- Публикувана: 28 ноем. 2006, 13:17 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 13:42 ч.
Бабиейрос: Кошмар Преди Коледа!
Пратчет 
Изглежда в този форум се е появил някакъв неуспешен еквивалент на Тери Прачет!
Поздравления!
Поздравления!
Чак ми замириса на пролет.... и на април, ако ме разбираш накъде бия... 
Василинда отпи една яка глътка от Пратчета (бре, много силно било туй питие, бе!)и залепи на видно място своята обява:
Танцов академичен ансамбъл плюс вокално инструментална група (ВИГ)
"ПУСИБАБ ДОЛС"
търси музикални, гъвкави, жизнени дами!
Желателно е да могат едновременно да пеят и танцуват.
Изпити:
а) гъвкавост: лапване на пръст от крак (няма значение чий крак и кой точно пръст).
б) жизненост: преглед от упълномощено медицинско лице.
Танцов академичен ансамбъл плюс вокално инструментална група (ВИГ)
"ПУСИБАБ ДОЛС"
търси музикални, гъвкави, жизнени дами!
Желателно е да могат едновременно да пеят и танцуват.
Изпити:
а) гъвкавост: лапване на пръст от крак (няма значение чий крак и кой точно пръст).
б) жизненост: преглед от упълномощено медицинско лице.
След като почисти глухите си уши с една клечка за зъби (от което става ясно защо въпросните уши са глухи), КакСилия се отправи към хасиендата, като пътем се яви и изкара успешно изпитите си по гъвкавост и жизненост.
На предната веранда тя съзря дон Джорджо Първи, който събираше тен на мъгливото ноемврийско слънце.
На предната веранда тя съзря дон Джорджо Първи, който събираше тен на мъгливото ноемврийско слънце.
-Дедо, ела, априлско пиле шарено, баба да ти l … 72;же как празнува р … 76;ен. Кой, викаш, ще ми подариш? Пратчет? Нямам аз такъв брат`чед... И Хуанита се втурна да се запише в танцовия състав - определено имаше на какво да ги научи.
А, за Великден било станало време. Той през април ли ще се състои?
И аз мога да вдигам джабаци въпреки че гррравитацията вече ме е включила в групата са кокершпаньолите. ГоспОжа Ронилдиня и да пее може. С ангелския си глас колко ангелски и други места е прочистила от натрапници.
От увъжение към госпожата с много свещи върху тортата даже и припява наум
Бу, ако приемате и мойта песен, аз съм за
И аз мога да вдигам джабаци въпреки че гррравитацията вече ме е включила в групата са кокершпаньолите. ГоспОжа Ронилдиня и да пее може. С ангелския си глас колко ангелски и други места е прочистила от натрапници.
От увъжение към госпожата с много свещи върху тортата даже и припява наум
Бу, ако приемате и мойта песен, аз съм за
Доня Лусеринда се запъти към близкатаTante Emma Laden демек кварталното дюкянче, дето се канеше да го изпразни до шушка, за да понапълни празните долапи из хасиендата. Налагаше се и спешно да замести синьора Хапка в правенето на мюслитортата, че доня Хуанита за кой ли път днес празнуваше 60 рожден ден
- Аз пък искам да се запиша в публиката, ако може... Нали може, Василисе? Че тез телеса немощни, тез кокали скърцащи, това дихание ромо-опурино, само ще замъглят лъчезарния имидж на бабиния ентуЗиазЪМ...- прошепна плахо Ассинда.
- Не пей ми се, не пий ми се, не играй ми се... Изглежда мъглата отвън проникна и вътре. Не е добре туй, дето става. Ей сега пускам вентилатора, дано отнесе облака без воля за летеж (чудно определение за мъгла, ама не е мое)...
Да, Ассинда се погледна печално в огледалото. То старо и напукано, ама като отрази образа й, направо се откърти от стената. В хилядите парчета се отразиха очите на една уморена дъртофелница, устата на заклета пуро-морница, среброто (патинирано от занемарена хигиена) на стърчащите коси... всяко парче в полета си носеше по множество бръчки - следи от минали премеждия и радости, тъги и нерадости...
- Край, край, край... пускам вентилатора, да му се не види. Може да съм сбръчкана, ама не съм окончателно изкуфяла. Има хляб в мен ... упс... едва ли е точно хляб, нещо друго ще да е, но го имааааа....
- и Ассинда, изтощена от тази дранатична експресия се срути в стола и засумтя впросъница... грух - грух - ъ - хлъц - грух
- Не пей ми се, не пий ми се, не играй ми се... Изглежда мъглата отвън проникна и вътре. Не е добре туй, дето става. Ей сега пускам вентилатора, дано отнесе облака без воля за летеж (чудно определение за мъгла, ама не е мое)...
Да, Ассинда се погледна печално в огледалото. То старо и напукано, ама като отрази образа й, направо се откърти от стената. В хилядите парчета се отразиха очите на една уморена дъртофелница, устата на заклета пуро-морница, среброто (патинирано от занемарена хигиена) на стърчащите коси... всяко парче в полета си носеше по множество бръчки - следи от минали премеждия и радости, тъги и нерадости...
- Край, край, край... пускам вентилатора, да му се не види. Може да съм сбръчкана, ама не съм окончателно изкуфяла. Има хляб в мен ... упс... едва ли е точно хляб, нещо друго ще да е, но го имааааа....- и Ассинда, изтощена от тази дранатична експресия се срути в стола и засумтя впросъница... грух - грух - ъ - хлъц - грух
Доня Лусеринда се заплехоса в дюкянчето.
Забрави, че щеше да купува провианти и се загледа дълго и обмислящо по коледните дрънкулки, които баба Емма продаваше.
Взе да прави планове как ще разкраси къщата. По една камбанка за всеки прозорец, по едно ангелче, елхичка на всеки перваз, за будоарните масички по една къщичка със свещичката (изключително предложение на баба Емма) и за голямата трапезарна маса, където щяха да точат лиги около коледната пуйка един венец
Анде, аз точно така и направих
Забрави, че щеше да купува провианти и се загледа дълго и обмислящо по коледните дрънкулки, които баба Емма продаваше.
Взе да прави планове как ще разкраси къщата. По една камбанка за всеки прозорец, по едно ангелче, елхичка на всеки перваз, за будоарните масички по една къщичка със свещичката (изключително предложение на баба Емма) и за голямата трапезарна маса, където щяха да точат лиги около коледната пуйка един венец
Анде, аз точно така и направих