Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Много лесно се дават оценки за чуждия живот. Може би трябва да бъдем по-умерени и съпричастни. Не всеки е имал възможности, умения, знания и т.н.

Това, което аз казвам е, че ако човек преживява провал, да му кажеш вземи се в ръце не помага.
Освен това, релокирате хора с лека ръка - ако си на 30 - ОК, ама ако си на 55? Ако си на 62? А ако си останал сам? Много ако-та мога да добавя.

Колкото хора, толкова и съдби. И всичките приказки за предизвикване на късмета и т.н са чудесни, само че понякога не го предизвикваме. Колкото и да сме решени да успеем.

Просто човек не трябва да гледа от високо, че живота и съдбата много обичат да си правят шеги.

Аз съм съгласна, особено с годините става по-трудно. Масово не се наемат хора в предпенсионна възраст, а такъв човек ако си загуби дългогодишната работа става сложно.

Но винаги има едно но. Защото хората смятат, че са перфектни за дадена позиция и сме чели неведнъж историята из предишните броеве на тази тема “не ми се обаждат, а аз съм толкова подходяща”.

Даде се примера с това да пратиш 100 св-та и да ти се обадят от 1-2 места. Според мен хората не разбират съвсем как работи пазара на труда. Искат да се пробват в нещо, в което нямат грам опит, само защото са чули, че е добра работа или с добро заплащане. После се вайкат как не им звънят. Съжалявам, не е толкова лесно. Особено ако се изисква преквалификация и т.н.

Е, не вярвам да има толкова много заблудени да смятат, че от продавач можеш да станеш инженер.....примерно.
Предполагам, че става въпрос за покриване на 80-90% от изискванията на обявите, които понякога наистина са безумни, трябва да се съгласим.
Едно е да си счетоводител и да кандидатстваш за такъв на 100 обяви, друго е да си нещо си и да пускаш наред на 100 обяви......
Ако някой пусне на 100 обяви и не му се обаждат, значи нещо не е ок.

За мен и теб е странно, че има хора, които така аплайват на каквото видят, но всъщност съществуват.

Не знам защо предполагате, че ако някой е по-критичен, значи надхвърля стандарта си и си мечтае за мезонет в Бояна или пък има скъп телефон. Аз нямам такива хора около себе си, така че нека не се използват някакви митове.

СВ-то ми е направено достатъчно професионално и не, не кандидатствам за архитект или инженер. Но е логично, че ако човек търси развитие, няма как да кандидатства само по обяви, по които покрива 100% от изискванията. Това е и рядко срещано според мен.

То няма и как да покриваш всичко на 100% в повечето случаи.
Но все пак човек трябва да е реалист и да не се стреми към невъзможни позиции.

ПС: Аз примерно съм се пробвала на позиции в държавната администрация. Като видях за какво иде реч, осъзнах, че нямам никакъв шанс, макар да отговарям на всички изисквания. Вече просто ги пропускам подобни обяви...

Защо продължавате да се опитвате да овъргаляте прасе в кал не мога да разбера. Съжалявам че друг израз не ми дойде на ум. Очевидно човека има твърди убеждения.
Сега мога ли да споделя малко от мой казус. И преди съм споменавала назад по предните теми. За корпоративна среда става дума. Взеха ме за уж проджект специалист да подпомагам бизнес мениджъри за страните в северна Европа. Т.е те движат програми и дават насока на агенти продажби, какви инициативи да акцентират, коя част от портфолиото в момента е стратегическа за компанията, бонуси отстъпки обучения и тн. И от мен се иска иж да им правя проспекти, дашборди да следят продажби, потенциални печалби и тн. Реално работата мяза на някакъв странен бизнес анализ. Досега работих с един, който не ми е пряк мениджър, той е вече бочничен от два месеца. Междувременно шефът е баш продажби и иска сега да правя въпросния дашборд, но по неговите изисквания. Обаче той така говори, все едно аз им знам всичките неща, които те обсъждат на високо ниво, с цифри и тн. Съответно първото е, че аз дефакто нямах въвеждане в ролята, едно елементарно кой какво прави, до какви системи да си поискам достъп. Само да кажа, корпорацията е огромна, океан от шерпойнти, процеси, екипи, даже като задам въпрос на някой лийд, той не знае и трябва да пита. И всичко става с питане и препращаме на десет човека, докато се намери кой има инфото. Но, тук е другото, те имат птичи поглед от тяхното ниво, плюс едни поне 15 години на ролята си. А аз идвам от друга кула - тази на поддръжка на клиенти с всичките й там процеси и екипи. За финал, понеже не съм флагната като търговски служител, не ми е позволен достъп до повечето източници на данни. Ами сега на тъгъдък на шефа му изникнала предстояща среща с техния шеф и ще спрятам срещи с мениджърите по държави да събирам да преправя изцяло нещата до тук. Драмата ми беше, че от една година съм на позицията, вьеха ме на нея след като предишният ми екип в края на 2020 се разпусна. Рано ми е да сменям и не знам и накъде, мисленето ми е, бурам магистратура да се преквалифицирам, и кютам тук докато може. Започнах както на всяка нова работа с ентусиазъм да науча кое къде и как, но се сблъсках с много стени. Как да подхождам с такъв шеф, който говори така все едно всички неща от бюджетното планиране на висшия мениджмънт са ми ясни. Като се опитам да закова конкретни изисквания от мен, се плъзга. Общо взето не знае какво иска от мен, но все не е това, което съм направила. Другият пък дето е в болничен, очакваше супер елементарни неща от мен и се сдухвах, че нищо не научавам от него. Писала съм преди даже се чудих дали не си къта занаята случайно да не го изместя. Писала съм и как един срещу друг са ми говорили и двамата. Иначе сега декември доволни че и щедър бонус. Сама съм на всичкото отгоре в българскуя офис, и единствена в тази роля.

И невъзможни стандарти. Т.е. ако сте семейство на две минимални, не е реалистично да харчиш като семейство на две средни и после да се оплакваш от всичко и да очакваш съчувствие. Не са митове, познавам такива хора. Изобщо не са изключение. Ако бяха, то фирмите за бързи кредити да са фалирали отдавна, отдавна...

А защо изобщо се намесва стандарта на живот и кой точно очаква съчувствие!?!?!
Ако да купиш храна и дрехи за семейството си, да си платиш сметките за ток и парно и да отидеш 10 дни на почивка (евентуално) са някакъв лукс.....добрееее.......

Мисля, че вече пресолихте манджата!!!

Държавната администрация е друга тема. Там се иска да имаш точния контакт в подходящото време.

Какво имате предвид по-точно?

Бил съм в подобна позиция и това ми докара високо кръвно, наднормено тегло и тежка пневмония след срив на имунитета / бърнаут. От една страна предизвикателствата ми дадоха шанс за развитие. A от друга шефа ми беше тежък клиничен случай. Ползвах отпуска, болничен и накрая се разбрахме да ме освободи с право на борса. Корпорациите за мен са синоним на хаос. Трябва да си доста дебелокож, за да вирееш и пуснеш корени.

Пух, не се припознавам с твоя пример. Шефа се държи много добре, а на мен ми е прекалено спокойно чак скучно. Затова даже се радвам и махам с опашка някой като се сети да иска нещо от мен. Но вече цяла година не знае какво иска от мен. Ще се побъхтя толкова, колкото да разбера той какво иска, ще направя нещо, ще каже, че не е това, и така още една година. Усещането ми е за лимбо, не се чувствам ефективна, не получавам обратна връзка кой какво намира за полезно, кой какво още иска. Но засега ми е по-удобно да седя, отколкото да се местя. Интересно ми е дали е все по-често срещано, в големи корпорации да няма ясни изисквания и да има неясноти по роли и отговорности. Едно че е океан от екипи и процеси, втори ти таман извадиш нещо завършено, и отгоре спуснат нещо ново и кел файда.

О да, типажа го има ясно описан в някоя от книгите, но не помня точно. Първа корпорация ли ти е? Много често има цели отдели, чиято работа се дублира и се занимават с нищоправене, но важно е да върви надника. Рано или късно на рационалния човек му писва да се занимава с глупости.  Има момент на чуденка - да не би да ти лепнат етикета "джоб хопър", да не би да изпуснеш шанса на живота си, дали на новото място няма да е същото, как ще се плаща кредита, какво ще правиш без служебната кола и т.н. Аз лично не бих стоял и минута повече в подобна "организация" и ще бягам с 200, защото времето, нервите и парите са ми ценни.