Трудно проговаряне - тема 26

Yan 25 и аз ще се възползвам от съветите,за което благодаря.Снощи четох за това от кога е добре да се започне с четене и писане при децата и там пишеше,че в периода от 5 до 7 годишна възраст е най- добре.Също така,че четенето всеки ден от нас родителите и особено на истории в рими много спомагало.Ние вкъщи му четем всяка вечер преди заспиване,като той си избира коя приказка иска и задължително се коментира всяка страница с картинки(в момента е фен на историите с Франклин). Откакто започна да се заслушва в приказките определено има напредък в говора,пък и речника му се обагатява все повече.

Благодаря за всички мнения, който са ми изключително полезни на този етап!
Имам си едно на ум за всичко, просто това беше единствената специалиства, с която се свързахме и която реално ни предложи опция да се видим и да поговорим. Планът, разбира се, беше да се види и с малкият на следващ етап. За жалост той обаче изкара 2 вируса малко по-тежко и близо месец беше извън строя. После почнаха активните почивки и отпуски и така нещата се отложиха за към края на годината.
Опитахме да запазим среща за 2ма от другите препоръчвани логопеди в нашия град (Стара Загора), но и от двете места по идентичен начин миобясниха, че нямат часове за работа с деца от тази възрастова група.

Какви са реалните последствия, в зряла възраст, при едно закъсняло намесване и коригиране на говорните проблеми? Не визирам детската възраст, а по-скоро тинейджърските години и нагоре.
Въпросът ми може и да е малко глупав, но наистина ние тепърва тръгваме по този път, който много от вас вървят отдавна.
Опитвам се да си изясня нещата, защото засега по-скоро се лутаме.

Re_ge, дали може да чуя и вашето мнение по въпроса, бяхте ми много полезна преди година. Бих добавила само, че детето има и отложена ехолалия. Примерно питала съм го помниш ли Йоанка и той го повтаря и такива фрази, които нямат общо с настоящето. Логопедката каза, че тепърва ще я чистим каквото и да означава това.

Rocket, няма ли други логопеди при вас? Излизат варианти като търся, Стара Загора е голям град, десетки са сигурно. Има и групи във Фейсбук, примерно "Логопеди обмянят материали" и други подобни. Пишете, търсете там.

И на мен ми е чудно, как директорът ще допуска родител в стаята, но приятелка ми каза, че се случвало реално, дори в техния клас. Става въпрос за някакъв кратък период, с негово разрешение и то за най-трудно адаптиращите се деца. Има и деца в норма, които не са емоционално готови. Респект към този директор, ако наистина е така, ще видим. То и това е малко нож с две остриета, защото детето, ако свикне с мама, после ще е по-трудно даже.

Моята дъщеря винаги се е разделяла лесно с мен, като я оставям на градина, на логопед. Просто вижда кой е възрастният човек, при когото я оставям и се чувства сигурна при него. Особено след първия път (докато се запознаят). Не искам изобщо да влизам в час и дано не се налага, но ще съм спокойна, ако имам това право.
А относно поведението ѝ, тя от 3-годишна е по логопеди и още на 4-5 г. успява да изкара по 40 минути работа с терапевт. Предната ѝ логопедка като я сложи на столчето (нещо като чин, но прилича на столче за хранене), не мърда 40 минути, колкото е целият час. Работят различни неща, но си седи на стола. Тя не е хиперактивна, поне така мисля. Сега при новите терапевти седи по 60 минути, като 30 минути е с един терапевт, 30 минути - с друг, като сменят стаите. Ако я оставя още 60 минути, предполагам, че няма да има против. Показват ми снимки, клипове, харесва ѝ да се занимава с нещо.
В училище няма да има кой да ѝ седи на главата и да ѝ казва какво да прави, затова предполагам, че ще си разглежда учебниците, но това, което ще говори учителката, ще ѝ е донякъде познато. Защо да не си помечтая, че може, ако бъде леко насочена, да изпълни някоя задача.
Под "равен старт" имах предвид единствено, да я пусна на училище без "етикет", защото този етикет на практика няма да ѝ донесе никакви ползи (визирам 1, 2, 3 клас), за следващите години е ясно, че СОП дава някакви предимства (освен недостатъците).
Още нещо искам да кажа, за да опиша по-добре детето си. Ние от 3-4 години ходим абсолютно навсякъде с нея - на ресторант, на почивки, на плаж, на детски кътове, РД, празненства, балове и т. н. и никъде не е оставяла впечатление, че не е дете в норма. Тя няма проблеми с нови места, нови хора, шум, не изпада в кризи. Най-много да изглежда малко по-разглезена. Ако се разплаче, много бързо се успокоява, най-вече ако бъде гушната от дете или учител. Просто някой да ѝ покаже, че я разбира и не я съди. Аз съм виждала деца "в норма", в такива жестоки кризи изпадат, с лошо поведение...и какво прави учителката с тези деца, когато един ден станат нейни ученици?
Има и други деца, пак "в норма", които пък не искат да пишат и учат (пресен пример имам за такива, поне 3-4 в един клас). Но всички тези деца тръгват нормално на училище, имат "равен старт", преди да ги нарочат. Ако случат на учител, нещата се променят в положителна посока.
Аз ще предупредя учителката, че дъщеря ми има дефицити, но и има голям напредък, както и че не сме спряли да работим с нея. Затова си мисля, че имаме шанс да нямаме големи проблеми с поведението, което знам, че в училище е много важно да е приемливо. Божа работа е какво ще се случи, но смятам, че това е най-малкото, което мога да направя като майка, дори и за страничните наблюдатели да не изглежда много коректно.

Оставям тук линк към изключително достъпно видео относно сензорната интеграция, мисля, че ще е полезно за всички. d@indi,вижте го, понеже в това, което описвате като прояви, припознавам и моето дете. За което стигнах до извода/ с подсказва от  re ge/че става въпрос за СИД.
https://youtu.be/IJFno6OJ1zI

Аз ще си кажа какво мисля.
Наскоро говорих с една жена, има книжарница, самотна майка. Тя каза, че детето и имало доста изоставане в говора и в доста други неща, например самообслужване. Уж били в най добрата градина в града, но там не помогнали. Почва първи клас и веднага диктовка. Имали са и 2-3 седмици онлайн, което било пълна пародия. Едвам са избутали първи клас. ПЪРВИ КЛАС!
В този момент ми стана ясно, че ако аз като родител не натискам, сме до никъде. Нито в ясла, нито в градина, нито на училище някой се занимава с по различни деца.
Точно затова мисля есента да търся логопед. Не знам и аз като Рокет какво ще намеря. Не ми се чака до 4 години и после да пришпорваме, защото първи клас наближава, а той примерно има изоставане. Не се знае колко време ще трябва за да навакса. Той е много инатлив и упорит.
Въобще един родител, който иска най доброто не трябва и за секунда да разчита на външната среда. Ето в случая на Рокет дори и да искаш да си платиш не им се занимава, защото работата с проговарянето на толкова малко дете е съвсем различна от работата с 10 годишно, което не може да казва "р". Представям си колко ще се занимават в градината или в училище. Точно 0.

Мис чичи не знам от кой град сте, но Стара Загора е голям град, по- голям от моя. При мен могат да се намерят поне 20 логопеда. Не знам колко са добри, но за една първоначална диагностика всеки ще стане, все пак са завършили съответното образование. Друго, в моя град преди повече от 10 години поне 3-ма ( толкова посетихме) бяха готови да работят с детето ми на 2 години. Така че не чакайте. Някои деца бързо се справят, но ако са като моето си трябват много години труд, независимо, че започнахме рано, а в училище децата се подиграват и присмиват на лош говор.

на тази възраст никъде не би трябвало да му поставят диагноза и това е добре, не защото му няма нищо ( извинявам се че го пиша но аз се старая да бъда обективна и да допускам всички възможности изхождайки от ситуацията , затова мога да кажа, че за сега никой не знае) а защото  няма мярка по която да бъде отмерено и разбрано). 'Изоставането" е бавен процес и освен ако не говорим за Интелектуални затруднения, на тази възраст от три години то обикновено изглежда много малко на фона на нормата, още няма много неща които детето да покаже може или не може да усвои, затова никога не би могло да бъде казано на тази възраст дали изоставането е безобидно или сериозно.

почвам по точките
1. Ехолалията която детето демонстрира и според мен  така наречената "отложена" ехолалия. Аз я наричам полезна, защото детето комуникира, иска да каже нещо, знае, че това се очаква от него, но няма уменията и капацитета да го направи.  Затова то или повтаря въпроса или казва каквото и да е защото не разбира въпроса или си служи с отговор чут от филмче книга песен, който е в контекста на разговора. Мисля че по начина по който го описвате вашето дете конкретно НЕ РАЗБИРА  въпроса но знае че от него се очаква отговор. и то отговаря макар и да не е в контекста. Имате да работите над подобряване на разбирането. Постигнали сое ситуация в която детето разбора че участва в комуникация и че към него има очаквания и иска да отговори ( !) но все още не е на нужното ниво- разбиране и формиране на отговор.
Тепърва ще я чистите означава че ще пълните речник ще формирате фрази ще  повишавате разбирането.

2. Агресията към по-малките. Това поведение вероятно е начин за комуникация. Ние не говорим за чисто нараняване ( удряне, събаряне). Тук говорим за поведение при което ако силата на прилагане на действието се намали ( скубане=галене , щипане =прегръщане , пощипване) то поведението ще бъде дружелюбно . Тук трябва един поведенчески специалист да анализира в кои от случаи то се появява и какво цели. Възможностите са много :
 - Детето  иска да играе но не знае как, тъй като на тази възраст играта е свързана и с реч а неговата все пак ограничена повече до слушане.
- Друга вариант е да усеща агресия, заплашеност от страна на връстниците или по-големите и по този начин то копира начин на държане. към по-малките
- сензорно претоварване защото малките обикновено са по-шумни
- проблеми с фината моторика, невъзможност да контролира действията си и от галене става скубане и щипане. Неразбиране че причинява скубането, а не галене.

В зависимост от анализа на поведенческия специалист трябва да се търсят подходи за туширане на това поведение, като е очевадно че всички подходи  ще са различни във всяка описана о тмен възможност и ситуяция. Но така или иначе удрянето трябва да се премахне и това е работа на АВА. Трябва да се мотивира неагресивното поведение, вместо да се наказва агресивното. Според АБА наказанието НЕ  е начинът да бъде постигнат успех. Пишете ми на лични имам една книжка подходяща за родители.

3. Прекалената активност след дълга раздяла с вас. Явно е че е нещо което детето е преживявало докато не е било с вас, то е натрупало напрежение и това е начина да се отпусне и да развее натрупаното напрежение. Аз го намирам за много добро решение, защото би имало и други варианти да го прави  - самоагресия, агресия, плач,  задоволяване на някакви сензитивности които са му в Хипоспектъра (смукане на пръсти или яки, крещене). Всъщност с тази хиперактивност той прави точно това- задоволява хипо на вестибуларния си апарат, на слуха вероятно.... но за всичко това мога само да гадая. Но ето логопед е казала СИД и вестибуларен, това обяснява хиперактивността.

4. Средата от връстници ви е много важна. Една ДГ ви трябва и то много. просто поведенчески ви избива нанякъде ( в немного правилна посока, но то никога няма правилна посока при дефицити)  защото речта ви закъснява. Такова не много приемливо поведение е нормално да се случва и ето сега му е момента.

Безкрайно Ви благодаря! Определено хвърлихте светлина върху притесненията ми! ❤

d@indi, моето мнение за всяко дете в нашата образователна система е, че колкото по - късно тръгне толкова по - лесно ще се справи с безумното препускане и притискане. Виждам осезаемата разлика дори между децата родени в началото и в края на годината в един клас. Второто най - важно нещо, което мога да кажа е, че не бива да се казва на учителя, че има какъвто и да е проблем докато не стане очебийно и наложително. Казвам го от горчив опит с две деца в 4 училища! Учителите са много разбиращи и големи професионалисти, докато не дойде първата трудност и преди това - моите са осиновени и дори за това имаше негласна настройка, че не са умни и "качествени" като другите, и отношението ясно си личеше при много учители. Когато предупредих още преди първи клас, че още не е наваксала съвсем заради престоя в дома прехвалена учителка с награди за най - добър учител на годината директно ме принуди да мине СОП, защото имала още две такива деца в класа и нямала как да се занимава и я прехвърли на ресурсните без изобщо да се занимава с нея. Дори те ми се оплакваха, че не могат да преподават всичко в малкото си часове и не са учили за това. Аз учех непрекъснато с детето, не знаех на кой свят се намирам и какво се случва при което и досега детето е със сринато самочувствие, мисли, че нищо не може и се налага да уча всичко с него. Наложи се да го спасявам като последните 2 месеца от четвърти клас (макар че само за няколко месеца свиреше сонати на пиано и го пиша само защото твърдяха че нищо не може и не може да учи), искаха да го оставят с качествени оценки за да не може да кандидатства. Прехвърлих го в друг град и се наложи единият от нас да замине с него, за да завърши нормално и да може да кандидатства. Влезе в училището в което искаше. След 3 години в новото училище изкара НВО с успех средния за страната и пак влезе с изпит в желаното училище. (това по повод, че ако не бях аз и до сега щеше да си е с качествени оценки и да няма диплома за средно образование дори!) Сега си давам сметка, че ако не бях казала щяха да си я бутат с другите деца и да спестя страшно много проблеми.

Katri,
описваш на 100% положението и в нашето училище...за съжаление учителите които са в момента в образователната ни система не могат да се справят с деца, които излизат макар и малко от общоприетите стандарти и имат нужда от малко повече внимание и различен подход. Факт, признат от човек от системата, който е на висок пост в същата система.Нито те, нито персонала за ресурсно подпомагане са обучени и подготвени. Прилага се общ подход за всички деца, без значение от специфичните образователни затруднения които имат.Друг е въпросът, че и не искат... защото им е по-лесно да си продължават така.
Свалянето на материала в по-малките класове още повече усложнява нещата. Затруднения имат т.нар.деца в норма, пък за нашите да не говорим.
И ресурсното подпомагане и то куца. Аз лично не разчитам на него. Да е жива и здрава майка ми, която се справя в пъти по-добре от квалифицирания училищен педагогически персонал. Благодарение на нея детето усвоява материала, но това както казваш ти коства огромни усилия и работа.
И ние не информирахме учителя че има затруднения, съвсем умишлено за да не се лепят етикети. Но все пак се стигна до комисия. И при нас имаше натиск за качествени оценки, но аз не отстъпих и съветвам никой от вас да не го прави. Така забиват децата в ъгъла и им създават големи проблеми за в бъдеще . Моето мнение е че ако един учител има желание, ще намери пътя и подхода към детето и ще извади знанията които има от него, а не да съветва да премине на качествени оценки.
Ресурсното нищо не му помага, само е за отбиване на номера. Даже смятам да го спра тази учебна година.
След всичко през което минава и той вече е с ниско самочувствие и самооценка и въпреки напредъка, и факта че се справя не успяваме да му извадим израза "Аз съм тъп",  от главата.
Така де, ние сме в България все пак, тук всеки се спасява поединично и както успее.
Пожелавам на всички здрави нерви, упоритост и търпение по пътя. Пък каквото стане. Най важното е да сме живи и здрави!

И аз подкрепям мненията на Katri  и Sentio. Данди, най- добре нищо не споделяйте в училище, само ще спечелите от факта, че детето ви ще бъде третирано като групата. Различните не са желани.

За съжаление съм съгласна, детето тръгна на градина предупредих,че има дефицити дръпна ми се една ,,ода" за професионализма,как била с 30 години стаж,през ръцете и били минали даунчета и аутистчета(точно така се изрази,още тогава нещо ми светна) и няма с каво да я притесня и да я изненанадам.Ден втори на градина,с това дете не можело да се работи,да си викаме комисия и да си се занимават там ресурсни ,те не могли ,не си бил минал входното ниво.ШОК!Разбра се , че му е показала картинка с мъж и жена ,попитала е къде е мама,човекът я изгледал пренебрежително и отишъл да си играе с количките, хвърлиха ни буквално някакво помагало ние ако можем да си работим вкъщи.В резултат детето в момента цял ден чопли пластилин в ъгъла та да не пречи и така,добре че са логопедите иначе ако трябваше да разчитам на градината просто не знам.В крайна сметка ни извиха ръцете за ресурсни и от тази есен ще се възползваме,така те няма да работят с него а ресурсния ще идва два пъти седмично да си направи часовете.Оставам с впечатлението,че дете в ,, норма " според градините е дете ,което не пречи.

Kikoto, в детската градина помощта беше само на хартия, нищо нямаше реално, само отбиване на номера. Добре, че водехме детето на частни логопед и психолог и вкъщи баба му работеше с него. Така че тази "помощ"в България е едно голямо НИЩО.
Разбира се, че има тук там изключения от общата маса, но за съжаление се срещат изключително рядко. Голямата надежда ми е в младите учители, те са по разчупени и готови да пробват нови неща.
За съжаление общата маса в училищата са учители пред пенсия, които са закостенели коне с капаци (без извинение). На думи велики, но на дела....