Трудно проговаряне - тема 26

Дадох пример за моите деца единствено за илюстрация от личен характер. Твърденията за проява на симптоми като описаните от потребителката са силно преувеличени. Но да речем, че все едно не съм го дала и ще представя нещата от професионална гледна точка.
В практиката си вече съм видяла достатъчно много деца с всякаква история, семеен профил, медицински епикризи и всичко, каквото се сетиш като характеристики, за да си направя някаква извадка и някои изводи. До момента всички твърдения за проблемите на децата и екраните се разбиват на пух и прах. За да се получат описаните ефекти при децата, трябва наистина детето да е неглижирано. Буквално неглижирано по цял ден - грижите за него да се изчерпват с осигуряване на храна и спане, родителите да са апатични към детето и най-лесното за тях е именно да му бутнат телефона в ръцете. Тогава наистина детето не само не проговаря, а се и пристрастява към телефона или телевизора, защото това са единствените неща, които са някакъв стимул. Но това са редки случаи.
В обичайния случай не са устройствата причината - нито телевизията, нито телефоните с игрите. Дори не са сериалите. Първо някъде нещо се е случило, има си предистория със или без електронни устройства. Такива неща са се случвали и преди изобретяването на телевизията и интернета, просто понякога нещо се случва в процеса на развитие на организма. При нормални условия едно дете има предостатъчно стимули от външната среда - то от раждането си общува с майка си и другите членове на семейството, общува и с други хора - роднини, съседи, приятели. Дори в магазина продавачките обичат да закачат децата, в градския транспорт винаги ще се намери някоя лелка, баба или дядо или какичка, които като видят бебе или малко дете, намират нещо да му кажат, да го закачат, да потърсят комуникация. Обичайно бебетата и малките деца реагират на този стимул. Дори да не ходят децата на ясла или на градина, пак имат външни и семейни стимули. Телевизията и подобните са последният проблем, ако изобщо са проблем. Все пак, децата не седят по цял ден пред телевизора и компютъра. Но и цялото залитане непременно да бъдат лишени от тях вече идва като някакъв псевдопуризъм, като био-еко-движенията, в които сакън, детето да не изяде едно парченце шоколад. И колкото повече родители и специалисти се фиксират върху идеята "без екрани", толкова повече се невротизират всички и най вече родителите и децата. Така че всяко нещо си има мярка и място в живота. Дори мач да гледа детето с баща си, пак ще му е интересно, защото ще общува с баща си, ще има усещане за заедност.

Интересен спор. Тя Андариел не казва, че трябва да се гледат екрани, тя говори за мярката, която мярка е важна навсякъде.
Моето дете до около 2г не беше гледало тв, таблет и др. От 2-5 даже не и по час, по- малко гледаше. Някоя серийка на Маша и мечока, магаренцето Тротро, които са по 5-6 минути. След това също рядко. И имаше проблеми. Около нас децата бяха постоянно с телефони, пък не станаха хадв, а моето беше и все още с вниманието има проблеми. Сега съучениците и са постоянно с тик-ток и пак не са хадв, а нея я обвиняват, че е изостанала и отхвърлят, защото не знае новостите от тик ток.
А за Стоян Везенков, хм....

Както искате го разбирейте, но моето дете до 2 години не е гледало телевизия и си говореше на собствен език. Живееше в собствен свят! Нямаше никакъв шанс да я задържа до себе си и да ѝ чета книжка! Дърпа книгата, почва сама да я рзаглежда и ясно ми показва, че не иска да ме слуша. По-късно осъзнах, че тя просто не ме е разбирала. След 2 години въведох образователни клипчета (много добре подбрани от мен). Пускам и съм с нея, обяснявам всяко нещо, а тя гледа и слуша. Полека-лека започна да се подобрява разбирането. Не съм я оставяла да се зомбира! Пускала съм по малко, на интервали, не съм я оставяла часове пред телевизора. Факт е, че когато въведох образователните видеа, видимо се подобри разбирането. Започна да звукоподражава на животните. След 3 години, освен че тръгна на логопед, аз вкъщи си работех с нея - освен с книжки, пусках видеа, като търсех нови, и нови. Започнах да пускам и филмчета, за да вижда сцени от живота. Например "Пепа прасето". Оттам започна да имитира, междувременно речникът растеше. Появи се въображаемата игра. Започна да ме кара да ѝ рисувам героите, после си играеше с тях (разиграва сценки). Рядко пускам филмчета, най-вече наблягам на образователни клипове. Толкова много научи от тях, ако чаках на книжки само, сигурно още нямаше да говори. Телефон и таблет не давам! Това е за моето дете, всеки сам си преценява за неговото. Има значение колко време се гледат екрани и какво се гледа. Това е ключовото.

Включвам се с личен опит - Аз съм дете на кабелната.Имахме пълен и неограничен достъп до всичко на телевизора,имало е дни в които сме гледали по цял ден Картуун Нетуърк и не сме имали нито проблеми с вниманието нито друго.Бързо и с компютър се сдобихме,с интернет и игри.
Мъжът ми също.Той от още по-малък е имал Атари конзола,плейстайшън и т.н. Говори 4 езика.
И това и двамата от много малки.С говора не сме имали никакви проблеми.А по наше време нямаше никакви задръжки относно екранното време,гледахме като луди..и аз и всичките ми приятели и връсници.
Детето ми до 2 години почти не е гледал нещо,случайно ако някой е пуснал и то е в стаята,но е било изключително рядко и то не се интересуваше.Това изобщо не попречи да има забавяне в говора (двуезичен е) и всъщност подбрани видеа помогнаха много да си увеличи речниковия запас,а винаги сме чели книжки,обяснявам и т.н.Децата на мои приятелки пък проговориха цял нов език само с видеа от ютюб.
Не мисля изобщо че някакво време през екран е виновно за непроговарянето при някои деца.

Мерси много за съветите. При моят син диагнозата на невролога е "Несъответно за възрастта нервно-психическо развитие, задръжка на речта."

Бяхме на УНГ - там проблем не беше открит.

Разбира чудесно всичко, което му се говори, няма проблем с контакта и социалното общуване, даже бърбори, просто не използва още наши думи.

Късно започна да сочи с пръст (на 2г.) - научихме го след като си обърнахме внимание, че е важно. Това ми дава надежда, че и другото ще научи. В момента е с детегледачка през деня, но явно не се учи достатъчно от нея. През есента тръгва на градина и се надяам да дръпне покрай другите деца.

Ще действаме и ние по-упорито, когато сме с него ще наблягаме още повече на тези изброени от вас неща. Понякога го улавям, че не му е интересно да му чета, или говоря - бута ми брадичката на другата страна. - та и с това ми е трудно понякога да усетя кога прекаляваме с говоренето - все пак и те се уморяат и може да "им се надуе главата".

А, вие къде точно видяхте аз да посочвам, че детето няма право на екранно време след 2г възраст? Нормата, която дадох аз е от 2-5г по час на ден, няма лошо да са образователни и дори развлекателни,а ако може и майката да е до детето и да обяснява какво точно вижда детето, а не като заместител на майката е прекрасно. Също, ако детето е с ГРР е напълно нормално да е и с ХАДВ, тези диагнози, обикновенно вървят ръка за ръка 🙂

Детето ми няма ГРР, нито пък ХАДВ. По-скоро някаква форма на СИД, но до голяма степен е преодоляна.
Не е хиперактивна, напротив, едно от най-спокойните деца в детската градина, а и вкъщи.
А този Везенков много добре го знам. Гледала съм видеата му. Да не забравяме, че вади пари с работата си. Толкова е краен, че не знам нито един невролог, който да го подкрепя напълно. Прав е за някои неща, но ако това, което говори е 100% истина, значи почти няма ментално здраво дете, на тая земя. Той категорично отрича екраните до много по-голяма възраст от 2 години. А който гледа екрани е с увреден мозък, според него.

Наскоро открих, че може би съм с ХАДВ. Когато бях малка нямаше кабелна, нямаше детски канали и др. Телевизията беше ограничена, защото просто нямаше програма. Доста по късно имаше кабелна, видео и др., но ХАДВ вече си го имах.

От както има кабелна и интернет по колко време изкарвате пред тях? Че ХАДВ има и при възрастни, не само при деца.

Наскоро открих, че може би съм с ХАДВ. Когато бях малка нямаше кабелна, нямаше детски канали и др. Телевизията беше ограничена, защото просто нямаше програма. Доста по късно имаше кабелна, видео и др., но ХАДВ вече си го имах.

В нормалния живот детето има предостатъчно поводи за научаване на пинсетен подход и пр. като се започне от "обирането на трохите от покривката", което е едно от първите неща, които проходилите бебета правят и много обичат да правят - обират трохите и слагат в устата. Да си карам детето да прави всичко изброено от теб в изкуствени условия, да не говорим да гледа чичко тревичко и как расте тревата, би било обида към интелекта му, както и към моя собствен. Да търси предмети в пясък се научава на морето, а не вкъщи. И не в кварталния пясъчник, в който са минали да си свършат някои потребности всички котки и кучета от квартала.
Достатъчно е да се усвоят и наваксат основните умения за възрастта в битов план и са свързани със самообслужването и самостоятелността. И да се подтиква към самостоятелност и "да слуша", както се казва на прост език, а на сложен - да се приучава към спазване на правила и дисциплина вкъщи. Най-малкото ще му помогне после в градината. Най-лошата услуга, която може да бъде направена на едно дете е да бъде разглезвано вкъщи. Заради това се изнервя, защото му липсва структура, дори когато ревне, че майка му не му дава нещо, което то в момента много иска. Структурата, давана от правилата вкъщи дава като резултат едно относително по-спокойно дете, което по-лесно започва да се справя и с другите неща.

Между другото, момчетата особено, до 8-годишна възраст често не могат да си вържат връзките. А ще видиш огромно количество пубери, които така си ходят с развързани връзки. Винаги съм се чудела как не се спъват, но явно свикват. Хубаво ги пишеш тези неща, но в реалността не са точно така. Опит му се казва.