Трудно проговаряне - тема 26

Чета няколко пъти за тази афазия, за която пишете. Сигурна ли сте, че не е дисфазия? Афазия е диагноза, която се поставя при вече формирана и в последствие разстроена/загубена частично или изцяло реч - след инсулт, черепномозъчни травми, тумори и подобни.
При деца диагнозата е езиков дефицит, който съответно може да е първичен и вторичен. Вторичен е при всички състояния, които са водещи и следствие които се затруднява езиковото развитие - глухота, слепота, интелектуална недостатъчност, поведенчески разстройства и пр.

Данди , няма лов на вещици, не нападам, не квалифицирам. Дразнещо за теб е съдържанието на написаното от мен. Щом предизвиква дразнене, значи все пак има и надежда, че допускаш мисълта, че поне нещо съвсем мъничко от написаното от мен може би е истина... Иначе ми е ясно че у теб е трайно задействан предпазния механизъм на психиката „отричане“. Дотолкова е в действие , че ти постоянно пишеш за сгрешена диагноза ( както казахме виждането на специалиста за поведението на детето в момента), смяташ  всяка неблагоприятната такава  за невярна и не искаш да си го причиняваш. Конкретно за тръгване първи клас  не сте предприели тестване с диагностично обследване,  а всичко това би дало един  съвсем официален поглед ( а не просто думи) за текущи и наваксани дефицит.  Щом си толкова сигурна, че  всичко с детето е ок и изоставането е в рамките на нормално и приемливо ниво,  би трябвало и тестовете да го покажат, затова не виждам какво би те спряло да си направите една равносметка. Ако случайно има нещо „неблагоприятно“ ,  поне ще знаеш как пускаш детето си първи клас на фона на другите деца - „с наколенка“ ,“ с патерица“ или „без крак“ . И съответно да знаеш дали ще има нужда от подпомагане всеки ден, три пъти на седмица или според нуждата, вербално или когнитивно и т.н.  

Постоянно се говори за това как съм пуснала сина си първи клас без да го отлагам, НО винаги (!) се прескача факта, че за да го направя сме предприели няколко месеца преди това  обследване, което да ни даде информация за размисъл- къде е спрямо връстниците си в крайна сметка и какво сме постигнали. Щяхме да реагираме според резултатите - ако бяха неблагоприятни  щяхме да обмисляме отлагане с диагноза . Тестът, който направи клиничен психолог, беше част от диагностика и с психиатър и ние имахме последваща поставена официална диагноза „Афазия във вербалното развитие“. Нещо напълно ново на фона на дотогавашното му ГРР неустановено. Заключението на психиатъра беше официално и че резултатът показва чисто езиков дефицит, съответно детето не подлежи на отлагане, но е желателно ресурсно подпомагане. Присътствах на теста, получих много добра представа какви са му езиковите проблеми, заключението ми даде насока в кои области трябва да се работи.