



Та така. Било рядко срещано явление и въпреки че имаше други кандидати французи, шефовете ми се хванаха и с месеци наред се занимаваха да ми изкарат документи за работа като чужденка и платиха една не малка сума на френските власти, което е нещо като компенсация на държавата, че са наели чужденка, а не френски гражданин. А мои колеги французи от университета все още, 6 години след това, продължват да стоят нереализирани.
СТориха ми се доста надменни някои изказвания, това е. Това няма нищо общо с външния вид и харесването- аз не държа всички да се натискат на мъжа ми
Свидетел съм на следната картинка-чакаме за изпит пред вратата сме се събрали всички-едни преговарят, други се хилят като репи.Влизаме-оставете, казва , профессорре, книжките-разделени на 3 купчинки.Оставяме си ние чинно книжките, пишем там каквото му се е паднало на всеки около половин час, след което Професорът отсече-Достатъчно-средната купчинка-3-ки-останалите-2-ки.И си тръгна...Та омаловажава се от самите преподаватели, та на къде върви-не е много ясно.ОТ тук започва драмата...
Препоръчани теми