Трудно проговаряне - тема 26

Данди, изследване на слуха е добра идея. Друго, защо не я заведете на обследване? Няма нужда да е в Св.Никола, може при д- р Янева или Трендафилова, при тях става бързо, премат направления. Те правят проверки с психолог за памет и внимание и логопед и издават легална етапна епикриза, точно като пътя в Св.Никола. Няма нужда да я носите в училище, но може да получите професионална оценка към конкретния момент. Възможно е това изоставане в психическа зрялост да е в норма, просто детето е още малко. Нищо не губите. Преди време ползваха логопед от Св.Никола.

При масовият скрининг на новородените още в родилно не се ли обхващат проблеми със слухът? За моят син син сигурна, че чува прекрасно, но и той така си нагажда непознати думи. И почва да се ядосва ако не разбере.

Загуба на слуха може да се появи впоследствие, т. е. да не е вроден проблем. Често от неидентифицирано, безсимптомно протичане на ушна инфекция в бебешка възраст, например.

Да,може да се появи в последствие.
Нищо не пречи да се пусне една аудиометрия . При моето познато дете никой седем години ме се беше усъмнил ,защото си общуваше нормално , водеше диалог, познаваше букви,цифри. Но понякога правеше впечатление,че водиш диалог,а то на някои въпроси не отговаря, или трябва да питаш два,три пъти и уж се заиграва с нещо..но реално детето не е чувало добре някои неща. При диктовка си пишеше думи, които налучква с познати. Оказа се намален слух за някои честоти на звуковете.

Не сме правили изследване на слуха, само в родилното, като ни изписваха. Но няма начин да не чува, защото хваща и възпроизвежда музиката 1:1 - високи, ниски тонове - всичко. (Една приятелка е музикант и каза, че рядко има такива музикални таланти, без да са ходили на уроци и на тази крехка възраст.) Също когато имитира, хваща интонацията, дебелина на гласа, съвсем точно. Чува и разбира какво ѝ казвам когато не ме вижда (стига инструкцията да не е много сложна). Пробвала съм да ѝ казвам нови, по-сложни думи, като съм в гръб и не ми следи устните, повтаря ги точно.
При всички тестове, които аз съм ѝ правила през годините установявам, че проблемът е само, когато е свързана речта по смисъл, а думите поотделно ги разбира. Като бебе също много съм я тествала, реагира си адекватно.
Не знам дали си струва да я упояваме, за да ми потвърдят, че чува идеално. Освен това тя никога не е боледувала сериозно - не е имала ангини, не са я боляли уши, не е имала т. нар. 3-та сливица. Не е пила никакви лекарства през живота си. Та може би затова не сме се решили на това изследване на слуха.  Обаче обещавам да обмисля и този вариант.

На обследване е била в този център, в който сега работят с нея, но то е само за да видят какви са ѝ дефицитите, не се ангажират с диагнози, дори не са ми споменавали за някакви техни съмнения. Могат да ѝ направят тест за училищна готовност, но те периодично ѝ правят реобследване и отчитат напредък. И като съм гледала тестовете за училищна готовност, специалистите точно тези неща отработват с нея.  

Мислех си да я водя на детски психиатър в София този месец, понеже имаме път дотам, но не знам дали с 1 посещение за 30 минути ще бъде преценена правилно. Струва си примерно, яко я водя на 6 месеца. Но какво ще ми донесе това? Ние знаем какви са ѝ дефицитите и как да се работи с нея.

Миналата година (на 5г.) я водих на клиничен психолог, която я разпитва разни неща, наблюдава я около 1 час и ми каза да си работим по същия начин, да ѝ дам време, видя голям потенциал в нея.  Беше категорична, че е интелектуално съхранена и да ѝ се обадя догодина, за да потвърдя думите ѝ, колко много ще напредне. Ми май е права... Каза в никакъв случай да не я отлагам от 1 клас. Каза също, че всяка помощ е добре дошла (тоест да се възползвам от ресурсно)...

Защо да я упоявате

Янева и Трендафилова са дитски психиатри. И не поставят диагноза за едно посещение, отделно се ходи при психолога, той прави стандартизирани тестове по векслер, за памет, внимание, логопедът отделно. Те не са за училищна готовност, а за клинична диагноза, но аз те разбирам, като че детето няма проблем, не е за диагноза. Затова наистина няма нужда от отлагане, но не виждам смисъл от ресурсно. Всъщност самия рерурсен център ще искат диагноза, ако е за работа при тях. Тъй че спокойно, детето ще се справи.

Нали този тест, който дава най-точна и всеобхватна диагностика, се прави с упойка? Или греша?

Изключително адекватно мнение. Аз съм се нагледала на родители които им е все та  какво се прави по време на ресурсно. Наслушала съм се на коментари от рода на-
 1)  А не не не ми давайте тетрадка с домашни, ние няма да ги направим
2) искамe да си почиваме след работа и почивните.
3) Каквото правите в часовете е достатъчно.
4) то моето всичко разбира нищо че не говори, няма нужда от такива глупости като ресурсно

И много много други. Постоянно се говори за безхаберността на ресурсните като въобще не се споменава безхаберността на родителите.  Хубаво е когато заинтересовани родители се съберат с отговорни специалисти. Ако детето има възможности нещата се получават.




въобще не е крайно.
1. Първо, факта, че някой не спазва закона автоматично не разрешава на който и да е българин не го спазва. Усеща ли се разликата?
2. Четенето с разбиране е умение с което се получават знания. Оставям настрана факта че има пътни знаци и с надписи. Не мога да си представя как би могло да бъде дадена книжа на човек с подграничен интелект. Четенето по принцип е показател за някаква сфера от интелекта но недостатъчна част,  защото на всички ни е известно че има хиперлексия. Така че не можем да говорим че хората с диплома просто трябва да четат, те трябва и  да разбират какво се чете и да могат да го приложат на практика.

И моля ви когато говорим за количествени и качествени бележки нека наричаме нещата със собствените им имена. Няма как с качествени бележки детето да получи диплома. Няма как на премине към качествени бележки дете , което има капацитет да бъде оценявано количествено без съгласие на родителите. Няма как някой да принуди родител ( няма средства начини, методи, механизми  )  да се съгласи да оформи процедура по ресурсно подпомагане по принцип. Там трябва да стои подписа му -  решение, което като се  взема родителя трябва да прецени :
1. Кое му е по-ценно ?
2. и ако се заглежда в облагите -  съгласен ли е с останалото което се тегли заедно с тези облаги ?

Няма закон, който да задължи родителя да подпише дори ако на детето е направено обследване от ресурсно. Дори не му се търси отговорност ако той с действията или бездействието си е навредил на детето си ( оставил го е недоразвитие, неглижирал е проблемите му) . Но няма как да искате да ползвате облагите наресурсната помощ за СОП като удължено време за НВО ( ако детето ви ползва такова то не в норма, съжалявам но е така)  а пък да твърдите че децата не са СОП . Това е напълно двойствен стандарт. Като се ползва едното, то тогава се има предвид,  че с него е обвързано другото.

Аз нямам скрупули да кажа че моето СОП дете без ресурсно подпомагане има 88 точки по БЕЛ и 86 по МАТ на НВО след 7 клас и това е резултат от наистина много работа с него  , а и защото аз доста по -добре от ресурсно се справям да го обучавам по подходящия за него начин, не си губя времето да се кахъря какво било разградено ресурсно, не се оплаквам, приемам ситуацията и търся нашето решение.

Забелязвате ли как от всички тука аз съм единствената която казва - моето дете е Соп, то има нужда от специално обучение, то има нужда от адаптирани уроци, аз работя за неговото наваксване, ние сме постигнали много, но той винаги ще бъде различен, доближава се нормата, неотличим е за неспециалисти но винаги при по-задълбочен поглед на човек с опит неговите проблеми са видими. Не искаме ресурсно ( ние отказахме независимо от увещания и заплахи от страна ресурсен център след завършването на ДГ) , не искаме да ползваме  и привилегиите на СОПа. Аз искам да видя детето си сравнено с децата в норма защото смятам че така има повече шансове и че това ми дава по-задълбочен поглед над това какво сме наваксали и какво още имаме да наваксаме.  От всички останали тук се твърди че проблемите на децата са незначителни, те не са СОП,  имат трудно проговаряне и леки затруднения, поведението не е нещо на което трябва да се обръща внимание и т.н... Системата е гадна, ресурсното не прави нищо, принуждават ги да се съгласят с него, а после вече като не го искат "пускането" е сложно.  

Съжалявам за коментара, не целя да обидя никого, но това е анализът ми ситуацията.

П.С , няма такава диагноза- задръжки в проговарянето заради задържани примитивни рефлекси. В сферата на подобна алтерантивни: диагноза терапия и лечение, все още няма научни доказателства за ефективност в световно ниво - и като адекватност и като истинност и като резултатност. Волеманова може 100  книги да напише по повода. Всичко във сферата на рефлекси води до чисто физическия затруднение ( моторни затруднения - писане, равновесие, седене, бягане и много други - който му е интересно има океан от информация) но задържаните примитивни рефлекси няма как да водят до  дефицити с проговаряне и разбиране. Факта че се среща при деца с дефицити, защото е проследявано, не се явява база за твърдение, защото до сега не съм чела чула да е правено правено насрещно изследване доколко деца с задържани рефлекси се срещат сред децата в норма.

Данди,не съм чувала за упойки. Слагат се слушалки и се пускат различни честоти. Но на всяка възраст има различни тестове, по - добре намери добър УНГ и питай него .

_re_ge, така е, няма такива диагнози. Моето имаше F80.1 разстройство на експресивна реч в областта на говор и реч, отделно нарушение на активността и вниманието f90. Има лека дизартрия, ринолалия, това при четене, което почти изчисти, но те не са диагнози по МКБ, само F80.1 e. Обаче ресурсната в нашето училище казва, че допълнително време за НВО получават само деца с дислексия и дискалкулия. Не знам колко е вярно, но в 4 клас не получи допълнително време на нво, явява се с другите деца, независимо, че беше на ресурсно подпомагане и се водеше СОП.

Ивка,моето е с придобита глухота.Поне 10тина отита като бебе,антибиотици,антибиотици и ей така стана две и имаше само няколко думи.Все чувах Той е момче,той е двуезичен,племенникът ми проговори на 5.
Да,ама не.Педиатърът ни обърна внимание,ходихме при обикновен УНГ-звънка му разни работи..чувал.Ок.Продължава да не говори.Пак при педиатъра,който каза да запишем час при конкретен доктор.И вече там чакахме 7 месеца за час и го диагностицирахме чак на 3 и малко.Оперирахме го почти на 3 и половина,защото хвана скарлатина …
Сега наваксваме голямо закъснение в говора плюс леки спектрални поведения.

Аз в нашия случай не говоря за диагнози, а за дефицити.  Честно казано не ми трябва диагноза на хартия, още повече, че изпадам в ужас от възможността за сгрешена (лоша) диагноза. С нашите пишман специалисти! Дори и за най-добрия специалист трябва време, за да се произнесе категорично. Както правят в чужбина, обследват години. А не за половин час да ти преобърнат живота! На мен не ми трябва ТЕЛК, не ми трябва и диагноза за ресурсно. В случая ми трябва само адекватна терапия. А ако в крайна сметка се окаже с някаква трайна диагноза, няма къде да избягаме. Нищо не отричам. Благодарна съм, че засега можем да си позволим терапия на частно. И че детето ми обожава да ходи там. Тя го приема като игра, като забавление, а не като изтезание. Тя е ждана да учи нови неща и специалистите ѝ помагат. Аз с нея работя по друг начин. Тя с мен не иска да работи както при тях. Аз съм мама и си имаме нашите игри, които не са по-маловажни.

re_ge, напълно съм съгласна и ти вярвам, че ти правиш много повече за детето си от цялата ресурсна помощ на тоя свят. Иска ми се и аз да се похваля със същото, поне се опитвам, но още е много рано да се каже.

Разбирам ви, че има придобита глухота, но все си мисля, че родителите би трябвало да разберат и доловят такова нещо за детето си. Но възможно е и да греша.
Аз имах познато семейство, като едното детенце не говореше до 4 години поне, оказа се, че има огромни сливици заради боледувания и това е забавило процеса. Случаи всякакви.

Така е Данди, говорим за дефицити, но те дефицитите водят до диагнози. Виж ако са леки дефицити, няма диагноза. Другото, диагнозата определя боренето на дефицитите. Ето моето дете също не можеше да разказва. Ако съм слушала учителката, тя казваше, че детето не разбира какво го питат. А всъщност според неговата диагноза, която не е казана от само едно ходене при лекар, разбира какво и се говори, но не може да изрази отговорът си с думи. Разбирането и според тестове беше над средното, редовно е изследвано. И в този случай, боренето на този дефицит "разказване" е по различен начин сравнен с неразбиране на какво я питат. Та диагнозата на нас ни беше нужна за да знаем как да се борим. Иначе с тези диагнози не се получава телк.