Трудно проговаряне - тема 26

При моето момче сякаш проблема е повече в експресивната реч сега,но когато беше по-малък и разбирането страдаше доста.В момента разбира така,както децата на неговата възраст,но му е трудно да се изрази(на 4 ,8 г. е в момента).Когато беше на 2,7г. не комуникираше с никой по никакъв начин.Имаше куп аутистични черти тогава,но работата със специалистите и вкъщи(най-вече) дава резултати и детето настига връстниците си едно по едно.Мис Чичи работете си и резултатите ще дойдат.Днес с баба му играха на "Не се сърди човече"и се получи доста прилична игра,но преди това сме работили с него изключително за спазване на правила,изчакване на другия играч и така.Вкъщи играем други игри,но днес тя му обясни правилата и започнаха като той схвана веднага какво да прави.

miss_chichi, една майка ми беше дала много ценен съвет миналата година: ,,Стреми се детето ти да знае, да може и да разбира колкото връстниците си, въпреки че не говори като тях. С въпроси и посочване с пръст лесно може да разбереш какво знае и не знае, съответно много работа за преодоляване на пропуските и за натрупване на пасивен речник."
 В първия пост на темата има линк Психо-моторно развитие на детето в предучилищнa възраст, може да видиш нормите.
А повтаря ли думи, когато го накараш или посочваш? Ние имахме много сериозен проблем и с това.

Тезата е вярна все пак, защото не може да бъде извадена извън контекста . Т.е това не са диагнози които съществуват сами по себе си и просто са различни в това дали е експресивна или рецептивна/импресивна реч. Нещата си изискват по-дълбок поглед и анализ.

1)

При децата, когато страда рецептивната реч задължително страда И експресивната. Има го упоменато в стотици източници. Цитирам Логопедико.бг:

"F80.2.Разстройство на рецептивната реч
 Специфично разстройство на развитието, при което способността на детето да разбира езика е под съответното за неговата умствена възраст ниво.Почти винаги е нарушена и експресивната реч "

Дори ситуацията с глухите деца е пример потвърждаващ това твърдение - при затруднено чуване страда експресивната заради рецептивната реч. Т.Е няма как експресивната да е цветя и рози в случай когато страда разбирането. И от там по обратна връзка като страда експресивната страда и импресивната и се получава едно общо забавяне.


Продължавам с анализа и Цитирам :

"Диагнозата разстройство на рецептивната реч е оправдана като диагноза само (!)  когато НЕ са налице критериите за генерализирано разстройство на развитието (!)  ( моя бележка т.е. се поставя само когато няма някакво общо недоразвитие, не само речево. Има и някакви общи показатели за изоставане) .
От всички разновидности на специфичните разстройства на развитието на речта и езика, при разстройството на рецептивната реч се наблюдава най-висока честота на съпътстващи социални,емоционални и поведенчески нарушения.
Тези нарушения често се изразяват под формата на хиперактивност, невнимание, изолация, тревожност, чувствителност и плахост.
Децата с най-тежка степен на нарушението  може да изостават в социалното си развитие,както и да проявяват симтоми на ехолалия или да имат ограничени интереси.Те обаче се отличават от децата с аутизъм ,тъй като обикновенно показват привързаност,играят наужким и употребяват нормално жестове."

Така, значи като извод : страда ли рецептивната задължително страда у експресивната. Колкото и да ви струва че експресивната е добре, а рецептивната не, това само ви се струва. Тук говорим и за социално изоставане , тревожност и прочие. Страда разбиране, страда изразява, нещата са под нормата за възрастта, вкл. и интелекта
 

2)

В обратния случай. Гледаме Ескпресивната реч. Има ли възможност да е обратното - да страда експресивната а импресивната е наред ( т.е разглеждаме какво всъщност описва диагнозата Разстройство на Експресивната реч Ф80.1) .

А) Нека не забравяме че тези диагнози не се поставят само на деца. Възрастен с не помня какъв инсулт  (хеморагичен май беше) може да разбира какво му се казва , но да не може да отговаря, произнася звуци или думи , или формира изречения по една или друга причина. Но той е в болестно състояния , подлежи на диагностиране защото това е болестно състояние.

Б) Разглеждаме децата : Ако експресивната реч страда,  не може да се твърди че има добро разбиране (т.е. рецептивната реч да е добре развита)  без да бъдат проведени съответните обективни тестове които да докажат че детето се развива паралелно с връстниците си , интелект в норма , което означава че разбирането му не страда, само изразяването. (Тук спадат дизартриите примерно, разни други състояния свързани с проблеми с звукопродукцията ( не знам как да го кажа иначе-  плавността, тоналността, артикулацията, разни там *_лалии) .


Отново подчертавам че родителите ( пък и специалнистите само на думи и с наблюдение)  НЕ МОГАТ да преценят доколко спрямо нормата детето им разбира по поведението му. Има си стандартизирани тестове, които показват какво разбират децата в норма. Ако детето покрие тези страндартизирани тестове и се окаже че е с интелект в норма, но има проблеми в експресивната реч , тогава му поставят диагноза от тези които са в раздела на Разстройство на речта. Те не касаят разбирането а изразяването.

Това е точно така, с едно уточнение - че това дали и какво е постигнато се установява с тестове. Често мнението на майката е субективно. Защо също е ясно. Тя не трябва да сравнява как е било нейното дете преди и как след. А как е нейното дете спрямо нормата.

Съжалявам, че вероятно се потретвам с този пример , но при моят син диагнозата ГРР неустановено, бе сменена на Афазия във вербалното развитие,  именно по тази причина. Колко и да се изразяваше аграматично, да не можеше да разказва добре и да се затрудняваше да формира свободен свой отговор, интелектът му бе в норма според теста по Векслер, защото показа разбиране (в норма) когато му бяха задавани въпроси на които трябва да отговаря, но отговорът който се изискваше от него не беше устен. Така клиничния психолог заключи че при него страда експресивната реч но импресивната и разбирането е в норма. Тук мога да поспоря дали при синът импресивната реч  БЕШЕ на достатъчно добро ниво, но резултатът от теста се усреднява между  вербална и невербална част. И дори и граничен показателя му по вербалната част беше в норма. Невербалната част му беше в сферата на гениите. Което всъщност не означава че той е нещо особено, а че много сме се постарали той да компенсира това, което не разбира с други неща.

Точно тези социални, емоционални и поведенчески нарушения, които се изразяват под формата на хиперактивност, невнимание, изолация, тревожност, чувствителност и плахост, заедно с неразбирането на речта, много лесно могат да бъдат сгрешени като аутистичен спектър. Опасявам се, че дори от специалисти, които претупват нещата и за 30-60 минути поставят диагноза.

Моята дъщеря винаги е показвала привързаност, имала е игри на ужким и още куп неща, които би трябвало да изключват аутизъм, но ако питате учителките ѝ в детската градина, за тях тя си е аутист.

Разбирате ли колко е опасно да се вярва на лаици и на бърза диагнозтика? Опасно е, защото не всеки родител има силната психика да приеме дефицитите на детето си като предизвикателство, а не като присъда. Има родители, които като чуят лоша диагноза и се разболяват. Те подсъзнателно "отписват" децата си като пълноценни личности и престават да се борят.

Лично аз почти винаги поставям под съмнение диагнози сложени под 5 години (да не кажа под 7). Освен ако не са очевадни.

Наистина е много тънка границата при различните нарушения. Аз лично много тежко преживях диагнозата аутизъм от Свети Никола на едното ми дете. За 3 дни по двайсетина минути, логопед дори не се срещна с нея. Много е инатлива, трудно влиза в контакт, но играе наужким, ако хареса човека, дали възрастен или дете е доста адекватна. Поведенчески куцат нещата при нея, като каже "не" и  почва да се тръшка, но знам че пробва дали ще мине, при нас баща й рядко си позволява. Имам чувството, че действа напук на сестра си, която е супер контактна, предразполага човека, усмихната...нейното обследване протече съвсем различно, доста повече време й отделиха, да, тя говори доста повече, но пак ми остана едно горчиво чувство, че другата я претупаха набързо. Не знам колко пъти чух, че са претоварени и да си търсим специалисти и как тяхната роля е да се сдобият хората с документитеза ТЕЛК. Моите уважения, но като претендират за най-съвременна методология е нормално да искат родителите да получат максимално точна диагноза, именно да подпомогнат специалистите, работещи с детето.

Аз да ви кажа честно,когато разбрахме че детето има проблем и разни специалисти ми заобясняваха,че според тях моето момче е от спектъра се сринах много в началото.После се стегнах,щото ако ние не му помогнем,то кой ще го направи и изчетох цялата тема за спектъра и трудното проговаряне и започнах да работя с него.В началото беше много трудно,но виждах че има потенциал и дълбоко в себе си не вярвах,че детето ми е това,което го изкарваха тогава.Сега две години по- късно той се справя с нещата не по-зле от другите,наваксва забавянето и всъщност най-трудно му е да се задържи дълго на едно място,а и се превъзбужда доста,но ще се справим и с това.Малко е странен,но и аз съм такава,та мисълта ми е,че в даден момент нещата може да изглеждат много зле,но всъщност има голяма вероятност да се справят с живота,като всички нас.Дали е от спектъра не мисля вече толкова за това,има много хора които са и се справят с живота.

Горките деца. Явно трябва при диагностика на децата да се мисли преди всичко за родителите...

Ние като ходихме при една логопедка и детето беше на 2,6 г.тя веднага отсече че сигурно е аутист и двамата с баща му направо се стаписахме, защото никой от нас не е мислил точно за това.После не повторихме при нея то нямаше и смисъл,защото и детето явно я усети и не искаше нищо да прави при нея.Ходихме и при една клинична психоложка която и тя така след 20 мин.прекарани с него реши,че сигурно е това.След това почнахме работа с един екип от специалисти и ние работехме постоянно с него и резултатите започнаха да идват.Тогава го заведох на невролог,още нямаше три години и тя отхвърли аутизма,но каза,че е свръхактивен и ще трябва работа за овладяване.Сега вече никой от специалистите с които сме се срещали не мисли,че е това и ние също не го мислим затова и пиша в тази тема.Факт е обаче,че въпросните си мислят,че знаят всичко и те зашлевяват с подобни диагнози за 20-30мин.,после се чудиш от къде ти е дошло.Първите няколко месеца не можех да спя от притеснение,та не е чудно че хората се поболяват.В крайна сметка единственото положително е че си дадох много зор да работя с него,но нервите които изхабих от притеснение са си за моя сметка,не за тяхна.

Единственият специалист, който има право да постави диагноза "аутизъм" е психиатърът, защото това е психиатрична диагноза.

Точно така, другите могат да подозират, но официално само психиатър може да бъде категоричен за аутизма. Така че в хубаво да се ходи на обследване в Александровска, Шипковенски и тн, а не по частни специалисти в частни кабинети, които нямат право да издадат офиц.документ с диагноза.

Много обичат да поставят хората диагнози.
На нас една сестра така в училището - заяви ни че имал умствено изоставане,защото не си как да рисува каквото тя искала там и единствено се зарадвал на картинката на коте.
Беше преди операцията на ушите.
Ще си работим с детето,сега от месец в България почна да проговаря и на български.
Забавената ехолалия е и на двата езика,но сякаш намалява и все повече чувам Аз.

Ние ходихме на място,където ти поставят официална диагноза,защото ми трябваше документ за отпускане на ресурсно за градина.Там обаче психиатърът изобщо не се зае да обследва детето,а просто попита какво са казали логопеда и клиничния психолог,за да ми издаде документа.Става въпрос за дете на 2,6 г. и който тук си мисли че преди три години не поставят подобни диагнози се лъже.

Това е тъжно.Не им се занимава с децата,това е.

Спомням си тогава тази клинична психоложка как ми обясняваше,че такива деца нямали въображение и ми стана много тежко. Сега да видиш как си играе и си измисля разни неща,а тогава ме смаза направо с думите си.

Здравейте, чета ви от известно време.😊 Имам дъщеричка на 1 година и 8 месеца. Казва ясно "да" и "не" и още няколко думички, които обаче звучат неясно. Разбира команди (поне така ми се струва). Имитира ме, но не веднага (след известно време виждам, че копира мое действие). Показва интерес към другите деца на площадката, ходи при тях. Понякога ги наблюдава как си играят. Много е енергична. Преди лягане и след като е яла и хващам вниманието и ѝ чета. (Понякога и през деня, ако е в настроение). От малка обича да ѝ се обръща внимание. Трудно заспива сама и изпада в истерии. Също и когато искаме да я преобличане след сън или когато се запъне за нещо. Познава някои цветове. Отговаря на името си, но не може да го каже. Водили сме я на невролог и психиатър - според тях е в норма. На логопед също я водихме преди време и той ни даде разни насоки за игри с нея. Пиша тук за съвет дали според вас е още рано да я водя редовно на логопед. Също за идеи за занимания, подходящи за нейната възраст. Иначе тя "рисува", нанизва неща, слага моливи в по-широки сламки, реди кубчета, натиска копчета. Пея ѝ песни и тя танцува според песента. Има си кукла и я гледа все едно ѝ е бебе. Също си е измислила няколко знака за разни думи.