Въпрос

Съгласието на бащата ще го искат 100%. Но със сигурност ще ти отговорят по-вещи в тези неща от мен. Аз отговарям само емоционално.
Уф... много тъжна тема, но ти си вземаш решението, естествено...

Повярвай,че доста трудно се взима такова решение.Не знам емоционално няма ли да се срина след това,но не мога да допусна 2 деца да живеят в мизерия.А и мисля,че може да попадне в семейство каквото аз не мога да му дам.

Убедена съм в това .

Може да не даваш детето си за осиновяване, а докато си стъпиш на краката, може да го дадеш в дом, в приемно семейство, не е нужно да се отказваш от родителските си права. Не разбирам защо толкова много жени веднага се решават да си дадат детето и после плачат колко им е тежко, при положение, че има толкова много възможности държавата да им помогне, без те да се отказват от децата си. Редно е първо да провериш в отдел "Закрила на детето" какви са възможностите да ти се помогне, преди да се откажеш от родителските си права. Ти това направи ли го?
И само да ти кажа, че детето ти може и изобщо да не попадне в семейство, защото няма никаква гаранция, че ще бъде със сигурност осиновено, не е изключено да живее цял живот по детските домове.

edna jena,здравей и от мен! Дълго се чудех дали да пиша по темата,но днес реших и аз да се включа.Всеки човек минава през труден етап в живота си,явно ти си в този труден,ама много труден етап.Страшно съжалявам за случилото се,но вярвам че ти си силна жена и ще го преодолееш.Знаеш,че господ товари само тези,които могат да се справят.
Мисля си,че невъзможни неща на този свят няма и ако имаш приятели и нечия подкрепа би се справила.
Вярвам,че нито една майка тук във форума не би ти отказала помощ.Ще имаш подкрепата на стотици майки(морална и материална).Вярвам,че ти е безкрайно трудно,но това е съдбата на жената-падне ли да се изправи и да вдигне глава и да продължи в името на децата си.Най-лесния начин е да се избяга от проблема.Ти си майка и знам,че ще се справиш.Ние сме до теб и те подкрепяме.
Желая ти кураж и много,много сили.

Толкова подкрепа и разбиране колкото намерих тук за няма и 2 дни не съм получила през 6-те си месеца от бремеността си до сега.Благодаря ви!Доста рових и четох във форума и се замислям сериозно дали страха от неизвестното си заслужава след време във всяко безпризорно дете на улицата да виждам своето...Знам,че най лесно е да избягаш от отговорност вместо да се бориш с проблема.Аз нямам навика да бягам.Трудно ми е,защото най- близките ми хора не са до мен за да ме подкрепят.

Не искам да се бъркам в решението ти, но те моля от сърце да премислиш ....Тук сред другите майки ще намериш голяма подкрепа и ще се справиш със затрудненията!!Сигурна съм

Идея си нямаш, след като имаш 2 слънчица край теб, какво е да не можеш да забременееш!!Няма по голяма от радост от това, да бъдеш мама!!!

Помисли отново преди да направиш тази крачка

чудя се................защо никой не отговори на въпроса с факти и цитати от закона. поредната сълзлива тема.........моля те не го оставяй.

Ами аз лично не смятам, че е нужно да се цитира закона, при положение, че си има конкретни институции, към които човек е редно да се обърне, за да й изяснят някои неща. Аз дори не разбрах жената смята ли да се обърне към тях или не. На мен тази история вече започва да ми намирисва.

Ами да пусне нова тема. Колкото до закона, да, има институции, но тя пита тук. А и жената е бременна все пак в 6-тият месец - да се влачи тепърва по разни чиновници ли.
Не искам да събуждам стари спорове, но нали тук има хора, които искат да осиновят. Ето една възможност да няма посредници. Конкретна при това. 

Ще се обърна към институциите след развода си,на този етап не мога да предприема абсолютно нищо.Още повече там вече ще възникне и пробемът с името на детето.Пуснах темата,защото допусках,че тук може да има запознати с проблема или жени минали по този път,За сега само съм проучила ако биологичмия баща си го иска какви са варянтите да се пише на негово име.

Ами какво да ти кажа, май си сбъркама форума. В този жените не оставят децата си, а напротив, отглеждат деца, които ти и такива като теб са оставили. Знам, че звуча грубо, но след като съм изгубила ЧЕТИРИ ДЕЦА, в сърцето ми няма разбиране за такива решения като тоето.

А какво казва биологичният баща?

извини ме какаяака, не звучиш грубо, а гадно. болката не е оправдание да бъдеш зъл. Броят на изгубените деца ли дава право да бъдеш още по зъл и лош. Демек колкото повече си изгубил толкова по лош ставаш. Не ми отговаряй по- добре. Смири душата си. Такива като нея правят от нас - ЯЛОВИТЕ, майки. Господ да не ти дава дори и за секунда да мислиш дали да си оставиш детето. От тази болка по- голяма май няма. Аз не искам да я изпитам. Предпочитам да се върне тази, която е всеки месец - момента в който видиш първата капка кръв и знаеш че пак няма да имаш дете.........И всичкото това - 25 години.

Биологичният баща преди месец се сети,че не е готов да сатва баща и се покри.Сама съм,родителите ми не за м/у живите,имам 1 дете и доход от 150 лв.Мисля,че не съм с голям избор какво да правя с детето.До преди месец кроях паланове за него,като част от живота ми...сега всичко е различно.Изобър е дали да мизерстват пред очите ми 2 деца или 1...

чудя се дали да не си вземем братче  .

Не бързай да вземаш решение!Да сигурно е  адски трудно  сама да гледаш 2 деца!Може да си уморена да се бориш в живота и да няма кой да ти помогне!
Но трябва!Трябва да намериш сили в себе си!Трябва да търсиш , колкото и непосилно да е! Не го изоставяй!Днес разбрах за една жена ,която я познавам служебно само, че на млади години е родила дете и го е оставила за осиновяване.В момента не е омъжена и няма деца.Стана ми страшно, детето сигурно вече е на 20год. ,а тя дали знае какво става с него как е то?  Казвам страшно ,защото ,че ако аз бях оставила детето си
никога не бих намерила покой!Моля те не го изоставяй! Все ще има начини
за да бъдеш подпомогната финансово. И не само финансово.Има сдружение на българските майки.Сигурно има и други начини.Един цял човешки живот, една човешка съдба е в твоите ръце!Ако можеш сподели тези твои намерения с повече твои познати /ако сметнеш ,че е уместно/
Не бих те упрекнала за нищо ,всеки сам  е свободен да взема решения .
Никой не избира родителите си , но всеки има избор в живота си, и целият живот е един постоянен избор!

милке, ти гледала ли си 2 деца и себе си със 150 лева, а.
или да речем с 500. ами ако бебето като се роди има алергия и трябвя да се храни специално. в детските консултации едни чисти подложки за кантара нямат та камо ли други екстри. защо все обръщате нещата че майките, които дават децата си са безотговорни, а не се сещтате че макар и да изпитват ужас мислят за доброто на децата си.

Мисля, че е излишно да са караме и нападаме по между си!!!Всеки гледа все пак от своята камбанария - някои като мен си мислят - ех, ако можех да забременея...Други, които не са и сънували проблем си имат и могат да имат още дечица стига да желаят, трети нямат пари, но намират начини да се справят и да се радват на майчинството си, четвърти се радват на охолство и на деца и т.н...
Просто всеки гледа своята болка, своите проблеми и от тази гледна точка се опитва да даде решение на даден проблем!!!
Така, че нека се опитаме да бъдем толерантни и разбиращи

сори, ако съм прозвучала остро, но съм свидетел на отглеждането на дете в мизерия по слабите просто един ден намразват децата, колкото и ужасно да е това. една жена е доста отчаяна но яавно и здравомислеща. все пак има 4 месеца до раждането....

И аз 10 години чаках дете и направих 2 спонтанни аборта преди да имам бебе, не разбирам майките които се отказват от децата си но не ги осъждам. Считам че по безотговорно да родиш и да не знаеш какво да го правиш когато боледува защото нямаш пари, мисля че по безотговорно 3 пъти на ден да го храниш с попара защото нямаш за какво да му купиш месо и плодове.
Искам само да те помоля ако решиш да оставиш детето си приеми това решение конкретно и безвъзвратно. Нека детето по този начин да има шанс да го осиновят и да си има пълноценно семейство. Боли ме сърцето като влизам в някой дом за деца и виждам дечица които нямат никакъв шанс да си имат мама и татко понеже майка му не се отказала писмено от него.
А още по добре виж колко момичета чакат осиновяване поразрови се във тази тема току виж направиш някоя мама щастлива. В Украйна това е най практикувания метод на осиновяване, макар че не е законен.
Желая ти здраве, леко раждане и душевен мир. 

 Благодаря на всички взели участие в темата!С подкрепата и помощта на някои хора от тук и най-вече на един човек с главно Ч взех своето решение и до осиновяване няма да се стига.

Толкова се радвам! Бъдете здрави и много касмет!!! Леко и безпроблемно да мине всичко!!!
Използвам случая, освен на теб и тези, които обичаш, да пожелая на всички тук весели празници и щастлива 2007!!!

Още веднъж се убеждавам "Поискай и ще ти се даде"

edna jena знам,че можеш и ,че ще се справиш!Ти си млада и отговорна,а и добра майка  всеки има тежки моменти,моменти на отчаяние и чувство ,че е стигнал дъното и вече няма нищо по-лошо,но точно тогава проблясква лъч надежда,важното е да уловиш лъча  ...и си спасена...защото сама си го поискала  Весели празници ти пожелавам и много целувки за хубавото ти момиченце

solita всичко е толкова добре казано в стихотворението  

Мисля, че първо трябваше да прочетеш всички постове в темата и щеше да разбереш, че една жена ще задържи детето и ще си го гледа.

Една жена:Много се радвам,че си решила окончателно да задържиш детенцето си.
Ако понякога,те налегне тъга или имаш нужда просто някой да те изслуша,ние всички тук сме насреща.
Ако имаш нужда от помощ каквато и да е пак сме насреща.
Говоря от името на повечето майки тук,защото със някой от тях се познавам лично и съм убедена,че ще се притекат на помощ.
boryana83 Какаяка ти е написала,преди да напишеш каквото  ида е щеше да е много добре,да прочетеш всичко изписано първо.

Не си простила мила, не си:(

Боряна, от разказа ти разбирам за трудния избор, който преди години е трябвало да направи една жена-все още дете. Разбирам и за гнева, който носи още в душата си роденото от нея дете-жена, въпреки, че е имало шанса да бъде рожба на


Да разбереш някого на рационално ниво е едно, а да простиш в душата си - съвсем друго. Прошката изисква да опознаеш чувствата си и да ги опитомиш, като снижиш тяхната деструктивност (реушителност).
Да простиш означава да разбереш на ниво чувства себе си и другия, да приемеш и да се смириш (което е различно от да се примириш). Може би би помогнала признателността за преживените хубави мигове с родителите, от които си получилa нежност, подкрепа…и всичко необходимо за израстването на едно дете!?

Боряна, в теб бунтът: “Защо точно мен…” все още бушува... Той търси своята изява и я намира по един или друг начин…

Не бих препоръчала да премълчаваш мнение и/или чувства. Това само би означавало да ги подтиснеш, отречеш или просто тушираш. Бих те насърчила да говориш за вътрешните си преживявания пред доверен човек толкова пъти, колкото усещаш необходимост…

Хрумна ми, че би била много полезна за този форум, ако откриеш своя тема(и), където да ни разкриваш гледната точка и съответните преживявания на  едно осиновено дете. С това със сигурност ще допринесеш да заобиколим някои родителски грешки.

Мисля си, че душевната битка, която долових (простила съм, но как да простя, като…), по някакъв начин отразява вътрешния конфликт в душите на жената, която те е родила и на ЕДНА ЖЕНА, която ни се довери тук… Дано никога не се налага да правиш избор за бъдещето на детето ти! Никой не е застрахован, въпреки,че докато не стане част от нашата реалност, живеем с илюзията,че: ”това се случва на другите”…
Аз лично очаквам зададена от теб тема, в която ще бъдеш наш експерт!

И аз. Ще се радвам много на такава тема, защото имам нужда да разбера.

Ще отговоря на госта простичко-първо проблема не ми е изобщо в развода,второ-от тук се запознах с жени(не чужденки),които прекрасно гледат осиновени от тях деца и им дават това,което биологичните са преценили,че нямат сили и възможности да им дадат.Трето-аз си оставям детето и ще го гледам,а относно прошката-ДА!-аз бих простила на майка си,ако ме е дала за осиновяване в случай,че е преценила,че при тях имам по-добро бъдеще от това,което може тя да ми даде.И ако бях дала детето и го осинови семейство,което да му покаже какво е дом,семейство и обич то когато  започне да осъзнава смисъла на живота едва ли няма да ми прости,че не съм се правила на майка герой и да го държа гладно и в лишения само и само да кажа,че съм МАЙКА на 2 деца.Не съм от хората правещи се на силни,бях в момент на слабост,тук намерих подкрепа и помощ,за себе си взех решение,но то не се влиае от това дали ще ми прости някога детето.Както всяка майка и аз искам по-добър живот за децата си.

Edna jena ти си настина ЖЕНА.
Всеки си има своята съдба и дори решения като твоите са част от нея.Всяко нещо в живота ни учи на нещо,щом си попаднала на този форум и щом имаш различни мисли от началните ти,значи така е трябвало.
Желая ти успех в пътя ти.
Бог да благослови теб и любимите ти хора.
Бъди здрава и силна,останалото си идва.
Всичко най-добро в предстоящите ти дни през годината.