Горещо лято бърза и напира, бременните от 'Искам бебе' тука се събират. /тема 36/

Аз съм се отказала от естествено раждане... с хилядите си здравословни проблеми. А и отккато моя много близка роди секцио, звънна ми още час след раждането... Питах си аз, за болката за всичко. Каза, боли 24 часа, после е като от мускулна треска болката. Иначе тя нямаше изобщо избор как да ражда, поради преекламсия и проблеми с бъбреците и очите.

Мен и от двете раждания ме беше страх,но от естественото повече...А след раждане коремът се натиска да излезе по-бързо плацентата.И да,ако се вади бебето с вакуум или форцепс (който май вече е забранен) няма как да не разберете(на Слави главата бе като на пришелеца,но за 3-4 месеца се оправи,е имаше други последствия,но и те се оправиха с течение на годините ).
Сигурно съм изключение,но след секциото се възстанових много по-бързо отколкото след нормалното.Защото всичките ми познати родили по двата начина не искаха да си спомнят за техните операции и възстановяването след това.

Ели не си само ти. На майка ми й трябваха 11 години да се навие за второ дете след като родила мен естествено. Вече я дъвчихме тая тема преди няколко страници. Всеки се информира, консултира най-вече с лекаря си (ако трябва второ/трето мнение) и преценява кое е най-добро за неговия си случай. Няма смисъл от съвети или да пишем “страхотии” Има хора, които не стоят 24 часа след секциото в реанимация, а аз например нямам никакви странични ефекти от моето такова раждане. Да, но има и жени, при които е било тежко. Както има и нормално родили,  стигнали до много сериозни медицински състояния, та да не се впускаме пак в тази дискусия. Като ти дойде реда и двете са си страшни, но все някак трябва да излязат тези бебета

Да ви разкажа нещо... майка ми казва, че секциото е най - хубавото нещо на Света 😄 Казва го, защото 17 часа са я мъчили да почне да ражда и после още 4... след като нищо не се е случило.. не съм излизала 😄 е минала към секцио. Сестра ми е родена 12 години след мен. Майка казва, че изобщо не се е замисляла как да ражда - секцио.. Влезе в 11, в 11 и 15 звъннаха на баща ми, че има момиченце. След обед видяхме мама. Всичко си беше наред.

Абе аз бях готова да родя ново бебе веднага след първото и никой не ме е навивал,а аз трябваше да навивам ММ.Сега пак трябваше да го кандърдисвам за опит с последният ни ембрион, защото той вече не му се гледат бебета,но все пак го убедих.Въпрос на време е да го направим пък каквото стане.

И след секциото и след нормалното се възстанових страшно бързо.  Преживяването обаче беше с разлика от тук до луната. Но това е моят опит и е базиран на доста конкретни неща които са ми се случили.
И двата начина си имат + и -. И двата се преживяват. Нека да не плашим бъдещите майки, независимо по кой начин са решили да раждат.

Аз продължавам ама… как щях да разбера? 😀 (за вакуума). Тя имаше много лека мекичка подутинка на главичката, която отмина на следващият ден, мислех че е от това, че се е заклещила докато се ражда 🤷🏻♀😀
Иначе относно естественото раждане аз не казвам, че е страшно, дори напротив. Бях планирано секцио по желание, никога не съм си представяла, че ще родя естествено, но родих така в последният момент и съм много щастлива от това - станах след 2 часа, дадоха ми храна, вода, ходех си нормално, преместиха ме в стаята ми, приведох се във вид 😀 и ми донесоха бебето - това беше най-щастливият ми момент от цялата тази работа, гушках го, грижех си се за него и му се наслаждавах цяла вечер и половин нощ от самото начало. Също така не съм имала почти никакви болки след това още в болницата. Ходех си нормално, можех и бързо дори, а след като ни изписаха се чувствах така все едно не съм раждала “онзи ден”, затова както бях “противник” на нормалното раждане (от страх), сега подкрепям с две ръце

Е хайде де, никоя крайност не е добра. Страхотий за секцио също не бива да се разпространяват, защото и те НЕ са общовалидни.
За протокола: След опит за нормално раждане след 5 дни!!!!, 48 часа ужасни контракции родих първото дете със спешно секцио. Никога няма да забравя думите на лекарката "Добре, че не се стигна до напъни. Не съм сигурна дали щяхте да оцелеете и двете." Общо прекарано време в реанимация ми беше 0 минути. Директно бях настанена в нормална стая. Таткото веднага си гушна бебето. Около 7 часа след това бях на крака.
Второто раждане реших да опитвам VBAC. Е не стана и веднага се мина на секцио. Бебето ми беше дадено на 2 минута след като изплака. Избърсаха го, сложиха един памперс и ми го дадоха. Двамата търпеливо изчакахме под топла възглавничка и завивка да стана готова и ни закараха в нормална стая, къдете веднага го сложих на гърда, обадих се на таткото, роднини и приятели с видеовръзка. Само 6 часа по-късно станах с помощ на сестрата, махна катетъра и така още на ден 1 си ходих до тоалетна. Бебето не е отделяно от мен дори за минута. А и двата пъти ми донесоха обяд с десерт още на ден 1.  Та не съм и гладувала.

Пиша тези редове НЕ да агитирам за секцио, а да бъдат спокойни другите бъдещи майки тук, при които по една или друга причина се налага да родят по този начин. И двата вида са раждане! И с двата вида е най-важно не кога се разхождаме, а след това да има здрави мама и бебе. Да имам белег. И да, обичам си го! Не ходя на рехабилитации, нямам нужда от специална грижа. Благодарна съм, че имам честа да бъда майка.

Желая на всички прекрасно родителство и палави, сладки бебчета.

Darling, мисля, че ако има употреба на вакуум или форцепс, го отбелязват в издадените епикризи.

Браво, Mateya. Много точно и правилно написано.
Първото ми раждане беше секцио в разгара на Ковида ноември 2020. И аз не съм лежала в реанимация по простата причина, че бях в края на карантината си и за всички в отделението бях като чумава. Ама това е друга тема.
И аз се възстанових бързо и нямам някакви психически травми, още по-малко пък белега да ми пречи.
Вторият път, за съжаление аборт в шестия месец, беше естествено.
Няма да изпадам в подробности, но е факт, че след банката която ми преляха, бях на крака, а след по-малко от 24 ч бях навън на разходка.
Живот и здраве, ако имам късмета да забременея отново и да износя бебето до края, то много бих се замислила какво раждане предпочитам. Наистина най-важното е накрая всички да са живи и здрави.
Важно е да се доверим на лекаря си. Пожелавам успех на всички и дано добрия тон в групата се запази.

Аз да вметна само и че не всеки има избор как да ражда.

Мери,
Ейнджълче, не ако забременееш и износиш докрай, а когато това се случи Имаш сили да минеш през препятствието и да се възстановиш, имаш достатъчно мотивация да продължиш напред. Одри, много си права, избор не стои навсякъде. Видът раждане не е на всяка цена. За мен решаващото е да влезна да раждам с две бебета в корема, да излезем три заедно от болницата. Никакви щети, никакви. Пътят до тук е достатъчно травмиращ за повечето от нас, за да продължим и напред. Разумният избор за мен е този, който осигурява здрава майка и здрави деца, без излишни рискове. Ходя в група за подкрепа от около година и наблюдавам освен своите реакции и тези на останалите момичета. Всяка от нас иска да даде най-доброто за детето/децата си. Въпросът е конкретно за нея какво е точно то-да оставим природата да действа или да държим ситуацията под контрол в безопасна среда. В групата имаме и дула, която ни дава информация как се случва раждането с подкрепа. Звучи наистина съвършено, въпросът е до колко точно е приложимо и в кои болници. И пак, няма задължително раждане като вид на всяка цена. Тук споделяте историите си, не се плашим взаимно. И нека така да си остане! ❤️

Няма нищо по - хубаво от естествено раждане.
Но за мен жените родили така са жени със силна психика.
Аз нямаше да издържа. Родих секцио по желание и не съжалявам.
Бременноста ми беше инвитро, в началото с лошо покачване на ЧХГ, при първите прегледи бебето изоставаше. Прогестерон граничещ с кървене, което Слава на Бог нямах.  Макар, че после с конски дози прогестерон влезе в релси бебето. Контракции от 4 месец. Подуване, високо кръвно.
Предна плацента с която почти не усещах бебето да рита. Или просто беше изключително спокойно бебе като сега.
От 36 седмица до 38 бяха някакъв ужас, бях като танк, качила над 20 кг.
Оставих повече от 15 кг в болницата, което е било вода и подуване, може да си представите колко бях оттекла. Бебо се роди 3700.
 Носех мъжки чехли. Добре, че беше август. Краката ми бяха с 3 номера по-големи 😮
Имах 3 рокли, които перях през ден. Потях се като Веселин Маринов на концерт през август.
Стигала съм до 8 къпания на ден, включително и през ноща в 2 3 4 часа.
Пускане на изследвания през 10 14 дни заради риск от тромбофилия.
Скъсена шийка на 20 мм още от 6 месец и следене през 2 седмици в различен град от моя, понеже в нашата болница нямаха вагинален ехограф.
И дойде заветната 38 седмица, 38 +0. Чаках този ден с нетърпение.
И излишно е да казвам, че секциото беше песен, макар, че раждах в малък град . Бях с пълна упойка, е дразненето в гърлото и невъзможността да се изкашляш първият ден беше по страшно от всичко.
24 часа след секциото обикалях коридора и даже изказах да изпуша 1 цигара, първата ми цигара след бременноста.
Не се гордея с това в никакъв случай, но се гордея с това, че като пристрастен пушач спрях още като видях ЧХГ 30! На 9 ден след трансфер.
Възстанових се много бързо.
На 6 ден от секциото, първа сутрин в къщи даже забърках банички за закуска.
И въпреки всичко изживяно, най вече стреса дали ще избутам до края, нямам търпение да забременея пак.
Това з а мен беше най- хубавият период от живота ми, след този да се прибереш с бебе в къщи разбира се. Дълго чакан, съжалявам, че не можах на макс да му се насладя и да бъда спокойна, но пак беше хубав.
Желая лека бременност и леко раждане на всички.

И сега един въпрос, за тези родили секцио, какво време ви казаха, че трябва да мине за следваща бременност.
Аз родих преди малко повече от 5 месеца, моя док ми каза 3 години за възстановяване. Не че му нямам доверие, но ми се виждат много.
Нямаме причина за стериалитета, и все си мисля, че може пак да пробваме известно време сами, преди да си прибера някоя замразена снежинка, имам още 4 💙

Йоанка, много се радвам, че се включи. Последно време си мислех често за теб.
За последващо забременяване е индивидуално. Аз отидох на контролен след 1 г и 2 м. Докторката, (не тази при която правих секциото) ми каза, че мога спокойно да забременявам пак и даже ме насърчи. То пък стана същия месец. Въпроса е, че ще е пак секцио раждането.
Държа да отбележа, че неуспешната ми бременност не се дължи на скорошното забременяване.
Има упражнения, които можеш да правиш.
Сега ми казаха 3-6 цикъла.
Моята съвет е контролно след поне година да си пуснеш изследвания витамини, хормони, да се види операцията и лекар да ти каже. Ако говориш за болницата в Шумен и на мен така ми бяха казали, 2 години поне.
Данита, не съм се отказала. Няма да се откажа. Имам снежинка, надявам се и по естествен път да се случат нещата. Но да си кажа честно не искам да ми се превръща във фикс идея.
Имам едно голямо щастие на малко повече от две години и съпруг, който ме обича.

Благодаря за включването Енджълс.
Не, не е за Шумен, аз не съм от там, само при Димов ходех там едно време 😂
В кръга на шегата, ама като видя табелата Шумен и лошо ми става 😂
Винаги се сещам за този ужасен период от живота ми.

И аз си правя някакви планове лятото да пусна изследвания и да ида на преглед.
Сега на 6 м след раждане ми казаха за цитонамазка.
А на 3 месец ходих на преглед, при друг лекар, каза, че всичко е перфектно зараснало.
При секциото са открили 2 миомни възела, които не са премахнали.
Вече на 2 обстойни прегледа не се виждат изобщо, дано са били хормонални и сега да са се смалили и евентуално да не пречат за следващо забременяване.