Уникален, при правилно възпитание от самото начало няма да се стига до опити за налагане.
- Публикувана: 9 юни 2022, 03:55 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2022, 11:50 ч.
За лошия подход на родителите
Именно! Децата са мислещи същества, които разбират човешка реч. Не го забравяйте.
Ти го научи от 2 годишно да му се молиш и да те прави на луда калинка, пък после чакай да направи правилните избори в живота. Виждал съм доста потресаващи примери в тази посока, някои завършили трагично, така че...
И аз съм виждала, но това НЕ е възпитание
Това е отказ от възпитание
Филомена, има хора с беден речник. И прибягват до шамарчета.
Къде е границата? Ако детето продължава да постъпва по даден начин след n на брой обяснения с примери, с подходящи думи и т.н., какво следва? Още обяснения? Какъв авторитет има един родител, който само обяснява, а не взема реални мерки?
Именно за авторитетът говорим. Да създадеш отношения на доверие и уважение, да възпиташ ценности и добродетели, които помогнат на малкия човек да спазва правилата, защото ги осъзнава. Не защото ги свързва с шамар или наказание.
Защото като навършат 18 и станат самостоятелни, родителите няма да са до тях, за да ги коригират с шамари.
Татко например баба го е връзвала за крака на масата, за да отскочи до магазина и да не го води със себе си. Шамарите са си били по дифолт. (Тя и мен ме е пляскала така профилактично за всеки случай през ръцете и по дупето.) С татковия страх от тъмното например много са се забавлявали цялото семейство и са го пращали нарочно да ходи в килера да взима разни неща. Не го усещам да се чувства травмиран от това.
Отдавна се говори (доказано), че родителите влияят на израстването на човек като личност. Баща ми беше импулсивен (военен офицер), изпускаше си нервите с мен като дете, защото бях буйна и следователно станах още по-буйна и проблемна. Агресивна бях и във връзките си, в смисъл все се отбранявах от нещо, повишавах тон и т.н. Години и работа върху себе си ми трябваха да осъзная какъв ми е проблемът. Все още родителите ми се имат за последна инстанция, въпреки че са любящи и са ми осигурили абсолютно всичко. Трудно е, защото хем са винаги до мен, когато имам нужда и същевременно не мога да простя на баща ми агресивните изблици (които бяха викове и обиди). Но пък това е било неговия начин като родител в онези времена и след това положи усилия да не повтаря това поведение. Имам се за успешен човек и няма как да знам как би било при друг вид възпитание.
Сега като родител не бих докоснала дъщеря си. Два пъти съм си изпускала нервите и съм повишавала тон като после съм й показвала, че съжалявам и съм се чувствала изключително виновна. Тя е на годинка, но съм убедена, че разбира и усеща емоциите около нея. Като възрастен аз съм този, който трябва да се контролира, не тя.
Сега като родител не бих докоснала дъщеря си. Два пъти съм си изпускала нервите и съм повишавала тон като после съм й показвала, че съжалявам и съм се чувствала изключително виновна. Тя е на годинка, но съм убедена, че разбира и усеща емоциите около нея. Като възрастен аз съм този, който трябва да се контролира, не тя.
Къде е границата? Ако детето продължава да постъпва по даден начин след n на брой обяснения с примери, с подходящи думи и т.н., какво следва? Още обяснения? Какъв авторитет има един родител, който само обяснява, а не взема реални мерки?
Именно за авторитетът говорим. Да създадеш отношения на доверие и уважение, да възпиташ ценности и добродетели, които помогнат на малкия човек да спазва правилата, защото ги осъзнава. Не защото ги свързва с шамар или наказание.
Защото като навършат 18 и станат самостоятелни, родителите няма да са до тях, за да ги коригират с шамари.
Не питам къде е границата, след която следва шамар. Питам къде е границата, след която родителят взема мерки, дори и ако за момента детето се чувства ограничено, принудено, наказано?
Един пример - момиче в трети клас да кажем, иска да се гримира всеки ден. Има си и приятелка, на която и е позволено, има си изградено доверие с майка си и казва, дори очаквайки да и купи гримове и да я научи. Обясненията, че гримът може да е вреден няма да минат. Шамари пък съвсем няма да помогнат. Ако убеждаването не е достатъчно, трябва да следва загубата на друга привилегия/удоволствие.
А по логиката на първия пост, понеже момчетата вероятно ще заглеждат повече гримитраната приятелка, това момиче после ще обвини родителите си, че са и нанесли травма, няма самочувствие, не се чувства харесвана от противоположния пол и няма никога да има нормална връзка. Не съм съгласна.
Също и примера с човека, който бил неудовлетворен, въпреки, че печели добри пари, защото родителите му не му позволили да учи това, което иска. Да, но благодарение на това родителско решение той разполага със средства и може и да промени това, с което се занимава. Обаче ако и след това се окаже, че пак го помързва и само чака петък, няма вече да може да обвини родителите.
За гримирането ,бих позволила, сега ,днешното време. Но да е умело ,ненатрапчиво, да се научи как трябва и е нормално за дете. Щом всички ходят така, нека, задължително с усет, не да се цапоти и бихме разговаряли, вярвам ще мине този период.
Но където трябват средства, а няма ,си е проблем ,там доста разговори и упоритост как да стане с отказ от други неща. Въпрос за скъп телефон ,че имат всички - също стои пред хора ,които нямат, а детето иска като другите. Там също много трябва да се обяснява. И пак може да ревне ,че му съсипали психиката ,като не е с хората.
Та има неща за два шамара ,не за един. Да изнудваш родител, да риташ срещу него , да страда той ,че стойностите се набиват отвън. Колкото да се старае родителят. ще кажете ,той не го е възпитал, ама не знам. Добре че това не стои пред мен. Разбираха ме някога без рипане.
Но където трябват средства, а няма ,си е проблем ,там доста разговори и упоритост как да стане с отказ от други неща. Въпрос за скъп телефон ,че имат всички - също стои пред хора ,които нямат, а детето иска като другите. Там също много трябва да се обяснява. И пак може да ревне ,че му съсипали психиката ,като не е с хората.
Та има неща за два шамара ,не за един. Да изнудваш родител, да риташ срещу него , да страда той ,че стойностите се набиват отвън. Колкото да се старае родителят. ще кажете ,той не го е възпитал, ама не знам. Добре че това не стои пред мен. Разбираха ме някога без рипане.
Един пример - момиче в трети клас да кажем, иска да се гримира всеки ден. Има си и приятелка, на която и е позволено, има си изградено доверие с майка си и казва, дори очаквайки да и купи гримове и да я научи. Обясненията, че гримът може да е вреден няма да минат. Шамари пък съвсем няма да помогнат. Ако убеждаването не е достатъчно, трябва да следва загубата на друга привилегия/удоволствие.
А по логиката на първия пост, понеже момчетата вероятно ще заглеждат повече гримитраната приятелка, това момиче после ще обвини родителите си, че са и нанесли травма, няма самочувствие, не се чувства харесвана от противоположния пол и няма никога да има нормална връзка. Не съм съгласна.
А по логиката на първия пост, понеже момчетата вероятно ще заглеждат повече гримитраната приятелка, това момиче после ще обвини родителите си, че са и нанесли травма, няма самочувствие, не се чувства харесвана от противоположния пол и няма никога да има нормална връзка. Не съм съгласна.
Наказанието с отнемане на нещо няма да помогне. Ще се гримира с козметиката на приятелката и преди да се прибере ще си почиства лицето. По мое време беше редовна практика да се преобличат момичетата с дрехи на приятелки, които са им забранени от родителите.
Темата е безкрайна и за мен не може да се сведе до "лош подход", нещо повече е, на друго ниво, не техника и метод на възпитание.
Не мога да не се сетя за писмото на Кафка към баща му (същинският текст започва от стр.8 на файла):
https://images.pcmac.org/Uploads/Bellevue/Bellevue/Departments/D … -to-my-father.pdf
Не мога да не се сетя за писмото на Кафка към баща му (същинският текст започва от стр.8 на файла):
https://images.pcmac.org/Uploads/Bellevue/Bellevue/Departments/D … -to-my-father.pdf
Това с либералното родителство е състояние на духа според мен и не може да се обясни на човек, който иска да има йерархия в семейството. Просто концепцията е съвсем различна. Аз бих седнала с детето да обсъдим гримовете и да се опитам да разбера нейния свят, пък заедно да стигнем до някакъв компромис. Да вървиш срещу природата на детето и да се опиташ да го свиеш в твоя свят, за да ти е удобно на теб, носи само негативи в дългосрочен план. Бих искала в този момент да се свържа с детето си и да видя какво има в главата му, а не да се отдалечавам от него. Защото тая дупка между нас от там нататък само ще расте.