Как да създам интерес към "спокойни" игри при дете на 2г.

Радвай се, че детето ти е активно. Може да събира листенца, кестени, съчки навън... Да ги пуска в торбичка или празно шишенце-фина моторика. Не сравнявай с другите деца, всяко проговаря на различна възраст... Гледай да си прекарвате време навън в игри, да тича, скача, катери... Може от раз да проговори:)

Така, както аз разбрах, питате как да накарате едно 2 годишно, което иска да дивее навън, да седне да реди пъзели?
Аз ще ви кажа само едно - Успех Ви желая.

Отглеждам подобно диване. Момиче на 5г в момента. Периода около 2-3 г беше много, много труден. В момента има напредък заиграва се със спокойни игри за известно време, но пак си я влече най-много да тича, скача, катери, то се вижда.
 Има затруднения понякога със заиграване с другите, защото повечето връстници вече играят по пасивни игри. Мога да кажа, че е и малко назад с някои знания, точно защото трудно се задържа на едно място. Не бих казала, че е фатална разлика, но определено се усеща. В момента посещава логопед, защото има затруднения да изговаря някои звуци и логопеда го отдава на хиперактивноста ѝ.
Ще следя темата, защото аз не намерих решение, което да работи.

Интересът се създава малко по малко. Днес пет минути, утре пет минути, днес едно, утре друго. Малко упоритост от страна на възрастните трябва да го хващат в подходящия момент. Детето има нужна от физическата си активност, явно му е такава конституцията, но и лека-полека трябва да се приучава да се занимава и с нещо като учебна дейност. Със сигурност има поне една-две игри, които харесва и са свързани с манипулиране на обекти, конструктор с големи части, вгнездяване. Четене на книжки е трудна работа, по-скоро го хващаш и му разказваш по книжка историята и го питаш по книжката. Също и въвличането в битови дейности върши работа - те винаги са повод за общуване и учене, внимание. Трябва да го научиш да играе, а това става като играете заедно.

За цветовете моето се учеше, като ми избираше щипки за пране. Аз имам много, различни и когато простирах, го карах да ми дава щипки-Дай синя голяма, дай червена малка итн. И така ги научи. Книжки му четях, показва картинките и после търсих ме някой повтарящ се герой на картинките. Беше му забавно, напр да търси катерицата в "Трите прасенца" и така научи сложната дума "как Елица", разбира се, скоро се поправи. Редеше кубчета с различна форма на кула и аз отброявах броя им, преди кулата да падне. Веднъж тези бележки, дето са на кубчета(в работата ми трябват) ги разделихме по цветове и намачкахме на топки, глупост, но много се забавляваше . После аз ги редих на гердан, а той ми ги по даваше-жълта топка, синя топка. Пъзели никога не е редил, не обичаше Имаше един период, в шоколадови те яйца се падаше пъзел, много се разочароваше. Подрежда му играчките в някакъв ред и измислях истории, след което той сам ме имитираше. Децата много обичат ритмичен и напевен текст, с повтарящи се думи и голяма любов беше "Работна Мецана", сигурно съм я чела 100 пъти. И тъй като почти всеки стих завършване с "Бързам, отивам при Лиса", той, още с почти бебешки думи "Бъам, там пи Лиса(трудно проговори Р и дори до днес има дефицит) искаше да завършва стихчето. Късно проговорило дете, също много активно, на 4 г е правило преход от 4 часа в планината с кратка почивка от 30 мин и накрая, вместо да седне да яде с всички, пак хуква да играе.
Към днешна дата е в гимназията, явява се на специфични професионални състезания, на които изнася презентации пред непозната аудитория. Има богат речник, умее да говори много добре, да пише съчинения не толкова, но пак прилични.

Допълвам-не зная при другите как е, но моето усещаш, когато правим нещо, защото "така трябва" и когато аз се изнервям, че не може, не знае нещо, дето другите го знаят. И тогава е "подритвал" заниманията. Когато правим нещо спокойно и собено, ако има елемент на "щуротия", много бързо се учеше и на думи, и на умения.
Нещо, на което никога не се научи-да рисува. Обаче в първи или втори клас, по информационни технологии рисуват яйца за Великден. Госпожата дава готови елементи-цветя, пиленца и др. Децата рисуват поляни, слънце и др. Накрая-с най- добрите в сайта и на моето рисунката. Грам не умее да рисува, ама разделил яйцата на триъгълници и ги оцветил в различен цвят тези триъгълници, много добър усет към цветовете е проявил.

А примерно защо не го заведете на Кинди Ру занимание?
Там имат чудесни идеи за занимания и е възможно да прояви интерес към някое от тях.

И какво за Кинди ру? Има неща, които трябва да се научат вкъщи от възрастните в семейството. Не може все да се търсят заместители, защото вкъщи не можели да го накарат повече от пет минути да внимава. Гледайте какво правят бабите, спомнете си какво вашите баби са правили - едно 2-годишно могат да го "прилъжат" минути да показва по  книжка или да "помага на баба при готвенето" или да правят нещо като със щипките и прането. Да, на 2 са още бебета, но не са и съвсем бебета, защото са достатъчно добре развити, за да могат да се спрат за десет минути на едно място и да се занимават с възрастен или самостоятелно. Най-лесно е да се "делегира" на друг.

В кинди Ру детето е с майката. rocket питаше за идеи, предложих Кинди Ру , където може да вземе идеи, които да приложи и вкъщи.
Не видях делегиране особено. Просто помощ и идеи.

Да, зная, че е с майката. Майката предава контрола на какичката, вместо да поеме инициативата и сама да започне да се занимава с детето си вкъщи. На 2 на кинди-ру, после до пети клас на занималня - кога и как възрастните от семейството ще се научат да се занимават с децата си? Това е също самовъзпитаване на родителя той самият да се научи да проявява упоритост и търпение да учи детето си на някакви неща. Най-лесно е да се запише на нещо, да му се изсипят вкъщи играчките и толкова. Бъдете сигурни, че дори да чувате родители, приятели, които твърдят, че не се занимават с децата си, най-вероятно спестяват доста от истината. Повечето се занимават и често има и баби и дядовци, които също се занимават, когато са наоколо.

Lore.lay е написала, че от там се взимат идеи, които да се приложат вкъщи. Колкото и да ви е странно, някой родители просто не знаят как да се заиграват с малки деца, не че не искат.

Няма нужда някой в кинди-ру или някаква такава измислена история ти дава идеи - в нашата култура имаме предостатъчно детски игри и занимания, дори на битово ниво може един родител да направи всичко. Какви идеи толкова очакват? Идеите ние си ги имаме, съвсем български при това. Просто трябва да се понапъне родителят малко да научи на песни и стихотворения, да си спомни или да попита майка си или баба си как са те занимавали, а ако не го мързи много, просто да се огледа в бита за всичко, в което може да въвлече детето. Не става наготово, това не е кеш-енд-кери. Пет песнички да научи тази майка и три стихотворения или да го вземе това дете със себе си да пазаруват, но да използва пазаруването на домати и краставици да понаучат кое какво е и какъв цвят е. Нали всички искат да са много био-еко-от-природата-учене-чрез-опит - ето опит. Обаче трябва и малко желание и търпение родителят сам да се понапъне да се научи и да прояви креативност.

Благодаря за съветите и мненията!
Категорично приемам и поемам, че до голяма степен вината може и да е в мен, защото наистина ми е трудно да се заигравам с него, особено да създавам интересни ситуации и сценки. Когато и той се изнерви бързо и започне да хвърля играчките, съвсем "забивам" и не знам как да продължа играта.
Lore.Lay, аз съм от Стара Загора и доколкото знам, тук нямаме такъв детски център. Водим го в различни кътове за игра, но тук повечето места са без аниматори. Просто пускаш детенцето и то си играе вътре с другите дечица.
Иначе, да, заедно правим много неща - зареждаме пералнята, съдомиялната, помага ми в ежедневните задачки.
На пазар винаги ходим с тези малките детски колики и аз му показвам, а той слага неща вътре.
Когато е спокоен и се заиграем с книжките показва и знае всички герои, имитира животните. Взела съм му книжки с приказки в стихотворна форма - "Работна мецана", "Лече буболече", "Медената питка", абе каквото се сетиш., цели 3 тома са.
Много се впечатлява от коли навън и сега му казвам коя, какъв цвят е.
Когато обаче не говори, ми е трудно да преценя кое разбрал и кое не.

Като чета твоите описания, не виждам от какво се притесняваш... Всичко ми се струва нормално...

На тази възраст могат да задържат вниманието си от 5 до 10 Мин, върху едно действие/игра. Не очаквай повече ако случайно стане е бонус време Общо взето, за да не се ядосва и да започне да прави бели, трябва до 10мин да смените играта. Ти му говори за буквите, числата, цветовете. В момента уселено се трупа пасивния речния, след няколко месеца вероятно ще започне да казва много повече неща.