Трудно проговаряне - тема 26

Е да де но да видим нещата в цялост, особени през очите на хората четящи тук. Често съвсем прохождащи в дебрите на родитеството на дете с дефицити.
1. Един родител на този етап трудно може да прецени дали детето му е "повдигнато"  до ниво, в което гледането му е полезно и преодолява някакво дефицити. То става след няколко години въртене в системата, терапии, диагностика, реобследвания, четене и пр. "Израстване" на родителя паралелно с детето.
2. Идва някой специалист тука в темата и казва, ама пускайте му, не бъдете толкова крайни.
3. Идва друг родител и казва - то моето дете не е гледало пък е соп, а съучениците му гледат пък не са.

Кой родител има опита и знанията на този, сравнително начален етап да анализира и да направи нужния извод - ами не са много. Те самите не са дорасли до ниво да направят извода трябва ли или не трябва да се ограничава детето от устройства. Същото е и консумацията на алкохолните напитки. Като са тийнове им се казва не консумират алкохом. Като станат 18 - 20 им казват сега може. Каква е разликата? ами голяма е - в израстването, в осъзнаването, в преценката, в контрола. Тук е същото, в допир с устройствата. Като не може един родител да прецени адекватно колко и как с да предоставя на детето ТВ и други гаджето, дали е подходящо или не, дали подпомагащо  преодоляване на дефицити  или обратното - затъпяващо - по-добре да му се казва да НЕ позволявай телевизиия, както казах докато детето не бъде повдигнато до нужното ниво.

Хората са различни, децата също. Аз съм била от заекващите билингви. И сега заеквам като съм притеснена. Други пък на 5 години говорят по 4 езика. Всеки си е индивид. Ние тук не говорим за безпроблемните деца, ние не говорим децата на еди си кой колко и какво гледат и вие какво сте били като деца. иние говорим за децата с дефицити. А там си има някакъв протокол. И по-добре е той да се спазва. А не да се убеждаваме излишно  какви деца са децата на другите и как на тях нищо не им пречи. Те не са вашите деца. Всеки един от нас е тук защото детето му има проблем.

До колкото знам ХАДВ е вродено. При мен първите ми спомени, които може да се определят като симптоми са от 2ри клас 8-9 години. Тогава тв имаше само след 17 часа и беше безинтересни предавания за възрастни. Кабелната и видеото дойдоха когато бях 10-11 годишна и пак беше доста ограничено като предлагане на съдържание. Първият ми достъп до компютър и Интернет беше в гимназията. Пак доста ограничено като времетраене. Тогава беше с импулси през телефона. Първия по бърз интернет дойде когато бях последна година в гимназия и въобще нямаше сегашния капацитет на съдържание. Моб телефони бяха за обаждане и смс друго нямаше. Пиша това, за да се разбере, че дълго време екраните са били ограничени, точно поради липсата на интересно съдържание. И въпреки това ХАДВ съм си имала през цялото време.

Какъв е този протокол, който трябва да се спазва при деца с дефицити? Аз досега такъв не съм видяла по отношение на гледането на филми, играенето на компютърни игри и т.н. визуални електронни стимули и устройства. В момента това е модерно, също както навремето обвиняваха телевизията, нищо че беше по половин ден, обвиняваха и дългите разговори по телефона, нищо че навремето телефоните бяха лукс и нямаше във всяка къща. После обвиняваха компютрите. Дай им на психолозите все да обвиняват нещо за проблемите в развитието. Тези проблеми винаги са съществували, още от зората на човечеството, просто не са имали име и хората не са ги познавали добре. Те затова се казват развитийни, защото се случват по време на развитието на индивида. В повечето случаи една съвсем нормална семейна среда и работа по наваксване на битовите навици, включително физическото развитие, нормалната битова среда и малко допълнителна целенасочена работа, е съвсем достатъчно, за да дръпне едно дете и в езиково отношение, и в когнитивно, и във всичко. Едва ли тук говорим за деца, които растат в някоя колиба с алкохолизирани или неграмотни родители, които са със спорен родителски капацитет. Гледането на някое филмче досега не съм видяла да е навредило на децата с дефицити, дори често доста добре им се отразява, ако е хубаво, затова дадох за пример Цар лъв. Заучаването на цели реплики при сто хилядния път на гледане на филмчето, защото е интересно, са постижение за дете, което едва връзва две думи. Същият механизъм като при искането на децата да им се разказва или чете една и съща приказка по сто хиляди пъти, докато на възрастния вече му иде да скрие книгата на най-дълбокото място в гардероба, толкова му е омръзнала. А ако едно дете с дефицити започне да играе компютърни игри, това е по-скоро постижение, защото дори при най-елементарните се иска пространствено мислене и ориентиране. А на децата с ХАДВ няма как да им повлияе кой знае колко, защото те се концентрират в едни дейности и не се концентрират в други, избирателно е, според интереса.

Все пак родителят преценява какво и колко да се случва. Протоколи към момента не съм видяла, но ги дай насам, ако ги знаеш кои са.

Андариел
Аз съм стигнала до извода че ние с теб сме на различни планети. И че ти не си от планетата на децата с дефицити. Съжалявам, че е крайно, казвам каквото мисля. Имам и опит върху който мога да направя преценка. Аз съм родител на дете с дефицити станаха 12 години, то е терапевтирано и интегрирано доволно успешно за състоянието си, а аз съм присъствала на голям процент от терапиите ( логопед, специален педагог., др) за да мога да подкрепя  и помогна на детето да приложи на практика наученото. Като те чета се радвам че животът ни е сбълскал с качествени специалисти. Като логопед се чудя дали сферата ти не е звукопроизносителни проблеми. Логопед пише много адекватни неща, макар че има и крайности според вас, но в правилна посоката на мислене. Що касае т. Н от мен "протоколи" , една допълнителна  специална педагогика, четене на инфо за осъвременяване на диагностика и терапевтиране ще ти дадат отговор на въпроса.

С теб може да сме от различни планети. Твоето дете си е твое дете, да сте живи и здрави, че сте се сработили с вашите специалисти. Виждам, че няма как с теб да си паснем, но аз не съм дреха да ти пасна, и ако не ти пасна да отсечеш, че не струвам и да ми обясняваш как други дрехи били ставали. Малко уважение, все пак. От теб нищо не искам. Единствено ми кажи къде е този протокол и кой му е авторът, да зная от любопитство. Сигурна съм, че няма такъв или е поредното измислено творение. Толкова много информация вече ми е минала пред очите и толкова много хора вече са минали през практиката ми, че се е натрупала достатъчно експертиза и преоценка на всякакви протоколи, постулати и всичко каквото се сетиш. Реалното са живите хора, детето и родителят, които влизат през вратата и се виждаме и общуваме ден след ден.

Тези неща, които ги пише потребителката са клишетата, с които се пълнят главите на всеки новак - специалист или родител. С времето и опита се вижда кои неща и колко са подходящи. Който иска денонощно да рови в пясъка да търси предмети или да държи детето си до старини без екрани - детето си е негово, той си решава. При повечето деца лишаването от "екрани" не работи. Просто не работи. Дори бих казала, че ги ограничава, лишава ги от възможността да научат нещо ново. Аз съм много за използване на технологиите също толкова, колкото и класическите начини. Аз като родител не бих лишила детето си от тези средства за комуникация и учене. Дори отивам по-далеч - интересувам се от тях, интересувам се от изкуствен интелект и всички средства, които биха подпомогнали развитието на едно дете.

Ако накарам родители да правят всички неща, които е изброила потребителката, хората ще откачат, образно казано, просто няма да издържат - нито те, нито децата им. Впрочем, като родител на тяхно място не бих издържала. Как казваш, че имам деца в норма, ако тях ги подложа на всички неща от списъка на потребителката, в един момент няма да издържат и ще бойкотират всичко образователно. Какво остава за деца с проблеми, които и без това трудно задържат вниманието си и бързо се изморяват. Родителят не е терапевт, а родител, който първо и основно е едно семейство с детето си, живее с детето си, радва му се, грижи се за него, смее се с него, плаче с него, хитрува дори с него, съпреживява някакви неща. Не обучител по 24 часа в денонощието - сега ще сложа легенчето с пясъка да търсиш предмети, после нещо друго, и никакъв таблет, никаква телевизия. Всичко това ми  идва сектантско, все едно гледам някоя серия за амишите - труд и молитва и никакъв допир с външния свят.

Здравейте,
извинявам се, че се намесвам, много е вероятно да сметнете, че съм извън темата, но по повод задочния ви спор да споделя моя сблъсък със специалисти.
За съжаление не съм очарована от логопеди и психолози. Детето ми не говореше до 4-годишна възраст (нито дума не казваше). Обикаляхме сума ти специалисти в София предимно. Едвам се сдържам да пиша думата "специалисти" без кавички, но аз самата не съм специалист и съм спазвала всичко, което ми кажеха. Включително низането на мъниста. Някои се отнасяха доста грубо (в Свети Никола), други, на които плащахме, ни даваха съвети да махнем гърнето. Имаше и една, която ми каза да не му давам вода на детето, докато не каже "дай".
И до днес фината му моторика не е в ред. С две леви ръце е. Не рисува, не моделира, хваща някои неща с два пръста, връзки на обувки не връзва.
Лично аз смятам, че не всеки специалист е точно за това дете. Някак си гледат тесногръдо и слагат всички деца под общ знаменател. Спазват някакви правила, които не са съобразени с индивида или са остарели като похват.
Телевизията е последна грижа. А колкото до пълните кабинети - родителите ходят, където чуят, за да помогнат на детето си. Когато си на зор, спазваш всякакви безумни съвети, водиш детето на всякакви специалисти с надеждата отнякъде нещичко положително да се случи за детето ти.
Дано всеки родител успее да намери точната терапия на своето дете!

Според мен една част от проблема идва от това, че темата "Трудно проговаряне" е сложена в раздел "Деца с увреждания и хронични заболявания".
Моете дете също проговори трудно и късно, но аз така и не се престраших да пиша в темата по това време. Четейки старите теми, виждах, че са писали и потребители с трудно проговарящи деца, без други проблеми. Сега вече не е така (и тогава не беше).

Далече сте от истината, че ХАДВ може да е само вродено. Преди да коментирате, информирайте се по темата, че просто се обезмисля коментара ви.
Колкото повече чета коментари, толкова повече се отчайвам от хора, които на живот и смърт, трябва да коментират темата, ама какво ще са написали не е от значение. Постоянно сравнявате нарушенията,диагнозите и децата. Всяко дете е различно с различни дефицити, работи се над дефицитите на детето. Ако детето не знае да чете се учи да чете, ако не може правилно да изговори звук Р, се учи да казва звук Р. Това, което съм написала на другите две потребителки е за техния случай не за вашия, много ясно, че с вашия ще се подходи по друг начин, като се съобразяваме и с интересите на детето! Ако вашето дете може да пие от чаша, за какво ни е да го учим да пие от чаша? Аз няма как да знам на всяка от вас,какво точно прави детето ѝ, при дете със заекване, няма да откриваме предмети под пясък, а ще правим упражнения. Дала съм тези насоки, при двете потребителки, защото нарушенията са сходни, те знаят какво могат и не могат децата им, това което са израснали е повече от ясно, че няма да го правят, а ще насочат вниманието си към другите проблеми.

Мерси за съветите. Само че, той ги прави тези неща и се справя доста добре, в къщи има много игри за развитие на финната моторика, отделно ходим по два пъти в седмицата за по час на Монтесори занимания, където също правим такива и подобни упражнения. У дома имаме и Пиклер за грубата моторика. И все пак... проблемът с говоренето си остава.

Бях срещала някъде, че може да се прави пауза в реакцията, когато детето иска нещо без думи - т.е. детето посочва, че иска нещо и изчакваш 10на секунди преди да му го дадеш. От скоро го прилагам, но още не виждам резултат освен, че детето се разстройва.

Разбира се, че ще се разстройва! ПоставИ се на негово място - все едно си понаучила чужд език, искаш нещо, но не можеш да се сетиш точните думи, те не идват и не идват или не можеш да ги произнесеш, да направиш изречението, посочваш каквото искаш да кажеш, а отсреща седят и те гледат мълчаливо десет секунди или повече. Няма ли да се изнервиш? Аз бих. Дай му на детето каквото иска, но в момента на даването го кажи бавно и ясно или вместо него задай въпроса към себе си или неговото твърдение. Все още никой не е забранил жестовете в комуникацията. Те са част от комуникацията. Много често деца и родители или близки приятели и колеги комуникират така - с жестове и някой звук, изразяващ емоцията или твърдението.

Сферата ви е памет,внимание, възприятие идеално решение за дете с аутизъм да го научите, чрез ТВ да говори ехолалично, ама да говори. За вас не е важно детето да разбира казаното, а колко думи ще има в речника си, независимо дали ги разбира. Прочетете малко за функционална реч, по -добре е детето да знае 5 думи, но като каже куче да гледа кучето ,а не луната. Съмнявам се, обаче, че вие работите с такива деца, от всичко написано до тук, идеално се разбира, че вие не работите с деца с нарушения.Да, вие сте работила с незрящи деца, но в огромна част от случаите, тези деца са нормални с незасегната интелигентност. Съмнява ме и факта, дали се водите по кредитна система, в която трябва постянно да се развиваш и да прилагаш нови методи и знания, спрямо нарушенията. Говорите за новаците, ама тея новаци се развиват, не стоят като вас да прилагат остарели методи от преди 50г. Има стари лекари на 60г, обаче постоянно ходят да трупат кредити, за да продължат да практикуват, иначе, ако ни лекуваха още,както са лекували преди 30-40г щеше да е страшно, препоръчвам ви го и на вас😉

Логопед ХАДВ в огромен процент е вродено, дори наследствено. Да, възможно е дете, което се излага прекалено на екрани да развие подобна симптоматика, но да се твърди, че екраните предизвикат ХАДВ е несериозно. ХАДВ се определя като различия в рецепторите и биохимията на мозъка, то затова има и лекарства, които го повлияват. Не държа да съм експерт и да се образовам, не ми влиза в работата, това съм попрочела от любопитство. Затова дадох пример с мен, въпреки малкото екранно време пак си го имам и винаги съм го имала.
Не оспорвам и че малките деца под 2, нямат нужда от екрани. То и затова сме ги спрели в къщи. Децата имат нужда да играят с родители, с други деца, навън и в къщи, колкото се може по разнообразно. И терапия ако имат някакви затруднения, дефицити и др.

Да в голям процент е вродено, но вие да твърдите, че екраните не могат да отключат ХАДВ е несериозно. Вие бяхте ли на невролог, та сте убедена, че сте с ХАДВ и как спорите по тема, която не сте изучили, ако и аз четях в интернет и се образовах по тоя начин, нямаше шанс да коментирам 🙃

Разбрано. Ще пробвам тези похвати.

Боже какво клише е това. Всяка дума няма нищо общо с реалността.
1. Ти не си родител на дете със Соп за да си пример с това какво би правила и какво не. Освен това именно  ти звучиш сектантско. От твоята уста излиза че детето не може да има други качествени развлечения освен телевизия и устройства. Жалко е...
2. Дори не четеш написаното с разбиране-  100 пъти ти се обясни че детето трябва да бъде повдигнато до ниво работа с устройства, за да бъдат те част от терапията, а не просто времепровождение. Когато това бъде постигнато става на принципа на монтесори - обучение чрез забавление.
3. Да, родителя става съпътстващ терапевт, равнопоставен участник в цялостната терапия на детето. Помага претворяването ня  наученото на практика. Осен това често  родителя помага на други родители с опит знания насоки, за да избегнат те лутанията, които са даже вредни за детето, отнемат ненужно време за откриване на топлата вода. Родителя бърза, родителя е заинтересован детето да се развива, докато специалиста си изкарва  сеанса с детето и си ходи да си почива при децата в норма. Често, когато попитам  родител дали им дават домашни (логопед, специален педагог) , той ме гледа неразбиращо. Родителите, четейки /слушайки какво казват специалисти мислещи като андаеиел, са свикнали да смятат, че някой друг трябва да свърши работата и това че водят детето при някого си на терапия е достатъчно....само че дали това е така...
4. Децата прекрасно се научават с поведенческа терапия (Гпп/АВА) да си задържат вниманието, да работят ефективно и да имат стимул да го правят. Дете със СОП  няма полза да си почива. То трябва да наваксва, защото ако децата в норма  правят една стъпка, то ще трябва да прави две. Ако  го жали прекалено, ако го обгрижва прекалено, родителя го обрича на ситуация, в която детето може да не постигне пълният си потенциал. Не казвам да го измъчва, казвам че прекалено гостоприемната среда е вредна. Просто родителя трябва да, реши - ще го оставя да си почине или ще го дърпа следейки внимателно колко ще поема детето. Уверявам ви че ще останете учуден колко много могат да понесат децата като натоварване. Познавам огромно количество деца, които след година "тренировки" имат по 5-8 сеанса терапии седмично. (логопед, социален педагог, кинези, ерго терапевт) а са почнали от трудно задържане на вниманието за 15 мин и тотален отказ от работа, непризнаване на авторитети, тръшкане, тантруми и др.
5. Съжаления ( ех защо моето дете не е като другите), вайкания ( боже, защо на нас ни се случва), сравнения ( ама защо моето не трябва да прави еди си какво а другите деца могат), не са от полза. Има ситуация, това са входните условия, това са дефицитите, това са проблемите и край... От там вече е важно как ще се излиза от ситуацията - с каква терапия, с какви темпове, какви са възможностите на детето, има ли нужда от начален поведенчески рисет, ако е свикнало да се тръшка, да не изпълнява, да си почива и т. Н.