Къванч Татлъту 💙- Yakamoz S-245/ минали и бъдещи проекти, партньори-102

СПОЙЛЕРИ ЗА ВАЛЕНТИН
След няколко месеца, мисля, че през септември, ще гледаме Asiklar Bayrami по netflix. Това е филм по роман, който наистина очаквам с нетърпение. Мисля, че ще бъде много емоционално. Режисьорът Ozcan Alper има много специфичен стил, известен като бавно/съзерцателно кино, с минималистичен наблюдателен фокус, който мисля, че ще подхожда на този роуд филм. Моля, вижте по-долу ревюто на книгата, където също дава някои сюжетни точки и описание на характера. Превод е от Гугъл, но все пак има смисъл
Човек винаги започва да познава себе си и най-близките си с пътешествие. Когато кажем, че пътят се потапя, те кара да се замислиш, да го направиш с някого или дори с баща, освен да го направиш сам, води до пълна промяна и трансформация. Сблъсъкът на Юсуф с живота, баща му и любовта му Ayl ın преди петнадесет години прави Aşk Bayram ı романа на пътя. Не е лесно Йосиф да се върне от една страна към двадесет и петте години живот, а от друга да се върне към петнадесетте години живот. Кой от нас е лесно да се справи с недостатъците и раните на живота? Съжалението, че се раздели с любовника си Ayl ın, негодуванието му към бащата, изправя Юсуф пред себе си и нас пред нас. Като всеки траур, всяка конфронтация е уникална. Въпреки че този роман се счита за сражение баща-син, той успява да надмине други истории баща-син. Той е по-загрижен да разбере и обясни бащата, отколкото да победи бащата или да бъде победен от него. Освен гняв и негодувание, състраданието се обработва като по-интензивна емоция Отиването на Деня на влюбените, което е последното желание на бащата, става задача, която трябва да бъде изпълнена от сина Йосиф. Въпреки че е изоставен преди години го боли, той се старае да не пропусне състраданието и интереса си към бащата. Каквото и да е усетил, когато си спомни за една снимка от детството, се превърнало в емоция на тази снимка за "Това не беше първият път, в който отиде. Баща ми винаги ходеше някъде и никога не се връщаше. За последно го видях в средата на лятото, преди да бъде предаден в интерната в града на петнадесетгодишна възраст. За двадесет и пет години пътищата ни не са се пресекли нито веднъж. Докато доведения ми баща пушеше цигари и чакаше нетърпеливо пред вратата на училището, майка ми винаги се тресеше като тополи в училищния двор тази година. Докато ме нямаше, никога не го попитах дали баща ми е идвал на село тази година, както прави всяка година, дали се е чудил за мен" (р. 32). Да можеш да се скараш с паметта на баща си, нито да се помириш един с друг. Просто се чувствам като огромна празнина, която не може да бъде поправена. Житейските пропуски на Юсуф не се откриха само с баща му, Хевес Али, но той дори отвори огромна пропаст в живота си с Айлън, която напусна преди години. Винаги са му липсвали дните от преди петнадесет години, страстните, ентусиазирани и непоколебими времена на младостта му. Трите отделни писма, които написа до Айлин, са толкова реалистични и написани с огромно съжаление, че те карат да кажеш, че хората познават влюбени хора. Изразявайки на поетичен език, че е поискал прошка, че е тъжен и че не може да забрави, Юсуф също прие, че ръката, която преди години беше държана със състрадание и очите, които гледаха с любов, не могат да бъдат същите, както преди. Тези раздели, които правят романа силен и ще привлекат вниманието на всеки читател, също карат Кемал Варол да поеме дъх. Дори човек да устои на живота, човек не може да устои да не напише. Изглежда всички сме пътували от Диярбакир до Карс и сме изостанали от любовта. "Съжалявам за онзи сън, в който взех спомена за дните, когато събирах къпини за теб със собствените си ръце, когато правех обици от череши в ушите ти, корона от маргаритки в косите ти, когато изгарях скална къна на дланите ти, когато Разтрих макови листа по бледите ти бузи, в много радостен, много щастлив, много спокоен миг и го оставих като жар в дланите ти" (р. 163). Не знаем дали Луната е прочела буквите или най-важното дали буквите са достигнали до нея, но всички знаем, че тя е била изоставена като празна къща, която резонира сама в света.