Има друга крайност. Расло в саксия дете в сблъсък с живота. Там как става без травми и то вече не в бебешка възраст.
- Публикувана: 9 юни 2022, 03:55 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2022, 11:50 ч.
За лошия подход на родителите
Еми то му личи, че няма травми. Не трябва да си психолог, за да си личи.
Аз години наред не ядях заешко, заради подобна случка, но с главно действащо лице дядо ми. Но човекът много се притесни от реакцията ми като дете и после с години се чувстваше зле, заради нанесената травма. Ядосваше се, че ми е казал да хапвам, че това е онова пухкавото зайче. Очаквал е да проявя интерес към храната, а аз наопаки. Мен пък сега ме е яд на реакцията към дядо и затова, че го натъжих и го накарах да се самообвинява години наред. Още повече, че сега ям заешко с удоволствие, но повече от 20 г. дори при мисълта ми се повдигаше.
Баланса му е майката, без залитане в крайности. Трябва да се зачитат мнението на детето и чувствата му, но и да знае границите, до които може да се разпростира. Както и един шамар няма да го повреди когато е прекалило. Зависи и от самите деца, има кротки, с други всеки може да се види в чудо.
Хипотетично двама сина на една обсебваща, нарцистична майка могат да бъдат различни. Единият е излязал от дома на 18г., поел е по своя път, другият живее с нея до смъртта си и е депресиран алкохолик. И двамата имат травма.
Хипотетично пак двама сина на баща алкохолик и насилник могат да са различни. Единият да копира поведението на бащата, а другият да го използва за отрицателен пример,, никога да не близне алкохол и никога да не посегне на жена. Но и двамата имат травма.
Изключително трудно е да избягаш напълно от модела на родителите си и да се абстрахираш от една среда, в която си живял 18 години. Трудно е да страниш от макар и зли хора, към които изпитваш обич, привързаност и зависимости.
Или ние сме отражение на възпитанието и социалната среда, от която идваме. Без изключения.
А това за едно време е глупаво. Едно е да си изял шамар по дупето, друго е да си връзван, изтезаван и пребиван. Първото е невинно, простимо и да, ползвало се е като вид възпитателен метод. Второто е престъпно, садистично и оставя травми за цял живот.
Хипотетично пак двама сина на баща алкохолик и насилник могат да са различни. Единият да копира поведението на бащата, а другият да го използва за отрицателен пример,, никога да не близне алкохол и никога да не посегне на жена. Но и двамата имат травма.
Изключително трудно е да избягаш напълно от модела на родителите си и да се абстрахираш от една среда, в която си живял 18 години. Трудно е да страниш от макар и зли хора, към които изпитваш обич, привързаност и зависимости.
Или ние сме отражение на възпитанието и социалната среда, от която идваме. Без изключения.
А това за едно време е глупаво. Едно е да си изял шамар по дупето, друго е да си връзван, изтезаван и пребиван. Първото е невинно, простимо и да, ползвало се е като вид възпитателен метод. Второто е престъпно, садистично и оставя травми за цял живот.
С татковия страх от тъмното например много са се забавлявали цялото семейство и са го пращали нарочно да ходи в килера да взима разни неща. Не го усещам да се чувства травмиран от това.
Аз пък не разбирам защо всички се забавляват точно със страховете на малките деца и ги карат да вървят срещу страха си. Разни тьотки, дето ги е страх от змии и плъхове, как си намират някой да им вади буркани от мазето, ама никой не им се смее и да ги праща да се оправят сами?
Баща ми и чичо ми са възпитавани от едни и същи хора. Чичо ми, много проблемен още от дете, та чак до смъртта си. Татко - отличник, за пример, без псхически смущения.
Иначе да, слава богу не всеки страда от последствия или поне успява да ги преодолее и не повтаря грешките на родителите си.
Както и един шамар няма да го повреди когато е прекалило.
Ако при проблемния чичо се имат предвид някакви психични проблеми (понеже се подчертава, че бащата не е имал такива), това едва ли е свързано с възпитанието, може да е било по рождение.
пп - Обаче сега прочетох за връзването и забавленията, които са прилагали върху другия брат - може и от възпитанието да е, да.
пп - Обаче сега прочетох за връзването и забавленията, които са прилагали върху другия брат - може и от възпитанието да е, да.
С татковия страх от тъмното например много са се забавлявали цялото семейство и са го пращали нарочно да ходи в килера да взима разни неща. Не го усещам да се чувства травмиран от това.
Аз пък не разбирам защо всички се забавляват точно със страховете на малките деца и ги карат да вървят срещу страха си. Разни тьотки, дето ги е страх от змии и плъхове, как си намират някой да им вади буркани от мазето, ама никой не им се смее и да ги праща да се оправят сами?
Дядо ми, който иначе никога не ме е удрял, като разбра за една моя фобия, знаеш ли как реагира: "Е@а си и идиота!" - това му беше първичната реакция. Ще речеш, че искам нарочно да ме е страх. Но донякъде разбирам, че хора преживели неща като войната, трудно разбират такива неща и ги смятат за превземки.
Чичо не беше със психически проблеми, но не уважаваше нито родителите си, нито някой друг и живееше малко извън законовоприетите норми. Освен това беше насилник. Биел е и чинка ми, и братовчед ми.
Чичо не беше със психически проблеми, но не уважаваше нито родителите си, нито някой друг и живееше малко извън законовоприетите норми. Освен това беше насилник. Биел е и чинка ми, и братовчед ми.
Съвсем често срещано развитие, чудно щеше да бъде, ако нито един от двамата братя не беше станал насилник. Тогава вече щеше да е изненадващо.
Човекът е много крехко същество.
Всичко може да бъде травма за него
Самото раждане е травма
и животът като цяло
Важото е човек да си ги признава тези травми, да говори открито с родителите си за това, какво са му причинили и защо не са били прави, за да види и другата гледна точка, да работи върху себе си и непрекъснато да се изчиства от новите травматични събития
Понякога една лоша дума, не се забравя с години
Но да се удря дете е непростимо, особено със злоба
не че всеки един от нас, не би могъл да стигне до такова положение, при определени обстоятелства.
Просто щом един човек може, значи всеки от нас е способен, заради обстоятелствата
Затова е важно да се влиза в чуждата кожа, да се прецежда чуждия опит, през нашия, да се филтрира лошото нараняващото ни през нас и нашия опит, в различни етапи от живота ...
Ние поемаме травми и ги преработваме според нашия опит,
а като деца, когато нямаме опит и не разбираме нещо- изпитваме само емоция, страх, болка, ужас и тази емоция се запечатва като някаква травма. Когато се разплете, ако се разплете и се види какво , защо и как, нещата е оправят
Това е процесът на лекуване- изясняването, разбирането и съчувствието .
Всичко може да бъде травма за него
Самото раждане е травма
и животът като цяло
Важото е човек да си ги признава тези травми, да говори открито с родителите си за това, какво са му причинили и защо не са били прави, за да види и другата гледна точка, да работи върху себе си и непрекъснато да се изчиства от новите травматични събития
Понякога една лоша дума, не се забравя с години
Но да се удря дете е непростимо, особено със злоба
не че всеки един от нас, не би могъл да стигне до такова положение, при определени обстоятелства.
Просто щом един човек може, значи всеки от нас е способен, заради обстоятелствата
Затова е важно да се влиза в чуждата кожа, да се прецежда чуждия опит, през нашия, да се филтрира лошото нараняващото ни през нас и нашия опит, в различни етапи от живота ...
Ние поемаме травми и ги преработваме според нашия опит,
а като деца, когато нямаме опит и не разбираме нещо- изпитваме само емоция, страх, болка, ужас и тази емоция се запечатва като някаква травма. Когато се разплете, ако се разплете и се види какво , защо и как, нещата е оправят
Това е процесът на лекуване- изясняването, разбирането и съчувствието .
Сещам се за приказката за мечката и дърваря.
За физическото и психическото насилие.
За шамарите от майка ми си спомням без лоши чувства и обида, не се и чувствам травмирана. Но думите й помня, помня и думите на баща ми. Съзнателно изречени, с цел да нараняват, да мачкат, да унижават. В думите им беше истинското отношение, а от него най-боли.
По неприятно стечение на обстоятелства, познавам човек, израснал само с баща си, либерално възпитаван и отглеждан, без наказания или насилие от какъвто и да е вид.
Когато той самият стана баща, беше баща насилник, а когато стана директор на училище, беше съден за физическо насилие над децата.
Откъде и защо е този характер и поведение на насилник? Ами, човекът просто си го има заложено в себе си.
А дали се е оправдавал в съда с травми от детството си и труден живот с баща насилник - много много вероятно...
За физическото и психическото насилие.
За шамарите от майка ми си спомням без лоши чувства и обида, не се и чувствам травмирана. Но думите й помня, помня и думите на баща ми. Съзнателно изречени, с цел да нараняват, да мачкат, да унижават. В думите им беше истинското отношение, а от него най-боли.
По неприятно стечение на обстоятелства, познавам човек, израснал само с баща си, либерално възпитаван и отглеждан, без наказания или насилие от какъвто и да е вид.
Когато той самият стана баща, беше баща насилник, а когато стана директор на училище, беше съден за физическо насилие над децата.
Откъде и защо е този характер и поведение на насилник? Ами, човекът просто си го има заложено в себе си.
А дали се е оправдавал в съда с травми от детството си и труден живот с баща насилник - много много вероятно...