За лошия подход на родителите

  • 8 588
  • 201
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 47 228
От изброеното, само за храната е прилагано в/у мен. Случайно или не, имам проблеми в тази посока. С детето си приложих коренно различен подход и резултатите са положителни.

Не одобрявам насилието под никаква форма. Това, че някои не са станали насилници или нямат последици в друга насока, например жертви на насилие в своето семейство, само може да ни радва. Баща ми е такъв пример. Дядо ми е бил учител и е възпитавал по старите методи. За щастие баща ми от опит беше видял, че това няма ефект. Негови думи. И е твърдо против този тип възпитание. Дядо също с времето го беше осъзнал.

Авторитет не се създава с насилие. Напротив, често срещано е след това "детето" да упражнява насилие в/у родителите си.

Насилието показва безсилие или нежелание да решиш даден проблем. Затова съвсем не свързвам отглеждането на дете без бой с разпуснатост, липса на авторитет и лоши резултати. Смея да твърдя, че съм либерален родител, който е приятел с детето си, но има авторитет и е достъчен даже само поглед, за да се разберем. Въобще думата приятел има много значения. Съвсем не се изчерпва с другарчета за купони и дивотии. Имам късмета да съм приятел с хора, които възприемам като личности с авторитет и добър пример, към които винаги мога да се обърна за адекватен съвет. Затова не се плаша да бъда такъв приятел и на дъщеря си.

# 31
  • Варна
  • Мнения: 1 479
До тези, които смятат, че да си либерален родител значи автоматично да нямаш авторитет:
Наистина ли нямате нито един човек в живота си, който уважавате, без той да ви е бил или наказвал?

# 32
  • Мнения: 24 676
Много човеци има в живота като авторитети, без да са наказвали. Но родител - все по някакъв начин наказва, дали телефона да вземе, да забрани едно излизане, все нещо е в джаза.Че  и един шамар може да е доставил с бърза пратка. Забравят се тези неща и като станеш родител ги разбираш. Родителите не са извънземни с въжета за нерви и безкрайно търпение.
Има само едно - да си до детето си години наред, докато си сигурен ,че  нещата са стабилни и то е  нормален, мислещ, здрав човек  И като психика.

# 33
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Бор_яна, едно е да признаеш пред себе си, че си сгрешил и си си изпуснал нервите, след което да се извиниш на детето - така и то се научава на отговорност, регулиране на емоциите и куп други неща. А съвсем друго е да си убеден, че за доброто възпитание е нужен бой и/или наказания и/или унижения и/или срам, да ти идва отръки да го правиш, та даже и да се хвалиш.

# 34
  • Мнения: 771
Най-големите деца идиотчета, които познавам ядат шамари от майките си. А те милите не знаят къде бъркат. Само отбелязвам.

# 35
  • Мнения: 2 477
Най-обичам като чуя "едно време имаше респект и страх от родителя". И все не могат да разберат, че това са две различни неща.
Сега като се замисля може би някои хора просто не искат да разберат. Едно време било нямало тревожност и депресия. Имало е разбира се, просто не се е говорило за това.

# 36
  • Мнения: 47 228
Грешка е представата, че либералните родители позволяват всичко. Ако с мъжа ми сме на различно мнение и след разговор с аргументи приемем искането на единия, другият наказан ли е?
Същото и в отношенията с децата.

Разликата я видях в студентските ми години. Възпитаваните с наказания нямаше кой да ги наказва и не можеха да регулират поведението си сами. Другите отдавна бяха наясно какво и защо не трябва да правят. Родителите не могат вечно да са до децата си и да коригират действията им с шамари и наказания. Като останат сами резултатите изплуват.

Ако доставя шамар с бързата пратка, сериозно ще се притесня за себе си. За мен няма разлика м/у това да ударя шамар на детето си и на колега, роднина, познат, непознат. Във всички случаи ми е недопустимо.

# 37
  • Мнения: 24 676
Бор_яна, съвсем друго е да си убеден, че за доброто възпитание е нужен бой и/или наказания и/или унижения и/или срам, да ти идва отръки да го правиш, та даже и да се хвалиш.

Даже по мое време на родител, преди 40 години, не е  било да се смята, че с бой се оправят нещата.
Да удариш е  да си безсилен за друго, ти да си на ръба и не се справяш.
Не знам каква категория са ви познатите ,дето се хвалят ,че бият, това им е верую.
 Знам за една по мое време - беше била яко детето си на улицата. Не  е било и  тогава  за хвалба.
Признавала съм за два пъти , че съм вдигнала ръка да ударя. И наистина  сама не знаех  как да постъпя в момента.

# 38
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Скрит текст:
Бор_яна, съвсем друго е да си убеден, че за доброто възпитание е нужен бой и/или наказания и/или унижения и/или срам, да ти идва отръки да го правиш, та даже и да се хвалиш.

Даже по мое време на родител, преди 40 години, не е  било да се смята, че с бой се оправят нещата.
...
Не знам каква категория са ви познатите ,дето се хвалят ,че бият, това им е верую.
..

Явно говорите конкретно за вашия опит, а аз говоря за цялостната картинка, която се наблюдава в социалните мрежи, а дори и в отговорите тук във форума.

# 39
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Хората много обичат да си споделят подобни нещица из социалните мрежи. Тези постове много бързо стават вайръл, защото са популистки, ако мога да си позволя да използвам този иначе политически термин. И са много лесно смилаеми.
Виждат логиката в написаното и решават, че ще изглеждат интелигнетно в очите на познатите си, щом са припознали тези редове за истина.
Аз не съм психиатър, нито психолог, нито невролог. Така че не мога да се подпиша под тези редове. Само знам, че е ужасно трудно да си родител и да се стараеш да не оставиш подобни травми. Всеки греши, родителите също.
Описаните житейски ситуации не са 100% валидни за всеки с подобно възпитание.

Последна редакция: чт, 09 юни 2022, 14:39 от VickyTaylor

# 40
  • Мнения: 2 579
По-скоро точно обратното се получава. Всички тези хора с проблеми, фобии, зависимости, първото, което правят е, да се оправдаят с родителите си и тяхното възпитание. Баща ми и чичо ми са възпитавани от едни и същи хора. Чичо ми, много проблемен още от дете, та чак до смъртта си. Татко - отличник, за пример, без псхически смущения. Но като слушам едно време какви неща са се считали за нормални, сега ако някой родител сподели, че е правил нещо такова, може и да го погнат социалните. Татко например баба го е връзвала за крака на масата, за да отскочи до магазина и да не го води със себе си. Шамарите са си били по дифолт. (Тя и мен ме е пляскала така профилактично за всеки случай през ръцете и по дупето.) С татковия страх от тъмното например много са се забавлявали цялото семейство и са го пращали нарочно да ходи в килера да взима разни неща. Не го усещам да се чувства травмиран от това.

# 41
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Вчера с едни съседи се разприказвахме. Бяха майката, синът и синахата. Синът разказа, че едно време си имал петле. Някой му подарил пиленце, което пораснало и станало петле, а той си го имал за домашен любимец и много го обичал. Един ден майка му сервирала някакво птиче месо и след като всички похапнали, казали, че това е въпросното петле. Синът изглеждаше доста смутен от разказа и каза, че затова сега има котка, за да не му се случи пак същото (по подразбиране котките не се ядат в цивилизования свят). Майката ни най- малко не се смути. Стана ми много жал.

# 42
  • Мнения: 2 477
Имахме заек на село, много му се радвах ❤
Баба го сервира за вечеря и каза, че било пилешко 😵 Ама аз повярвах, малка бях 🤭

# 43
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Това с "еди-кой-си не се травмира" ми звучи точно като "Пуших и пих цяла бременност - нищо му няма на детето".
Честито на късметлиите. Hands Clap

# 44
  • Мнения: 2 579
Еми то му личи, че няма травми. Не трябва да си психолог, за да си личи. Нали и мен е възпитавал. Никога не ми е посягал и се разбираме прекрасно, освен, че го уважам и обичам като баща. Но пък ето - например с чичо ми не стоят така нещата. Доколкото знам обаче, точно него са го глезили доста повече до една определена възраст.

Общи условия

Активация на акаунт