Трудно проговаряне - тема 26

Андариел детето трябва да тръгне на училище 2024. Категорично отказва да участва в учебния процес. Стига се до наказание от страна на учителите. Какво се  чака още? Да тръгне в първи клас и тогава да тръгнат по диагностики ли?  Да се окаже че има нещо и да се гонят изпуснати влакове. То детето вече има етикет. Само дето майката, вместо да се съсредоточи в подпомагане на детето се е вперила в етикета и не вижда нищо друго. Като те чета разбирам защо има толкова новодиагностирани след първи клас. Вероятно така са им казвали и на тях - то детето ще се отпусне. Аз не апелирам за ресурсно, но  трябва да стане ясно защо отказва да работи и  яснотата няма да падне на поднос от небето.

Абсолютно съм съгласна с Andariel! Ако искаш ресурсно подпомагане, самата ти ще поемеш инициативата това да се случи, а не те да те притискат. Разбира се, че ако детето ти бъде със СОП, градината "ще прибере едни пари", но пък детето ти ще бъде "СОП-че", без да е сигурно, че има нужда от този "етикет". Не казвам да не се консултирате извън градината и да работите по проблема (ако има такъв), но в градината нека се държат с него като с дете в норма - щом всичко разбира, говори, това че е малко по-особен от другите не означава, че нещата няма да се наредят, със съдействоето на персонала.
Дъщеря ми наесен ще бъде в 4-та група и предполагам, че и мен ще ме подканят да ползваме ресурсна помощ, защото тя все още не работи по тетрадките като другите деца, но да кажем, че има лек напредък. Обаче с дисциплината няма никакъв проблем. Весела, щастлива, ходи с радост, всеки ден. Ние си работим усилено извън градината. Дори съм склонна да търся и специален педагог на частно, да се занимава с нея по учебния материал. В градината искам да е равна с всички деца. Мисля, че имам право на това, щом не им създава проблеми. Но до септември има време, ще видим как ще бъде...

Ако учител изгони моето дете, защото не иска да отговори на въпроса , при това без да нарушава дисциплината, бих подала жалба, че детето ми е отстранено от учебния процес. Учител няма право дори в първи клас да гони дете, да не говорим за детската градина. В най-лошия случай, при лоша дисциплина, може да го отстрани от самото занятие на столче в същото помещение, просто да  не седи на масичката с другите деца. При това отстраняването може да е за няколко минути като през цялото време детето слуша и гледа, просто не участва. Нека учителката да ми обясни на мен в писмен вид какво е провинението на детето ми, ако изобщо има наглостта да напише, че е защото детето не е отговорило на зададен въпрос. Едно дете може да седи на масата и да не взема участие. Важното е да не пречи. Ако си пише в тетрадката, но не вдига ръка и не отговаря на зададен въпрос е напълно ок. Като не иска - не иска. Учителката може да го подкани, но не и да изисква или още по-зле - да го отстранява от часа.
Детето догодина ще е трета група, а на училище ще тръгне след две години. Дори само до есента може да му се промени поведението. Имала съм такива деца - седи и мълчи. Не протестира, не прави нищо, но в клас си трае. Повярвай ми, не издържат дълго време така, в един момент сами проявяват желание да кажат нещо. Важното е да се създаде положително отношение у детето, а не да се критикува пред другите деца.

Много е възможно учителката да възприема поведението му като саботаж, като нещо лично към нея, че детето я предизвиква.

Ами не отказва категорично да участва в учебния процес.Не всеки път и не при всеки.Зависи по какъв начин ще се подходи.
Детето не иска да си сменя градината,харесва му,тъкмо свикна,ходи с желание.Смятам,че местене на друго място ще е нов стрес за него,а и не се знае дали ще случим на учители.

Аз не разбирам какъв е проблемът детето да мине на ресурсно подпомагане, когато във всеки един момент със заявление на родител, същото може да бъде преустановено. Тази подкрепа, особено когато е навременна, винаги е в плюс. Това със страхът от етикиране също е безпочвено за мен. Всъщност, с дефицитите и трудностите, които демонстрира системно  едно дете, много повече се "самоетикира", отколкото да  го етикира това, че е на ресурсно и някой му помага.

Ако беше за моето дете щях да поискам да се обосноват защо според тях трябва да мине на ресурсно подпомагане. Точка по точка. Какви са точно разминаванията в нивото сега и нивото, което е по норма. Какво точно смятат да правят. И без да ми приказват общи приказки, а конкретно. Ако са наясно с протокола, ще се обосноват много лесно и чудесно.
При тях нещата хич не са до самото ресурсно подпомагане, а е свързано с предисторията на историята - още миналата година ги направиха на маймуни - не ги искаха, разкарваха ги по диагностики, защото детето реве и всякакви такива номера. Ако е само това, което сега описва Стефи само с нежеланието на детето през част от времето или част от часовете да отговаря на зададени въпроси в клас, нещата започват да изглеждат доста странно. А и защо изобщо детето да минава на ресурсно като има градински логопед, който е длъжен да работи с всички деца, които имат нужда? Длъжен е, щом е назначен.

Andariel,и аз така си мисля,че са ни нарочили от миналата година.Разсърдиха се,че първо уж исках ресурсно,а после се отказах и един вид ги разигравам.Сега уж са ни наблюдавали цял срок и забелязали,че има нужда.Да но проблемите все са при едната госпожа,редовната.Сега са сборни групи,тази госпожа е в отпуска.Детето е много ентусиазирано,че се е запознало с нови деца,че има нови лелки и госпожи.Играл с децата,много спокоен бил,никакви проблеми,говорел,всичко правел.Казва,че не иска госпожата да се връща.Мисля,че вече отговорът ми е ясен.Логопед по мое желание държа да посещава макар,че за тях говорът му не е проблем.Според мен е възможно да се чувства несигурен в изговора на някои думи,и затова да се притеснява да говори пред голяма група.Някои звуци му куцат,особено "р."Ако не стане при тях,ще потърся частен.

Аз мога да кажа за себе си и моето дете. Приета е много добре от учители, деца, родители (от родителите няма защо да не е приета, тъй като тя е кротка, гушлива и децата много я обичат). Самите учителки миналата година ми намекнаха, че е по-добре без ресурсна помощ, щом ходим извън градината на логопед (4 пъти седмично). Детето си напредва, бавничко, но пък ако се върна 2 години назад, прогресът е огромен. Сутрин имат гимнастика/танци на двора и тя още като застане до децата, започва да танцува. Тоест не е като "хваната от гората". Седи на столчето, когато трябва, ако не работи по тетрадките, разглежда ги, питат я нещо, отговаря, когато въпросът е поднесен простичко. Тоест да е зададен лично към нея, а не общо за цялата група, да я посочат и тя да отговори. Учителките вече я познават добре и знаят как да процедират с нея (издивидуален подход).

От друга страна, имам инфорамция (понеже контактувам с майки на деца с някакви трудности), че тези, които са решили децата им да ползват ресурсна помощ, това е почти само на документи. Много рядко идвали специалистите, едната майка дори ми каза, че до Нова година въобще не е идвал специалист при детето ѝ (а от септември е уж на ресурсно подпомагане). Друга споделя, че 2 пъти седмично по 20-30 минути е все едно нищо. Извеждали децата от групата, което не виждам как ще допринесе за адаптацията в градината.

И все пак не отричам тази помощ! За следващата учебна година може и да се съглася на такава (ако някой успее да ме убеди, че наистина ще е в помощ на детето ми, тъй като трябва да се подготви за 1 клас). Аз неподготвена няма да я оставя де, ако трябва ще търся педагог извън градината, който наистина да върши работа.

И аз имам позната с дете със СОП,детенцето е от аутистичния спектър и не осъществява контакт по никакъв начин,не говори.Ресурсната го вземала 2 пъти седмично,логопед 1 път.Според мен това е много малко.Би трябвало да са по-интензивни занятията за деца,които наистина имат нужда.

Така е, но докато в наредбата пише, че децата в ресурсна група може да са до 12,  никой директор не назначава на щат ресурсен под тази бройка. Нормативът на ресурсния е 25 часа, т.е. тези 12 деца ще го видят два пъти седмично и едно - три. А на логопедите е 21 и той съвсем не обхваща само децата със СОП, така че...Аз и мои колеги сме писали много, когато наредбата за приобщаващо образование беше в проект, резултат - никакъв. А преди години нямаше и никакъв стандарт за ресурсна група, имаше групи от по 18/20 деца на един ресурсен. Всеки директор се оправдава с бюджета...Но нормативно не се свърши достатъчно, само бумащините и изискванията растат.

Вижте на какъв пост (от вчера) попаднах във Фейсбук.
Копирам тук текста, а линк към него и ако някой иска да прочете и коментарите, слагам в "скрит текст".

"Здравейте, имам въпрос или коментар, или не съм съвсем сигурна как трябва да подходя по темата. Работя като детски психолог на частна практика вече доста време и с времто съм си изградила представа за ситуацията с децата със специални потребности, но тази пролет, като ефект от пандемията или резултат от промените в образователната система или някакъв друг феномен, с какъвто не съм запозната, но се случва нещо. За последните два месеца вече няколко семейства на деца, преминаващи от яслена група в първа градинска идват при мен със страх в очите и репликата: "Връчиха ми документи и искат да "освидетелстват" детето". Този "термин" го чух лично и от директор, когато преди години се чудех, дали да работя като психолог в детска градина. (Отказа ме сентенцията на разговора "за да имате заплата, трябва да си намерите и освидетелствате деца". Разбирам какво седи в основа на изказването, но не и отношението към децата.) Проблемът идва от там, че на родителите не се дават ясни обяснения какво се има предвид и каква точно оценка и последваща процедура се очаква. Последно ми преля чашата, когато притеснена майка ми се обади и каза: "Днес ми върнаха детето "със сополи", след като отказах да попълня документите". Зная, че има много родители, които отказват да приемат, че децата им могат да имат дефицити, зная от опит и практиката си, че много деца са гранични по отношение на определени нива в развитието им и допълнителна подкрепа им е много важна. В случая става въпрос за дете, за което майката определено не стои със скръстени ръце и детето интензивно посещава психолог и логопед (но не и препоръчаните от градината). Лятото е три месеца и време, за което дете между две и три години може да се промени много, особено ако се работи интензивно с него, обаче бюджетите явно се правят през май. При постъпване в градинска група средата (сграда, група, персонал, възпитателна и образователна програма) се сменя и често поведението на детето също. Но явно графиците и бюджета не могат да чакат... Къде е тънката граница между това да ти препоръчват и да те притискат да подпишеш съгласие  за "допълнителна подкрепа" (все по-често срещано, като "освидетелстване")? Като онази мишка в колелото, която се върти все на едно място, се чувствам, трябва да има и друг начин?"

Да, видях го, както и коментарите. Според мен е доста преувеличено, дори няколко пъти се зачудих дали не е рекламен трик за повдигане на популярността на автора, стил журналистическо шокиране на аудиторията. Като принципно положение има такъв момент, че явно ръководството има стимул да иска повече деца със СОП да са подадени, за да назначава или да иска ресурсен и други специалисти, особено ако има проекти за правене. Но ми е твърде преувеличен като масовост на запитванията към въпросния специалист, да речем, че вярвам на 30 процента.
Като цяло е добре родителите да са внимателни, когато някой ги агитира за обследване за СОП или подаване на документи за СОП. Всички като родители сме уязвими в това отношение, притесняваме се за децата си, особено когато някой започне да ни говори как нещата са зле и иска от нас подписи и декларации. Щом човек се подписва, значи има значение.

Това е несериозно. Има вече задължителен ранен скринингов тест за три годишни в детската градина, даже и детски учителки обучаваха, не само психолози. Как и къде се прилага, вече е друг въпрос. За общата подкрепа /от логопед, психолог, която е и краткосрочна/, не и необходимо никакво "освидетелстване", ако под "освидетелстване" родителите разбират поставяне на диагноза. Психолозите в детската градина, може на база своята оценка да насочат само към  допълнително обследване, когато има такива маркери, респ. необходимост от  допълнителна дългосрочна подкрепа.  Затова, освен ранния скринингов за детски градини, трябва да се използват стандартизирани тестове за оценка на детското развитие като Denver II и DESK 3-6. Родителите се запознават с протоколите и резултатите от оценката, това е процедурата. Няма нищо скрито-покрито. Преценката дали да заведат детето на друго  "освидетелстване" е тяхна.
Ръководството на детското учебно заведение или училище, няма стимул да иска повече деца със СОП. Поне там където аз съм работила, групите са препълнени, специалистите изнемогват.

Няма дим без огън - Бг народ го е казал много точно. Никой нищо няма да иска за дете в норма.

На мен от градината ми казаха,че тази помощ не се отпуска току така и щом държавата я заплаща,трябвало да се извадят някои медицински документи.Обследването от колегите им било едно на ръка.Аз го разбирам,че трябва да се мине през детски психиатър,дали е така.