Точно във връзка с психология, занимаваше се по едно време синът ми, както и с астроложка, беше му приятелка и по приятелски го разглеждала , та ми задаваше въпроси от детството си, че и преди да се роди. И се убедих, че ако си търсиш проблем или оправдание на тази основа, винаги ще намериш.
- Публикувана: 9 юни 2022, 03:55 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2022, 11:50 ч.
За лошия подход на родителите
Моят въпрос е продиктуван от масовите мнения, че детето не трябва да бъде спирано (в случая с грима), защото това му се отразявало психически. Днес ще е гримчето, утре ще е друго. Моите наблюдения са, че постоянно толерирани деца, които получават каквото искат без никаква заслуга за това, израстват лигави и неблагодарни, защото не могат да оценят колко труд и време се хвърля в една тяхна прищявка.
У нас пък не пуши никой. Водим здравословен начин на живот, който не сме налагали насила на децата ни, а сме им давали личен пример. Засега никое не е пропушило, а 3 отдавна минаха 5-ти клас. За другите 2 ще действам според ситуацията.
Явно не схващате разликата между правила и налагането им със сила. Ако цялото семейство следва определен ред, а не мама и тате да пушат, но да бият детето, че и то иска.
Не искам да се самонавивам, че всичко ще е успешно, защото тепърва с още 2 деца ще минавам през всичко, но с първите 3 не се е налагало да ги бия, за да ме слушат. Мен също не са ме били. Сестра ми, като по-голяма, изяде един-единствен шамар от баща ни, защото двете бяхме сътворили една огромна магария, за която аз не гарантирам за себе си, че също няма да ударя някое от децата си. Хубавото е, че с 3 от 5 вече е късно да разбера докъде биха ми издържали нервите.
И децата ни не са от лигавите - точно обратното е.
Да позволяваш на детето да има мнение и да е самостоятелно, да следва изборите и желанията си, не означава да му позволяваш всичко и то да не трябва да заслужи позволеното.
Явно не схващате разликата между правила и налагането им със сила. Ако цялото семейство следва определен ред, а не мама и тате да пушат, но да бият детето, че и то иска.
Не искам да се самонавивам, че всичко ще е успешно, защото тепърва с още 2 деца ще минавам през всичко, но с първите 3 не се е налагало да ги бия, за да ме слушат. Мен също не са ме били. Сестра ми, като по-голяма, изяде един-единствен шамар от баща ни, защото двете бяхме сътворили една огромна магария, за която аз не гарантирам за себе си, че също няма да ударя някое от децата си. Хубавото е, че с 3 от 5 вече е късно да разбера докъде биха ми издържали нервите.
И децата ни не са от лигавите - точно обратното е.
Да позволяваш на детето да има мнение и да е самостоятелно, да следва изборите и желанията си, не означава да му позволяваш всичко и то да не трябва да заслужи позволеното.
Просто отстраняваш бебето от досега на по-голямото и това е. Докато ти го биеш, то също ще бие. Започни да прегръщаш детето, да му отделяш внимание, извън грижите за бебето, да му показваш как да бъде нежно и може да те изненада.
Децата ни са наши отражения - това е основно правило във възпитанието.
Не очаквай 2-годишно дете да разсъждава като възрастен.
Круела, нямам намерение да навлизам в лични диалози. Коментирам и следя темата, а не теб или твои конкретни мнения!
Искрено се надявам с децата ти да не си толкова агресивна и да се опитваш да ги унижиш с дребнави подмятания.
Децата ни са наши отражения - това е основно правило във възпитанието.
Не очаквай 2-годишно дете да разсъждава като възрастен.
Круела, нямам намерение да навлизам в лични диалози. Коментирам и следя темата, а не теб или твои конкретни мнения!
Искрено се надявам с децата ти да не си толкова агресивна и да се опитваш да ги унижиш с дребнави подмятания.
Като стана дума, как да обясня на 2 годишно да не налага 8 месечното си братче, докато се хили в същото време? И след амнайстото обяснение, скарване, казване, резултат никакъв, докато един шамар върши чудеса.
В поне 10 теми вече са ти обяснявали как. Ти предпочиташ лесното - бой.
В поне 10 теми съм писал, че не става така. Прегръщан е постоянно, получавал е внимание, не се е чувствал пренебрегнат и не е било от ревност. Нито сме имали пълен комплект от баби и стринки, да можем да ги гледаме поотделно. При някои деца стават тия номера с обяснения и приказки като цяло, при други не.
Моят въпрос е продиктуван от масовите мнения, че детето не трябва да бъде спирано (в случая с грима), защото това му се отразявало психически. Днес ще е гримчето, утре ще е друго. Моите наблюдения са, че постоянно толерирани деца, които получават каквото искат без никаква заслуга за това, израстват лигави и неблагодарни, защото не могат да оценят колко труд и време се хвърля в една тяхна прищявка.
Ай сикана, както казваме в Пловдив 😂
Като стана дума, как да обясня на 2 годишно да не налага 8 месечното си братче, докато се хили в същото време? И след амнайстото обяснение, скарване, казване, резултат никакъв, докато един шамар върши чудеса.
Пренасочваш вниманието на двугодишното. Върши чудеса. И насилието е спестено.
Точно в Швеция и Скандинавия като цяло според статистиката има бум на самоубийствата сред младежите на възраст около 20. Точно благодарение на възпитанието, където детето е център на вселената, не можеш да му се скараш и дори заставянето да си напише домашните се възприема като насилие. И като стане на 18-20 хоп, изненада. Тва не важало като възрастен и от там депресийки и какво ли още не.
И всяка година става по-зле.
Много е лесно да прехвърляш вината си на другите. Било то и родителите си. Какво си направил и постигнал? Нищо. Вечно мрънкащ, отблъскващ, не можеш да се справи с елементарни ежедневни ситуации.
Чуествителни до немай къде...
А всички, които са подложени на тормоз от тез "либерално" възпитаваните? За тях нещо да споделите?
В училищата е безобразние, на общесвени места е безобразие - няма елемнтарна, елементарна култура - то има права и токова! Отварт.
Ще използвам темата да попитам няколко неща.
Ще говоря за дъщеря ми,която е на почти 9г.
Травма ли ще е,ако я науча,че има разочарования и не всичко става както тя очаква? Някой път нарочно изиграни ситуации..Примерно играем на някаква игра.Мога да я оставя да победи,но не го правя.Печеля аз,след това оставям тя да го направи.Направих това,когато беше на 5г.Защото забелязах,че когато си играе с децата и победи друго дете,тя се сърдеше и не искаше да играе повече.Сега вече го приема и знае,че не става само тя да побеждава.
Не знам по какъв начин да и обясня,да не се води по другите деца.Това ме влудява.
Оставям я да си играе на улицата с други деца.
Някое от тях каже: Хайде да направим това и онова и тя веднага се съгласява.Някой път наистина такива простотии измислят,че после аз се карам на нея заради тях.
Казвала съм и да идва и да ме попита дали може или не.Но приятелите и казвали майка ти пак няма да даде,ние ще се върнем бързо! И са отишли с колелетата до някаква поляна,която е на главното шосе.
Тя не крие нищо от мен и не лъже.Винаги ми казва нещата,такива каквито са били.
Но какво да направя и как да и кажа вече не знам.
Казах и също,че и имам доверие за това я пускам да си играе,но ако продължава да слуша другите без да мисли за последствията ще изгубя доверието си към нея и няма да и позволявам да си играе с тях.
Другото нещо за додялкане е: Да не подражава на други деца! След 7262728 обяснения от моя страна "защо не трябва да го прави" продължава..
Ще говоря за дъщеря ми,която е на почти 9г.
Травма ли ще е,ако я науча,че има разочарования и не всичко става както тя очаква? Някой път нарочно изиграни ситуации..Примерно играем на някаква игра.Мога да я оставя да победи,но не го правя.Печеля аз,след това оставям тя да го направи.Направих това,когато беше на 5г.Защото забелязах,че когато си играе с децата и победи друго дете,тя се сърдеше и не искаше да играе повече.Сега вече го приема и знае,че не става само тя да побеждава.
Не знам по какъв начин да и обясня,да не се води по другите деца.Това ме влудява.
Оставям я да си играе на улицата с други деца.
Някое от тях каже: Хайде да направим това и онова и тя веднага се съгласява.Някой път наистина такива простотии измислят,че после аз се карам на нея заради тях.
Казвала съм и да идва и да ме попита дали може или не.Но приятелите и казвали майка ти пак няма да даде,ние ще се върнем бързо! И са отишли с колелетата до някаква поляна,която е на главното шосе.
Тя не крие нищо от мен и не лъже.Винаги ми казва нещата,такива каквито са били.
Но какво да направя и как да и кажа вече не знам.
Казах и също,че и имам доверие за това я пускам да си играе,но ако продължава да слуша другите без да мисли за последствията ще изгубя доверието си към нея и няма да и позволявам да си играе с тях.
Другото нещо за додялкане е: Да не подражава на други деца! След 7262728 обяснения от моя страна "защо не трябва да го прави" продължава..
Препоръчани теми