Трудно проговаряне - тема 26

Моя е вече на година и 9 месеца и е много трудно с пъзелите, кубчета, конструктори и други подобни. Много бързо губи интерес, буквално няма и минута. Най много се заиграва все още с колички, но то само с тях не става. По съвет на ерготерапевта сложихме кадастрон на вратата за да рисува. Знае какво се прави там, взема фулмастер и сякаш почва да рисува. А съм казала "Дай маме да ти махна капачката да рисуваш" и е изчезнал яко дим от кадастрона.
Виж да се хвърли от дивана, да се покатери на облегалката на дивана, да тича бясно по стръмно, докато се пребие, да тича из вкъщи обезумял, да иска да играе по средата на натоварено кръстовище, да тропа с вратата на шкафа или с дървено топче и най вече директно да се разплаква ако нещо, което иска не се случва - тук е отличник.
А да, поне с книжките няма дерт. Харесва му да разглежда и да показва картинки, да разказвам по картинките приказки и т.н.
Не знам вече. Днес педиатъра ни "подсети" да сме ходили на невролог, то щото ние не си знаем, че не говори. Още миналата седмица имахме час, но се разболя лошо, чак в болница бяхме - остър ларингит. Сега го караме аз и ММ.

В самото начало, когато започнах да ѝ чета приказки, след минута започваше да разгръща книгата, да сочи или я затваряше и вземаше друга. Спираше да ме слуша, защото не разбираше какво чета. Започнах да разказвам с елементарни изречения, като задължително показвам по картинките, при нас проработи.
Ако не ви се получават тихите игри на този етап, използвай максимално това, което обича да прави, извличай полза от всяка ситуация. Напр. играта с вода, може да учите противоположности (пълна чаша-празна чаша, топла вода-студена вода, суха ръка-мокра ръка), някои предлози (под водата, във водата, над водата и т.н.), цветовете (повтаряй многократно: "Това е жълто пате", това е синя чаша, играта "дай-вземи",  "Дай зелената топка и т.н), частите на тялото (напр. да изкъпе бебе, "Ръцете на бебето са мръсни, измий ги. Сега измий краката и т.н.). Ти си познаваш най-добре детето и ще прецениш от какво има нужда, дори привидно да не те слуша, да не ти обръща внимание, не спирай да му говориш, важно е на този етап да не изостава в натрупването на пасивен речник спрямо връстниците си, с активния е ясно, че имаме проблеми. И пак да кажа, всичко това съм прочела в старите теми или ми беше дадено като съвет от майки, минали по този път, за което съм безкрайно благодарна. Успех, Rocket!

Няма да са много тихи моите идеи, но мисля, че на повечето деца ще се харесат. Например да напълниш един леген с кестен/ ориз/ леща и той да търси някакви неща вътре със затворени очи. Показваш му ги първо и после ги криеш в легена, детето трябва да познае коя е фигурата само с опипване под повърхността. Или пък друго интересно е магическият пясък, от който може да се правят формички. Подобно на пластелин - самият пластелин също е добра идея. Има магнити, с които се строят различни форми (различна големина за различна възраст), както и конструктори от дърво. Взимали сме и настолни игри за деца под три години. Една от тях беше с бране на някакви плодове, сещам се и за игра с колички "Боби кар".


Сетих се, че във водата, както е писала съфорумка по-напред, можеш да сложиш някакви капачки, в които да плуват разни неща за хапване. Детето трябва да ги хапне директно от капачката без ръце. Нашата логопедка едно време ни беше дала леки малки топчета, построихме си врати на кухненската маса и играхме нещо като футбол, но със сламки в уста и вятърът движеше топчетата. Друго интересно беше например една игра, която изглеждаше като стан. Промушваха се някакви връзки с пръсти, както и играта с мечета от дърво, които детето трябва да облече, връзвайки връзки през дупчиците.

ПП Добавям, че всичко това е свързано с много коментари и въпроси, които да подтикнат детето към реч. Примерно какво строим, какво да облечем на мечето, какъв цвят е един какво си.. Нарочно съм казвала грешни неща и съм чакала детето да ме поправи. Или пък правя нещо нарочно грешно, докато то не ми обясни как става.

Здравейте! Имам дъщеря на 2 години и 8 месеца. От скоро започна да ходи на детска градина и ми направи впечатление,че е изостава в говора от доста от връстниците си. Знае повечето животни, цветовете, познава цифрите, казва прости изречения от по две - три думи ( например 'това е на мама', 'къде е татко', отиваме на люлките' и т.н.) . Не отговаря , когато я питам нещо (не си казва името, например, на колко години е и т.н.) ,не изпълнява команди (само , когато и е интересно да направи нещо). Повтаря всичко, което чува навън от познати, които я заговарят, но не им отговаря. Живеем извън България, като в къщи се говори предимно Български, а на вън чуждият език само. Дали не я обърквам? От детската градина посъветваха да спра да й говоря на Български за да не изостава. Как мога да помогна на детето си, но да не е за сметка на нито един от двата езика?

Няма вариант. Трябва да приемете че именно вашето дете едно от децата  които няма качества да бъде билингва на тази възраст.
Напълно  погрешно се приема и силно тиражира  че всички деца имат такива способности, а това съвсем не е така. Мозъкът на детето ви може да оперира за сега само с един език и е добре/желателно, предпочтително той да е този, на страната в която живеете ( и у дома да говорите само на него). Едва след като проговори стабилно на единия език да е възможно да въвеждате другия. Длъжна съм да ви предупредя , че  ако мозъкът му продължи да се обстрелва с два езика (което явно го обременява) , детето може да започне за заеква. Вие си мислите че е само езиков проблема, но това не е така. Изоставането в говора рефлектира, влачи след себе си изоставане във всички сфери на детското развитие. Като ако изоставането в говора продължи с тези темпове  от малко забележими разлики с децата след време ще има много очевадно и притеснително разлики. Затова и са ви алармирали правилно от ДГ.

А каква е 'нормата' за тази възраст? Не искам да чуя захаросани успокоения,че всички деца са различни. Интересува ме какво трябва да гоним, какво точно изпускаме, къде греша?
Реално до преди два месеца проблем не виждах и си мислех, че се развива нормално, но откакто тръгна на детска градина не виждам никакъв напредък.

А защо не попитате хората в градината, все пак в момента поставяте под съмнение тяхното мнение, квалификация и съвет за вашата ситуация

Може да потърсите информация в интернет за нивата на речта.
Може да говорите с педиатъра, дори да поискате допълнително обследване от специалисти.

На този етап работете за разбирането и следването на инструкции. Предполагам това се изисква и в градината при игрите и заниманията.

Не съм се изразила правилно. Детето разбира какво говорим. Случвало се е да се намеси  протестирайки в разговор между мен и баща й. Когато иска нещо,слуша и изпълнява. Не отговаря на въпроси за името й, на колко години е, дали ходи на училище ...независимо дали са зададени от мен или външни хора. Докато си играе говори свързано на куклите,използва кратки изречения от две ,три думи, но се разбира. Пее, знае няколко песнички на изуст и на двата езика.

Според информацията, която намирам в интернет е ок , вътрешното ми чувство е ,че е ок, но от детската ме объркват. Затова се опитвам да чуя и странично мнение.

Аз не разбирам от норми, защото, когато имах тези тревоги, логопедът дори не работеше с деца под четири години и препоръките и в нашия случай бяха объркани. За едни беше нормално, за други беше забавена експресивна реч (разбира, казва нещо, но не е разбираемо или в кратка структура от две-три думи). Правехме тестове какви ли не - за развитие на сетивата, за интелигентност итн - беше с висок брой точки и ме потупваха по рамото и успокояваха, че умните деца бавно проговаряли, докато сами не решихме да борим активната реч.

_re_ge има пълно право и според нашите неволи. В нашия случай 1) смяна към семейния език (ние не говорим един и същ) плюс ерго, лого, езда, катерене, плуване и слухови упражнения (не като чуване, а като разбиране на чутото). Резултатът  за две години беше страхотен, първи клас оправяхме вече само два звука, а във втори клас забравихме въобще, че сме имали тревоги. Синът ми е в гимназия към днешна дата.

Сиси,моето е същото.Те са и на една възраст с твоята буболина и са двуезични.
При нас училището много помогна,прави словосъчетания например жълт балон,но не спряга глаголите все още.Казва ги директно,в инфинитиф.Поуспокоих се,защото много повтаря,почна да си казва името (когато иска) ,знае азбуките,като го питаш с с тази буква коя дума започва и казва и даже ги променя,спрямо какво се е сетил.
Напредват,не се притеснявай.Казаха и на мен че след 4 се гледа дали има проблем,но при двуезичните деца нещата са по сложни.
На моята колежка внучето,хем е моноезично ,е на същото ниво като нашите..

Ли Лу, какви слухови упражнения (не като чуване, а като разбиране на чутото) правихте?

На дъщеря ми това ѝ е най-големият проблем - обработка на слуховата информация. Знае много думи, има желание да учи, вървим с бавни стъпки, става все по-социална, започна да задава и въпроси (простички), сменихме логопеда с повече терапевти - специален педагог, психомоторен и логопед + ерготерапевт (при когото си ходи вече повече от година). Тя наскоро навърши 6 години и е 4-та група в ДГ. Все повече наближава 1 клас и се чудя как по-бързо да навакса дефицитите. Общо взето се водя по нея, иначе трябва да е голяма борба. Не иска да пише, оцветява и рисува. Новите терапевти я учат да изрязва с ножица и като че ли лека-полека потръгват нещата, но дали ще успеем за няколко месеца..... Иначе академично, като информация знае всичко - букви, брои до 20 (осъзнато), отделя първи звук от думата, знае гласни и съгласни и т. н. Поведението ѝ е приемливо, седи заедно с децата, не нарушава правилата. Обаче госпожата си говори урока и на моята хубавица не ѝ пречи да си разглежда учебниците, както тя си знае. Психически и емоционално не е узряла за ученичка.
От новия център ме подготвят, че няма лошо детето да се отложи (особено когато е родено в края на годината), но наскоро посетихме и клиничен психолог, който категорично каза, че детето е с интелект в норма и в никакъв случай да не я отлагаме, дори и да има трудности.

Та...следващите няколко месеца (5-6) ще падне голямо умуване, как точно да постъпим.

За слуховото разбиране и стимулация следното:

-   Игра, подобна на мемори
-   Аудитивно мемори
-   „Пазаруване“
-   Игра с търсене на съкровището
-   Игра с рими
-   Игра с думи
-   Пляскане на рими
-   Аудитивни игри на диск
-   Софтуер на логопеда
-   Учене на рими и любими детски песни

Зная и музикалната терапия Томатис, но нямам впечатления от първо лице.

Данди, за мен трябва да се обърнете към четене с разбиране, това, което се практикува първи клас. Има много помагала. Иначе по разбиране се работи с много визуални стимули към материала , каквото се чете се обяснява и се показва. После се задават въпроси и по тях се дообеснява, защото често детето изглежда разбрали,  но не е. Тъй като винаги има неща което детето не разбира, се работи и над това, то да диференцира кое не е рабрало и да моли за помощ с Думи - не разбрах, моля повтори/прочети/обясни.  Въобще четенето е много важно, защото стеснение то на възприятието  по слуховия канал  ( не нечуване а точно неразбиране заради дефицити в обработката) се компенсира с зрителния, където стои и важното място на четенето.

За съжаление, казвам за съжаление защото както виждаме има противящи се на нуждата  да четат и пишат деца - трябва да намерите начин да се справите с това, деца с дефицити според мен е хубаво да тръгват първи клас ограмотени ( при нас това и правиха специалистите без да ме питат искам ли не искам ли какво смятам. Сега виждам че са били напълно прави) моят син тръгна четящ с относително разбиране, смятащ да кажем до 10 ( концепцията за събиране изваждане количествени представи) , пишещ с печатни букви. Много хора няма да им хареса това което ще кажа, но образованието в бг е такова че децата се спасяват сами ( т. Е. Родителите ги спасяват), което за родител с дете с дефицити става много трудно. Просто няма как да стане добро ограмотяване с темповете на работа ( това е много важно за деца със СОП) и липсата на индивидуално внимание. При нашите деца усвояването  отнема малко повече време, защото темповете на узряване, на усвояване на закрепване са по-различни ( не говоря за аспергери) . В първи клас нашите деца имат и задължения които да  практикуват паралелно на ученето  - да готвят чанти, да пишат домашни, да комуникират с върсници, да са на ново място с нови деца, с повече сензорни дразнители и като сложиш че и от тях се очаква да почнат да четат да пишат и да смятат и става повечко натоварването. Понеже очаквам да се завихрят спорове, искам да кажа че на когото съм го препоръчала, в последствие е билсъгласен с мнението ми, че е добре че са направили така,. Но всеки родител сам си взема решението.  Съжалявам за дългото словоизлияние.

Данди при вас и аз не знам какво да те посъветвам. За да я отложите значи тръгвате с официална диагноза в училище.. От там почват едни преси от страна на учителки, директори, ресурсно - ние не можем да работим с нея, ние не искаме да влиза в часовете, ние това, ние онова. Уродлива работа. Наскоро четох обсъждане не помня къде как родителя иска детето му да бъде освободено от ресурсно, то е гимназист, справя се нормално тя иска да го проравни към другите деца - е не се получаваше, страшно много спънки, много укрита информация, липса на съдействие... Излизаше че Уж можеш да се откажеш от ресурсно всеки момент ама не можеш, сякаш те залепят в системата. Ето това вече е слагане на етикет според мен.

Тоест децата с логопедичен проблем са с ресурсен учител, ли? Ако е така, нищо чудно, че учителите ги натискат да си останат "с етикет", защото освобождавайки мястото за дете със СОП, отварят възможност дете с по-сериозна тематика да влезе в класа и на учителката да и е по-трудно.

Моето лично мнение е, че моториката и обработката на информация могат да се наваксат, след като няма проблем на неврологична или психическа основа и ако има шанс, не бих оставила детето да бъде с по-малки на възраст ученици. Развитието е едно цяло, речта е част.

Сетих се, че за по-големи деца, които четат, книжките с вицове също са вариант, защото ще имат желание да разкажат нещо на другия