Трудно проговаряне - тема 26

Аз понеже имам познания по езици потърсих мнения и има такива  и на двете крайности. От  - о ужас, поведението на детето много се влоши, тантруми, изнервяне лош сън, до- хиляди благодарности за този метод понеже той накара детето да говори. Значи това е метод като всички други, на едни помага, други - влошава.

Почвам да разсъждавам. Аз деля терапиите на НЕИнвазивни и инвазивни. НЕИнвазивни са тези които не влияят директно, чисто физически на психика, работа на мозък /организъм. Примерно такива са : логопед,.специален педагог, хипотерапия, канистерапия. Инвазивни според мен са : с всякакви медикаменти ( ноотропил примерно) , биохимични подход ( всякакви добавки, ммс, прочие), хелиране, томатис, ХБОТ, въпросната стимулация и пр. - всичко което влияе върху процесите в организма. Примерно кинезитерапията е НЕИнвазивна макар че  носи чисто физически подобрения при децата. Надявам се да съм се изяснила. Самите Инвазивни методи също биват слаби и силни. Примерно един ноотропил е силен инвазивен метод. Един брейн бустер, един екомер са примери за слаб инвазивен метод, макар че при все техния прием пак може да доведе до негативни за детето последици в.състояние или поведение. Да кажем, добавките са може би слаб инвазивен метод макар че някои тях си бъркат " грубо в мозъка". Т. Е. променят процеси в организма, а това може в.един момент да не е съвсем безболезнено.

От там - всеки родител трябва лично сам да постави границата, достигайки която, е готов да премине от незинвазивни към Инвазивни методи. Разбира се, дори при ивназивните методи никой не може да накара един родител : първо - Да ги предприеме въобще , второ да направи пълен пакет Инвазивни процедури, виждайки че примерно още на втора процедура нещо при детето тръгва назле. Така че и при инвазивните методи има крачки назад. Т. Е. Отказване. Разбира се, много родители прибягват смело към добавки, аз там съм с противоречиво мнение, но всеки си има глава на рамената и си решава.
Но така или иначе всеки родител има граница след която си казва - опитах всичко, така че ще опитам ето  това ( инвазивен метод) . Казвам именно  " опитах всичко ще.опитам това" , защото никой родител не би го предприел ако не е в безизходица. И така, всеки трябва да разбере личната си граница и никой, абсолютно никой не може да го принуди да направи нещо с детото си на което не е готов.
Това е моето мнение, че този метод за.мен е инвазивен, с въпросна ефективност за всяко дете - при едни възможно ефекивен, при други възможно без положителна тенденция, при трети с отрицателна такава.
Вече кога и дали ще.опита решава всеки родител.. Вече ако ме питаш лично мнение на родителите тук, всеки може да си каже сам за себе си какво би решил/предприел.

Хайде и аз тук, накратко, имам момче на две години и половина почти, с една дума-фурия, но.... Без да говори. В смисъл, говори на измислен език, за околните звучи като мучене, несвързана реч и дразнещо мрънкане, знае около 60-70 думи, но половината само аз му разбирам, абсолютно самостоятелен що се отнася до хранене, имитатор до съвършенство, дяволче голямо. Мисля, че е крайно време да отидем на логопед, изобщо не ме интересуват всеобщите разбирания, че до 3 се чака. Не приемам за нормално да не може да се изкаже. Предпочитам да съм избързала, отколкото да закъснея. Надявам се на мненията на други майки, които да споделят как аз да помогна вкъщи.

Здравейте,в градината на сина ми отново поставиха въпросът за ресурсно подпомагане.Преди време бях писала за перипетиите,през които минахме.И сега се чудя дали не е добре да се съглася или за вбъдеще това няма да навреди на детето ми.Моля за съвет.За кратък период се смениха няколко учителки, което също може би пречи на детето да се разгърне.Проблемът според тях е,че не се изявявал на устните групови занимания,често отказва да говори или да разкаже нещо,което очевидно знае.Вкъщи не спира да говори,а там предимно мълчал.Рядко ходел да играе с децата,имал си няколко приятелчета,сред които 2-3 любими.Като цяло проблемът при него е задръжката.Виждали,че знае и че иска да каже нещо,но не му достигала смелост да се изяви.Предлагат да мине на обследване и да му се отпусне специален педагог,за логопед и психолог както прецени обследващия екип.Но конкретно за говора не смятат,че има кой знае какъв проблем освен изчистването на някои звуци.Той пред непознати трудно се отпуска и незнам на това обследване дали изобщо ще се разбере нещо ако и пред обследващите откаже да изпълнява.Детето учи всички песни,стихчета,работи по задачите,но отказът да отговаря според тях е огромен проблем,който в бъдеще можел да се задълбочи.Вие какво бихте ме посъветвали?

Ако сте ходили при психолог отхвърлена ли е възможността за елективен мутизъм.

Ходихме през зимата на детски психиатър,но тогава детето беше спокойно,отговаряше и изпълняваше и отхвърлиха да има мутизъм,аутизъм или каквото и да е било друго,просто е по-притеснителен.

Аз говоря конкретно за елективен /селективен мутизъм а не за аутистичен спектър. Възможно е психиатъра въобще да не е предположил такива възможност. Психиката на детето  е нещо такова че може да търпи развитие и съответно промяна на диагнозите. Така че  продължавам да виждам доста прилики между елективен/селективен мутизъм и от написаното  от теб като поведение.
ето примерно описание на мутизъма
https://artonfoundation.bg/bg/pages/mutism/

Особено виж това второто долу, защото е ръководство по терспевриране. Предполагам точно такъв би бил терапевтични подход за срамежлив деца. Разбира се всичко това е в сила, ако говорим за това че детето всичко разбира (!) , но просто отказва говори. Ако вече ти си представяш че всичко разбира, но това не е така, нещата са различни. И там подходите са към подобряване разбирането, а не към преодоляване на срамежливостта. Често родителят греши по повод своето виждане за това доколко разбира детето му. Нищо не намеквам, само констатирам, обобщавайки въз основа на изложеното от теб.
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url … BeCl8O5UWcoicB6OH

Тогава казах на психиатъра,че клиничен психолог е изразил мнение за елективен мутизъм.Не потвърди,каза само че детето прави добри изречения,но трудно се отпуска дори и само с нея в стаята.Учителката която вече не е на работа в последно време беше много доволна от сина ми.Казваше,че с нея си говори и не вижда никакъв проблем.Не знам специален педагог може да да е от полза в такъв случай и какво правим ако и него не го хареса и ако и с него откаже да работи?

Значи Стефи, аз затова дадох линкове, за да може ти. като родител, да прочетеш и да вникнеш в същността на проблема, без значение какво ти е казал някой си психиатър преди половин година. Защото грешка не е изключено да бъде допусната. И аз съм склонна, ако всичко което пишеш е верно, да се съглася с клиничния психолог за съмнение за електувен мутизъм. Ти обаче продължаваш, като с писането си да ми показваш, че нищо не си прочела и съответно си противоречиш.
Когато прочетеш и разбереш на какво искам да ти обърна внимание, тогава ще продължим да обсъждаме, защото някак в момента се въртим в затворен кръг, от който няма как да излезем без твоето съдействие.

Прочетох.Ако мине на допълнителна подкрепа може ли да има негативи за в бъдеще?Преди време детето ми сподели че учителката го изгонила да седи сам в коридора,понеже отказал да отговори,а тя знаеше отпреди за съмнението за мутизъм.Има ли смисъл от терапии в градината,ако учителките действат по този начин?В същото време детето много си харесва градината,децата и не желае да чуе за друга градина.

Стефи,  а може ли да намериш специален педагог и да заведеш детето. И отново да го заведеш при клиничен психолог. За негативите от ресурсното, според мен по- добре в детската градина, отколкото да се наложи в училище да ходи на ресурсно. После децата са по- големи и подигравките им съвсем пък ще смачкат детето. Другото, тези обследвания са притеснителни. Ако кажеш, пратиха ни от детската градина или от училище, имам чувството, че за всяко дете ще намерят нещо. Т е. не трябва да казваш, че ви праща някой.

laurentin,права си.Зимата градинската психоложка ни прати на клиничен психолог.Написаха за има няма десет минути диагнозата и малко изсмукана между пръстите ми се стори.Тогава синът ми само ревеше и всичко беше написано изцяло на база какво смятам аз.Сега детето е по-контактно,може би по друг начин ще протече обследването Не знам дали да не се съглася поне да го видят,но дали ще е обективно мнение или ще се основава на мнението на ресурсната от градината,която го е виждала и не е с добро впечатление.Уж друг екип щял да е но не знам,те нали са навързани.Поддържат контакт.

Точно това имам предвид. Но сега да подредя нещата какво аз ги виждам
Подкрепям Лорентин. Според мен реобследване е наложително, защото с детето (като те чета) са се случили много положителни неща, но винаги като се случва едно, се случва и друго. Детето е дръпнало напред  ( ако въобще е имало дефицити различни от поведенчски на дневен ред, възможно е да е нямало а да е имало само "срамежливост"). Важно е при реобследвснето да се подчертае проблема с отказа да се комуникира в Дг. При електиения мутизъм има една избирателност. Детото може да е изпълнявало нещата при психолога ( вербална комуникация и задачи), по някакви си свои причини - авторитет, разбиране че е тестване някакво, че не са много хора (!) , не го натискат са комуникира прекалено активно, че присъства майка му на сеанса(!) и т. Н. Аз не съм специалист правя страничен анализ. Понеже при електиения мутизъм няма интелектуални задръжки прочие дефицити, то при такова обследване детето изглежда като дете в норма при психолога, което способства и получаване на  такава оценка, че е в норма но "срамежливо" . Начинът по който се държи в градината обаче е показателен.
Т. Е. Оценка/диагностика трябва да се направи наново от клиничен психолог/психиатър  по две направления :
-Разбиране, вербално развитие, когнитивни качества ( възможно с тест някакъв), зависи доколко детето съдейства.
-Социални умения, задължително с описание на ситуацията в градината. Може да помолиш и да ти направят една характеристика. Отиваш при директорката, казваш че ви предстои реобследване и психиатъра/клиничния психолог иска  да се запознае с мнението на учителите  как се държи детето в градината. Няма да ти откажат.
От там :
А) Ако първото е ок, но виждаме тази болезнена "срамежливост" , то наистина може би става въпрос за елективен мутизъм. И съответно подхода на терапевтиране е с поведенческа терапия.
В) Ако куца първото, неминуемо куца и второто и тогава трябва да има терапевриране на реч, когнитивни качества ( когнитивността касае логическото мислене.) и поведение, но в различен от А) аспект .

Да подчертая, че в случай А) поведенческата терапия е една, а в случай В) друга. Само че за да може детето да бъде терапевтирано правилно, то трябва да бъде с правилно/правдиво поставена диагноза. Иначе към него ще се подхожда погрешно - като това с карането да говори и наказването. В случай на елективен мутизъм наказването за срамежливост е недопустимо.

Съгласна съм че случаите на елективен мутизъм не са много чести. Но примерно аз си спомням че в групата на спектъра  имахме едно такова дете. Имам и още едни познати на познати с дете със също  такава диагноза. Проблем е, че много често електиения мутизъм дълго се отрича и после като дойде училище истина жестоко лъсва в очите, а вече някакво време е загубено за поведенческо наваксване. Ако се окаже все пак че е ЕМ ви трябва терапия с поведенпески терапевт и психолог. Но както казах само след като се изключат всякакви други дефицити. Защото ако се окаже че има дефицити по реч когнитивност, леки интелектуални задържки то нещата са различни.
И накрая ще завърша с това, че използването на ресурсна помощ в градината е разумно, но диагностирането което правят екипите им бих прескочила. Нямат медицинската основа, която има един клиничен психолог примерно. Диагностират на парче. От личен опит казвам и от споделено от много познати.

Тоест на тях не им харесва така, както се държи детето, защото не се вписва в стереотипа. Има деца, които отказват да говорят и да участват в учебните часове по някакви свои причини, но не нарушават дисциплината, държат се добре. Щом играе с другите деца - ок, какво не им харесва?
За звуковете се вижте с логопеда да започне да работи по тях с детето, допълнително покрай заниманията ще обогати общата култура и вниманието и знанията като цяло. Не мисля, че има нужда от психолог. Проблемът на доста учители и психолози е, че вечно искат децата да бъдат в стереотипа и да бъдат фиксвани. Щом покрива материала, държи се добре и играе с другите деца не бих се притеснявала, че не участва в учебния час. Има време да се отпусне..

andariel,казаха ми че на есен всички деца 3 група щели да бъдат обследвани от градинския логопед,но щяло да се работи само с 13 от тях.Т.е я влезем в класацията,я не.Аз казах,че искам градинския логопед да работи с детето,а не ресурсен.Отговориха ми,че той работел с децата,които най-много имали нужда.Ако искам ресурсен логопед,това вървяло ръка за ръка със специален педагог,за психолог ако реши екипът.На мен не ми се иска много много да минавам през това и да лепят етикети на детето ми.Не знам как да постъпя.

Тоест се опитват да ви накачулят всички възможни специалисти извън градината. Няма такова нещо като да работи логопедът само с най-тежките деца, щом е градински логопед. Евентуално може да му се запълни нормативът с най-тежките деца.  През есента така или иначе градинският логопед ще мине, но въпросът е какво ти ще поискаш. Те могат да си приказват каквото си искат, но ти си свободна да подадеш заявление само за логопед. В писмена форма. Дори можеш да опишеш какво ти забелязваш. Не си длъжна да се съгласяваш за нищо като ресурсен или психолог. Опитват да ти предложат логопед и ресурсен учител (това е специалният педагог и той е за деца с обучителни проблеми, а твоето покрива материала по твои думи, за какво му е?) от ресурсния център, а не градинския. Макар че имаш право да искаш градински логопед, защото детето ти е в тази градина. Не знам какви игри играят във вашата градина, но нещо не ми харесва, още преди време ти въртяха номера с детето. Честно да ти кажа, ако правилно съм схванала описанието на детето и как се развиха нещата още от миналата година, хич нямаше да искам детето ми да бъде изкарвано със СОП (защото точно така идва правото на за логопед и ресурсен от ресурсния център или за да е сигурно за градински логопед и психолог).