Как да създам интерес към "спокойни" игри при дете на 2г.

Обич Сенока, напоследък не съм му ги ротирала играчките.
Преди го правех, но сега просто съм ги разпръснала из стаите. Ще пробвам обаче пак да ги "крия" и показвам след време, защото явно наистина сега не им обръща внимание като са му винаги пред очите.
Тези дни много често изявява желание сам да играе с пластелин, но пак, не успее ли да направи нещо, се изнервя и започва да хвърля във всички посоки.
С конструктурите е по същия начин. Вчера успя да нареди няколко части, но в момента, в който не успя да сложи една от тях, целият конструктур се разхвърча из стаята и играта съответчно приключи.
Предполагам търпението няма да му е силната страна.

Децата имат любими схеми на игра, можеш да потърсиш в интернет какви са различните схеми и да видиш на твоето момче кои са му най-интересни и да съобразиш занимания с тях. В общи линии препоръките са да се водиш по интереса на детето - щом нещо му е интересно да го прави и повтаря, значи е важно за развитието му.

Щом има интерес към водата, може да му напълниш един леген. Слагаш вътре разни неща да ги вади с един черпак или каквото там си реши да прави.

Другото което ми хрумва като идея - да разнообразиш типа книжки. Имате ли книжки не с приказки, а някакви ежедневни неща, които са му познати? Особено книжки свързани с излизане навън, катерушки, площадки и каквото обича да прави навън.

И какво като хвърля? Ще хвърля, ще се ядосва и ще узрее. При него по-трудно узрява справянето с разочарованието. Ще се научи, така се пораства.

Конструктор дадох на моя с едри части чак на около 3г, пък в последствие стана Лего Мастер, сега изключително много се занимава с роботика и сглобяване на компютри и телефони. На 2г беше на ниво кубчета тип пъзел, всяка страна правеше различни картинки . Или правеше кукички, или нареждаше колички на гараж, гонеше сапунени мехури по балкона с мен, и му давах там да драска с тебешир, караше триколка колело в двора на съседното училище, повече двигател и игри, възможно най много време вън. Сутринта след закуска излизахме и се прибрахме на обяд, в жегите да поспи, след 4ч пак бяхме вън, до късно, понякога и до 9ч. На две години могат да ядат храната на възрастните, така че въобще не се спирахме. С мен носех в кутии само нарязани плодове. Най хубавите години бяха тези до началото на училището, много бързо растат за съжаление.

Това с водата на моя сладур най-много му харесва. 😊 На 1,8г. е и от скоро преоткрихме играта в басейна с водата и няколко играчки. Доста се забавлява там. Вкарва вътре няколко колички и ги бута по стените на басейнчето. 😄 Общо всето си откарва поне 1,5- 2ч. там в игра. Това ме радва, че го забавлява и се надявам и на морето да му хареса. 😊

Това са все естествени неща, децата така се учат. На село какво правят децата - ровят в пръстта, джапат във вадата за поливане, търчат напред-назад по двора, гонят кокошките и баба им им се кара, ронят царевица и всички неща, които ги развиват физически и психически.

Моето 2 годишно беше сходно на вашето, затова ще си позволя няколко съвета.
Писали са ви за Кинди ру. Бих казала че е задължително дори. Моят син вече е на 5, разлика се вижда с другите деца в план на моторика и емоционална интелигентност. Второто също ходи, същата разлика се наблюдава. Подобни занимания са разработени от детски психолози и педагози, каквито ние не сме. Какво по-хубаво да се възползваме?
2. Прочетете и намерете монтесори материали за домашно обучение. В нета има доста на английски, има и всякакъв род  монтесори занимални, моето стъпи в такава среда на 2. 5г. и се изумих колко много неща са му интересни
3. Естествено е детето да не се интересува особено от играчки на тази възрастто има нужда да изследва реалния свят и нещата, с които вие боравите в реалната среда. Играчките са по-скоро разсейване.....
4.малко практически идеи:
Водни занимания -
(слагате детето на столчето за хранене, поставяте отдолу Попивателни кърпа, така че да не се стресира, ако разлее)
преливане на вода от каничка в чаша
Преливане на вода от един съд в друг с помощта на лъжица
Сензорен леген - пълните във водата дребни предмети, вади ги един по един с лъжица или с ръка в началото и ги назовава
Занимания в кухнята
Слагате го на един стол до вас, докато готовите, пълните в една тенджера вода и обелки от картофи примерно, давате лъжица /черпак и имате 20 минути спокойствие
По спомен на тази възраст харесваха и да пъхат плоски предмети - жетони или капачки от буркани в процеп (например кутия за обувки с изрязан в нея процеп, а после да си я отваря и да ги намира или друга игра от този тип)
Ако не се притеснявате от лапане:
Вземете стъклени плоски камъчета (тези за саксии) или пък от рошавите топчета в крафт магазините - сложете му ги в една кашпа, да рови в тях, с една щипка за лед или лъжица да ги вади едно по едно, по-такакъв може да ги брои, да ги реди по цвят, каквото Ви хрумне
За навън - можете да пробвате да разпечатате на лист какви животни и предмети ще срещнете по време на разходката, примерно 6 такива и да ги търсите - така ще научи и думите.
Също всякакъв вид карти с хубави илюстрации ще се харесат и ще помогнат за учене на думи
Рисуване и пластилин-супер важни за фината моторика
Рисуването става с  пръсти и бои за рисуване с пръсти, има много проекти в крокотак и нета, децата се радват
Игра с пластилин, домашен ако ви притеснява купен такъв -да ги мачка, разточва, реже, до колкото може.
 Създадете пространство, в което да не се разсейва, примерно в столчето за хранене или на ПОСТЕЛКА - сядате срещу детето, махате всякакви разсейващи фактори, вие показвате и оставяте детето да изследва без да се намесвате.
Ако иска помощ, се включвате, обяснявате със спокоен тон, без нерви, че проектът няма да приключи както е трябвало или както сте искала. Наблюдавате детето и ще се ориентирате от какво има нужда (т..е. Какво умение развива самият той в момента и с какво да ги подпомогнете)
Надявам се да се вдъхновите за нещо успех!

Ами че то роненето на царевица е доста добро уравнение за финна моторика, а гонененто на кокошки изисква ловкост, развива мускулатурата и баланса. Освен това не даваш пари за играчки в магазина и не замърсяваш околната среда с пластмаса. Ама къде ти, да купиш Лего за 60 лв., замислено и тествано как да развива ума на децата пт онези, дето са ронили царевица и гонили кокошки.
Е, светът се развива, донякъде, сменя едни форми с други. Целта....май остава същата.

Изброените в това пространно обяснение неща не са ги измислили психолозите, а са ги преписали от обичайните неща, които правят децата. Напудрили са ги, опаковали са ги и ги продават за нещо уау. Признавам, че аз като родител дори не съм си помисляля да оставям децата ми да ловят обелки от картофи във вода и поне половината неща, защото къщата щеше да стане като след ураган. За разни дребни предмети в процепи дори дума не искам да отварям, защото са опасни такива занимания. Никоя нормална майка не сяда на столче срещу детето си върху постелка. Тя общува с детето си в бита. Аз по-скоро бих погледнала доста подобрително на такива похвати като столчето. Аз на работа мога да го направя, но аз съм чужд човек, а не съм му майка на детето. Майката ще седне с детето в скута си и така ще го занимава, или ще заемат някакви по-нормални и човешки пози, които са именно между майка и дете, а не между специалист и дете. Децата учат думи постоянно в контекста на обичайния живот, учат и логическите конструкции  и ориентирането в пространството - подай ми лъжицата, донеси книжката със зайчето и т.н. С лъжица се научава да борави като се учи да яде самостоятелно, а не като пресипва. Това са все кабинетни неща, които са описани горе, те се правят именно в кабинет, защото там възможностите са ограничени - показват се картинки, бутат се големи жетони, търсят се предмети в торбичка и т.н. Живейте си живота, в него има достатъчно неща, които научават децата на дисциплина и внимание - да седне на столчето и да опита да си обуе обувките, да си облече якето, макар да отнеме пет минути, да донесе два картофа и една глава лук или една чушка за яденето, да изчака всички да седнат за вечеря, да занесе салфетките на масата и всякакви други, дори "да донесе бира на тати" .

Госпожо, да ме извинявате, ама или не можете да четете, или просто се заяждате, така или иначе доста неща не са ви ясни, недейте така негативно . Критикуването на нещо без да го познавате е смешно. Децата учат чрез игра поне това може би сте разбрала, целта е да предоставите такава, която да подпомогне усвояваното от детето умение.
Не е задължително да се занимава човек с детето, но ако иска да разкрие потенциала му и да му даде възможност за развитие - ще се наложи....
И да допълня има разлика дали сядате например до детето, от ляво, от дясно, срещу него. И  първо ще се научи да преспива с лъжица във водна игра, която му е интересна, за да може после без проблем да си яде и супата.....

Въобще не ми е хрумнало да давам на сина ми да пресипва с лъжица. Когато започна да се храни напълно сам - на 2 и половина, доста късно по форумските стандарти, нито веднъж не се накапа. Ей, го стана на 16г и въобще не е имало значение от коя страна му сядам, от малък играе много самостоятелно, от бебе има своя стая, говори чисто и без проблем 2 езика. Ако не се водех по детето си, а всяко мнение тук, вероятно щях да го подлудя. Обикновено майки с едно дете толкова се вманиачват, с второто и третото нещата улягват.

А тогава какво правите в тази тема, чиято авторка явно има желание да се "вманиачава"? Иначе несъмнено на 16 всяко дете може да говори чисто и да се храни с лъжица, чието използване в заниманията между прочем е насочено не към умението за хранене , а към силата на захвата палец - показалец и ловкост на ръцете.....

ФБИД..., не, не се заяждам, а съм напълно сериозна. Не знам дали са ти замотали главата с тези неща, дали го правиш с някаква друга цел, дали не ги разбираш нещата или ги преувеличаваш, но не е така, както го пишеш. Ще започна с прословутото любимо и на много от моите колеги пресипване с лъжица  и храненето - точно обратното е - първо бебето се учи да се храни с лъжица и после пресипва с нея. Ако чакам първо да се научи да пресипва вода (което на всичко отгоре е и досадно) и после да си улучва устата с лъжицата, ще има да чакам. Бебето и малкото дете започва да се учи да се храни самостоятелно още от съвсем малко, откакто започне да може да седи, свиква със самия предмет лъжица, преди да проходи дори. Децата и без това посягат интуитивно към лъжичката, когато майката ги храни - трябва да бъде оставено да хване лъжицата заедно с нея и тя като насочва лъжицата към устата му, то започва да изгражда усещането на ръката към устата. А най-често майките връчват една лъжичка на бебето и то си играе с нея - лапа я, държия, обръща я, сменя ръцете, и това дори без да е време за хранене. После майката храни с нейната лъжичка, детето държи своята, посяга към нейната, слага своята в устата си и така усвоява цялата идея за яденето с лъжица. И на всяко хранене малко по малко майката му дава и то да бърника с лъжицата в една празна купичка - детето имитира с празната лъжица, пляска в празната купичка, чука, после поднася към устата. Вместо да зяпа в телевизора, така се учи да яде. Да, малко е досадно за възрастния, детето цапа, майката вместо една паница и една лъжица трябва да измие две паници и две лъжици и да зачисти около купичката, но това е положението. Животът ги е измислил нещата и без купешки системи.
Това с пресипването от един съд в друг е съвсем друга работа. И пак много любим на доста от колегите, основно на какички, които само на теория знаят, но на практика не са раждали, нито дете са гледали.

Сори, ама като ти чета поста, все едно дете не си гледала както приказваш за пресипване с лъжица и после ядене самостоятелно хранене. Особено последното в предишния ти пост за захвата. Съвсем изкуствено звучи.

пиша, както съм го видяла и правила с децата си. описаните неща не са кабинетни както ги наричаш, нито са част от киндиру и монтесори, за които коментирах, че са разработени от педагози и психолози. Описала съм заниманията, полезни  и забавни за 2 годишно, които моите две годишни са харесвали и правили ежедневно, и от които имам конкретни резултати. описала съм и начин по който да се въвлече детето, сори, важно е как и къде се сяда, н когото му е интересно, ще почерпи опит. дали и как да се занимаваш с детето си е избор и предмет на съвсем друг разговор. не съжалявам за инвестираното време, напротив.

Моето много обичаше да пресипва с чаена лъжичка топчета, лъскави камъчета, кестени които сме събирали и разни подобни.
Готвехме заедно - аз в тенджерата, а за него една купа с вода и нарязани картофи вътре😆. По-важно ми беше да ми е пред очите, отколкото дали ще се намокри.
Не съм го приучавала на спокойни тихи игри, то си имаше интерес към такива.
И изобщо не си представям как се приучава дете да играе на нещо, което не му е интересно