Съвети за скорошно забременяване

Няма да правя.И мерси за подкрепата   .Надявам се сега да се имплантира.

Какво да правиш? Отговорът е у теб... Ще ти кажа как се развиха нещата при мен - срещнах случайно моя мъж (в нашия случай той е моят мъж, а не съпруг), осъзнахме, че сме щастливи само заедно, аз скъсах с предишната си връзка (5 години) и сега, точно 2 години след спонтанното ни, неангажиращо начало, ние започнахме опитите за бебе. Някак естествено се случи - общия дом, общия домашен любимец... Изведнъж осъзнахме, че не сме старите купонджии, а ни е приятно да си седим вкъщи, да ни посреща котаракът... и с новогодишната баница моят мъж заяви "Искам през тази 2007 година да си направим дете". Млади сме - аз на 23, той на 24. Но изграждаме нашето семейство и това желание идва отвътре. И аз имам хубава работа и куп ангажименти (доучвам втора бакалавърска степен и 2 магистратури), но центърът на моя свят вече не е само собствената ми личност.
Отплеснах се. Исках да ти кажа, че ако според теб самата връзката ти с този мъж е пълноценна и искаш той да бъде баща на децата ти (имам предвид да искаш, а не просто той да е подходящ и стабилен), ако и той го иска... Млада си, дори и да се оттеглиш сега за отпуск по майчинство, след това ще имаш достатъчно време за кариерно развитие. Все пак, ако родиш на 22, на 24 спокойно може да си вече обратно в играта, нали? Това е предимството на младите мами
А аз гледам на бъдещото ми (дай Боже  ) майчинство по друг начин - 24 часова работа без право на отпуск и болничен със заплата 90% от настоящата за 9 месеца и след това - минимална  Въпрос на гледна точка 
каквото и да решиш, това ще бъде най-доброто за теб на този етап. Но съм сигурна, че щом разсъждаваш толкова отговорно, някой ден ще бъдеш страхотна Мама! 

Искам и аз да кажа своето мнение относно годините.На 18г. срещнах мъжа ми, след много кратка връзка усетих, че той е МОЯТ мъж.Решихме, че искаме да имаме бебе.Започнахме да обмисляме сватба, бебе, къде ще живееме и т.н.Забременях почти веднага и казахме на всички около нас, че ще се жениме и ще имаме бебе.От там като се започна "Ти си много малка, как така ще се отдадеш изцяло на мъжа си и бебето си, не ти ли се гради кариера, не ти ли се учи, не ти ли се купонясва?"Казах-НЕ.Аз искам това и ще го постигна.Така и стана.Не се записах да уча висше.Родих сина ни на 19г.Сега е на 5г вече и съм безкрайно щастлива за избора, който съм направила.Винаги мога да уча и работя, ако имам желание или ми се налага.До сега не съм съжалила за постъпката си.Всичко е индивидуално, всеки сам избира какво иска от живота.

  na Monichka_f i elenamoleva

elenamoleva, отговорът, които търси6 може6 да си го даде6 само ти. Ако прецени6, 4е 4овекът до теб е таткото, когото иска6, има6 работа, на която може6 да се върне6. А да докаже6 4е си добра в работа може6 и след маи4инството. По това, което 4ета раzбирам 4е има6 подкрепа и от родителите си. Така 4е вслу6аи се в твоя вътре6ен глас. Тои 6те ти даде наи правилният въпрос. Успех  

Аз също искам да допълня, че с моя приятел сме заедно от 1 г. и 2 м. Живеем заедно от доста птдавна и всичко стана така бързо и непредвидено...В началото н връзката ни използвахме презервативи(нормално), 2 месеца след това вече не. Просто съм сигурна че това е човекът...

Мила Елена,искам да ти разкажа и моята история.  Аз родих дъщеря си точно 15дни преди 22 ми рожден ден!Наистина и аз чух не от 1 и 2 места:"малка си още,живота е пред теб,не бързай....брака е голяма отговорност,детето още по-голяма, няма да се справиш..." и т.н!!!Не мислих много-чувствах,че съм готова да бъда мама! И да знаеш-това е най-важното,вътрешната убеденост и чувствата ти!И да ти кажа като гледам от разстоянието на времето-доста добре съм се справила  Дъщеря ми вече е на 4г и една прекрасна госпожица! 
Учех,когато се оженихме със съпруга ми,но това не ме спря!Успях да комбинирам нещата-прехвърлих се задочно,майка ми ми помагаше когато имах лекции и изпити и така......дъщеря ми порасна,завърших и образованието си!Сега съм щастлива от избора си и даже вече работим за второ  !!!
така че,мила,ако сте сигурни и двамата,че момента е дошъл-ДЕЙСТВАЙТЕ!!!!!!няма да съжаляваш! 
УСПЕХ! 

Не се затормозявай да мериш нищо.Наслади се на ласките на любимия,отдаваи му се изцяло(от душа и сърце)и бебчето няма да закъснее.Е все пак не е лашо да вземаш и малко фолиева киселина.Успех.