно само на теб се случва. Никога не си подготвен за първия път. С второто дете вече става по-лесно.
Добре, че когато родих моите деца нямаше такова заливане на социални мрежи, дори интернетът беше лукс и наличието на домашен компютър. И дори една игла не съм подготвяла за бебето преди да се роди.
Можеш да изчетеш всички книги на света за подготовка, и пак няма да си подготвена, когато ти се случи. И тогава всякакви метафори за война и опознаване на врага или готвене за война и мир ще ти се видят безсмислени. Ето ти подготовка - каквото и да мислиш и да казваш преди детето, излиза пълна глупост със детето. Пак ще се чувстваш така, все едно само на теб се случва. Никога не си подготвен за първия път. С второто дете вече става по-лесно.
Добре, че когато родих моите деца нямаше такова заливане на социални мрежи, дори интернетът беше лукс и наличието на домашен компютър. И дори една игла не съм подготвяла за бебето преди да се роди.
Inferiya,
Зарежи социалните мрежи, аз нямам социални мрежи и знаеш ли, колко добре си живея? Не чета, кой къде бил, правил и струвал. Ако приемеш, че майчинството е нормален етап от живота, би могла по-лесно да се справиш с трудностите. Информирането, стига да не е мания, си е хубаво нещо. Хубаво е човек да знае, как горе-долу протича раждането, какво да си носи в болницата или какво да купи за бебето. Но не е нужно да се презапасяваш с вещи.
Следродилна депресия може да се отключи от всичко. Важно е да поискаш помощ и да знаеш, че нищо не е идеално, нито ти, нито бебето, нито мъжът ти или роднините.
Зарежи социалните мрежи, аз нямам социални мрежи и знаеш ли, колко добре си живея? Не чета, кой къде бил, правил и струвал. Ако приемеш, че майчинството е нормален етап от живота, би могла по-лесно да се справиш с трудностите. Информирането, стига да не е мания, си е хубаво нещо. Хубаво е човек да знае, как горе-долу протича раждането, какво да си носи в болницата или какво да купи за бебето. Но не е нужно да се презапасяваш с вещи.
Следродилна депресия може да се отключи от всичко. Важно е да поискаш помощ и да знаеш, че нищо не е идеално, нито ти, нито бебето, нито мъжът ти или роднините.
Социалните мрежи също не помагаха, защото доста малко майки споделят истинската страна на майчинството, повечето са отново птички и пчелички.
И един пример с една млада майка. На гости ни е, бебето на 5 месеца в кошницата до нея. От време на време само помрънква и когато му се заговори нежно спира и слуша. Майка му 3 пъти му забърсва брадичката, мокрело я и тя я подсушава яко. И 3-те пъти бебето започва да плаче точно тогава. Майка му обаче, изобщо не се усеща, че детето й всъщност й казва "стига с това нещо (салфетката), стига ме натиска", тя обясняваше как бебето е нервно, защото не е спало еди-кога-си, а е "трябвало".
Скрит текст:
Та в момента се готвя за война, пък ако ми се падне мир - добре дошъл Misery, успех със справянето с депресията. Уви, за нея никакви думи и съвети не могат да те подготвят, защото "едно време" такова нещо на жените не е било позволено.
И не знам ти самата как си се подготвяла, но аз (за сега в доста ранна бременност) чета всяка статия тип "Нещата, които ми се иска да знаех", "Нещата, които никой не ти казва" и "Нещата, които исках да имам/ми бяха излишни", която ми се изпречи пред очите. Живея в Pinterest от години, по различни поводи, тъй че материал не липсва.
Та в една огромна част от статиите в челните места на заблудите стои "Задължително ще обикна бебето си от пръв поглед"
Когато си избирам книга винаги чета най-лошите коментари, когато избирам продукт онлайн също. Ако са нещо, с което съм ок, значи действам. Не че могат да се сравняват бебе и лампа-вентилатор, разбира се, но си е един пуст мнителен майндсет, който до сега ми върши работа. А и покрай това разкарвам всички инфлуенсърски от Инстаграм с разходките в парка с марковите колички, и дрехи и т.н. Далеч не смятам, че мога да се подготвя психически, какво остава физически за бебе само с четене, ноооо надявам се пак е нещо По-добре да имам запазени и последвани педиатри със съвети, от колкото кифленски дрехи и пози, до които знам, че няма да стигна.
Ииии някак едно време едно домакинство принципно трудно се е въртяло от една жена (поне в моето семейство мъжете винаги са били за украса вкъщи откъм домакински задължения...). Като вземеш, че това бебе се пере на ръка, нямаш робот, който поне да минава да обере праха от пода всеки ден, нямаш миялна, нямаш сушилня, нямаш куп джиджавки, които даже не забелязваме днес... Например редовно осветление и топла вода. Бая си е. А и като включим, че по онова време (пак, поне в моето семейство), ако искаш да ядеш месо трябваше да си го гледаш имахме няколко ниви с храна за животните, които бяха задължително занимание всеки уикенд. Поне селото ни е близо. Изкарала съм си 40стия ден на нивата.
Спяхме в една стая до определена възраст с нашите и малкия ми брат. В същата стая беше и къпането на бебето, след което следваше прането на пелените и дрехите във ваничката, защото тая топла вода няма да се хаби (ако е ок, де )
И не знам ти самата как си се подготвяла, но аз (за сега в доста ранна бременност) чета всяка статия тип "Нещата, които ми се иска да знаех", "Нещата, които никой не ти казва" и "Нещата, които исках да имам/ми бяха излишни", която ми се изпречи пред очите. Живея в Pinterest от години, по различни поводи, тъй че материал не липсва.
Та в една огромна част от статиите в челните места на заблудите стои "Задължително ще обикна бебето си от пръв поглед"
Когато си избирам книга винаги чета най-лошите коментари, когато избирам продукт онлайн също. Ако са нещо, с което съм ок, значи действам. Не че могат да се сравняват бебе и лампа-вентилатор, разбира се, но си е един пуст мнителен майндсет, който до сега ми върши работа. А и покрай това разкарвам всички инфлуенсърски от Инстаграм с разходките в парка с марковите колички, и дрехи и т.н. Далеч не смятам, че мога да се подготвя психически, какво остава физически за бебе само с четене, ноооо надявам се пак е нещо
По-добре да имам запазени и последвани педиатри със съвети, от колкото кифленски дрехи и пози, до които знам, че няма да стигна.Ииии някак едно време едно домакинство принципно трудно се е въртяло от една жена (поне в моето семейство мъжете винаги са били за украса вкъщи откъм домакински задължения...). Като вземеш, че това бебе се пере на ръка, нямаш робот, който поне да минава да обере праха от пода всеки ден, нямаш миялна, нямаш сушилня, нямаш куп джиджавки, които даже не забелязваме днес... Например редовно осветление и топла вода. Бая си е. А и като включим, че по онова време (пак, поне в моето семейство), ако искаш да ядеш месо трябваше да си го гледаш имахме няколко ниви с храна за животните, които бяха задължително занимание всеки уикенд. Поне селото ни е близо. Изкарала съм си 40стия ден на нивата.
Спяхме в една стая до определена възраст с нашите и малкия ми брат. В същата стая беше и къпането на бебето, след което следваше прането на пелените и дрехите във ваничката, защото тая топла вода няма да се хаби (ако е ок, де
) Скрит текст:
Няма да е войната на майка ми, ще си е моята. Но съм благодарна, че от много малка са ми разказвали за това колко съм била проклета, че съм плачела без причина (според тях), че съм се местила в тяхното легло всяка вечер и съм спала върху баща ми... И прекрасно си спомням как отказвах да ходя сама. На 5. И мамчето е трябвало да ме носи, заедно с багажа от пазар + да бута количката на брата, който се е изправил в нея (ретро обикновена лятна количка, без фенси неща за закачане и предпазване) и отказва да седне. И това по баирче. Идилия Но - каквото дойде
Но - каквото дойде Това, което много хора не осъзнават е, че не всяка майка обича детето си и не всяко дете обича майка си.
Всичко е въпрос на късмет и донякъде на зодиакално съвпадение дори.
Аз намирам статията за прекалено крайна. Очакванията са дъги и еднорози, а реалността е по-черна от дявола. Предполагам, за да е по-занимателна, но й липсва онова обобщаващо изречение накрая, че не е задължително да стане така и има шанс да се падне златната среда.
Като жена, която още няма деца, мога да кажа, че в интернет има толкова много информация (стигат само няколко страници от добре подбрана тема в този форум), че си е чиста глупост да си мислиш, че ще родиш и животът ти ще си остане същия.
Според мен никой не е виновен на бъдещата майка, че е взела НЕинформирано решение и не се е запознала с това, което я чака или поне да е наясно с рисковете. Всеки носи отговорността за собствените си избори.
Но съм против заплахите тип "чакай да се роди и ще видиш тогава", след което следва "ооо чакай да проходи и тогава да видиш" и "мислиш, че сега ти е трудно? ха ха, да видиш с тийнейджър какво е".
Като жена, която още няма деца, мога да кажа, че в интернет има толкова много информация (стигат само няколко страници от добре подбрана тема в този форум), че си е чиста глупост да си мислиш, че ще родиш и животът ти ще си остане същия.
Според мен никой не е виновен на бъдещата майка, че е взела НЕинформирано решение и не се е запознала с това, което я чака или поне да е наясно с рисковете. Всеки носи отговорността за собствените си избори.
Но съм против заплахите тип "чакай да се роди и ще видиш тогава", след което следва "ооо чакай да проходи и тогава да видиш" и "мислиш, че сега ти е трудно? ха ха, да видиш с тийнейджър какво е".
За късмета съм съгласна, но за зодиакални съвпадения никак. Зодиакът е измислен от хората, а не е някаква обективност. Невъзможността за обичане е своеобразен бъг в системата.
Не мисля.
Любовта е въпрос на вътрешно усещане, на химия, на сходство в характери, душевност, дори и външност, не можем да й диктуваме. Точно за това говоря за зодиакално съвпадение (метафорично казано), един вид, ако има нужното привличане, нужната "съвместимост", човек ще обича истински детето си, а не защото така трябва, същото важи и за любовта на детето към родителя. Не всички деца обичат истински родителите си. Това най-често си проличава, когато порастнат и вече не са им толкова нужни.
Задавали ли сте си въпрос защо някои родители делят децата си (имат различно отношение към всяко от тях)? Много просто, защото истински обичат едното, пък другото го обичат по задължение. И това е напълно ОК, защото пак казвам, на сърцето си човек не може да диктува. Любовта не е двупосочна улица - понякога родителя обича до болка, пък детето не отвръща със същото или обратното. Нормално е това, не можем да диктуваме на чувствата си.
Но, за да успокоя тези, които обичат по задължение (защото така трябва) - няма проблем. Родителите са до време, децата растат, хващат пътя си и заживяват свой живот. Важно е човек да е изпълнил родителските си задължения, според както е преценил, че трябва и да не е избягал от отговорност и даване на подкрепа.
За някои хора е важно децата им да имат покрив над главата си и храна на масата. За други, други неща са важни. Но най-важното е да не изоставяме децата си докато достигнат възрастта, в която да поемат живота си в свои ръце. И стига са ни намилали "да обичаме децата си безрезервно". Не винаги се получава това с обичта. Важно е да сме отговорни и да възпитаме смислени хора, а как, вече е по-трудния въпрос и е много индивидуално. Не винаги става с целувки-милувки и "много те обичам, маме!", защото насреща си имаме личност, а не пухкава плюшена играчка.