Трудно проговаряне - тема 26

На три и половина е.
Положението е много зле.Никакво желание и пълен отказ.Тъй като махнахме памперса през деня,той се усети че не е Ок да го прави в училище и се стиска до следобедната дрямка..защото му слагат памперс.
С говора напредваме, но е на ниво 2 години някъде.Малко от малко почна да казва Аз,но не знам дали го осъзнава наистина или е заучена фраза.Повечето време говори за себе си в трето лице и името си..

Самият факт, че може да се стиска означава, че много добре регулира тазово-резервоарните си нужди, което е един много добър знак. Моят се стискаше цяла сутрин след като цяла нощ е бил сух, което беше опимистичен показател. Аз го научих да се изпикава сутрин в кофичка в банята, докато в мивката капе вода и се чува звук. Понякога мокрех гръбчето му с вода. Оказа че много го плаши звука от пускане на вода в тоалетната.

Вашето дете е било "глухо" и "сляпо" за някакъв много важен за развитието му  период от време. нормално е да се държи подобно на дете от спектъра. Аз в това не виждам нещо ненормално. поведението му е абсолютно обяснимо. имате много работа за наваксване. Предполагам сте в чужбина? Пишете в училище. Ако прилагате два езика това го затруднява допълнително. Когато памперса се маха, той се маха изцяло.  Слагането му за определени времеви периоди през деня стимулира объркването и забавя и затруднява процеса на напълното му махане.

При моето момче нямаше затруднения със свалянето на памперса,въпреки че по това време не говореше изобщо.Свалих и дневния и нощния едновременно на 2,6 г. и почти не е имало гафове.Той същото е с астигматизъм и далекогледство и носи очила без проблем.За сричките е точно така в началото изговаряше само последната сричка.Полека лека започва целите думи,но го поправям постоянно.Ние сме в периода на въпросите и за всичко ме пита непрекъснато по сто пъти.Махнахме помощните гуми на колелото и с баща си започват да се учат полека лека,тези занимания също помагат много.

Много благодаря,Ре-Ге за топлите думи.
Да,в чужбина сме.Баща му е местен чужденец.Спрях да говоря български,за да може детето да почне да говори добре поне на един език и да не го обърквам.Достатъчно му е трудно.
За момента единственият начин да стои повече на тоалетната и като цяло да го накарам да прави нещо,което не иска,е да му обещая че ще му дам таблета.Разбираемо - не го правим,защото се зомбира и е вредно за него.Даваме го в редки случаи-когато трябваше да чакаме да го вземат в блока за операцията,да го подстрижат и подобни.Иначе не.

За говора - с възрастните и по-големите деца (над 8-9-10 години) е чак досаден.Обаче не умее да играе с децата на неговата възраст и им разваля играта и дори ги удря..Явно за да привлече вниманието.Големите деца и зърастните се адаптират към него и го приканват,но малките разбираемо не и оттам горните проблеми.
Все още не разбира напълно,че може да бъде чут и разбран и така да общува.

Пише Ви една притеснена майка на един юнак на 1г и 10м.!
Детето ми послушно,разбира почти всичко,показва си нуждите,но до там!Пэрвото притеснително нещо е че не е казал още една думичка!Мъчи се да говори ,но до там!Най-интересното е ,че като беше на 7-8 месеца казваше срички и изведнъж спря!Моят съпруг е турчин и му говори предимно на този език,втори език е цългарски и грешката която допуснах е това,че му позволих да гледа тези образователни песнички на англ.език!
Второто ми притеснение е че не реагира на името си!Колкото и да го викам не се обръща,но разбра,че го викам,защото се смее например и почва да бяга като игра!Реагира когато му се скарам например или като му направя забележка!Разбира,че е направил нещо лошо и идва и започва да ме милва в знак на извинение!Няма проблем със слуха,защото си чува всичко,но избирателно!Не позволява да го уча на нещо или да му покажа,той си знае неговото и играта му е по-важна!Отгледахме си го саами с баща му предимно вкъщи и да излезем примерно е в някой парк на разхждка и няма много голяма комуникация с деца!Просто не иска или не може да общува с тях!
Моля Ви за съвет и според вас положението сериозно ли е?
Благодаря от сърце!

Здравейте! Ние сме в същата ситуация почти, но на 2 години и 2 месеца вече, като казва мама и папа. Ако искате ми пишете, за да споделим опит една с друга!

Здравейте, отново!
Бях писала преди около 1 година за сина ми, който не говореше. Сега 1 година и 2 месеца по-късно има прогрес, посещавахме абба 3 месеца, логопед вече над година и ерготерапия от октомври миналата година с чести прекъсвания заради боледуване.
Детето започна да говори, отговаря с да и не в повечето случаи адекватно, може да отговаря на въпроси по книжки, знае цветовете, формите, числата, отговаря на колко години е, как се казва, знае кога е роден, вече прави кратки изречения, има спонтанна реч, отговаря на въпроси от рода къде ще ходим, къде беше, но още не може да води разговор и говори със заучени фрази, има ехолалия и като иска нещо не казва: Аз искам, а искаш ли …. Като му кажа как трябва да го кажеш се поправя, но още не комуникира с децата по площадките, иначе се пуска с тях попързалките,  гони ги, имаше един случай отиде при едно момиченце и каза: каката да тича. От няколко месеца също проявява агресия към по-малките деца по площадките, стиска ги или ги скубе. Има моменти, когато е супер спокоен и даже казва: да се пусне първо бебето, друг път реве за всичко и примерно иска децата да слизат от люлките и е неконтролируем. В сравнение с другите деца по площадките е доста активен, не сядам като другите майки, а съм постоянно след него. Това състояние се проявява най-често вечер и в случаите, когато през деня не е бил с мен. През тази година го водих на доста места,  никъде не му поставиха диагноза. Бяхме при Темникова, Трендафилова, Маслинкова. Днес говорих с логопедката, при която ходи от началото и тя каза, че според нея има лек СИД и не е завършено изцяло развитието на вестибуларния му апарат. В момента е на 3 години и 2 месеца.
Бих искала да помоля за съвет по-опитните майки дали има още нещо, което мога да направя за него? От септември тръгва на градина, досега заради чести боледувания са го гледали бавачки почасово и от няколко месеца ходи при жена, която гледа още 2 деца в домашна среда, но реално не е сред връстници. Въпреки напредъка ежедневно се притеснявам за него особено сега когато си позволява да удря децата.
Благодаря Ви!

https://m.bg-mamma.com/?topic=108366;all
Погледни тази тема

sisska1986, на прав път сте, продължавайте с терапиите, проговарянето е много дълъг и бавен процес. Вие сте почнали навреме с ерготерапията, което е предпоставка за по-бързото изчистване на дефицитите.
Нормална е ехолалията в началото, минали сме и ние през нея, дори мога да кажа, че все още се случва да ми отговори с моя въпрос, ако не разбере нещо. Но това е може би в 5% от случаите. Като се върна 3 години назад, прогресът при дъщеря ми е огромен!

Да кажа малко и за нас, докъде сме стигнали.
Записах я 1 клас, наясно съм, че не е съвсем готова. Академично е много добре, притесненията ми са как ще се справи психически и емоционално. Хем една от най-малките в класа, хем късно проговорила, с куп дефицити, които разбира се продължаваме да борим и преборваме.
Мисля да я вземам на обяд от училище и след това всеки ден да ходи на логопед/психолог/спец. педагог, които да ѝ помагат с уроците. Предполагам, че в училище учителката няма да успее да я накара да прави нещо, тъй като тя ще говори общо на целия клас и няма да има време да застане до дъщеря ми и да ѝ обърне повече внимание. Наясно съм с това. Само се надявам да е тиха и послушна в час. Малко се съмнявам, защото като ѝ стане скучно, почва да си рисува (като нищо ще надраска учебниците), може да започне са си пее или да се разплаче, ако никой не ѝ обърне внимание. Готова съм на всякакви сценарии. Дано учителката (която все още не познавам) е търпелива и да намери подход към нея.
Иначе вече съставя изречения от 7-8 думи, като следва модел, но успява да замести точните думи за точната ситуация. Доста гладко започна да се изразява, без да ме чака да помагам. Иска да ходи на училище, знае, че там ще седи на чин, ще носи раница с учебници, ще има учителка, която ще пише на дъската. Като цяло е доста заинтересована, но с детския си акъл едва ли осъзнава, колко е по-сериозно всичко.
Има голям прогрес с писане (пише всички букви, някои думи, числата до 20), започна да рисува все по-хубаво,  като рисунките ѝ са цели сюжети - по песничка, по книжка, рисува героите и какво им се случва. Това показва, че разбира всичко, за което се разказва в тях. Знае и пее над 50 песни, рецитира стихчета. Например "Аз съм българче" и докато го казва, рисува дете, което държи знамето. Все още има известно неразбиране на речта, но и там има прогрес.
В детската градина е по-дръпната, там не показва и половината от нещата които знае. Учителките сигурно все още я мислят за "слабоумна", но подхождат с разбиране. Щом детето ми ходи с удоволствие на градина, значи се държат добре с нея. Смесени групи са и няма проблеми с децата. Още като я заведа сутрин, лицето ѝ грейва.
Още 2 седмици и край с градината, малко почивка и "здравей 1 клас".

d@indi,браво на вас. Забелязвам, че понякога се притесняваме повече за неща, които се случват после от само себе си. В този смисъл, мисля, че дъщеря ви ще се интегрира добре в училище. Ще съм благодарна ако споделяте после пак в темата как вървят нещата.

Данди
Мисля че не осъзнаваш ситуацията в цялостност.
Детето ти ще бъде с видими за учителката дефицити, при което необхванато от ресурсно. Това е нейният най-лош сценарий. Те и без това рядко се напъват особено, понеже смятат, че ресурсен ще свърши цялата работа, а тука съвсем я изправяш на нокти. Някак пропускаш, че вие сте с напълно антагонистични цели.
1.  Учителката - да има минимум проблеми, който нещо му куца, моля да се обърне към ресурсно.
2. Ти - моето дете може да се справи, гърч е, но с повечко труд има резултат.

Единственото към което се стремиш е учителката да не ти създава проблеми. Подход (?) към дете с проблеми, но без диагноза - че защо такива напъни. Има си система, има си начини за работа с деца със Соп, има си кой да го прави (ресурсен) . Е да де, според приобщаващо то образование  трябва и общообразователните учителки да са включени в процеса  ама не са. Защо да има натоварено, като може да им е спокойно. Чета те и  виждам как се лашкаш в някакви мечтания. Всички ще трябва да правиш ти, но лаврите от резултата, когато се получи такъв, ще обере тя. Сега, тука ще има подскоци какви прекрасни учители има. Има ама вече са пенсионирани.

Данди чета те с интерес и ви желая късмет.Аз също се надявам да е готов за училище без ресурсно подпомагане,а дотогава работим и играем.Това лято съм го оставила да почива,когато е с нас,иначе си ходим на терапии.Научи се да кара колело без помощни гуми и говори все повече.Наесен се заемам със задачата да го уча да пише букви и цифри и да почваме с четене(доколкото е готов за това).При него има едно питане постоянно за нещата и то по сто пъти на ден и другото е че като види някой примерно пред входа и започва веднага да обяснява неща,които са очевидни,а вече е на възраст в която би следвало да се усеща и да го прави,когато сме насаме.Говорим му непрекъснато,но засега явно не е готов да го осъзнае.Иначе играе много добре и с децата си комуникира.

Здравейте. Случайно попаднах на тази тема. Синът ми е на 4г. и половина. Започна да казва отделни думи късно, след 3г. като две смислени думи свърза за първи път преди година може би. Сега говори доста не разбираемо, но прави изречения, казва си какво иска, задава елементарни въпроси. Знае цветове, форми, сезони, пише ни имената. Цифрите знае, схвана логиката на броенето и може сигурно и до 1000 да преброи. Казахме му веднъж цифрите на английски до 10, той ги запомни и сега постоянно пита "Как е на английски еди колко си (например 34, 300, 6000)" и ги повтаря. Притеснението ми е, че комуникацията му куца. Вкъщи няма проблем, но в градината и по площадките не може да започне разговор и комуникация с децата. Иначе не страни от деца, но трябва другото дете да го подкани и да го води и така играят. Започна пред госпожите да се отпуска, преди изобщо не искаше да ги поздравява, сега го виждам че им говори, ходи и ги гушка. Не е агресивен, никога не е посягал, нито пък ми се е тръшкал. Не може да ми разкаже все още случка или ако някой нещо му е казал. Като го питам какво са яли в градинката ми отговаря вярно с по една дума. Ходи на логопед и на занимания по развиване на психомоторното развитие.  Понякога си мисля, че е нормално все още да не е настигнал връстниците си предвид късното проговаряне. В следващия момент пък чета как при аутизъм децата са добри в математиката и се обърквам. Преди време още като не говореше имаше пърхане с ръце, запушване на ушите и тогава го водихме на невролог, психолог и психиатър, като никой не се нае с поставяне или отричане на диагноза тогава. Стериотипните движения почти изцяло изчезнаха и виждаме голям напредък в развитието му, но все пак си имаме едно на ум предвид съмненията на специалистите тогава. Според вас има ли място за притеснение?

_re_ge, много добре осъзнавам това, което ми казваш.
Тя всеки делничен ден ще работи със специален педагог, логопед и психолог. Няма да бъде оставена на произвола. Ще получава много по-голяма помощ отколкото училището може да ѝ предложи. Просто няма да се възползваме от държавната безплатна (и мижава) помощ. Знам, че за училището би била добре дошла една тройна (или не знам колко е) такса за дете със СОП. И съответно може да се настроят злобно срещу нас, ако не я получат. И за това съм подготвена. За мен е най-важно да дам на детето ми равен старт с другите деца, но не казвам, че никога няма да склоня да мине на СОП. Ще видим как вървят нещата. Нека да мине 1 клас, да порасне още малко. За 2 клас ще преценим. И нямаше да го кажа, ако не виждах последната година огромен прогрес.
Ако дъщеря ми нарушава дисциплината ще търсим разумно решение, защото съм категорична, че няма да позволя да пречи на останалите деца. Това са най-лошите сценарии, за които съм подготвена, но се надявам да не се сбъднат.
Не очаквам класната да направи някакви чудеса, но имам надежда да ѝ даде шанс и някакво време, да се адаптира, както предполагам ще даде шанс и на останалите деца. Доколкото разбрах директорът разрешавал в началото родител да влиза в клас с детето си, докато посвикне. Разбира се няма как всички да влязат, но и не всички деца имат нужда от подкрепа.
Аз съм напълно добронамерена и ще съдействам максимално, но и детето ми е приоритет, ще обърна света за нея, за да ѝ дам шанс да има нормален живот. Говоря от мое име, но с баща ѝ сме на едно мнение. Времето ще покаже....

Разказвам ви случай. Дете на 4г говори почти напълно неразбираемо. Дори майка и я кара да посочи какво иска, защото не я разбира.

В детската градина я пращат на психолог и дават диагноза забавяне на развитието и препоръчват специялизирано у-ще.

Майката обаче не е съгласна, защото освен говора детето раегира абсолютно адекватно на всичко и всякакъв вид комуникация.
Водят я на второ мнение, на частно.

Там се остановява че от факта че като бебе е имала доста постоянно възпаление на ушите, което е било остановено късно, всички съгласни детето е чувало неправилно и е научила неправилно.  
На пример не е чувала Л въобще, П е чувала като Т и прочее.  
Започват лечение при логопед  3 пъти в седмицата.
Аз видях детето след 6 месеца. Тя беше на 4,5г и когато се видяхме ,първото нещо което ми каза е : Виж, Ели, мога да говоря!!!

С майка и се разплакахме и двете.  

По това време още говореше с малки грешки, все едно е чужденка, но напълно ясно и с дъгли и сложни изречения. На 6г говореше перфектно. Сега е на 9. Не е имала повече проблеми.