- Публикувана: 28 ноем. 2006, 13:17 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 13:42 ч.
Бабиейрос: Кошмар Преди Коледа!
Доня НеРижа, която дочу жалния Анхелинин вопъл откъм кухнята, се затича (много бавно и с достойнство, разбира се, поради което скоростта почти не надвишаваше тази на ходене) да види какво става.
Тя вече се беше примирила, че поради прекомерната лакомия на някои хора няма ни кисело зеле, ни туршия в качето, курабийките от доня Хапка само успя да помирише, но не и да види, камо ли вкуси... тя преживяше вече трети ден овес и беше леко озлобена от факта.
Съвсем празният хладилник обаче я изкара от нерви.
'Поне едно печено телешко джоланче да бяха оставили! Или...или...една средно голяма порция Бьоф Строганоф!'
Обезумялата от глад доня не знаеше какво приказва. Подобни ястия бездруго никога не беше имало в тяхната кухня, а откак сеньора Хапка замина - въобще почти не се срещаше нищо готвено.
Тя спешно се зае да претърсва кой е опразнил хладилника.
Доня Анхелина я погледна съжалително. Ясно й стана, че някой спешно трябва да направи нещо по въпроса с хранителните продоволствия, иначе доня НеРижа щеше съвсем да обезумее.
Тя вече се беше примирила, че поради прекомерната лакомия на някои хора няма ни кисело зеле, ни туршия в качето, курабийките от доня Хапка само успя да помирише, но не и да види, камо ли вкуси... тя преживяше вече трети ден овес и беше леко озлобена от факта.
Съвсем празният хладилник обаче я изкара от нерви.
'Поне едно печено телешко джоланче да бяха оставили! Или...или...една средно голяма порция Бьоф Строганоф!'
Обезумялата от глад доня не знаеше какво приказва. Подобни ястия бездруго никога не беше имало в тяхната кухня, а откак сеньора Хапка замина - въобще почти не се срещаше нищо готвено.
Тя спешно се зае да претърсва кой е опразнил хладилника.
Доня Анхелина я погледна съжалително. Ясно й стана, че някой спешно трябва да направи нещо по въпроса с хранителните продоволствия, иначе доня НеРижа щеше съвсем да обезумее.
Доня Дона в плевнята, осигурява храна за доня НеРижа. Същевременно с едно око поглежда помощника си, чака го да привърши със задачите си и да му скочи.
иззад близката далечина се показа доня Бубанинда, влачейки за понпона любимата си кукла на бленуваната отдавна загубена любов и се провикна: "Дони-и-и! Идвам да се присъединя към вашето изискано общество! Взела съм и две-три нещица! Ще ме приемете ли?". Подпря сочното си туловище на един напращял кактус и зачака отговор.
- Aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaу, какъв кеф!
От радост заподскача доня Лусеринда, та забрави всички отколешни болежки по схванатия и гръб. Виновник за този и кански вик, който стресна останалите дони, беше подаръка на доня Хапка от далечната и вечно влажна и мрачна ниска земя.
- Сега та разцалувах, любима дружке! Таз книга ми е отколешна мечта. Ей ся доните ще разберат как се прави от пръдня боя или от невтасало зеле невероятни сарми, та чак и доня Василинда успешно да заситя.
Заподскача на един крак, завъртя се, залитна и се пльосна са цялата си фиданска прелест насред верандата. Ефекта от пльосването беше гръмовен, тъй като се разтресе цялата хасиенда до основи и заплашваше да се срути покрива.
- Сакън! - пищяха останалите дони. - Марш да пазаруваш, че ей го на - хладилника пак празен от Василинда - мрънкаше доня Анхелита.
Грабнаха я вкупом да я надигнат и я натикаха в богатито да заминават по живо по здраво с Василинда на пазар. Гладни гърла имаше да запълват, с подобаващо целта и средствата меню.
А доня Мюриель успя само да издаде една тъжна въздишка, под тежките мастни депа на доня Василинда.
От радост заподскача доня Лусеринда, та забрави всички отколешни болежки по схванатия и гръб. Виновник за този и кански вик, който стресна останалите дони, беше подаръка на доня Хапка от далечната и вечно влажна и мрачна ниска земя.
- Сега та разцалувах, любима дружке! Таз книга ми е отколешна мечта. Ей ся доните ще разберат как се прави от пръдня боя или от невтасало зеле невероятни сарми, та чак и доня Василинда успешно да заситя.
Заподскача на един крак, завъртя се, залитна и се пльосна са цялата си фиданска прелест насред верандата. Ефекта от пльосването беше гръмовен, тъй като се разтресе цялата хасиенда до основи и заплашваше да се срути покрива.
- Сакън! - пищяха останалите дони. - Марш да пазаруваш, че ей го на - хладилника пак празен от Василинда - мрънкаше доня Анхелита.
Грабнаха я вкупом да я надигнат и я натикаха в богатито да заминават по живо по здраво с Василинда на пазар. Гладни гърла имаше да запълват, с подобаващо целта и средствата меню.
А доня Мюриель успя само да издаде една тъжна въздишка, под тежките мастни депа на доня Василинда.
Дружният възглас "линк! линк!" загадъчно как се разнасяше от ехото почти като "линч! линч!"...
Да, утрото се оказа по - гладно от вечерта.
Ассинда едва изпълзя от леговището си и само се оглеждаше в настаналата суматоха.
- Кое било празно? Кой бил гладен? Уж всички ядат, а всички прегладняли...
Трябваше нещо да се направи... Какво? А, кафе... добре помага да се отърсиш от нощните кошмари. После ще мисли... morning
Да, утрото се оказа по - гладно от вечерта.
Ассинда едва изпълзя от леговището си и само се оглеждаше в настаналата суматоха.
- Кое било празно? Кой бил гладен? Уж всички ядат, а всички прегладняли...
Трябваше нещо да се направи... Какво? А, кафе... добре помага да се отърсиш от нощните кошмари. После ще мисли... morning
- Линк - линк - линк! - тананикаше припева на новата си песньовка набоцканата доня и се замисли дали да предприеме крути мерки преди да се облегне където и да било отново
- Хехе, това ми било веселби! - измърмъри презрително през стиснатите си злобно устни КакСилия. - Ний едно време през 80-те, какви купони и джамбурета правехме, ехеееей!
И тя извади от пазвата си стария омазнен от-не-ви-трябва-да-знаете-какво 100-тонен фото-албум, в който бе скрита цялата й бурна младост и започна да разглежда снимките една, втора, трета, а по сбръчканото й старческо лице се отрони нажалена сълза...
И тя извади от пазвата си стария омазнен от-не-ви-трябва-да-знаете-какво 100-тонен фото-албум, в който бе скрита цялата й бурна младост и започна да разглежда снимките една, втора, трета, а по сбръчканото й старческо лице се отрони нажалена сълза...
. 
- Изчезнал е! Изчезнал е! - излетя една вечер от мазето доня Лилибонда. И докато се мъчеше да си поеме дъх и въртеше яростно очи към приятелките си, през главите им преминаваха интересни и не особено благоприлични подозрения кой е изчезнал.
- Ромът ми за коледните сладкиши! Няма гоооо! - ревна отново доня Лилибонда.- Скрих го! Покрих го! Съвсем в дъното на мазето зад щайгите го бях скътала и пак да изчезне! - оплакваше загубата си тя.
Щом се посъвзе, очите й придобиха кървавия блясък на ловджийски пес, тръгнал по прясна следа. Започна да наобикаля останалите дони и да ги души.
- Хммм, странен аромат! - сопна се тя, като стигна до доня Дона.
- Ромът ми за коледните сладкиши! Няма гоооо! - ревна отново доня Лилибонда.- Скрих го! Покрих го! Съвсем в дъното на мазето зад щайгите го бях скътала и пак да изчезне! - оплакваше загубата си тя.
Щом се посъвзе, очите й придобиха кървавия блясък на ловджийски пес, тръгнал по прясна следа. Започна да наобикаля останалите дони и да ги души.
- Хммм, странен аромат! - сопна се тя, като стигна до доня Дона.
Изглежда в тоя форум се е появил неуспешния еквивалент на Тери Прачет!
Поздравления!