По рождение, за дейности като държане на вилица, писане/рисуване, отваряне и затваряне на капачки, съм левичар. Това пояснение го включвам, защото никога не съм била пълен "левичар". Ножица, нож, клечки за хранене, винаги съм ползвала естествено с дясната ръка.
В осми клас, отново по собствена инициатива, водена от желанието "да бъда като другите", се научих да пиша с дясната ръка и вече девет години за писане използвам нея. (Така и не се научих да рисувам с нея, между другото, което намирам за забавно )
Та сега, въпросът, който нищим от дълго време и от който се зароди дискусията, е следният: има ли смисъл да се върна обратно към лявата ръка. (Пиша еднакво четливо и с двете ръце, въпреки, че вече ми е" по-неестествено" с лявата ръка и леко ми се замайва главата при по-дълги опити).
Едната страна в спора е "за": "Природата си знае работата", "И без това така си родена". Другата е "против": "Вече ти е по-естествено с дясната, няма смисъл, пък и може да си направиш нещо на мозъка. Възрастните са по-малко адаптивни от децата".
Ще бъда благодарна, ако се включат всякакви левичари, десничари, по собствена воля и насила, невролози дори, и въобще всеки, който има мнение по въпроса. Знам, че е странна тема, но наистина ми стана любопитно.