Трудно проговаряне - тема 26

Здравейте, от доста време чета коментарите в темата, може би от 2 години...Става въпрос за синът ми на 3г.9м. За първи път го заведох на логопед една седмица след като навърши 2 г, защото не говореше. Бърбореше си нещо, но нищо смислено, май само "мамо" и "тате" казваше, даже не показваше на колко е години...Логопедът каза, че не вижда нищо притеснително и да го заведа пак след 6 месеца ако не е проговорил ( на консултацията май само имитираше звуци от животни). На един рутинен преглед преди поставянето на ваксина, педиатърката забеляза къса юздичка ( не знам никой не го забеляза, въпреки че ми се налагаше да кърмя със силиконови зърна, но мислех, че проблема е в мен; често се задавяше- това отдавах на големия му апетит). Когато детето стана 3г , отново го заведох на логопед ( имаше около макс 50-60 думи в речника ), но силно аграматично говореше и трудно му се разбираше ( за пример: вместо Спайдърмен казваше Кайненен; динята беше даня, което само аз разбирах). Когато стана на 3г резнахме ючдичката и зачакахме чудо...то не се случи и отново по логопеди. Логопедът каза, че му липсват много съгласни и че трябва да посещава поне 2 пъти в седмицата логопед. В началото забелязах голям напредък. Записах го и на плуване, но на първия урок по плуване ме попитаха, дали детето ми има някакви заболявания от аутистичния спектър ( на първия урок не искаше да загрява, искаше да скочи директно в басейна и се наложи да го гонят около басейна и оше не говореше много добре- беше на 3 години тогава).Това  много ме озадачи и при следващото посещение при логопед директно ги попитах дали според тях има проблем ( детето е много комуникативно, дори да го оставя в детски кът, за да свърша някаква работа, никога не е било проблем). От центъра ми казаха, че не е в спектъра, но е много "палав" и "разсеян", имал фонетична глухота. В момента говори доста, но не винаги успява да синхронизира прилагателните и съществителните  ( един къща напр.). Разказва кратки истории и те са достоверни, освен мен и други хора го разбират какво говори.  До скоро говореше за себе си в 3л.ед.ч., но от известно време премина на 1л.ед.ч.Физически детето е доста активно, даже колело  на две гуми се научи да кара на 3,5 г...тъкмо се успокоявам, че всичко му е нормално и после се срещам с деца на неговата възраст, които говорят в пъти по -добре от него и се чудя кога и кой ще говори толкова гладко и без грешки. Колко време продължи логопедичната терапия при вашите деца преди да ви кажат.."готово, нямаме повече работа с това дете!" ?

Записвам се и аз в темата, защото детето ни е почти на две години и няма нито една дума. Допреди няколко месеца казваше "Пуф", но и това спря и за момента издава звуци и като го попитам за нещо което да потвърди, пак чрез звук ми отговоря. Не сочи с пръст, по-скоро ми посочва с моята ръка. Много съм притеснена, имаме час за клиничен психолог, но дотогава чета материали и се опитвам да прилагам в ежедневието.

Ани, ходихте ли на психолог с детето?

Моето дете беше подобно, малко по- добре. До една годишна възраст имаше около 20 думи в речника си. После спря и почти година време, т.е. до 2 год. издаваше само звуци. На 2 започнахме работа а логопед.

Ходихме на психолог, засега ни даде задачи за вкъщи, трябва да наблегнем на това детето да бъде стимулирано към повече самостоятелност, включително да се храни с лъжичка и да не му се откликва веднага на желанието, въпреки последващите гневни изблици. Обсъдихме с логопед проблема, но човекът ни посъветва след навършване на две години да започнем. Сега записахме детето в център за работа с деца, да видим там какво ще постигнем.

Единствено за това с неоткликването веднага, въпреки гневните изблици не съм съгласна. Няма никакъв смисъл детето да се докарва до гняв. Може да се уточни какво точно иска детето, да се позабави леко темпото, да се иска потвърждение от него - дали с кимане, дали с друг жест. Малко по малко трябва да се учи на търпение - ще ти дам бисквита, първо да си измия ръцете. Да има обосновка, а не да се прави възрастният, че не е чул.

Да, точно това имах предвид. Защо да се правим, че не сме чули или разбрали. Точно леко отлагане и да го накараме да посочи или да се опита да назове какво иска.
Ако имате съвети за последното, споделете.

Споделям моя скромен опит, дано ти е от полза! При нас ситуацията на две години беше следната: десет думи в речника (едносрични, двусрични + как правят животните), няма фраза, няма изречения, ъкаше, сочеше, имитираше, изпълняваше команди, но тотален отказ да повтори, каквото и да е било. Започнах да чета старите теми "Трудно проговаряне". Сърдечно благодаря на всички майки за споделените съвети, мнения, решения на проблеми, безценни! Там ми се наби в очите нещо написано от re_ge: "Запомнете,  не е важно какво може детето, а какво не може!" Отворих таблиците за психо-моторно развитие на детето и започнахме работа по това, което не умее. Заредих се с търпение, заниманията подбирах според интересите и възможностите на детето, нищо насила.

eli, благодаря за споделянето и за изчерпателния коментар!

Това, което описваш при детенцето ти, почити на 100% се препокрива с моя син.
Искам да питам, при вас лесно ли се получаваха тихите игри? Защото при синът ми е много трудно да го накарам и да седне да си играе с книжки, карти или да участва в ролеви игри.

Rocket, когато моето беше на 2 и  го бяха сложили с хадв, психоложката ми предложи следната игра, ( имаше и други, но тази съм запомнила, явно е била с най- голям ефект) пълня голям леген с вода и давам да движи предмети във водата. Лодките бяха капачки, чашки, водата успокоявала. Имаше ефект при нас, но разбира се не с едно занимание. Всеки ден  играеше с вода. После разредихме. Слагаш голям найлон в стаята и всичко мокро после, от теб търпение и преобличане.

laurentin, и синът ми много играе с вода, това може с часове да го прави супер съсредоточено. Лошото е, че пада голямо сърдене, когато стане време да приключи заниманието.
Ако е удобно да попитам, какви бяха причините да потърсите консултация с психолог и какво сочеше към ХАДВ? Имаше ли връзка това състояние с забавено/трудно проговаряне?
Аз също имам своите съмнения в тази посока, но всички около мен, включително мъжът ми, са против това да водим детето при психолог. Общото мнение е, че все още е малък (2.5г) и просто е по-буйно и активно дете.

Хадв няма пряка връзка с трудното проговарянето. ( може да има хадв без трудно проговаряне и обратното). В смисъл то е тип ако мога така от медицинска гледна точка некоректно  да кажа - нервна система и налични обучителни проблеми . При По-буйните, непослушни деца, които трудност съсредоточават може да се подозира ХАДВ.
Но това е само връхната част на айсберг. Те трудно изпълняват команди, трудно следват инструкции, трудно се съсредоточават, губят, чупят, разсеяни, лесно се дразнят, превъзбуждат и пр. Често смятани за мързеливи. Ако това е свързано и с трудно проговаряне става мазало. Как да седне едно такова дете да работи... Ами става, полека лека, с баланс между много физически игри за обиране на излишната енергия и работа поднесена по интересен начин, смяна на задачите, щото децата и бързо се отегчават. Често на по-буйни деца с загруднен говор, но без социални затруднения,  се слага тази диагноза. Но диагнозите в тази област понастоящем не са нещо за цял живот ( като да кажем да те диагностират че си без бъбрек. То е за цял живот). С терапия, растеж детето е възможно да търпи промени и съответно е възможно диагнозата да бъде сменена, променена, махната.
Да конкретизирам, Психолог не е диагностиращо лице.

Ей, _re_ge много точно си обяснила!
Rocket, при нас нямаше връзка между трудно проговаряне и хадв. Моето дете започна да говори и спря. Дълго време не говореше. Но проблемите с вниманието и незадържането на едно място и вечното бързане за някъде бяха отделни. Затова посетихме клиничен психолог, невролог. Ходили сме и на детски психиатър.Тъй като беше по едно и също време с говоренето ходехме и за двете неща. Работа с логопед започна на 2г. Към днешна дата не е хиперактивна, има все още някои проблеми с вниманието.

Да, Rocket, поне засега с това нямаме проблем. А с какво обича да играе, какво му е интересно, любими играчки?

eli, напоследък започна да се интересува повече от играчките си и да ги търси сам. Играе с колички и лего, но в повечето случаи когато построи нещо, после го разваля/бута. От няколко дена иска и по-често да разглеждаме книжки.
Като цяло пълен приоритет му е да бъде навън и да кара тротинетка, да се катери, да тича, да скача. Затова и се притеснявам, че забавянето в говоренето може да е свързано и с нещо друго.
Последните седмици се появиха няколко нови думички наведнъж и това ми дава някаква надежда, но съм си сложила краен срок до Нова Година. Ако дотогава нямаме по-осезаем напредък ще се обърна към логопед, за да видим какво ще излезне.