За лошия подход на родителите

От един шамар не се става насилник, но да ще познава силовите методи за решаване на проблеми и конфликти. Които както виждаме са актуални и днес, не само на междуличностно ниво, но и в държавни и глобални отношения. За съжаление това е реалността, правото на силния, а слабия никой не го е"ва.
И поне ще може да се защити, когато има нужда, нещо което няма как да се случи ако примира щом някой го докосне с пръст.

Има и добри начини да се научи да се защитава. Домашното насилие не е такъв.

Родител, който одобрява възпитанието с шамари, не остава с един шамар.
А детето несъзнателно приема примера на родителите си като нещо в реда на нещата. Затова, когато след време някой друг му забие шамар не само не го възприема като насилие, а дори смята, че е в реда на нещата и не мисли, че има нужда от защита, докато не стане късно.

Точно за личния пример говорим. Ако агресията присъства в семейството, какъв личен пример даваме? Децата още на детските площадки се сблъскват с нея. Точно ролята на семейството е да ги подготви, че тя не е нормална и трябва да се противодейства.
Не знам какво означава внимателно възпитавано дете. Но ако е такова, което не знае какво е шамар, не е вярно, че се пречупва пред съученик, колега и т.н. Напротив, точно тези деца са най-склонни да потърсят защита, защото са наясно, че не е нормално. Удряното ще си замълчи, защото е свикнало.

Аз не съм родител, но мисля, че имам право да се изкажа по темата, защото либерално възпитаните и вечно травмирани дечица стават възастни и стават част от обществото ни и всички ще си патим. "Възпитание" се превърна в мръсна дума, слободията е на почит.
Ако детето не иска да учи, какво, да го оставим и да го издържаме цял живот, за да не го травмираме ли? А ако иска да яде само боклуци като пици и чипс, пак ли? И как се обяснява това, че има хора, които ги е страх от тъмно или тясно, без да са затваряни като деца?
И не е вярно, че ако някой е получил шамар от родителите си, като възрастен не го приема като насилие. Има си роли - родителят е по-възрастен и с опит, неговата роля е да напътства детето и да го предпазва да не допусне грешки, които засташават живота или бъдещето му. За да постигне тези цели, родителят използва различни методи и ако нито един не дава резултат, може да се стигне и до шамар. С партньора трябва да има равнопоставеност, а не взаимоотношения тип "даващ напътствията" и "изпълняващ", затова там и един шамар няма място.

Unikorn, представа си нямаш какво е възпитание
а камо ли какво либерално възпитание или какви последици би имало то...

Доброто може да има предимно добри последици

Говорейки за либерални държави,  говорите за такива, в които законът в държавата е железен и децата се възпитават твърдо и с лекота, като например Германия, Холандия или Швеция

Малко по- малко фантасмагории, биха били по- полезни
за всеки

Аз също съм привърженик на немското възпитание

Явно има някакво объркване в това какво е възпитание без насилие. Целта е постигане на всичко изброено, без бой, а с осъзнато желание от страна на детето. Да го направи, не от страх, че ще бъде ударено, а защото е осъзнало защо това е правилно.

Огледай се и около училищата какво ядат масово децата, а за пред родителите си се хранят здравословно. В момента, в който им видят гърба, нещата стават различни. Културата на хранене е дълга тема. Започва още от раждането и захранването. Грешките на родителите тръгват още тогава. А после, вместо да ги поправят, наказват, което задълбочава проблема.

Липсата на насилие не означава липса на възпитание.

Точно в Швеция и Скандинавия като цяло според статистиката има бум на самоубийствата сред младежите на възраст около 20. Точно благодарение на възпитанието, където детето е център на вселената, не можеш да му се скараш и дори заставянето да си напише домашните се възприема като насилие. И като стане на 18-20 хоп, изненада. Тва не важало като възрастен и от там депресийки и какво ли още не.

От 19 години живея във Франция. През тези почти 2 десетилетия никога не съм виждала етнически французин да бие или крещи по детето си. Не и по онзи изключително агресивен начин, който използват арабите и негрите. Не съм забелязала те да са "по-послушната" част от населението. Мисля, че въобще не разбираш какво точно се изисква от възпитанието.

Това не е вярно.
Депресиите там са свързани с циркадния ритъм и липсата на достатъчно слънчева светлина

Най- интересното е, че в държави, в които законите са желзни възпитанието е либерално, а в джунгли като у нас, Русия и ...да кажем Пакистан- свързано с насилие...

Явно че това не води до по- осъзнато поколение

И в Япония има много детски самоубийства. И там ли либералното възпитание е виновно?

Понякога оставам без думи какви лъжи се измислят, за да се оправдае насилието върху по-слабия.

...или това, че някой възрастен просто не струва като човек.

Къде е границата? Ако детето продължава да постъпва по даден начин след n на брой обяснения с примери, с подходящи думи и т.н., какво следва? Още обяснения? Какъв авторитет има един родител, който само обяснява, а не взема реални мерки? Реакцията на родителя на даден тип поведение служи като пример за детето какво ще бъде и поведението на останалите възрастни в такава ситуация. И става неприятно, ако родителят с години е реагирал по един начин, а впоследствие обществото по друг.

И не разбирам защо подобни теми винаги опират до въпроса за боя. Аз не визирам само него, дадох пример как не е непременно вярно, че ако човек е получил няколко шамара през живота си, задължително оправдава насилието и в последствие е или насилник, или жертва.

Прокрадва се тенденция за противопоставяне на децата и родителите. Родителите постъпват погрешно буквално от раждането, това трамира детето непоправимо и като възрастен то е обречено и не може да се измъкне от зададен модел. А личната отговорност къде е? И пак да поясня, не говорим само за боя. Всеки индивид, достигнал зряла възраст, трябва да може сам да е способен да направи анализ. Може да е мачкан от родителите си, защото са проектирали върху него собствени страхове или желания и да, тогава за него е полезно да се дистанцира от тях. Но може и те да са имали наистина добри намерения и накрая резултатът да не е точно желания, просто защото те не могат да виждат в бъдещето и да предвидят всичко. В такъв случай трябва да се вземе в ръце и справи с последствията, вместо да тръби как има непоправима травма.

Уникорн, при правилно възпитание от самото начало няма да се стига до опити за налагане. Целта на възпитанието не е да бъде накарано детето да постъпва според разбиранията на родителите си, а да прави собствени избори и те да са правилни за самото него. Бонус е, когато изборите на детето съвпаднат с родителските виждания. Тогава родителят явно се е справил. И няма общо нито с насилието, нито с безсилието.

Ти го научи от 2 годишно да му се молиш и да те прави на луда калинка, пък после чакай да направи правилните избори в живота. Виждал съм доста потресаващи примери в тази посока, някои завършили трагично, така че...