Медицински Университет

  • 151 172
  • 1 617
  •   1
Отговори
# 1 410
  • Мнения: 139
Vanians, непрекъснато говоря за това,което и вие, и все не вярват🙄 Тоест, че приемът е твърде завишен и работа после няма да има.

Нищо подобно .Непрекъснато говорите за нивото на интелигентност и подготовка на студентите ПП.Затова и повечето реакции към вашия пост, бяха негативни.
Нивото на практическа подготовка и липсата на обективен критерии при кандидатстване за специалност е реален проблем.Постоянно се увеличава броят на приетите студенти, което води до още по - трудна реализация.

Студентите след трети курс, вече са махнали розовите очила.За всички е ясно,че ако имаш вуйчо владика,ще станеш поп.Този факт не ги кара да се отказват,а допълнително ги мотивира.Това наблюдавам аз.Моята вече учи немски език.Иска да има повече възможности.Не е лесно, но младите хора избрали тази професия, са наясно от самото начало.Поне тези с родители медици.

Нивото на компетентност на практикуващите лекари, няма да коментирам.Моля ви, не подценявайте  “селските доктори”.

Българите, които учат в Македония,Украйна и т.н ,не се прехвърлят.Задължително минават през КСИ и се класират спрямо резултатите си .

Последна редакция: пт, 23 авг 2024, 11:46 от Oma Desala

# 1 411
  • Мнения: 3 305
Това в малкоте населени места да няма лекари и медицински персонал е донякъде и по вина на населеноето/пациентите. Масово там са от малцинствата, с нисък образователен статус и неосигурени. Разболеят ли се обаче нахлуват, ругаят и всички са им длъжни. Представете си дъщеря ви да учи толкова години и накрая някой да я пита коя е и кой й е дал диплома и т.н.  Не е приятно, нали?  Недостигът на персонал води до по-бавно обслужване факт е. Но същото това население чинно чака пред гишетата да си плати сметките, времето за проветряване, но пред кабинетите мърмори, че бавно става и се дезинфекцира и проветрява заради това да може да си изпият кафето. Ами никой млад лекар, прекарал толкова нощи в четене няма да търпи такова отношение.

# 1 412
  • Мнения: 9 807
Прехвърлянето от Македония и Украйна отдавна приключи.
Дипломите пък изобщо не се признават тук.
  Украинците, които работят в болниците и в аптеките тук, нямат признати документи.
Срокът е 3 години за преглеждане от НАЦИД, МЗ и останалите институции.
Колежка, която дойде тук като започна войната, още чака решението за признаване.
Тук не говорим за студент, който е учил там, а за възрастна жена с 25 години стаж като лекар.

# 1 413
  • Мнения: 8
А защо никой не споделя опит с Джипитата? Сякаш никой не иска да специализира това "нещо", не е престижно ли, какво е?

# 1 414
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 16 361
.... 13-те болници, в които се обучават студентите от МУ-С, са един от най-големите плюсове на този ВУЗ, пък нека разправят колко били мизерни някои от тях.

Колкото и да липсва лъскавина в някои болници, че даже да изглеждат малко поочукани (останаха ли такива в големите градове?) най-важния фактор за обучението е персоналът и техниката с които разполагат. А в София с 13 болници за студентите и нераздуването на приема, мисля че е възможно най- доброто за учащите в МУ Сф.

Няма как сегашната ситуация да се сравнява с миналото, когато практиката на току-що завършилите е била много повече от сега, а масовата образна диагностика се е случвала посредством рентген. Първо  е било разпределението някъде си и то за 4 години, едва после след натрупването на този стаж е следвала специализацията, като с предимство са били завършилите с високи оценки. В момента ако някой се дрънне в някое затънтено село, най-много да мери кръвно и ако има с какво, да прави кардиограми. Това с нищо няма да допринесе за знанията му, а тези които са по големите болници ще са натрупали десетки "обиколки" преднина.
Най-голямата школа е спешното на някоя голяма болница - там 3 месеца са като поне година специализация в някоя спокойна специалност.

И други неща са били различни в миналото, но сега не важат- преди  около 40 г.  някои специалности винаги са били втори такива. Примерно ендокринолози са ставали на около 40. Първо е трябвало да завършат Вътрешни болести, 2- 3  години стаж и тогава кандидатстване за Ендокринология. Това в момента важи само за някои от хирургичните - примерно лицево-челюстна хирургия първо завършват Медицина, после Дентална и след това  специалицация по лицево- челюстна хирургия. Назад в темата го бяхме обсъждали.

Последна редакция: пт, 23 авг 2024, 14:47 от Беллора

# 1 415
  • Мнения: 287
Напълно споделям казаното от Беллора. И да, първо си бил разпределян и нищо кой знае какво не научаваш, ако си на забутано място, и после специализираш някъде в по-голяма болница.

Относно идеята за разпределение на завършилите в днешните условия - в ЕС има свободно движение на хора/ работна сила и това явно не може да се осъществи дори при ДП, а какво ли остава при тези, които си плащат.

# 1 416
  • Мнения: 8 862
И кардиолог не можеше да станеш, без да си специализирал вътрешни болести първо.

# 1 417
  • Пловдив
  • Мнения: 4 816
Медицината е нещо много различно от създадената предства. Обяснявам на дъщеря ми, че трябва да е готова да работи в затънтено място, много да учи, да знае поне 3 езика, за да може да ползва всякаква информация. Може дори да няма семейство, деца и т.н. Медицината при нас не е семеен бизнес, а само една прадиплома от Сорбоната. Друг от семейството не е продължил традицията, никой не го е карал да го прави, докато сега е почти задължително да остане в семейството. Трябва много кураж, много търпение и огромна мотивация, наред с таланта и призванието. Това поприще не е за всеки. След 10 години учене, ти трябват поне още 15 да се утвърдиш и да започнеш да печелиш. За една жена това е предела на фертилната възраст. Това, разбира се, не е задължителен сценарий. Има шанс, късмет, брак по сметка и т.н. Но и за този развой трябва да си подготвен психически и емоционално.

# 1 418
  • Мнения: 4 509
Медицината не е търговия, та "печалба" не е точната дума. Има няколко специалности, при които има повече приходи, всичко друго е на едната заплата. От амбулаторни прегледи не знам някой да е забогатял, да не говорим колко е изтощаващо да блъскаш на повече от едно работно място. Най-често повече приходи са от второ и трето работно място. Което си взима своето откъм здраве.
Личните лекари са чиновници, работен придатък към здравната каса. Идеално са наясно с точките и запетаите по документацията и често тотално дезориентирани за друго. Ако аз бях личен лекар, отдавна да съм се гръмнала.
Медицината е наблюдение, изслушване, мислене, вярване в своята преценка. Своята, не на друг. С правилно мислене се прави справка и се стига до диагноза. Без мислене нищо не помага. Натрупването на информация - ок, ама не всичко може да се запомни и да остане запомнено вовеки веков. Информацията се осмисля и систематизира, и едва тогава тя носи резултат в практиката. Има отличници, дето пеят теорията и след няколко години практика пак не могат да се ориентират кое какво и защо е. Та оценките .... за тия, дето смятат, че те са критерия за можене.
Учиш от видяното когато случаят е бил разрешен до пълна яснота. Ако само си станция разпределителна, нищо нито разбираш, нито научаваш за друг път.

# 1 419
  • Пловдив
  • Мнения: 4 816
Печалба и в двата смисъла. Или поне в единия. Не говоря за парите. 👍

# 1 420
  • Мнения: 4 509
"Който трупа познание, трупа тъга"

# 1 421
  • София
  • Мнения: 20 049
Много минорно е  зазвучала темата.. И у нас лекар след дядо ми няма и това беше  единственият ми довод да разубеждавам  девойката. Обяснявах й, че не може  да разчита  на утвърдено родителско име, на пациенти, на   връзки  при търсене на специализация.. Други я  разубеждаваха, че това не е професия за жена, че като жена често няма да има личен  живот, семейство, деца.. Отсвири безапелационно доводите на всички и си действаше в посока исканото. Как ще е нататаък е боже работа, но след 10 семестъра не знам да е  съжалила и за миг за избора си. А това също не е  лошо начало, понеже желанието/мотивацията/амбицията  са си лично нейни и са  мощен двигател. Близначката й тези дни  ще се мести  в нова квартира в града, в който живее/работи. Ми  наемодателите са семейство лекари на по около 35 години  с  3 деца на  възраст между  1 и 6 годинки.  Майката  е в клиника по ангиология,  бащата май е невролог. Та случаи всякакви, този конкретен пример показва  едно,  друг ще  е показател за друго. Нямащи семейство/деца или имащи, ама с нестабилни/проблемни взаимоотношения между партньорите, има при всички професии...

# 1 422
  • София
  • Мнения: 16 315
Всичките ни приятели лекари /и мъже, и жени/, а те са много, предвид че ММ е лекар,  са женени с деца.

# 1 423
  • Пловдив
  • Мнения: 4 816
Медалът винаги има две страни. Не обобщавам в никакъв случай, но и такъв сценарий не е изключен. Разбира се, че лекарите от моето поколение имат семейства и деца. И тези деца вървят по техния път. Понякога за тях няма друг път. Понякога, сега да не се приеме като винаги. Всъщност време е темата пак да си стане розова. Тук съм, за да съм информирана, но със сигурност документи няма да попълвам. Но, да, факт е, че за определени направления за жена, особено сама жена е изключително трудно. Това с трите деца и лекарите на 35 в България ли е?

# 1 424
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 16 361
dazel ЛЖ си е както си го направят - познавам завеждаща отделение с 2 специалности, има 3 деца през 7г най-малкото го роди на 42. но ги изгледаха майка и и баба и.
Личната ни я е отгледала баба и, докато родителите и са лекували арабите някъде в северна Африка.  Баба и е отгледала и първото и дете, което е родила като студентка, на  втората седмеца се е върнала в университета. Преди години през лятото нощем  беше на кабинет някъде в туристическите комплекси на север от Варна и наистина правеше  пари (всички сте чували за цените на прегледите по морето, особено след залез слънце)  До преди да стане личен лекар е работила в спешно отделение - каза че такава мелачка не е могла да издържи повече, много кръв, много смърт. Втората и бременност и тогавашните заплати на ЛЛ много  са  и помогнали да се откаже от спешната медицина.

ra2 съгласна съм, че информацията се забравя, един кардиолог едва ли помни имената на всички кости, или нещата които е учил по неврология,   
  така е, но и без добри  навици за учене пак не става.

Общи условия

Активация на акаунт