Днес мина и моята пункция. Ще съм малко по-подробна с надеждата, че ще успея да успокоя някоя и друга паникьосана душа, както бях аз.
След поставяне на таймиращата инжекция имах много силни болки, но само при движение. Д-р Карлъкая каза, че е съвсем нормално. Много лежане. Усещах болка и при пишкане, което също било нормално. В тези 36 часа много лежане, ама много. Болката беше по време на ходене и седене. В легнало положение имах само дискомфорт. Ден преди пункцията се яде много лека храна. Аз лично изядох половин салата и много малко супа -+ два шоколадови бонбона.
В деня на пункцията отидох в болницата с мнооого бавно ходене. Настаниха ме в самостоятелна стая + санитарен възел. Координаторката беше неотлъчно до мен. Аз имах голям ужас от упойката, защото никога не съм била. Първо дойде сестра, която постави абокат и задава различни здравословни въпроси. След нея - Анестезиоложката. Отново въпроси свързани със здравето ми.
След около 20 мин ме взеха с количка от стаята и ме закараха в залата за манипулацията. Ако сте паники като мен, не се оглеждайте!
Легнах на масата, веднага ми сложиха система, докторът влезе и се опита да ми покаже какво сме “отгледали”. Само помня как почувствах някакъв вкус и мирис, погледнах анестезиоложката, тя ме хвана за ръка и до там. Заспах сладко-сладко.
В следващия момент се събудих в стаята. Имах болки в корема, веднага ми включиха болкоуспокояващо. След 20 мин сестрата дойде, за да ми помогне да стана да пишкам. Урината беше чиста и ми донесоха угощение.
Малко след това дойде и д-р Карлъкая, който ме зарадва с 20 извадения яйчица и сега съм с притаен дъх да видим как ще се развият и колко ще оцелеят.
Много паника, за няма нищо! Късмет на всички!