Трудно проговаряне - тема 26

Здравей,Alucard! Всичко което описваш звучи нормално за възрастта,пък даже и цветове познава.Според мен няма нужда от логопед на този етап,но ако имаш притеснения може да направите консултация.

Трябва да се мисли И за родителите! Защото тези деца, след като им ударят "печата", трябва да има адекватна родителска грижа за тях. Тоест, мисли се за децата пак.

А това, че психиатрите имат право да слагат диагнози далеч не означава, че са достатъчно компетентни, или по-точно, че си вършат съвестно работата. Притиска ги времето, претупват случаите. Друг е въпросът, че много хора сами искат диагноза, заради ТЕЛК. Не говоря за тях. Говоря за яснотата, която родителят иска да има, какво точно му има на детето. Респект към всички специалисти, които посочват дефицитите, но не се произнасят така категорично!

Много, наистина много тъжно ако до сега , за всички тези години , след хиляди мои повторения в темата не сте разбрали, че никой не може да ви каже КАКВО ТОЧНО МУ ИМА НА ВАШЕТО ТРУДНОПРОГОВАРЯЩО ДЕТЕ! Всичко е в сферата на хипотезите, основано на симптоми и тестове. Това не е сирене да се отмериш, нито плат да го отрежеш. Пиша го с големи букви- моля прочете го и го осмислете най-после! Никой не може да каже какво точно в мозъка и нервната система на вашето дете не е както трябва. Как очаквате това да ви бъде написано в диагноза? Та да можело после терапията да е ефективна. Това да не са очила или стелки, слага ги детето и край с проблема...

Диагнозата Е това което специалиста вижда като поведение , развитие и симптоматика в момента (!!!!) , описание е а на това -  какво демонстрира вашето дете пред чужди хора ( не у вас вкъщи на спокойствие , гледано през вашите розови очила) . Какво е поведението му, какво е нивото му развитие В МОМЕНТА.  И щом нечие дете се държи по определен начин, изостава развитийно по определен начин, показва на определени тестове създадени именно поради тази причина определени дефицити, то бива диагностирано като дете от спектъра или с интелектуални задръжки или с дислексия и каквото си там било.  Защото то изглежда като такова. Специалистът не се съобразява с вашите прогнози, виждания, заблуди, болки и надежди и това че някой някога ви е казал нещо обнадеждаващо. Той не поставя диагноза за да ви направи болно, а защото детето ви се държи по този начин и демонстрира опредлени задръжки и дефицити. Точно на мен ми е ясно, че децата с трудно проговаряне въобще не се държат като децата в норма, те и не са в норма.

Как ще се държи детето, какво ще бъде то, какво ще демонстрира  след година , две три, специалистът ( психиатър, клиничен психолог, диагностичен екип) - никой не може да знае. След година две, когато след много много много работа отидете при него/тях според това което е видимо за този нов момент по поведението на детето, развитието, интелекта – диагнозата  ще се запази или смени. Може да е към по-добре но може и към по-лошо. Психиатър не казва в какво са дефицитите,  той поставя диагноза, обща картина, шаблон отговарящ на поведението на вашето дете. И това е обективно професионално мнение без значение дали ви харесва или не. Клиничен психолог с тестове изявява къде е вашето дете според нормата. И това е обективно професионално мнение и становище - от опит и с тестване  - без значение дали ви харесва или не.

Полевите специалисти - терапевти – логопед- специален педагог, аба терапевт, ерготерапевт, кинезитерапевт – те терапевтират. На тях тази диагноза не им трябва. Те могат още на втори урок да ви кажат къде има изоставане спрямо нормата, къде са дефицитите и да работят запълвайки празнините и паралелко откривайки други дефицити. Те също могат да ви кажат като КАКВА диагноза се държи детето и това е тяхното мнение от опит, но те не са психиатри те предполагат. По същия начин както предполага психиатъра, но на него това му професията. Това което ви казва логопед или психолог или ерготерапевт  е какво вижда този специалист  за това дете с това поведение и дефицити. И ако той ви казва че детето се държи като дете от спектъра значи е така - то се държи като дете от спектъра а дали не - никой не знае.  Ако той ви казва че вижда нещо много положително и нещата ще се "израстат"  това също не е 100% вярно. То ви е удобно и приятно но то също е предположение на което вие искате да вярвате, както не искате да вярвате на другото. това което те казват ЩЕ БЪДЕ ПРОВЕРЕНО ДАЛИ Е ВЯРНО след година или две , но до тогава е просто прогноза и нищо друго.

Ако полевите специалисти ви искат диагноза, значи те просто искат да добият представа някаква начална за детето. Една диагноза на тях има дава някакъв набор от виждания възможности поведенчески шаблони, дефицити, задръжки  и т.н. Но до там. След някакъв период от работа  работа, вижданията му могат да се променят, както се променя и самото дете.

Много много е тъжно ако продължавате като развалена плоча  да повтаряте че НАСТОЯВАТЕ И ОЧАКВАТЕ да ви кажат какво точно им има на децата ви, та тогава да бъдела ефективна терапията Мозъкът им е сбъгнат на децата ви, но точно как никой не може да ви каже. Вижда се върха на айсберга. Работи се с последствията.

Щом детето се държи като спектрално , то е спектрално, щом изостава зад връстниците- то е с интелектуални задръжки. Няма как някой си да ви КАЖЕ че то е с запазен интелект и за вас това да е ИСТИНА. , а някой друг да ви КАЖЕ че е спектрално и това да е ЛЪЖА.  Двоен стандарт! Има обективни критерии, има тестове има начин по който да се разбере  как точно изглежда като състояние според медицината вашето дете. И ако е като спектрално трябва да го приемете че в момента е така. В момента. Как ще е след година -зависи от много фактори но много зависи И от ВАС и вашето активно участие в целия процес!



Данди

Проблемът не е в дъщеря ти, проблемът е в теб. И не по принцип а въобще. Зациклила си. Ти продължаваш да циклиш в етапите на скръбта ( моето дете не е от спектъра!) толкова, че въобще не мислиш за детето си, дори се  оправдаваш с него ( то е за негово добро. Да няма етикет. Ми то вече си има етикет в градината. каква е разликата. ) Ти си готова да я изпратиш в джунглата на първи клас без да имаш ни най-малка представа от къде тръгва по принцип и дали ще се справи, къде е наистина спрямо връстниците, а  не само в твоите представи и представите на центъра дето плащаш детето да се терапевтира. Успокояващо ти е да си мислиш че това е най-доброто решение за нея. Не можеш да си причиниш „болка“ да предприемеш диагностика с която да видиш нещата отвъд очилата.  Щото ако има интелектуално  изоставяне И няма типичната диада от димптоми за Рас може да се окаже че е с  интелектуален дефицит.  Ти си си навила разни нарушения в развития на речта защото  така не е срамно. Всичко друго е анатема. Над себе си трябва да работиш и над приемане че това е твоето етикетирано поднормено дете. Хипотезе мечти, те са след реалността. Реалността е че ти нямаш ни най-малка представа какво Е детето ти. Само какво искаш да бъде.

Ох, толкова вярно и истинско мнение! Всъщност няма значение дали на едно дете се постави диагноза аутизъм или не, ако то се държи като такова. Много родители ми казват, че са много притеснени да отидат на обследване, за да няма етикети и диагнози. Ами все тая, детето пак ще си е същото. Също така е много огорчаващо, че някои родители заклеймяват някой специалист, че за 20-30 Мин решил,че детето е еди какво си. Сериозно ли? Тоест това значи, че ви е претупал или че е достатъчно добър да разбере бързо, без да ви мотае и разкарва триста пъти за диагностика?! Много странно схващане, но масово тук чета,как един логопед/ психолог казал,че на детето му има нещо си, а след две години го няма. Ми много ясно, че картинката в друга. Та това са деца, развиват се, променят се. Специалистите казват какво е състоянието в момента, къде се подписват,че доживот ще е това?

Логопед не би могъл да работи с нея това, което е неговата основна работа по принцип. Защото наистина е малка. той ще работи с нея това, което можете да правите и вие- чрез игри да се учат неща подходящи за тази възраст и да пълни пасивния речник с думи.
Малко съвети под номера:
1. ако имате екрани тотално ги ограничете, по -добре без отколкото с въпросна полза
2. Задължително трябва да работите над поведението. Трябва да установите вашия родителски авторитет. Истериите показват че детето  смята ( разбира се на много подсъзнателно ниво) че по този начин може да управлява нещата според своето желание.
3. Ако истериите са само на заспиване, бих ви препоръчала един задълбочен анализ какво я притеснява - тъмнината, тишината, това че е сама, процесът на т.н. "малка смърт" ( има хора за които заспиването в този смисъл е много тежко). Бих ви посъветвала за сега да не я оставяте да заспива сама. това видимо я притеснява. Не сравнявайте детето си другите деца. Има деца които заспиват сами и лесно  и такива които не заспиват сами. При тях трябва някакво узряване - осъзнаване- 4-5-6 години. Не натискайте, може да стане по-лошо. Казвам го от личен опит.
4. Игрите които играете трябва да са същите, които са при децата в тази възраст. Иначе образователно ви трябват цветове, форми ( дъски на сеген) , животни - домашни и диви, как правят ( имитация на звуци), много други.
И не на последно място - много много живо общуване с вас и с деца по площадките.

Разбира се,че труднопроговарящото дете има проблем или дефицит,но това не означава автоматично аутизъм,това казвам.За специалистите,които казвате,че веднага виждали едва ли не какво му има изобщо не съм съгласна.Има деца,които и на мен самата са ми изглеждали,като от спектъра,а в друг ден съвсем различни.Не се сравнявам със специалистите,но и ако не си родител на такова дете трудно ще разберете защо една майка не иска да се дамгосва детето с диагноза.Едно е да работиш с деца с дефицити,съвсем друго да живееш с тях,да ги обичаш и да искаш най-доброто за своето дете.Говоря за деца,които и ат потенциала да се справят,не става дума за тежки случаи.Чета Ре-ге много внимателно,защото тя е родител на дете с проблеми,които очевидно преодолява и доколкото разбирам също не е отлагано от училище.Това означава,че всичко е възможно и не ми харесва някой,който си мисли че знае всичко за децата с проблеми да ми обяснява как деца като моето нямали въображение,разбира се това изобщо не е вярно..В случая ми се струва,че тя е тази която няма.

За мен диагнозата не е важна, достатъчно ми е, че доживот ще се обвинявам.

Милена и аз се обвинявам за това,че не започнахме работа по-рано,но това не ни помага знаеш.

re_ge, малко по-спокойно, моля!  И по-леко с квалификациите, за да си имаме уважението. Няма да влизам в тона ти и да се защитавам, мисля, че казах достатъчно, при това без да те нападам. Така ще е и занапред.
Няколко дами ми писаха на лично съобщение. Благодаря за разбирането и за споделеното мнение.

_re_ge, Вие наистина сте един напълно адекватен и много информиран родител. Поздравления!
П. С. Сигурно ли е, че не сте направила поне една магистратура Логопедия? 😉

Нима твърдите, че Аутизъм се лекува/израства?
Когато картинката се променя до степен изчистване на дефицитите, може да означава само едно: сгрешена диагноза. И може да прочетете отново какво съм написала по-нагоре.

Аутизъм не се лекува, израстват/ отработват се някои симптоми. Работя дълги години с деца със СОП и аутизтите могат от година на година да променят клиничната картина драстично.

На мен не ми пречи,че,в онзи момент детето ми се е държало,като от спектъра или пък,че на някакво листче е написана диагноза детски аутизъм,но да ми се обяснява,че такива деца едва ли не не разбират и ще бъдат еди какви си,ами айде няма нужда.Как може един добър специалист да ти каже,че такива деца не ги искали в градините,защото пречели.Да обаче тя не може да си представи,че след една година нещата може да изглеждат много различно.Сега ако се срещнем с някой и му кажа,че детето са го определили като аутист ще ме изгледа странно,но пък и ще го каже сигурно на всички,защото хората са си такива.И после се чудите защо ние родителите не искаме да ни етикират децата,ами защото някои от тези деца могат да се справят и въпреки различията и странностите си да успеят да се слеят с тълпата.                                                                                                                                          Ще  допълня,че откакто чета за децата с проблеми в развитието ми станаха много интересни и изпитвам само и единствено емпатия към тях и аз лично не възприемам диагнозата аутизъм,като срамна.Дразня се на хората в норма,които се опитват да поставят граници на тези деца
и гледат на тях със снизхождение.

Данди , няма лов на вещици, не нападам, не квалифицирам. Дразнещо за теб е съдържанието на написаното от мен. Щом предизвиква дразнене, значи все пак има и надежда, че допускаш мисълта, че поне нещо съвсем мъничко от написаното от мен може би е истина... Иначе ми е ясно че у теб е трайно задействан предпазния механизъм на психиката „отричане“. Дотолкова е в действие , че ти постоянно пишеш за сгрешена диагноза ( както казахме виждането на специалиста за поведението на детето в момента), смяташ  всяка неблагоприятната такава  за невярна и не искаш да си го причиняваш. Конкретно за тръгване първи клас  не сте предприели тестване с диагностично обследване,  а всичко това би дало един  съвсем официален поглед ( а не просто думи) за текущи и наваксани дефицит.  Щом си толкова сигурна, че  всичко с детето е ок и изоставането е в рамките на нормално и приемливо ниво,  би трябвало и тестовете да го покажат, затова не виждам какво би те спряло да си направите една равносметка. Ако случайно има нещо „неблагоприятно“ ,  поне ще знаеш как пускаш детето си първи клас на фона на другите деца - „с наколенка“ ,“ с патерица“ или „без крак“ . И съответно да знаеш дали ще има нужда от подпомагане всеки ден, три пъти на седмица или според нуждата, вербално или когнитивно и т.н.  

Постоянно се говори за това как съм пуснала сина си първи клас без да го отлагам, НО винаги (!) се прескача факта, че за да го направя сме предприели няколко месеца преди това  обследване, което да ни даде информация за размисъл- къде е спрямо връстниците си в крайна сметка и какво сме постигнали. Щяхме да реагираме според резултатите - ако бяха неблагоприятни  щяхме да обмисляме отлагане с диагноза . Тестът, който направи клиничен психолог, беше част от диагностика и с психиатър и ние имахме последваща поставена официална диагноза „Афазия във вербалното развитие“. Нещо напълно ново на фона на дотогавашното му ГРР неустановено. Заключението на психиатъра беше официално и че резултатът показва чисто езиков дефицит, съответно детето не подлежи на отлагане, но е желателно ресурсно подпомагане. Присътствах на теста, получих много добра представа какви са му езиковите проблеми, заключението ми даде насока в кои области трябва да се работи.

Чета няколко пъти за тази афазия, за която пишете. Сигурна ли сте, че не е дисфазия? Афазия е диагноза, която се поставя при вече формирана и в последствие разстроена/загубена частично или изцяло реч - след инсулт, черепномозъчни травми, тумори и подобни.
При деца диагнозата е езиков дефицит, който съответно може да е първичен или вторичен. Вторичен е при всички състояния, които са водещи и следствие които се затруднява езиковото развитие - глухота, слепота, интелектуална недостатъчност, поведенчески разстройства и пр.