Въпрос

Мисля, че първо трябваше да прочетеш всички постове в темата и щеше да разбереш, че една жена ще задържи детето и ще си го гледа.

Една жена:Много се радвам,че си решила окончателно да задържиш детенцето си.
Ако понякога,те налегне тъга или имаш нужда просто някой да те изслуша,ние всички тук сме насреща.
Ако имаш нужда от помощ каквато и да е пак сме насреща.
Говоря от името на повечето майки тук,защото със някой от тях се познавам лично и съм убедена,че ще се притекат на помощ.
boryana83 Какаяка ти е написала,преди да напишеш каквото  ида е щеше да е много добре,да прочетеш всичко изписано първо.

Не си простила мила, не си:(

Боряна, от разказа ти разбирам за трудния избор, който преди години е трябвало да направи една жена-все още дете. Разбирам и за гнева, който носи още в душата си роденото от нея дете-жена, въпреки, че е имало шанса да бъде рожба на


Да разбереш някого на рационално ниво е едно, а да простиш в душата си - съвсем друго. Прошката изисква да опознаеш чувствата си и да ги опитомиш, като снижиш тяхната деструктивност (реушителност).
Да простиш означава да разбереш на ниво чувства себе си и другия, да приемеш и да се смириш (което е различно от да се примириш). Може би би помогнала признателността за преживените хубави мигове с родителите, от които си получилa нежност, подкрепа…и всичко необходимо за израстването на едно дете!?

Боряна, в теб бунтът: “Защо точно мен…” все още бушува... Той търси своята изява и я намира по един или друг начин…

Не бих препоръчала да премълчаваш мнение и/или чувства. Това само би означавало да ги подтиснеш, отречеш или просто тушираш. Бих те насърчила да говориш за вътрешните си преживявания пред доверен човек толкова пъти, колкото усещаш необходимост…

Хрумна ми, че би била много полезна за този форум, ако откриеш своя тема(и), където да ни разкриваш гледната точка и съответните преживявания на  едно осиновено дете. С това със сигурност ще допринесеш да заобиколим някои родителски грешки.

Мисля си, че душевната битка, която долових (простила съм, но как да простя, като…), по някакъв начин отразява вътрешния конфликт в душите на жената, която те е родила и на ЕДНА ЖЕНА, която ни се довери тук… Дано никога не се налага да правиш избор за бъдещето на детето ти! Никой не е застрахован, въпреки,че докато не стане част от нашата реалност, живеем с илюзията,че: ”това се случва на другите”…
Аз лично очаквам зададена от теб тема, в която ще бъдеш наш експерт!

И аз. Ще се радвам много на такава тема, защото имам нужда да разбера.

Ще отговоря на госта простичко-първо проблема не ми е изобщо в развода,второ-от тук се запознах с жени(не чужденки),които прекрасно гледат осиновени от тях деца и им дават това,което биологичните са преценили,че нямат сили и възможности да им дадат.Трето-аз си оставям детето и ще го гледам,а относно прошката-ДА!-аз бих простила на майка си,ако ме е дала за осиновяване в случай,че е преценила,че при тях имам по-добро бъдеще от това,което може тя да ми даде.И ако бях дала детето и го осинови семейство,което да му покаже какво е дом,семейство и обич то когато  започне да осъзнава смисъла на живота едва ли няма да ми прости,че не съм се правила на майка герой и да го държа гладно и в лишения само и само да кажа,че съм МАЙКА на 2 деца.Не съм от хората правещи се на силни,бях в момент на слабост,тук намерих подкрепа и помощ,за себе си взех решение,но то не се влиае от това дали ще ми прости някога детето.Както всяка майка и аз искам по-добър живот за децата си.

Edna jena ти си настина ЖЕНА.
Всеки си има своята съдба и дори решения като твоите са част от нея.Всяко нещо в живота ни учи на нещо,щом си попаднала на този форум и щом имаш различни мисли от началните ти,значи така е трябвало.
Желая ти успех в пътя ти.
Бог да благослови теб и любимите ти хора.
Бъди здрава и силна,останалото си идва.
Всичко най-добро в предстоящите ти дни през годината.