СЕДМИ КЛАС Втора изпитна (20.06. - 27.06.) Задружното очакване !

Да вляза и аз в малък коментар. Чета темата подред и всъщност съм пропуснала причината за напрежението, което се коментира в последните страници. Какво да кажа, аз лично не бях сигурна кога и как да напиша резултатите. Но коментирахме преди резултати от пробни изпити, с някои пишещи децата ни са в едно училище, имаме сходни вълнения. Стори ми се тъпо да не напиша резултати, но изчаках да мине достатъчно време и някъде по-надолу да ги напиша. Коментар не сложих, точно заради добрия тон. Трябваше да напиша - толкова го мързеше, а се е представил добре - ами не ми се видя подходящо. После пък коментар - що си пишете резултатите, без нищо друго. Ами има и друго - според мен тези деца са в много трудна ситуация, защото са били във високобалово училище 5-7 клас и как биха се почувствали, ако искат да си останат там, с приятелите, с любимите математика и информатика, но на 30 юни трябва да кажат чао на всичко. И колко ме е яд на цялата истерия с НВО, детето накрая съвсем заряза любимото програмиране, не можа да се яви на състезанието, на което миналата година спечели първо място. Не можа да отиде на спортното състезание в чужбина, от което има два златни медала предходни години. Ама не, всичко зарязаха тези деца и всеки уикенд - школи и нво подготовка. Радвам се на точките му по МАТ, защото в училище учителят въобще не беше на висота и само защото децата са наистина добри по математика, нещата им се получават (почти в самоподготовка) - ами заслужават децата. Така че и аз да помоля за толерантност на всички ни е било стресово това НВО. Аз най-вече исках да напиша, точно като мина вторият изпит - да се благодарим, че успяха здрави благополучно да се явят и на двата изпита. Че съм много съгласна, че други неща в живота са по-важни и да не става така, че да ни се припомни този факт (ама ми се беше свило много сърцето и това не можах да напиша).
В заключение да цитирам позната, чието дете скоро завърши - казвам, че се печем на седмокласния огън, класация за училища и тя: "а бе да, но накрая пак същото"